ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Велико Търново, 28.03.2023 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, VIІ–ми адм. състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
АДМ.СЪДИЯ : ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 66/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство за
обезщетение, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 и чл.2в,
ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/,
вр. с чл.4, §3 от ДЕС.
Образувано е по Искова молба вх. № 480/30.01.2023г. в
АСВТ. Същата е подадена от името на търговско дружество „ДИМАГО“ООД ГР.
Лясковец, с ЕИК *********, на А.Г.Ц. с ЕГН ********** и Д.Г.С. с ЕГН **********,
и тримата действащи чрез упълномощения
адвокат, с посочен в ИМ общ съдебен адрес.
В ИМ са съединени/обективно и субективно/ по почин на
ищците няколко иска – главни и акцесорни, вклч. в условия на евентуалност, а
именно:
Първата група предявени искове са с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Насочени са
срещу Националната агенция за приходите и Върховен административен съд.
Предявени са за сумата от 315 939,50лв. от първия ищец за претърпени имуществени вреди/загуби/, ведно с
мораторната лихва върху сумата от 31.03.2021г. до 27.01.2023г. в размер на
58 624,34лв. и законната лихва върху сумите от предявяването на ИМ до
окончателното им заплащане. Дружеството претендира и неимуществени вреди в
размер на 10 000,00лв. Вторият и третият ищец претендират всеки за
обезщетение от по 10 000,00лв. за неимуществени
вреди, ведно с мораторната лихва върху сумата за периода от 31.03.2021г. до
27.01.2023г. по 1 855,56лв. за всеки и законната лихва върху сумите до
окончателното им изплащане. Претенцията е за
присъждане на парично обезщетение
на ищците за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, като съдът да осъди двамата ответници солидарно за заплащане на посочените суми.
В условията на евентуалност,
ако искът за солидарно осъждане на ответниците бъде отхвърлен, се претендира
осъждането на всеки от тях поотделно/съответно НАП или ВАС/ за същите суми на
посочените основания и за посочените
периоди, с изклч. на законната лихва от предявяване на ИМ до окончателното им
изплащане.
Претендира се и възстановяване на сторените разноски при постановено осъдително решение.
Ищците твърдят, че държавата - Република България следва да ги обезщети, т.к.
като държава-членка на Европейския съюз носи отговорност за вреди, причинени от
допуснато от нейни органи нарушение на Правото на Европейския съюз/ПЕС/. Според
ЗОДОВ в процеса тя участва чрез процесуални субституенти – НАП и ВАС, които в
случая са посочени като ответници.
Ищците схващат вредите си като резултат на неправомерно отказано право на приспадане
на данъчен кредит. От една страна имуществени вреди за дружеството,
изразяващи се в погашенията по РА за отказания ДК – главница и лихви,
заплатените адвокатски възнаграждения, мораторна и законна лихва. От друга страна, неимуществени
за дружеството, изразяващи се в засягане на търговската му репутация. Относно неговите
управители/собственици на капитала на дружеството/, неимуществени вреди се
определят като претърпените стрес, притеснения и загуба на перспективи.
Увредата е настъпила във връзка с производството по издаване на РА №
Р-04000416002756-091-001/07.03.2017г. и неговото обжалване по административен и
съдебен ред. РА е издаден от ОП при ТД на НАП-В. Търново, обхваща периодите от
23.01.2014г. до 30.09.2015г. и от 01.01.2016г. до 31.03.2016г. С посочения РА е
отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
288 085,00лв., издадени от 4-ма доставчици, като предмет на ИМ са само фактурите
от двама от тях.
След проведен задължителен контрол по административен
ред РА е потвърден със съображения за липса на реално извършени доставки. Спорът е пренесен пред АСВТ. Образувано е АД
№ 449/2017г. С постановеното от АСВТ Решение РА е отменен отчасти. Решението на
АСВТ е отменено от касационната инстанция с Решение № 15093/06.12.2018г.,
постановено по АД № 1869/2018г. по описа на ВАС. Делото е върнато за ново
разглеждане. Образувано е АД № 886/2018г. на АСВТ. С постановеното Решение,
определените с РА задължения са отчасти изменени, а в другата част е
отхвърлена жалбата на дружеството. Сезиран с КЖ, ВАС отказва да отправи ПЮЗ до
СЕС и потвърждава посоченото решение на АСВТ с Решение №4103 от 31.03.2021г.,
постановено по АД № 2640/2020г. на ВАС.
Ищецът намира, че при тези производства, както
администрацията, така и съдът не са се съобразили с нормите на чл.63, чл.167, чл.168, чл.169 и чл.178 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Постановените от тях актове били в противоречие с трайно установената практика на СЕС по тълкуване на
посочената Директива и в частност тези
норми. Органите по приходите издали РА със съображения, че се касае за
фактурирането на несъществуващи доставки, а ВАС като последна инстанция
потвърдил тези констатации с мотиви, че наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е условие за възникване на
правото на данъчен кредит. Тези мотиви според ищците всъщност представлявали имплицитно твърдение, че се касае за данъчна измама или злоупотреба. При
това разрешението на спора не съответства на установената практиката на СЕС по този въпрос. Цитира
множество конкретни актове на СЕС/вж. стр.52 и 53 от ИМ/.
В допълнение
към горните оплаквания, ищците твърдят, че е налице нарушение от посочените
органи на българската държава и на основни
принципи на ПЕС, като принципа на данъчния неутралитет, принципа на правната
сигурност и принципа на оправданите правни очаквания. В тази връзка
посочва на вниманието на съда практика
на СЕС по ПЮЗ, вклч. такива, отправени от националните съдилища на Република
България/вж. л.56 и сл./.
Освен изложеното, ищците смятат, че НАП им е наложила
такъв стандарт на доказване, при
който за тях е практически невъзможно упражняването на правото им на защита. С
това се нарушава принципа на ефикасност на защитата. Правото на ефективни правни
средства за защита и на справедлив съдебен процес е закрепено в чл.47 от
Хартата на основните права на ЕС, който изисква националните правила за
разпределение на доказателствената тежест да отговарят на изискванията за
ефикасно правно средство за защита. Съгласно чл.51 от Хартата, ДЧ и техните
органи са задължени да спазват тези норми, когато прилагат правото на ЕС.
Специфично за НАП се твърди да е нарушен принципът на добра
администрация, поради недобросъвестно оспорване на всички представени
документи. Относно ВАС се добавя оплакване, че не е изпълнил задължението си
като касационна инстанция да отправи преюдициално запитване/ПЮЗ/ до СЕС.
След проведена
процедура по отстраняване на нередовности на ИМ като прецени, че ИМ е редовна и допустима съдът постанови размяна на
книжата и даде възможност на ответниците да ангажират писмен отговор по ИМ. Преди
настоящия доклад са постъпили съответно:
1.Писмен отговор от Национална агенция за приходите/НАП/
с вх. № 1312/13.03.2023г. в АСВТ. От името на този ответник се оспорват исковете
като неоснователни. ПП на страната счита, че не е осъществен фактическият
състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.2в от същия. Не е
доказана нито незаконосъобразна административна дейност, нито реално настъпила
вреда. Защитата на НАП се позовава на практика на СЕС, посветена на правото на
обезщетяване за нарушение на общностното право. Изтъква, че Съдът е извел като
предпоставки за това наличието на нарушена правна норма, която предоставя права
на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и да
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението на задължението,
за което носи отговорност държавата, и вредата претърпяна от увредените лица.
Цитирайки относимите към правото на ДК норми на Директивата, ПП излага тезата,
че в случая няма доказателства за допуснато съществено нарушение на ПЕС.
Относно критериите за преценка на това обстоятелство отпраща към мотивите на
СЕС в Решение от 05.03.1996г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93. Според
посоченото там, решаващият критерий, за да се приеме, че дадено нарушение на
общностното право е достатъчно съществено, е този на явно и значително неспазване от държава членка на границите,
които са наложени на нейната свобода на
преценка. В тази връзка националният съд следва вземе предвид степента на
яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на свободата на
преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи, умисълът
или непредпазливостта при неизпълнението на задължението, извинимият или
неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото и др. ПП на
НАП посочва, че според практиката на СЕС едно нарушение на общностното право е явно
съществено, когато е продължило въпреки постановяването на решение,
установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално
запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от
които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение.
Поизложените съображения, ПП на НАП моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
2. Писмен
отговор от Върховния административен съд/ВАС/ с вх. № 1490/22.03.2023г. в АСВТ.
В него се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Упълномощеният ПП счита, че не са налице всички елементи от фактическия
състав на отговорността на ДЧ на ЕС. Признава, че нормите на Директива 2006/112/ЕО действително
предоставят права на частноправни субекти, които са ДЗЛ, в случая право на
данъчен кредит. Но категорично изключва да е налице очевидно нарушение на
съюзна правна норма от дейността на ВАС. Позовавайки се на Решение по дело
С-224/01 на СЕС, защитата изтъква, че отговорността на ВАС като национален съд,
действащ като касационна инстанция може да бъде ангажирана само в изключителни случаи, когато съдът е
нарушил по очевиден начин приложимото
право. В случая ВАС е постановил решението си в съответствие с практиката на
СЕС. За което цитира конкретни дела, вклч. по ПЮЗ на АС от България, за хипотезата,
когато въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства не е доказано,
че именно издателят на фактурата е осъществил доставката. В случая не се
установява процесните доставки на гориво да са осъществени от посочените във
фактурите лица. В тази хипотеза според СЕС е допустим отказ на ДК при наличие
на обективни данни за недобросъвестност
на РЛ. Поради това настоява, че в случая не е налице нарушение на ПЕС,
изразяващо се в несъобразяване с утвърдената практика на Съда на ЕС в областта
на данъчното облагане.
ПП на ВАС привежда доводи, че не е налице и другото
твърдяно нарушение, изразяващо се в
обстоятелството, че ВАС като касационна инстанция не е отправил преюдициално запитване до СЕС. Според
ответника не е била налице неясното
относно приложението на съюзна разпоредба, относима към спора, а освен това
практиката на СЕС е дала вече отговор на въпрос идентичен като факти и право, с
този, с който е сезиран националния съд. В случая това е отказът на ДК при
установени обективни данни за данъчна измама и злоупотреба.
Предвид липсата на нарушение на съюзна правна норма,
защитата на ответника настоява, че обсъждането на вредоносен резултат и причина
връзка е безпредметно. Заявява и възражение на претенцията за неимуществени
вреди причинени на ТД.
По отношение на исковете на двете физически лица,
собственици на капитала на ТД, ответникът намира, че същите не са ДЗЛ/такова е
ревизираното дружество/, поради което нормите на посочената Директива не им
предоставят права. При липсата на приложима и относима към правното положение
на ищците правна норма не е налице
първият елемент то фактическия състав на отговорността на ДЧ.
Поизложените съображения, ПП на ВАС моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът прецени ИМ като редовна и допустима. По
отношение на НАП се касае за вреди от административна дейност, които попадат в
хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а по отношение на втория ответника се касае
за хипотезата на чл.2в, ал.1, т.1 – вреди от правораздавателна дейност на ВАС.
Искове с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, които са родово подсъдни
на административните съдилища. АСВТ е местнокомпетентния съд по седалището на
увреденото дружество и НА на собствениците на капитала на същото.
На този етап от производството не са налице основания
за спиране или прекратяване на същото. Делото следва да се насрочи в открито
съдебно заседание, за което да се призоват страните и Окръжна прокуратура –
Велико Търново.
Преписи от ИМ, ведно с уточнението и доказателствата
към нея, както и ПО следва да се изпратят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново.
В ИМ са направени доказателствени искания/вж. л.69/,
по които искания съдът ще се произнесе в
о.с.з., след като изслуша становището на страните. С настоящото ще им обяви
проекта си на доклад и ще ги напъти към доброволно уреждане на спора чрез
споразумение.
Предвид изложеното, на основание чл. 140, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.1, ал.2
от ЗОДОВ и чл.204, ал.5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
КОНСТИТУИРА като ИЩЕЦ по АД № 66/2023г. на АСВТ следните лица:
1.търговско дружество с фирма ДИМАГО“ООД гр. Лясковец,
с ЕИК *********;
2. А.Г.Ц. с ЕГН **********;
3.Д.Г.С. с ЕГН **********.
Всеки от посочените ищци да бъде призован чрез упълномощения
адвокат на посочения в ИМ съдебен адрес.
КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК по АД
№ 66/2023г. на АСВТ следните лица:
1.Национална агенция за приходите, която да се призове
чрез упълномощения юрисконсулт на е-адрес, посочен в отговора на ИМ;
2. Върховен административен
съд, на посочения в ПО адрес, чрез упълномощения ПП.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА Велико Търново да участва
в процеса, на основание ТР № 7 от 25.11.2010г. на ОСС от ВАС по т.д. №3/2010г.
ОБЯВЯВА на страните проект на доклад, на основание чл. 140, ал.3,
във вр. с чл.146 от ГПК, а именно:
1.Обстоятелства
от които произтичат претендираните права и възражения:
Всеки от ищците твърди, че е понесъл вреди –
имуществени и/или неимуществени в резултат на неправомерно отказано право на
приспадане на данъчен кредит, въз основа на издаден от ОП РА, който е потвърден
по административен и съдебен ред с аргументи, които противоречат на норми на
правото на ЕС, закрепени в цитираните норми на
Директивата/вж. по-горе/, задължителни за ДЧ и органите й Решения на СЕС
и основни принципи на Правото на ЕС. Претенцията е за присъждане на парично обезщетение на всеки от
ищците за претърпените вреди от допуснато съществено нарушение на ПЕС от органи на ДЧ на ЕС.
2.Правна
квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди в общ
размер на 410 130,52лв., причинени от административна дейност на органи на
НАП и правораздавателна дейност на ВАС,
осъществени в нарушение на Правото на Европейския съюз. Правното основание на
същите е чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, което е вътрешно правно средство за
реализиране на отговорността на ДЧ. По същество се касае за отговорност на ДЧ/извъндоговорна/
за вреди причинени на частноправни субекти в резултат на неизпълнение на задълженията
й, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза,
предвидени в хипотезата на чл.4, §3 от
Договора за Европейския съюз/ДЕС/.
Главните искове/за солидарната отговорност на
ответниците/, а и евентуалните такива са с правно основание чл.2в, ал.1, т.1,
във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предявени са и искове с ПО чл.86 от ЗЗД.
Искът е предявен след окончателното приключване на
спора при произнасяне на ВАС с Решение №4103 от 31.03.2021г., постановено по АД
№ 2640/2020г. на ВАС. Обстоятелство,
което е настъпило при действието на изменението на ЗОДОВ с ДВ бр.94 от 2019г.
На основание §6, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ ДВ бр.94 от 2019г. този закон се прилага към настоящата ИМ.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават:
Няма такива.
4.Кои
обстоятелства не се нуждаят от доказване:
Не следва да се доказва ВИНА ,тъй като се касае за
обективна, безвиновна отговорност на ДЧ.
5. Как се
разпределя доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти:
Съдът указва на страните следното:
УКАЗВА на всеки от ищците, на основание чл.7, ал.1 от ГПК
и чл. 170, ал.3 от АПК, че в производството за присъждане на обезщетение
за вреди с правно основание по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ фактическият състав
на отговорността включва следните елементи, изведени от практиката на СЕС, а
именно: претърпяна вреда; нарушената
правна норма на правото на ЕС/приложима,
относима към казуса/ да предоставя права на частноправните субекти; нарушението
да е достатъчно съществено/очевидно,
сериозно/ и да съществува пряка
причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда. Реализирането на отговорността на държавата
членка на ЕС е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от
състава на отговорността. Доказателствената тежест за установяването им пред
съда е за ищцовата страна.
УКАЗВА на всеки от ответниците, на основание чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 170, ал.3 от АПК, че в
производството за присъждане на обезщетение за вреди с посоченото правно
основание следва да установи основания за изключване
на отговорността, или нейното намаляване,
в т.ч. че се е съобразил в дейността си с относимата практика на СЕС и
даденото там тълкуване на общностните разпоредби и принципи на ПЕС.
ОТЛАГА за първото о.с.з. произнасянето по доказателствените
искания, на основание чл.140, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.204, ал.5 от АПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, на основание ч.140, ал.3 от ГПК.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ препис от ИМ, ведно с
приложенията и от двата ПО на Окръжна прокуратура - Велико Търново.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023 г. от 15:00 часа, за която дата да се призоват
страните и ВТОП.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото да се изпрати на страните и ВТОП за сведение и изпълнение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: