Р Е Ш Е Н И Е
№3502/29.10.2010г.
Гр.Варна,29.10.2010 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІ СЪСТАВ, в публичното заседание на пети
октомври през две хиляди и десета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Жекова
при участието на секретар А.Д.
разгледа докладваното от съдия М.Жекова
гражданско дело номер 7065 по
описа за 2009 год.
Ищецът
К.С.Г., ЕГН ********** *** предявява ревандикационен иск с правно основание чл.
108 ЗС против ответниците /съпрузите / В.Х.Д., ЕГН ********** и В. Христова Д., ЕГН ********** ***, местност
„ Свети Никола „ № 47 с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.2572.109, находящ се в гр.Варна, р-н „Приморски”, курортен
комплекс „Чайка „, с площ по скица 596
кв.м., при граници : имоти с номера
10135.2572.110 ; 10135.257.107 ; 10135.257.127 и 10135.2572.108 и
ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху
имота.
Обективирано
е и искане по реда на чл. 537, ал.2 ГПК
да бъде
отменен издадения в полза на ответниците Данови Констативен нотариален
акт №
80, том № ІІІ , рег.№ 4957, дело №
397 / 2008 на нот. Т.Велев нот. с рег. №
479 и район на действие РС Варна
.
Исковата
си молба ищецът основава на твърдения,
че е собственик на ПИ № 3074 по плана на КК „ЧАЙКА” в гр.Варна с площ от
Твърди
се придобиване на имота единствено на оригинерно
основание – давностно владение.
В първото по делото открито съдебно
заседание ищецът конкретизира твърденията си относно придобиването на
имота като заяви : „ Баща ми владя имота
от преди 1980 год. – 1977-1978 година, а след смъртта му, продължавам да го
владея аз. Установих наличие на катинар през май месец 2009 год.”
Ищецът
сочи, че при опит да се снабди с данъчна оценка и скица за имота открил, че на
11.8.08 г. отв. Данови се снабдили за имота му с КНА № 80 ,
том ІІІ, дело № 397 / 2008 на нотариус Тодор Велев нот.
с рег.№ 479 и район на действие РС
ВАРНА. Релевира, че имотът е бил собственост на неговият баща Стоян Колев Г.,***,
който владял имота повече от 25 години до
мъртта си
- 2004 г. Като негов
наследник ищецът продължил да владее имота необезпокоявано от никого,
без никой да има претенции за имота. През
януари 2008 г. ищецът се снабдил и със скица и данъчна оценка за издаване на КНА по давностно владение, последното което не бил прекъсвал
никога . Твърди се, че през последните
30 год. никой друг не е владял имота а към подаване на исковата молба
фактическата власт върху имота се упражнявала от ответниците – съпрузи.
Този
факт станал известен на ищеца през м. май 2009, след
като научил, че има издаден КНА, постил имота и установил, че имало верига с
катинар на входната врата.
В уточнителна молба ищецът е посочил, че от смъртта на баща
си 15.3.2004 г. не е прекъснал владението върху имота и никой
не му противопоставял свое владение .
Основанието
на което се позовава ищецът видно от уточнителната
молба от 31.7.2009 и личните изявления на ищеца в с.з. от 4.5.2010 г. е давностно владение към което присъединява и владението на
баща си Стоян Г.. Твърди се ,че Стоян Г.
е владял имота от 1977-1978 от до датата на смъртта 15.3.2004 год. а ищецът е владял лично имота от датата
на смъртта на баща си Ст.Г. 15.3.2004 год. до месец май 2009 г. / когато ищецът
открил ,че имота е заключен от ответниците /.
С
срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответниците Данови, чрез
процесуален представител изразяват становище по иска.
Ответниците
оспорват иска като сочат, че през 1995
г. Стоян Колев Г. продал без
писмен договор имота на Д. и от тогава
ответниците упражнявали необезпокоявано фактическа власт върху
имота Ответниците не оспорват
обстоятелството, че до
В открито съдебно заседание от пети
октомври 20010 год. ищецът чрез процесуалните си представители поддържа иска и
моли същият да бъде уважен като в негова полза се присъдят сторените съдебно
деловодни разноски.Процесуалният представител на ищеца адв.
Янка Станева Славова представя по същество писмени бележки .
В същото съдебно заседание
ответниците,чрез процесуалният им представител оспорват иска и молят същият да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Процесуалният представител на
ответниците адв.Боян
Жеков представя писмени бележки по същество на спора.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.235 приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят относно
идентификацията на имота. Идентификацията на имота се установява от приложената
по делото актуална скица и разписен
лист.
Не е спорно между страните, че в
имота предмет на иска не е открита партида при „ В и К „ .
Ответниците
не оспорват обстоятелството, че до
От
приложеното по делото копие на удостоверение за наследници /л.10 / се установява,
че Стоян Колев Г., роден на *** год,. жител ***/ с
адрес *** / почива на 15.3.2004 год. и оставя един наследник по закон – сина К.Г.
– ищец по делото .
Видно
от копията приложени на л. 6, 7 от делото на 21.1.2008 г. ищецът е депозирал
Молба до Кмета на Район „Приморски” Варна за снабдяване със скица и удостоверение
за данъчна оценка за имота за издаване на КНА .
На
л.7 от делото е приложена скица с номер УТ
94 - К- 32 от 21.1.2007 г. на
имота а на л. 8 е приложена и данъчна оценка на същия имот издадена на
12.1.2008 год.
На
л. 9 ти по делото е приобщен разписен лист за к.к. Чайка от който е видно, че за процесния имот е бил вписан
като собственик първоначално бащата на ищеца Стоян Колев Г. – без посочване на
титул за собственост а в последствие името на Г. е зачеркнато като са вписани
имената на ответниците Данови и посочено основанието нот.акт
№ 80 , том 3, дело № 397/08 .От същия разписен лист прави впечатление, че
имотът граничи с други имоти първият от които собственост на Вили Жечев
съгласно нот.акт от 2003 год., вторият имот - на Борис
и Живка Василеви до 2008 г. ,т.к. отв.Данови са се снабдили с нот.
акт и за този имоти през 2008 год. а
следващия имот е на Стойчо Петков Иванов .
На
л. 12 е приложена актуална скица на имота от която се вижда , че имота има площ
от 696 кв.м. и е записан на името на ответниците Данови съгласно КНА.
По
делото на л. 53- 63 е приложено заверено за вярност с оригинала
копие на нотариално дело на нот. Т.Велев въз основа на обстоятелствена проверка по
която е издаден КНА № 80, том ІІІ ,
рег.№ 4957, дело 397/2008 от 11.8.2008 г.
В
хода на производството по делото за пълното изясняване на фактическата страна
на спора бе допуснат въпрос по реда на чл.176 ГПК към ищеца. На зададения
въпрос ищецът даде следните обяснения : „ Аз не съм поставял катинар, този катинар съм го видял през
2009 год. Живял съм в имота до месец декември 2007 год., в бараката в този
имот. След напускането ми от там, съм минавал през имота. През 2008 год. съм
ходил, но не помня през кой сезон беше. Тогава катинар не съм видял. През 2009
год. видях катинара за първи път. „
В полза на двете страни са допуснати
гласни доказателства за установяване на факта на владение върху имота.
Воденият
от ищците свидетел Тодор
Димитров Петков, ЕГН **********,без родство със страните твърди, че познава
Стоян Колев Г. от 1975-1976г. Спорното място обяснява свидетелят се намирало на
ул. „Кукудива
Вторият свидетел, воден от ищеца,
Радослав Х. Ташков, ЕГН **********, без родство със страните разказва, че познава
ищеца К.. Познанството им се осъществило покрай работата на Ташков - посредник
недвижими имоти. На обява, която св.Ташков пуснал във варненския вестник
„Позвънете”, че купува имоти ищецът му
се обадил и му казал, че има парцел за
продаване като разговора бил 2005г.-2006г. Св.Ташков разказва ,че се срещнал с
ищеца във Варна и отишли с кола до имота.В имота имало само някаква „постройка
„, свидетелят поискал документи за имота, но ищецът му казал, че няма такива и
ще ги набави. Едва на третата среща между свидетеля и ищеца последният показал
данъчна оценка и скица - „есента на 2007 година „/ „края на лятото на
2007 год.” /, но това не било достатъчно. Свидетелят обяснява, че по-късно
научил от ищеца, че ищецът е завел дело за имота. За самия имот свидетелят
обяснява,че не е влизал вътре и предполага,че има ток и вода както и че е възможно да се живее в имота и
през зимата .В имота обяснява свидетеля имало постройка тип сандвич, но не я
бил проверил.
Разпитани в полза на ответниците са
водените от тях свидетели Д.Георгиев и В.Кирилов .
Свидетелят Добромир Георгиев Георгиев, ЕГН **********/ ** годишен сега/, без родство със
страните твърди, че познава В.Д. от 1991 год./т.е.от 14 годишен/. Св.Геортиев имал лодка до неговия парцел и постоянно бил в
района. За Стоян Г. свидетелят твърди,че го бил виждал 2-3 пъти., последно през
1994г. /т.е. бил е на 17 год./. Същият свидетел заявява, че Ст.Г. и В.Д. имали
отношения за закупуване на парцел, собственост на Стоян. Свидетелят присъствал на събиране, в ресторант „Морски блян”. Тогава
В.Д. казал, че бай Стоян му продал мястото и затова се осъществило
събирането.На събирането присъствал и бай Стоян.Събирането било преди години
когато свидетелят бил 18 - ет годишен . Въпросното
място свидетелят твърди, че е на скат. От горната страна се намирал
старият път за „Златните” , от едната
страна бил парцела на Вили Жечев, от
долната страна към морето имало друго място, под него и след това ресторант
„Русалка”. Вечерта на събирането същият свидетел видял, че се брояли пари, около 6-7 000 долара. В имота
докато бил там, свидетелят твърди, че не е виждал никого. След това свидетелят
отишъл в казарма за година и половина и
като се върнал разбрал, че бай Стоян е починал. Имота твърди св. Георгиев
бил ограден и вследствие на няколко години
била направена нова ограда с дървени колове и мрежа. Последно 2008г. била
направена оградата защото тогава било и трасирането. Оградата я направил
свидетелят по поръчка на ответника . Последно през 2008 година точно този
свидетел чистил мястото по поръчка на Д..
Вторият свидетел воден от ответниците
В. Спасов Кирилов, ЕГН **********, /** год./ без родство със страните твърди, че
се познава с В.Д. от 1991-1992 год. Свидетелят бил спасител към БЧК и
студент1995-1996г.Св.Кирилов обяснява, че познавал бегло Стоян Г.. Стоян Г.
имал дървена барака в мястото, което било около 500-700 кв.м. В това място
твърди св.Кирилов нямало вода и ток. Свидетелят Кирилов описва границите на
спорното място по начин почти идентичен с този описан от св.Георгиев.
Свидетелят Кирилов твърди,че отв.Д. му казал,че
иска да почерпи „ защото взел мястото от бай Стоян за 7000 долара„. Така се
стигнало до почерпката.След почерпката обяснява свидетелят не бил виждал други
млади хора в този имот.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
За да бъде основателен искът за
предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл.108 от Закона
за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна
норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на претендирания имот, а
ответникът да се намира във владение на същия, без да има правно основание за
това.
От
представените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ищецът е син на
Стоян Г. и че Ст.Г. е починал на 13 май 2004 година.
Ищецът
твърди да е собственик на процесния имот, позовавайки се на придобивно
основание – давностно
владение.
Дваностното владение като оригинерен способ
изисква да бъде установено и доказано по несъмнен начин, че ищецът е
упражнявал фактическа власт върху
имота трайно необезпокоявано и с намерението за своене
на имота .
От
ангажираните от ищеца гласни доказателства това не бе установено.
Ангажираните
гласни доказателства са противоречиви и въз основа на тях не може да се направи
извод, че ищецът е упражнявал трайна фактическа власт върху имота след смъртта
на баща си .
Така
например от показанията на първия свидетел не може да се установи кога точно са
последните впечатления на този свидетел за имота от 2003 год,
2007 или миналата 2009 год. Предвид факта,че самите показания на първия
свидетел на ищцовата страна са противоречиви съдът не ги кредитира а дори и да ги
кредитира не може да се направи обоснован извод, затова ищецът да е владял имота необезпокоявано от никого
от 2004 год. до м. май 2009 год./ или 2007 год./
От
показанията на втория свидетел разпитан в полза на ищеца също не може да се
установи по несъмнен и категоричен начин както упражняването на фактическата
власт така и намерението за своене на имота от ищеца Кр.Г.. Самият свидетел
обяснява,че наблюденията му върху имота са епизодични /свеждат се до две
три / и именно поради това не се установява твърдението на ищеца, че е владял
трайно имота.Освен,че не са преки впечатленията на св. Ташков са и
противоречиви.Така например св.Ташков не може да обясни през кой точно сезон на 2007 година е видял
данъчната оценка и скицата на имота който е щял да бъде продаден. От друга
страна е видно, че в исковата молба се
твърди ищецът да се е снабдил със скицата и данъчната оценка през „януари 2008
година „ / лист 3 - ти от делото / което
води до извода,че показанията на св.Ташков противоречат на твърденията на
ищеца,респективно не ги и доказват. Напротив от
писмените доказателства по делото
е видно,че данъчната оценка за
имота е издадена януари 2008 год. което води до извода,че през
2007 год.Ташков не е могъл да види данъчната оценка.
Следва
да се отбележи,че и от показанията на свидетеля Петков не може да се установи твърдението на ищеца,че е владял точно
процесния имот.При сравнение на даденото описание на границите сочени от ищеца
Петков с разписния лист е видно,че липсва съвпадение дори и на една граница.
Събраните
по делото писмени доказателства затова, че през 1998 год.Стоян Г. е декларирал
имот от 1020 кв.метра не водят до
извода,че към 1998 година Г. е владял
процесния имот.Липсват данни Стоян Г. да е предприел действия по
снабдяване с КНА за имота от 1020 кв. метра или за процесния имот с далеч
по-малка площ, да е заплащал данъци за имота или отблъсквал нечие друго
владение. Подаването на коригиращи данъчни декларации от страна на сина на Ст.Г. от 13.10.2006 и 12.1.2007 година за имот от
500 кв.м. и заплащането на местни данъци за периода от 1998 до 2008 година от
страна на Кр.Г.
не установява нито фактическата власт върху имота нито намерението за своене.
В
заключение следва да се отбележи, че на
поставения по реда на чл.176 ГПК въпрос самият ищец заяви, че е живял в
имота до 2007 година.
От
показанията на разпитаните в полза на ответната страна свидетели се установи,
че владението осъществявано от бащата на ищеца е било прекъснато именно през
1995 година когато Ст.Г. е продал имота на отв.Д..
Двамата разпитани в полза на ответниците свидетели дават непротиворечиви показания както за площта на
имота, така и за границите му и за стойността на която през 1995 год.отв.Д.
е купил имота от „бай Стоян „. / 6 000 – 7 000 долара /.Безспорно сделката
продажба не е била оформена в необходимата нотариална форма и поради това
съгласно чл.26 ЗЗД е нищожна. Макар и сделката
да е нищожна се установи, че от 1995 година владението на Ст.Г. е било
прекъснато тъй като е било предадено на отв.Д..Именно
поради прекъсването на давността ищецът
не бил могъл да присъедини владението на баща си към твърдяното
свое владение. И не на последно място сравнявайки изявленията и твърденията на ищеца се оказва,
че самият ищец твърди да упражнявал
лично фактическа власт върху имота
от датата на смъртта на баща си
15 март 2004 година до 2007 година
което е период по-малък от 5 години – недостатъчен за да се зачете давността .
При
така установено е видно, че ищецът не установи и не доказа твърдяното
от него право на собственост на посоченото придобивно
основание, поради което искът с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и като
недоказан .
При липсата на едната от всички кумулативни
предпоставки на нормата на чл.108 ЗС не е необходимо да се обсъжда дали
ответниците се намират в имота и ако „ да„ на какво основание .
Доколкото
ищецът е обективирал искане по чл.537, ал.2 ГПК и
предвид неоснователността на иска по чл.108 ЗС, съдът не дължи изрично произнасяне по тази претенция, която
е последица от уважаване на ревандикационния иск .
При
този изход на спора съдът не присъжда на осн. чл.78,
ал.3 ГПК в полза на ответниците съдебно
деловодни разноски,тъй като такова искане не е направено.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.235 и
236 ГПК , съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца К.С.Г., ЕГН ********** *** против
ответниците В.Х.Д., ЕГН ********** и В. Христова Д., ЕГН ********** ***,
местност „Свети Никола „ № 47 с искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.2572.109, находящ се в гр.Варна , р-н „Приморски”, курортен
комплекс „Чайка „, с площ по скица 596
кв.м., при граници : имоти с номера
10135.2572.110 ; 10135.257.107 ; 10135.257.127 и 10135.2572.108 и
ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху
имота, при възведеното от ищеца придобивно основание давностно
владение осъществявано лично от ищеца от 15 март 2004 година до месец май 2009
г. към което владение присъединява владението на баща си Стоян Колев Г. ***04
г. упражнявано за периода от 1977-1978
година до датата на смъртта на Ст.Г. 15.3.2004 год,
като неоснователен и недоказан, на
основание чл. 108 ЗС.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: