№ 1018
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Мирчев
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000500877 по описа за 2024 година
Ответникът в първоинстанционното производство Прокуратурата на
Република Бълария и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е
връчен редовно на 20.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 22.02.2024
г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 21347/22.02.2024 г. изцяло Решение №
854/14.02.2024 г. по гр.д. № 3359/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-
20 състав, с което са уважени изцяло исковите претенции на А. Г. Я. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 44 400 лв., от незаконно обвинение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, която не
дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР №
7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо
правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по
ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния
орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Предвид горното същата е редовна.
По същество въззивникът поддържа порочност на първоинстанционното
1
решение с твърдението за нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, алтернативно да
намали размер на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди.
Твърди се, че не са представени пред първата инстанция годни
доказателства, които установяват действително търпени вреди като пряк и
непосредствен резултат от повдигнатото обвинение.
Твърди нарушение на правилото на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че
присъдената сума за имуществени вреди в размер на 44 400 лв. е прекомерна и
не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по въведените от ответника
възражения, относно недължимост на адвокатското възнаграждение в
претендирания размер, както и че за действията на страна предявила
граждански иск в наказателния процес, ответникът не е пасивно легитимиран
да отговаря. Поддържа се, че по отношение на медийното отразяване на
случая на ищцата, ответникът не следва да бъде държан отговорен.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата ищца чрез нейния процесуален представител адвокат В..
Оспорва въззивната жалба на ответника и допълнението й като
неоснователни. Излага съображения по съществото на спора.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
854/14.02.2024 г. по гр.д. № 3359/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-
20 състав се обжалва в неговата цялост.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник моли съда да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в частта
с определения размер както на неимуществени, така и на имуществени вреди
по подробните съображения изложени във въззивната жалба. Заявява
възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззиваемата ищца чрез своя
представител моли съда да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно и по подробните съображения изложени в
2
отговора на въззивната жалба. Претендира разноски съобразно представен
списък.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявени
от А. Г. Я. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на
причинените й имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, за което е била оправдана с влязла в сила на
03.02.2022 г. присъда.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства, които
не са спорни между страните, а и във въззивната жалба не се съдържат
оплаквания относно приетите от първоинстанционния съд за доказани
правнорелевантни факти:
С Постановление от 06.08.2018 г. ищцата била привлечена като
обвиняем по ДП № 90/2018 г. на СО-СП, пр.пр.№ 524/2018 г. на СП за
престъпление по чл.219, ал.4 във връзка с ал.3, във връзка с чл.20, ал.2 от НК,
извършено през 2007 г. в качеството й на заместник-министър на икономиката
и енергетиката. В последствие обвинението е прецизирано по чл.219, ал.4 във
връзка с ал.3 и ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
На 03.09.2018 г. ищцата постъпва за лечение в ВМА-МБАЛ София,
Клиника по кардиология с оплаквания от внезапно настъпило сърцебиене,
тежест и болка на ограничена площ в сърдечната област, недостиг на въздух,
главоболие и усещане като притискане. Изписана е на 05.09.2018 г.
С две последващи постановления съответно от 16.10.2018 г. и 11.12.2018
г. ищцата е привличана като обвиняем по конкретизирани обвинения.
Непосредствено след привличането й като обвиняем на 11.12.2018 г., на
12.12.2018 г. ищцата постъпва за лечение в МБАЛ по белодробни болести
Света София ЕАД с диагноза бронхиектатична болест, хроничен бронхит-
изострен. Постъпва с оплаквания от една седмица от хрема, кашлица,
отпадналост, лесна умора. Ищцата постъпва за пореден път в клиника.
3
През месец април 2019 г. делото е било внесено в съда с обвинителен
акт, за което е образувано н.о.х.д. № 1635/2019 г. по описа на СпНС, 13 състав.
В рамките на образуваното наказателно производство, е приет за разглеждане
и граждански иск срещу ищцата от „Мини Бобов дол“ ЕАД за сумата от 28
174 082,08 лв. Пред първоинстанционния съд са проведени общо 13
заседания, на които ищцата се е явила.
С Присъда от 31.07.2020 г. ищцата е призната за невиновна и оправдана
по повдигнатото обвинение. Предявеният граждански иск отхвърлен.
Въз основа на внесен от ответника протест и жалба от гражданския
ищец е образувано в.н.о.х.д. № 515/2020 г. на АпСпНС, по което са проведени
шест съдебни заседания. С Присъда № 11/22.06.2021 г. по в.н.о.х.д. №
515/2020 г. на АпСпНС, ищцата е оправдана по повдигнатите й обвинения, а
гражданският иск изцяло отхвърлен. Срещу така постановената присъда
отново е внесен протест и жалба. След уточнения на ответника се установява,
че внесеният протест не е срещу оправдателната присъда на ищцата, поради
което и с Разпореждане от 26.01.2022 г. протестът по отношение на
оправдателната присъда на ищцата е върнат на ответника, като
оправдателната присъда окончателно влиза в сила на 03.02.2022 г. Образувано
е касационно производство като спрямо ищцата същото е продължило само по
отношение на предявения граждански иск, като с Решение № 92/12.09.2022 г.,
постановено по н.д.№ 100/2022 г. по описа на ВКС, І НО, въззивната присъда в
гражданскоправната й част спрямо ищцата е потвърдена.
Пред първоинстанционния съд за установяване на търпените от ищцата
неимуществени вреди са събрани свидетелските показания на нейната дъщеря
Р. И. Я. и на свидетеля Д. И. К..
Свидетелката Я. установява, че образуваното наказателно дело срещу
ищцата й се отразило доста стресиращо, като първоначално било голям шок.
Наказателното дело й се отразило върху работата й, името й, професионалната
й кариера. Имала много безсънни нощи, тревоги. Отразило й се на здравето
като цяло. Някой от бившите й колеги от Министерство на икономиката и
енергетиката се отдръпнали от нея. Те били разпитвани и по делото. Около
месец, след като била обвинена в извършване на престъпление, ищцата
получила припадък, наложило се да влезе в болница (потвърждава се и от
медицинската документация по делото). През 2020 г. отново получила такъв
4
припадък от стрес и напрежение, а в края на 2018 г. се разболяла тежко от
пневмония, но първо отишла на заседание по делото и след това влязла в
болница. Била засегната политическата й кариера, имала нападки от колеги.
Свидетелят К. установява, че познава ищцата и са колегия от м.юни
1996 г. Наказателното дело било голям, изненадващ удар за нея. Всичките
обвинения и съдебната фаза на процеса били отразени в пресата. Това
публично оповестяване, било преживяно много тежко от ищцата. Била
изключително разстроена. След публичното оповестяване на наказателното
дело, в КЗК било получено запитване защо г-жа Я. е още член на Комисията,
защо не си е подала оставката. Това запитване предизвикало шок у ищцата,
защото считала, че това, в което я обвинявали е напълно несправедливо.
Свидетелят установява и случай, в който на едно от заседанията на Комисията
на ищцата й станало лошо, извикали Бърза помощ, след което няколко дена
била в болнични. Ищцата станала раздразнителна, притеснявала се много за
общественото мнение, емоционалното й състояние било много тежко. Ищцата
заемала висок пост в ръководството на БСП и споделяла с ищеца
притесненията си, че евентуално не може да получи доверие в следващите
избори.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е приел, че претенциите на ищцата за неимуществени и имуществени вреди
са основателни, като ги уважил в пълен размер.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявените искове за заплащане на неимуществени и имуществени
вреди против Прокуратурата на РБ са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1
5
от ЗОДОВ.
Безспорно и с ангажираните по делото писмени доказателства ищцата е
доказала главно и пълно пасивната материалноправна легитимация на
ответника и правопораждащите субективното право на ищцата факти, а
именно:
1.субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен
орган.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу
органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника. Прокуратурата на Република България е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137
ЗСВ.
2. факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в
извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана. Установено е, че
процесното наказателно производство е продължило от 06.08.2018 г., когато
ищцата е била привлечен в качеството на обвиняем до 03.02.2022 г., когато е
влязла в сила оправдателната присъда. Спрямо ищцата не са вземани никакви
мерки за неотклонение или процесуална принуда.
Така безспорно доказаните обстоятелства следва да се вземат предвид от
съда при определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди.
3.причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните актове
на държавния орган.
Тези обстоятелства не се и оспорват с въззивната жалба на ответника,
следователно спорът е само досежно размера на претърпените от ищцата
неимуществени и имуществени вреди.
С ангажираните гласни доказателства ищцата е установила фактът на
причинените й в пряка причинна връзка от незаконосъобразно повдигнатото й
обвинение обичайни в тази ситуация неимуществени вреди (касае се за вреди,
които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи),
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от
6
факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения
непрекъснат средно ниво на стрес и нервно напрежение, нарушени социални
контакти.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на ВКС, в понятието "неимуществени
вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само
отрицателно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен
период от време.
Съгласно трайно установената съдебна практика-конкретно при иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; по какъв начин последното се е отразило на
ищеца- има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да-в каква
степен и от какъв вид, конкретните му преживявания, както и цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му-семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук и пр.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя
глобално-за всички претърпени неимуществени вреди, като в мотивите към
решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел
предвид, както и значението им за определения от него размер на
обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл решения по гр. д. №
7
582/2018 г. на ІV г. о., гр. д. № 4641/2015 г. на ІV г. о., гр. д. № 1381/2010 г. на
ІІІ г. о.
По делото са установени следните обстоятелства, които са от значение за
определяне на справедливия размер на обезщетението:
На 06.08.2018 г. ищцата е била привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № 90/2018 г. по описа на СО-СП гр.София пр.пр.№ 524/2018 г.
по описа на СП за извършено престъпление по чл.219, ал.4 във връзка с ал.3 и
ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от три
до дванадесет години, т.е. тежко умишлено престъпление от общ характер по
смисъла на чл.93, т.7 от ДР на НК, както и с лишаване от право да се заема
определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност;
лишаване от право да се заема определена държавна или обществена
длъжност, лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, което се отразява на степента и тежестта на претърпените от ищцата
негативни емоции, тъй като се създава възможност тя да бъде лишена от
свобода за продължителен период от време лишаване от право да се заема
определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност;
.
Спрямо ищцата не са взети мерки за неотклонение.
При определяне на едно общо обезщетение съдът следва да се съобрази
и с обстоятелството, че в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ съдебната практика е
извела като значими обстоятелства още данните за предишни осъждания,
начина на живот, ценностна система и обичайната среда на ищеца-така
например Решение № 60277 от 06.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 9/2021 г., IV г.
о., ГК, Решение № 60 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК,
Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2018 г., IV г. о., ГК и
др.
По делото безспорно се установява, че ищцата е с чисто съдебно минало,
8
като към момента, когато е образувано воденото срещу нея наказателно
производство е била на 63 години. Наказателното производство срещу нея е
продължило около три години и шест месеца.
На следващо място, както е прието в Решение № 319 от 17.11.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК,
по отношение на някои професии, към които обществото дължи респект и
уважение, и поради това има завишени изисквания за почтеност и
професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в
по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги
упражняват. В тези случаи, с повдигането на обвинение за извършено
престъпление в областта на тяхната професионална реализация се засягат не
само личната чест и достойнство на лицата, но и професионалните им
качества поради уронване на авторитета им в съответната област. По тази
причина, създадените при наказателното преследване неудобства и
притеснения имат по-силно отражение върху отделните негативни
изживявания на упражняващите такива професии и пряко значение за размера
на обезщетението.
Безспорно е установено, че ищцата се е ползвала с добро име в
обществото, била изключителен професионалист, икономист, който работи
много добре, заемала и високи държавни (заместник министър на
икономиката и енергетиката в периода от 05.12.2005 г. до 14.07.2009 г.) и
обществени (ръководен пост в Българската социалистическа партия) постове.
Безспорно повдигнатото й обвинение е свързано с нейната професионална
реализация и безспорно една осъдителна присъда би довела до невъзможност
ищцата да заема тези длъжности и постове.
При определяне на по-висок размер на обезщетението съдът следва да
вземе предвид, че обвинението срещу ищцата е било публично разгласено в
правните и други интернет сайтове и то по съобщения от Специализираната
прокуратура (установява се от представените с исковата молба писмени
доказателства, не оспорени от ответника), както и че в резултат на
повдигнатото обвинение срещу нея е предявен и граждански иск за много
голяма парична сума.
Въззивният съд не споделя виждането на ответника, че за така
установените обстоятелства не може да носи отговорност. Както публичното
9
разгласяване, така и предявяване на гражданския иск, са в пряка причинна
връзка с повдигнатото незаконно обвинение. Ако Прокуратурата не беше
повдигнала такова обвинение, то нямаше да бъде разгласено, съответно няма
как да бъде предявен граждански иск, доколкото именно Прокуратурата с
повдигането на обвинение сочи и извършителят, делинквента от действията
на който са произтекли вреди за пострадалото лице, доколкото целта на
наказателното производство е да се осигури разкриване на престъпленията и
разобличаване на виновните.
От друга страна ищцата не доказва обем и интензитет на вреди,
оправдаващ от гледна точка на справедливостта присъждане на обезщетение в
претендирания размер от 30 000 лв. Не доказва, включително и предвид
липсата на заключение на специалист (лекар), пряката причинна връзка между
воденото наказателно производство и твърдяното влошено здравословно
състояние, получаваните на два пъти припадъци, единият път непосредствено
след повдигане на обвинението. Тези припадъци могат да имат и друг
произход, не само стрес и притеснение. По делото са събрани само
свидетелски показания, които установяват най-общо търпени от ищцата
вреди, без да се установяват конкретно какви са те. Дъщерята на ищцата
установява, че наказателното производство й се отразило върху работата,
името, професионалната кариера, без обаче да установява как конкретно са се
отразили, доколкото по делото безспорно е установено, че въпреки воденото
срещу ищцата наказателно производство, същата е продължила през цялото
време да бъде член на Комисията за защита на конкуренцията. Не се
установява и да е прекратена политическата й кариера в пряка причинна
връзка от воденото наказателно производство. По делото ищцата не е доказала
какъв конкретно обществен пост е заемала и че го е напуснала именно заради
повдигнатото й обвинение. Единствено споделяла притеснения, че евентуално
не може да получи доверие в следващите избори, но дали този факт се е
реализирал, не е доказано в хода на настоящото производство.
Предвид горното въззивната жалба на ответника се явява частично
основателна, тъй като определеното от първоинстанционния съд обезщетение
за неимуществени вреди е завишено, поради което първоинстанционното
решение ще следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция на
ищцата е уважена за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата от
дължимата сума от 20 000 лв. до присъдената от 30 000 лв. и вместо него бъде
10
постановено друго, с което искът за неимуществени вреди бъде отхвърлен за
сумата от 10 000 лв., т.е. над сумата от 20 000 лв. до присъдената от 30 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
Искът е основателен в пълния му предявен размер, както е приел и
първоинстанционния съд.
Константна е съдебната практика на ВКС, обективирана в решения,
постановени по реда на чл.290 ГПК / Решение № 843 от 23.12.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 5235/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 55/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 442 от 8.04.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 1643/2015 г., IV г. о., ГК и др./, с която е прието, че НПК урежда
отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът
определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК, без обаче да предвижда възможност
за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу
него е прекратено, да претендира направените в хода на наказателното
преследване съдебни разноски. Според чл. 187, ал. 1 от НПК разноските по
наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на
съответното учреждение, като съдът решава въпроса за разноските с
присъдата или с определение - чл. 189, ал. 1 от НПК. Липсващата процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес
обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното
преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в
хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.
По размера на предявения иск.
Ответникът своевременно с отговора си е заявил възражение за
прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение, което възражение поддържа и с въззивната си жалба.
Съобразно задължителното за настоящия съдебен състав Тълкувателно
решение № 1 от 11.12.2018 г., т.д. № 1/2017 г. на ОСГК, ВКС, при иск по чл. 2,
ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в
наказателния процес.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност. От
11
представените по делото писмени доказателства-договори, фактури, фискални
бонове, извлечения от сметки, се установява, че ищцата е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС на досъдебното
производство, 36 000 лв. с ДДС за защита и процесуално представителство
пред първата инстанция и 6 000 лв. с ДДС за втора инстанция.
Въззивният съд като съобрази видът и тежестта на обвинението и
очакваните усилия и труд по защитата, предвид изключителната фактическа
сложност на делото, намира че заплатените адвокатски възнаграждения за
процесуално представителство пред всяка инстанция, не са прекомерни.
Установява се, че материалите по наказателното производство са 98 тома, 2
др.папки, 2 търговски дела, които са общо 11 тома и 4 класьора, проучването
на които безспорно е свързано с полагането на много усилия и труд и отнема
много часове положен от защитниците труд.
От друга страна залогът за ищцата по делото е бил огромен, защото е
била обвинена за тежко умишлено престъпление, осъдителната присъда би
довела до невъзможност ищцата да заема определена държавна или
обществена длъжност, каквито е заемала до образуване на наказателното
производство. Ищцата е била заместник-министър на икономиката и
енергетиката, заемала ръководен пост в БСП, била е член на Комисията за
защита на конкуренцията. Самият брой на проведените съдебни заседания
пред първоинстанционния съд-общо тринадесет на брой и още шест съдебни
заседания пред второинстанционния съд, също сочат на липса на
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения.
Предвид горното въззивната жалба на ответника в тази част се явява
неоснователна, поради което и решението в частта, с която на ищцата е
присъдена сумата от 44 400 лв., следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
С оглед отхвърляне на въззивната жалба за сумата от 64 400 лв., то на
въззиваемата страна се дължат разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на сумата
от 3 116,13 лв. Заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция,
доказано с представените писмени доказателства-л.30-32 от въззивното дело,
в размер на сумата от 3600 лв. с ДДС, не е прекомерно с оглед защитавания по
12
делото интерес (74400 лв.)
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 854/14.02.2024 г. по гр.д. № 3359/2023 г. по описа
на Софийски градски съд, І-20 състав, в частта, с която е искът за
неимуществени вреди на А. Г. Я. срещу Прокуратурата на Република България
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 10
000 лв., представляващ разликата над дължимата сума от 20 000 лева до
присъдената от 30 000 лв. обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление, заедно със
законната лихва върху тази сума от 03.02.2022 г. до окончателното й
изплащане и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна искът за неимуществени вреди с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ предявен от А. Г. Я., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, ет.4,
адвокат И. В. срещу Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша“ № 2 за сумата от 10 000 лв., представляващ разликата над
дължимата сума от 20 000 лева до присъдената от 30 000 лв. обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление по чл.219, ал.4 във връзка с ал.3 и ал.2, във
връзка с чл.26, ал.1 от НК по ДП № 90/2018 г. на СО-СП, пр.пр.№ 524/2018 г.
на СП, извършено през 2007 г. в качеството й на заместник-министър на
икономиката и енергетиката, за което е оправдана с влязла в сила на
03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2022 г..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 854/14.02.2024 г. по гр.д. № 3359/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, І-20 състав в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на А. Г. Я., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Марко Балабанов“ № 4а, ет.4,
адвокат И. В. разноски направени пред настоящата инстанция в размер на
сумата от 3 116,13 лв. (три хиляди сто и шестнадест и 0,13 лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
13
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14