РЕШЕНИЕ
№260050 02.03.2021
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд граждански състав на осми февруари през две хиляди двадесет и
първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар
Радостина Менчева
като
разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 251
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на К.К.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
в която твърди че на 10.05.2018г. е сключил трудов договор с ответника- работодател
“К.Т.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от И.М.Н.. Впоследствие ответникът бил издал на 11.06.2018г. заповед № 1 за
прекратяване на трудовия договор, която била отменена, а уволнението му било
признато за незаконно с влязло в сила на 28.12.2018г. Решение №
222/11.12.2018г., постановено по гр.д.№ 810/2018г. по описа на РС- Несебър. На
07.03.2019г. ищецът бил получил Заповед № 4/28.02.2019г. за изменение и
допълнение на Заповед № 1 от 11.06.2018г., издадена от “К.Т.” ЕООД. В тази
заповед бившият на ищеца работодател бил променил датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, като бил посочил 18.06.2018г., поради което счита, че
с нейното издаване е нарушен чл.335 от КТ, както и чл.346 т КТ. Същевременно
било недопустимо работодателят еднолично да отменя, изменя или допълва отменена
като незаконна заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Незаконосъобразността
на атакуваната заповед се обуславяла и от посочването в нея на разпоредбата на
чл.71, ал.1 от КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
тъй като тази разпоредба била неприложима в случая, понеже към датата на
издаването й месечният срок, визиран в разпоредбата, бил изтекъл на
11.11.2018г. Моли се атакуваната заповед от 05.03.2019г. да бъде отменена като
незаконосъобразна, както и да бъде възстановен на предишната работа като
шофьор. При условията на евентуалност моли да бъде постановена поправка на
основанието за уволнение. С допълнителна молба, подадена в изпълнение
указанията на съда, ищецът заявява, че не поддържа претенцията си за поправка
на основанието на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 1 от 28.02.2019г.,
както и искането за обявяване на процесната заповед за нищожна, като с
определение от 30.07.2019 г. производството в тази му част бе прекратено.
В едномесечният
срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който заявява, че оспорва иска като неоснователен. Счита, че не е налице
сключен трудов договор с ответника с оглед липсата на подпис от негова страна,
поради което за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на иска, и се моли
за прекратяване на делото. По същество на спора заявява, че трудовият договор
от 10.05.2018г. е прекратен на 18.06.2018г., а последващата заповед № 4 от
18.06.2018г. е издадена само за да съобрази указанията на съда, дадени с
решението по гр.д.№ 810/2018г. Поради това счита, че тази последваща заповед е
законосъобразна, а искането на ищеца да бъде възстановен на предишната длъжност
ответникът- за подадено след двумесечния преклузивен срок. Твърди се, че заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение от 28.02.2019г., предмет на настоящото
производство, не била нова такава, защото с нея не се прекратявало за втори път
трудовото правоотношение, а била издадена само за да бъде посочена правилната
дата на това прекратяване- 18.06.2018г., което било и с оглед признанието на
ищеца-работник, че на 17.06.2018г. е предал превозното средство и ключовете за
него. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че трудовото правоотношение е
съществувало към 07.03.2019г., съответно твърдението, че трудовият договор със
срок на изпитване е станал „окончателен“ след изтичането на 6-месечния срок от
неговото сключване. Тъй като работникът не бил изработил уговорения срок на
изпитване, то и трудовият договор не се бил трансформирал като такъв за
неопределен срок. В случая ищецът бил работил само един месец. С тези аргументи
моля претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ.
По
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Както бе посочено по-
горе между страните се е развило и приключило с влязъл в сила съдебен акт
производство по гр.д. № 810/2018 г., със съдебният акт по който РС- Несебър е
приел, че между страните са възникнали трудови правоотношения по силата на
трудов договор № 2/10.05.2018 г., макар същият да не е бил подписан от страна
на работника, като е отменил заповед № 1/11.06.2018 г., с която е било
прекратено соченото трудово правоотношение. Решението понастоящем е влязло в
сила. Видно от приложената по делото Заповед № 4/28.02.2019 г., предмет на
настоящото производство, ответникът е изменил и допълнил цитираната по- горе
заповед № 1, както следва: в частта относно датата на влизане в сила на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че това
следва да е считано от 18.06.2018 г.; на работника следва да бъде изплатено
възнаграждение за периода от 12.06.2018 г. до 15.06.2018 г. за 4 работни дни,
като прекратяването на трудовото правоотношение да бъде отразено в трудовото
досие на работника и в трудовата му книжка след представянето й от работника;
на работника да бъде издадено удостоверение за получен доход образец УП-2,
както и удостоверение образец УП-3 за положения трудов стаж, както и да се
подадат коректни данни в НАП за осигуреното лице. В титулната част на заповедта
е посочено, че се издава на основание чл.346 от КТ и във връзка с постановеното
съдебно решение по гр.д. № 810/2018 г. на РС- Несебър, „с което са дадени
указания за отразяване на коректната дата и основание за прекратяване на
трудовото правоотношение“. Самата заповед е озаглавена като такава за изменение
и допълнение към заповед № 1 от 11.06.2018 г. Видно от приложените справки,
ответното дружество, след издаване на заповед № 4, е подало до НАП данни с код
корекция на подадената вече информация.
Тълкувайки в
съвкупност изложеното по- горе съдът намира, че са налице основания да се
приеме, че атакуваната заповед не следва да се третира като ново, второ
прекратяване на трудовото правоотношение, а като изменение и допълнение към
заповед № 1/11.06.2018 г. Изрично е посочено, че се издава именно за да измени
и допълни заповед № 1 и то само в частта относно датата на влизане в сила на
заповедта и заплащане на обезщетение на работника. Изписването в т.1 за прекратяване
на основание чл.71, ал.1 от КТ е сторено само с оглед по- голяма яснота как,
след изменението, следва да изглежда диспозитивната част на самото прекратяване.
Това по никакъв начин не налага извода за навеждане на ново основание, нито
съставлява второ прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл
съществуването, действието и законосъобразността на тази „втора“ заповед е
обусловено от съществуването, действието и законосъобразността на „първата“
заповед, т.е. заповед № 4 не може да съществува самостоятелно, а само с оглед
заповед № 1. Ето защо, признавайки с влязъл в сила съдебен акт, заповед №
1/11.06.2018 г. за незаконосъобразна, този резултат влече след себе си
незаконосъобразност и на допълнителната заповед № 4/28.02.2019 г., поради което
само на това основание последната следва да бъде отменена. Самостоятелното
съществуване на оспорваната заповед е невъзможно предвид обстоятелството, че
същата, по начина, по който е издадена, следва да се счита за неразделна част
от заповед № 1.
Независимо от горното
съдът счита, че в противовес на нормата на чл.346 от КТ, след като е било
обявено уволнението за незаконосъобразно, работодателя е издал заповед № 4. Изводите на
съда в решение по гр.д. № 810/2018 г., касаещи коректното посочване на
основанието и датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не въвеждат
задължение за издаване на последваща заповед, с която тези данни да бъдат
коригирани, а това е следвало единствено да се отрази в трудовата книжка на
работника. Законодателят ясно и точно е посочил това в разпоредбата на чл.346
от КТ. В този смисъл е нямало законово основание да се издава атакуваната
заповед.
С оглед на така
изложеното по- горе съдът намира за безпредметно да излага мотиви относно
останалите наведени твърдения както от страна на ищеца, така и от страна на
ответника по тази претенция, които касаят законосъобразност или не на
прекратяването на трудовото правоотношение. Както бе посочено по- горе, с
атакуваната заповед не се прекратява трудовия договор между страните.
По иска по чл.344,
ал.1, т.2 от КТ:
Признаването на уволнението
за незаконосъобразност и отмяната на заповедта, в която същото е инкорпорирано,
влече след себе си основателност на иск за възстановяване на работника на
заеманата преди това длъжност. Безспорно е по делото, че такъв иск не е бил
предявен при разглеждане на въпроса относно правилността на заповедта за
прекратяване по гр.д. № 810/2018 г. на РС- Несебър.
Съгласно ТР № 1 от
12.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГК, давностният срок за
предявяване на иска за възстановяване на предишната работа с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е двумесечен по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно
от Кодекса на труда. По делото от страна на ответникът бе направено възражение
за изтекъл давностен срок за предявяване на претенция с такъв предмет, което
следва да бъде споделено. Видно от решението по гр.д. № 810/2018 г. на РС-
Несебър такъв иск не е бил предявен, поради което към датата на подаване на
исковата молба, предмет на настоящото производство- 08.03.2019 г., двумесечният
срок е бил изтекъл. Соченият срок за предявяване на такъв иск започва да тече
от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което претенцията
следва да бъде отхвърлена на това основание.
Искания за присъждане
на разноски не са направени своевременно от нито една от страните.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 4/28.02.2019
г., издадена от „К.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от И.Н., с която се
изменя и допълва Заповед № 1/11.06.2018 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между дружеството и К.К.А., ЕГН **********, в частта относно
датата на влизане в сила на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и заплащане на обезщетение, както следва: прекратяването на
трудовото правоотношение влиза в сила считано от 18.06.2018 г.; на работника
следва да бъде изплатено възнаграждение за периода от 12.06.2018 г. до
15.06.2018 г. за 4 работни дни; прекратяването на трудовия договор да бъде
отразено в трудовото досие на работника и в трудовата му книжка след
представянето й от работника; на работника да бъде издадено удостоверение за
получен доход образец УП-2, както и удостоверение образец УП-3 за положения
трудов стаж, както и да се подадат коректни данни в НАП за осигуреното лице.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.К.А., ЕГН **********,
против „К.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от И.Н., за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Бургас в двуседмичен срок, считано от уведомяването на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: