Решение по дело №718/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 447
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20195600500718
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 447                                              22.11.2019 г.                                      гр. Хасково

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Хасковският окръжен съд, въззивна гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ

                                                                                     2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,

 

като разгледа докладваното от мл. съдия  Милуш Цветанов  в. гр. д. № 718 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е  по чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК – образувано по подадена чрез пълномощник адв. Н.Т. жалба от Л.Н.Л., в качеството й на солидарен длъжник по изпълнително дело № 20127710400127/11.06.2012г.,  против отказ на ЧСИ Калинка Араклиева, рег. № 771, с район на действие ОС Хасково, да прекрати принудителното изпълнение по отношение на жалбоподателката.

В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на отказа, обективиран в разпореждане на ЧСИ Араклиева от 12.07.2019г., с доводи, че вземането, по което Л. е солидарен длъжник със съпруга си К.Л. е цедирано от кредитора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД само по отношение на К.Л., като дружеството-цесионер, заместило банката в производството по принудително изпълнение, не е придобило вземанията на първоначалния кредитор към Л.Л., и предвид заличаването на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД като страна в изпълнителното производство, липсва взискател по отношение на жалбоподателката, което предпоставя прекратяване на изпълнителното дело по отношение на нея.

В законовия тридневен срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е подадено писмено възражение от „ЕОС Матрикс“ЕООД, в което жалбата се оспорва като неоснователна, с доводи, че по аргумент от съдържанието на договора за цесия и разпоредбата на чл. 99 ЗЗД прехвърляното вземане на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е преминало към новия кредитор заедно с всички обезпечения към същото, каквото лично обезпечение представлява солидарната задълженост на Л..

В мотивите на ЧСИ Араклиева по обжалваните действия се сочи, че съгласно договорите между Райфайзенбанк (България)“ЕАД и „ЕОС Матрикс“ЕООД – рамков - от 03.01.2011г., и конкретен – от 12.12.2013г., за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията, включително това спрямо Л., са прехвърлени изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, където има такива.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20127710400127/11.06.2012г. по описа на ЧСИ Калинка Араклиева е образувано по молба на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, въз основана на изпълнителен лист от 21.05.2012г. по ч.гр.д. №1335/2012г. на РС-Хасково, съгласно който К.К.Л. и Л.Н.Л.  са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД съдебно претендирани суми във връзка със задължение по договор за банков кредит.

В хода на изпълнителното производство вземането за дължимите суми е цедирано от банката на „ЕОС Матрикс“ЕООД с Конкретен договор за цесия от 12.12.2013г. (л.68) – приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.01.2011г. и Анекс №1 от 10.08.2012г. (неприложени по делото).

По този повод, на основание чл. 429 ГПК, „ЕОС Матрикс“ЕООД е конституирано, а „Райфайзенбанк (България)“ЕАД – заличено като взискател по изпълнителното дело (л.82), за което длъжниците – съпрузи Лулчеви са били надлежно уведомени от ЧСИ Араклиева (л.88 - л.92).

С молба вх. № 1533/08.07.2019г. по описа на ЧСИ Араклиева Л.Л. е поискала прекратяване на изпълнителното дело по отношение на себе си, с аргументи, че в конкретния договор за цесия от 12.12.2013г. (л.76), както и в уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД (л.72), е посочен като длъжник само съпругът й К.Л., поради което счита, че „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е прехвърлила вземането си единствено по отношение на него и след като банката е била заличена като кредитор по производството, по същото липсва страна, която може да се легитимира като взискател спрямо нея.

С разпореждане от 12.07.2019г. ЧСИ Араклиева се е произнесла, че не са налице законовите предпоставки на чл.433, ал.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство спрямо Л., за което жалбоподателката е получила уведомление на 02.09.2019г.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от процесуално легитимирано лице против действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване на основание чл. 435 ал. 2, т.6 ГПК, в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК.  

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

До този извод съдът стигна, като взе предвид следното: 

От конкретния договор за цесия от 12.12.2013г. между „Райфайзенбанк (България)“ЕАД и „ЕОС Матрикс“ЕООД (л.68) и от Приложение №1А към него (л.76, ред 122) се установява, че банката е прехвърлила на дружеството-купувач вземане спрямо К.К.Л., произтичащо от договор за потребителски кредит от дата 13.05.2008г., по което общото задължение е в размер на 16512,37лв., 13246,85лв., от които – главница и 2244,80лв. – лихви.

От съдържанието на жалба на Л. и молбата й с вх.№1533/08.07.2019г. до ЧСИ Араклиева е видно признаване, а и от изпълнителния лист от 21.05.2012г. по ч.гр.д. №1335/2012г. на РС-Хасково се потвърждава, че жалбоподателката Л. е солидарен длъжник именно по това вземане.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.2 ЗЗД – „Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.“

Обезпеченията биват лични и реални (вещни). При личните едно или няколко лица гарантират на кредитора, че неговият длъжник ще изпълни задължението си. Пасивната солидарност е именно такова лично обезпечение, което по своята същност гарантира в по-голяма степен възможността на кредитора да се удовлетвори. То е вид принадлежност на вземането, която цесионерът придобива всякога, освен „ако е уговорено противното“.

В съдържанието на конкретния договор за цесия от 12.12.2013г. и приложенията му няма изрична уговорка в смисъл на непреминаване на личните обезпечения - като принадлежност на цедираното вземане. Но, както е отбелязано в този договор – той представлява приложение към Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) между страните от 03.01.2011г. и Анекс №1 от 10.08.2012г. Въпреки, че жалбоподателката е оспорила качеството си на длъжник спрямо „ЕОС Матрикс“ЕООД с гореизложните доводи, по делото не са представени като доказателства посочените два документа, от които следва да се установи има или не изрична уговорка за ограничаване на принадлежностите, с които вземането е преминало – по смисъла на чл.99, ал.2 ЗЗД. Доказването на твърдяното в  Потвърждение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за сключена цесия (л.72) - че вземанията, сред които и процесното, са прехвърлени с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, където има такива, включително всички лихви /с изключение на права по записи на заповед, където има такива/, е в тежест именно на дружеството цесионер „ЕОС Матрикс“ЕООД, и то не е извършено пълно и главно. Изложеното в едностранно съставени частни свидетеластващи документи (потвърждението и уведомление за цесията) не са годни да заместят правопораждащия ефект на договора, нито да докажат съдържанието му, което съдът не може да гадае.

Следователно, предвид недоказаното придобиване на цедираното вземане от „ЕОС Матрикс“ЕООД - и спрямо Л.Н.Л. в качеството й на солидарен длъжник, не може да се приеме, че дружеството-цесионер има качеството на взискател по отношение на жалбоподателката. Ето защо, след като легитимираният с изпълнителен лист неин взискател „Райфайзенбанк (България)“ЕАД е бил заличен от ЧСИ Араклиева с постановление от 24.02.2014г., по отношение на Л., липсва правно основание тя да се счита за длъжник по изпълнителното производство с взискател „ЕОС Матрикс“ЕООД и то следва да се прекрати спрямо нея.

Предвид горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 12.07.2019г. на ЧСИ Калинка Араклиева, рег. № 771, с район на действие ОС-Хасково, постановено по изпълнително дело № 20127710400127/11.06.2012г., с което е отказала да прекрати производството по същото дело спрямо Л.Н.Л., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по изпълнително дело №20127710400127/11.06.2012г. по описа на ЧСИ Калинка Араклиева, рег. № 771, с район на действие ОС-Хасково, спрямо Л.Н.Л..

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                  ЧЛЕНОВЕ :   1.      

  

     

 

  2.