08.02.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на осми януари две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№105 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано е
по жалба от И.Н.Н. *** срещу Ревизионен акт №Р-16002618000984-091-001 от 03.10.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение №706/12.12.2018г. на Директор
на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП. Твърди, че РА е незаконосъобразен, неверен и
неправилен, постановен в противоречие със законовите норми, поради което се
иска да бъде отменен в обжалваната част, като бъдат присъдени и разноски.
Ревизионният акт не бил основан на действителни факти, тъй като не били събрани
доказателства за реалността на облагаемите доставки. Не били извършени насрещни
проверки, не било установено и посочено кои са сделките, които са включени за
целите на облагане с ДДС. Екселските таблици не било ясно от кого са изготвени,
в какво качество и нямало гаранции за тяхната истинност. Твърди се, че нямало
извършена проверка по чл.54, ал.3 от ДОПК на разпечатка от технически носител.
Жалбоподателят счита, че има разминавания в сумите, посочени в РА и решението,
поради което било допуснато процесуално нарушение при определяне на основата за
облагане с данък. Облагаемият доход в общ размер на 1 682 182,66 лева
бил определен, като били включени доставки, които не се потвърждавали от
получателите им или от трети лица. Не било обсъдено, че тези доставки били
извършени от жалбоподателя не като физическо лице, а като управител на ЕООД
Градина БГ. В посока да обоснове твърденията си жалбоподателят сочи, че
справката при куриерската фирма Еконт Експрес не можела да бъде извършена по
име и ЕГН, поради което нямало сигурност кой е получателя. Отделно от това
данъчните органи не установили доставка, за да има препродажба от страна на
жалбоподателя. Не били представени фактури, по които ревизираното лице да бил
получател, както и нямало събрани доказателства по особения ред на чл.122 от ДОПК. Първоначално било извършена проверка за периода от 2012-2013г., а после и
за 2014-2016г. и нямало правно и фактическо основание за допълнително
установяване. Сочи се, че правилно в решението на Директор на ДОДОП бил обсъден
петгодишния преклузивен срок по чл.109 от ДОПК. Жалбоподателят счита, че има
нарушения при съставянето на Протокол Кд 73/сер.АА №1470918 от 06.08.2018г. и
информацията, представена на електронен носител, била събрана по опорочена и
неясна процедура, поради което следвало да бъде изключена от доказателствения
материал. Наред с това оспорва документите, посочени като опис в отговор на
Еконт Експрес изх.№4927/19.04.2018г. Иска съдът да постанови решение, с което
да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002618000984-091-001
от 03.10.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение №706/12.12.2018г. на Директор
на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП, като бъдат присъдени на жалбоподателя направените в настоящото
производство разноски.
Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като
иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира
направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на
разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от
ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002618000984-091-001 от 03.10.2018г. е издаден от Главен инспектор по приходите и Началник
на сектор при ТД на НАП Пловдив и е съобщен на жалбоподателя на 11.10.2018г. – л.106, т.1, а е обжалван по
административен ред с жалба вх.№94-00-8329 от 17.10.2018г. С Решение №706/12.12.2018г.
Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил частично РА, с
който са определени задължения по ЗДДС за периода от 01.12.2012г. до
31.12.2016г., както и по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО - за 2012г.-2016г. и лихви за
просрочие или за изчислена от административния орган главница в общ размер на 357 284,38
лева и лихва в общ размер на 126 065,81 лева, като РА е отменен в частта
на допълнително изчисления през периодите 28.06.2012г. до 30.11.2012г. ДДС в
размер на 15 425,06 лева, ведно с прилежащите лихви от 9 326,43 лева.
