РЕШЕНИЕ
№ 7027
гр. София, 19.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110137433 по описа за 2024 година
Ищецът Т. Н. И. е предявила срещу „Е. М.“ ЕООД отрицателен
установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/ по кредит с
идентификатор EOSDP000000001119801, която сума е вписана от ответника
като дължима от ищеца в Централен кредитен регистър при БНБ
Твърди, че е подала заявление до БНБ за получаване на справка
относно кредитна задлъжнялост /. От справката се установява, че към БНБ
били подадени данни от „Е. М.“ ЕООД за дължима сума към дружеството, в
размер на 360 лева, по кредит е идентификатор EOSDPOOOOOOOOl 119801.
От данните посочени в нея би могло да се заключи, че актуален кредитор на Т.
Н. И. за гореописаното вземане е дружеството „Е. М.“. И. заявява, че не е
сключвала договори с това дружество. Освен това основание въвежда и
аргумент за погасяване на притезанието за цитираното задължение. Моли съда
да уважи отрицателния установителен иск и претендира разноски.
Ответното дружество оспорва допустимостта и основателността на
иска. Посочва, че процесното вземане произтичало от договор за
потребителски заем от 05.08.2005г. е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
от предходния кредитор „Е. Ф.“ ООД по силата на договор за прехвърляне на
вземания (цесия), сключен между двете дружества на 29.10.2016г. „Е. Ф.“
ООД от своя страна придобило вземането като цесионер по силата на договор
за цесия от дата 28.04.2009г. с „Б. П. П. Ф." ЕАД /цедент/.
Ответникът заявява, че по никакъв начин не е дал повод за исковата
претенция. Нямало издаден изпълнителен лист за процесното вземане, нито
1
бил налице висящ изпълнителен процес, не са предприемани принудителни
изпълнителни действия, не била оспорвана погасителната давност за
вземането, поради което липсвал правен интерес от водене на настоящото
производство. В случая подаването на информация за текущия статус на
кредита към Централния кредитен регистър на БНБ, не можело да обоснове
повод за завеждане на делото, тъй като това е нормативно обусловено
задължение на кредитора по чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за
Централния кредитен регистър на БНБ. Не било налице основание
гражданският съд да разглежда искане за заличаване от кредитния регистър,
доколкото за осъществяване на претендираното заличаване от Централния
кредитен регистър съществува специален административен ред, който
изключва общия граждански, производството по делото следвало да бъде
прекратено като недопустимо. Правото на иск е предоставено на лица, между
които е възникнал граждански спор, т.е. спор относно гражданско
правоотношение. Според ответното дружество липсвал гражданскоправен
конфликт между страните.Подчертава, че погасяването на притезание не
погасява задължението, а изискванията на Централния кредитен регистър на
БНБ не допускат заличаване на задължение поради изтекла давност на
притезанието.Моли съда да прекрати производството или да отхвърли иска и
претендира разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните, намира следното:
Възражението за недопустимост на иска, поради съществуване на особен
извънсъдебен ред за оспорване на задължения с изтекло притезание не е
конкретен и съдът не го обсъжда. Обстоятелството, че ответникът не е дал
повод за завеждане на иска е без правно значение, при положение, че иска не
се признава, какъвто е разглеждания случай. С оглед обстоятелствата по
делото е очевидно, че притезанието е изтекло преди завеждане на иска. Ако
ответникът бе признал иска съдът би имал основание да обсъди
разпределението на разноските по начин различен от общо установения. В
случая иска следва да бъде уважен изцяло, аа разноските на ищеца да бъдат
понесени от ответната страна. Възражението на ответника за прекомерност на
претендираното по чл. 38 а. 2 ЗАдв. възнаграждение на ищцовия адвокат е
основателно. С оглед на действителния обем на предоставените услуги и
продължителността на спора съдът определя съответното възнаграждение в
размер на 400 лева. Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че Т. Н. И. ЕГН ********** не дължи на
„Е. М.“ ЕООД ЕИК изпълнение по по кредит с идентификатор
EOSDP000000001119801, която сума е вписана от ответника като дължима от
ищеца в Централен кредитен регистър при БНБ.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 50 лева,
а на адвокат Б. Д. К. САК – сумата 400 лева възнаграждение по чл. 38 а. 2
ЗАдв.
2
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3