Решението на Директор на Дирекция ОДОП
Пловдив при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 09.01.2019г. – л.84, т.1 от
делото, поради което с подаване на жалбата на 23.01.2019г., е спазен
предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия 16002618000984-020-001 от 20.02.2018г. – л.753, т.3, издадена от
Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена след предложение за
промяна на обхвата като вид проверявани задължения и период и искане за
продължаване на срока със Заповед №Р-16002618000984-020-001 от 14.05.2018г. и
със Заповед №Р-16002618000984-020-003 от 21.06.2018г., като обхваща
установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; данък
върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се;
здравно осигуряване за самоосигуряващи се; универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се, като за всеки вид задължение периодът е от 01.01.2012г. до
31.12.2016г., а за задълженията за данък добавена стойност – 28.06.2012г. до
31.12.2016г. Определен е срок за приключване до 23.07.2018г., като ревизионният
доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в
кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция /Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. – л.52, т.1/, и от ръководителя на ревизията, определен
със заповедта за възлагане на ревизия. Поради това съдът намира, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност или нищожност на оспорения ревизионен акт.
Въз основа на събраните доказателства е съставен
Ревизионен доклад Заповед №Р-16002618000984-092-001 от 06.08.2018г., който е
връчен на 09.08.2018г., а срещу него е подадено възражение в срок –л.123, т.1,
след като е било направено искане за удължаване на срока за подаване на
възражение по РД. След съставянето на РД и постъпилото на 26.09.2018г. възражение
е издаден Ревизионен акт №Р-16002618000984-091-001 от 03.10.2018г., в който е
обсъдено възражението по доклада. С Решение №706 от 12.12.2018г. е потвърден частично
РА за допълнително установените данъчни и осигурителни задължения и съответните
лихви за просрочие. Ревизията обхваща периода
от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. за задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и периода
от 28.06.2012г. до 31.12.2016г. за задълженията по ЗДДС, като между страните
няма спор, че И.Н. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ
за доходите, получени от него през данъчните години, попадащи в обхвата на
ревизията, като не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Няма спор между страните също, че през ревизирания период
лицето участва в две дружества – ООД Алпин декор – в ликвидация, и ЕООД Градина
БГ, като е представляващ субект, считано съответно от 08.09.2011г. и от
05.03.2014г. Безспорно е и, че през периода от 2012г. – 2013г. ЕООД Градина БГ
не е съществувало като дружество, а ООД Алпин декор е подало ГФО, в които е
декларирано, че не осъществява дейност. При извършваната проверка на
физическото лице, приключила с Протокол №П-22221916227822-073-001/15.02.2018г.,
са изнесени твърдения на ревизираното лице в посока дейност на ЕООД Градина БГ,
поради което проверката е спряна и е възложена ревизия на дружеството,
приключила с РА №Р-16002617000762-091-001/14.08.2017г., който е влязъл в сила –
л.730 и сл. от т.3. Не съществува спор и по отношение установените
договорености между дружеството и физическото лице, всеки от своя страна, с
куриера Еконт Експрес – л.707 и сл., т.3, както и относно обстоятелството, че
при уговорките с куриера и дружеството няма включване на извършване на услуги и
изплащане на наложени платежи, касаещи И.Н. – т.3, л.737, РД от 31.07.2017г.
При събраните доказателства от куриерската фирма проверяващите са направили
извод, че И.Н. извършва електронна търговия със стоки, при която плащането от
клиенти се извършва чрез наложени платежи. С тези доказателства е установен и
размерът на получените приходи от продажбите, а действията на физическото лице
са определени като търговска дейност по смисъла на ТЗ, като следва да бъде
извършено облагане с данък върху дохода като ЕТ, да се води счетоводна
отчетност и да се формира доход. Получените суми от наложени платежи при
направени основно от физически лица он-лайн поръчки /за машини за инструменти
за градината и дома – помпи, косачки, резачки, електрожени, пистолети за боя и
въздух, коси, компресори, дървоцепачки, циркуляри, ъглошлайфи и други/ са
свързани не с осъществяваната от ЕООД Градина БГ дейност, а са в резултат на
извършвана лично от И.Н. електронна търговия. Органите по приходите са обобщили информацията от куриера и са установили размер на
получените суми за всеки ден и месец за времето от м.01.2012г. до м.12.2016г.,
като са посочили техния брутен
размер – за 2012г. 179 077,20 лева; за 2013г. – 305 541,90 лева; за
2014г. – 440 475,57 лева, за 2015г.
– 380 310,13 лева и за 2016г. – 376 777,86 лева. В РД е представен
изглед на няколко произволни реда от таблицата, предоставена от куриера, като е
разяснено, че сумите са извадени от колона „количество на услугата“, с филтър –
CD – наложен платеж, а таблиците съдържат данни,
идентифициращи пратките и сумите на наложените платежи – номер на
товарителница, име на получателя, дата на разнос, сума наложен платеж, сума
паричен превод, дата на изплащане. Основният спорен момент е дали в
ревизионното производство са приложени, а пред съда са представени, годни
доказателства, от които да се установи предаването на конкретни стоки и
получаването на сумите, предмет на ревизионния акт. Спорно е как е определена
основата за облагане с данък по реда на чл.122 от ДОПК.
В хода на ревизията на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, изпратени са искания до банкови институции относно банкови сметки на
лицето, на основание чл.37, ал.5 от ДОПК е представена информация от ООД Еконт
Експрес за извършени куриерски и пощенски услуги /отговор
вх.№53-03-113/17.01.2017г. и отговор вх.№70-00-2859/12.03.2018г., съдържащи
информация за изпратени и получени куриерски и пощенски пратки в полза на И.Н.,
предоставена на оптичен носител – диск, касаещи съответните периоди от 2014г.
до 2016г. и от 2012г. до 2013г./, изискани са данни и от контролни органи – ОД
МВР Пловдив и Хасково, Община Хасково/, присъединени са справки от
информационни масиви на НАП и РА №Р-16002617000762-091-001/14.08.2017г. за извършена
ревизия на ЕООД Градина БГ.
Анализирайки
всички факти и обстоятелства, органите по приходите
направили извод, че извършената дейност от ревизираното лице следва да
се третира като присъща за търговец по смисъла на ТЗ. След обобщаване на
информацията е установен размера на получените доходи, като е отчетено, че
„лицето, получило наложения платеж за извършени продажби е в повечето случай И.Н.,
като има получени суми епизодично и от лицата П.И.Х., Н.Н. и други лица. Същите
са получавали сумите от името на И.Н..“. Приема се наличие на основания, водещи
до установяване на задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО, както и че са налице
следните факти и обстоятелства: по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК – не са подадени
декларации до започването на ревизията; по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице
са данни за укрити приходи. Поради това и на
основание чл.124, ал.1 от ДОПК на И.Н. е връчено Уведомление №Р-16002618000984-113-001/12.06.2018г. за
това, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и определянето на годишния и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, облагането по
ЗДДС, както и осигурителния доход за установяване на задължения за ДОО, ЗО и
УПФ ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Едновременно с това
до него е отправено и ИПДПОЗЛ №Р-16002618000984-040-004/12.06.2018г. относно
представяне на декларации за източника на доходи и направени разходи, за
имуществено състояние на лицето за всяка от ревизираните години. В
представените декларации – л.668 – 697, т.3, не е деклариран източник на
получени доходи за ревизираните периоди, нито направени разходи, не са посочени
салда на банкови сметки, а е посочено единствено участието в управителни и
надзорни органи на дружества.
При направен
анализ на приходите и разходите е установен паричен поток за всяка отделна
година от процесния период на ревизията, като е извършена съпоставка между
доходи и разходи за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., както и е
установено съответно превишение – 46 930,87 лева, 120 857,95 лева,
247 436,90 лева, 320 524,19 лева, 515 385,87 лева. В резултат на
изготвения паричен поток на лицето не е установено превишение на разходите над
приходите. Наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК е
дало основание на органа по приходите да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определената данъчна основа по чл.122, ал.2 от ДОПК,
като са взети предвид стойностите на укритите приходи, определени въз основа на
получените суми от наложен платеж от ООД Еконт Експрес. Установените от
ревизията неотчетени приходи са послужили за определяне на облагаемия оборот на
И.Н. и във връзка със задължението за регистрация по ЗДДС и от установените
неотчетени през 2012г. приходи е установено, че към 31.05.2012г. лицето е
достигнало задължителния оборот за регистрация по ЗДДС – 57 199,10 лева,
като към 14.06.2012г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В
хода на ревизията е установено и че към 31.12.2016г. общият оборот не спада под
50 000,00 лева и за ревизирания не отпада основанието за задължителна
регистрация, а поради тази причина проверяващите са приели дължимост на ДДС за
целия период на ревизията. Определен е
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ, както и са определени
задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО и УПФ ДЗПО и по ЗЗО за всяка от
годините от 2012г. до 2016г., както и съответните лихви за просрочие.
В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК жалбоподателят
е направил общо възражение, което е обсъдено и прието за неоснователно. Изрично
се сочи, че на ревизирания е изпратено писмо с данни на технически носител,
като в писмото са описани данните, които се съдържат в диска относно подател и
получател на пратки чрез куриерски услуги, както и снимки на документи,
показващи изплащането в брой на наложен платеж. Подробно са описани и
извършените действия по обезпечаване на доказателствата от куриера за
гарантиране автентичността на информацията съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК .
При оспорването на РА по административен
ред в постановеното Решение №706/12.12.2018г. е направен извод, че органите на
приходите правилно са приели на база предоставената от куриера информация, че ревизираното
лице е извършвал електронна търговия в лично качество, а не чрез ЕООД Градина
БГ, като получените суми по наложен платеж през ревизираните години са правилно
обобщени и установени като размер, но не е отчетено при определяне на
задължението по ЗДДС, че съгласно чл.109 от ДОПК не се образува производство за
установяване на задължения, когато са изтекли 5 години от изтичането на
годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. С
оглед това е отменен ревизионният акт в частта на допълнително начисления през
периодите от 28.06.2012г. до 30.11.2012г. ДДС в размер на 15 425,06 лева,
ведно с прилежащите лихви от 9326,43 лева. По отношение на възражението относно
облагане по реда на чл.122 от ДОПК е обсъдено, че действително стойността на
укритите приходи е определена въз основа на получените суми от наложения платеж
от ООД Еконт Експрес, като е взето предвид и писмените обяснения на описанието
на таблиците за куриерски услуги – подател, и таблиците за пощенски услуги –
ППТ, както и пояснението на съкращенията. Именно от куриерската фирма е прието,
че са събрани доказателствата за размера на получените приходи от продажби при
извършваната търговска дейност.
В съдебното производство е назначена съдебнотехническа
експертиза със задачи да бъде изяснена защитата на информацията, представена от
куриера, както и дали е възможно последваща манипулация на данните. Вещото лице
Х. установява, че данните в представените два диска /л.647 и л.715, т.3 от
делото/ са защитени с чек сума и може да се провери датата и часа на последната
промяна/корекция, като това остава и единствената проверка за промяна – по
датата и часа на извършването ѝ. Описани са подробно данните от двата
оптични носителя – таблици и файлове със снимки на документи за изплащане на наложен
платеж и разписки за доставки. При изпълнение на допълнителната задача към вещо
лице Х. се изяснява, че двата, представени по делото, оптични носители
отговарят на изискванията на чл.141 от АПК, както и че файл КУ Подател е
създаден на 12.01.2017г. и последно е променян на 14.01.2017г., като има
добавени филтри - вероятно от Еконт и вероятно, за да бъде улеснена работата с
информацията. В същата посока е разпитан и св.Ловчанлиев, служител в НАП, ,
който е участвал в процедурата по записване на оптичен носител на информацията
от куриерската фирма през 2018г. във връзка с извършваната ревизия на
жалбоподателя. Същият дава показания, че съставили протокол при извършените
действия, които не били за сваляне на информация за копиране от диск на диск.
Поставили контролни суми, т.е. уникални
числа, символи, които ако се промени информацията, то и те щели да бъдат
променени. Дискът с информацията дошъл от Еконт и това било един вид гаранция,
че данните не могат да бъдат манипулирани и за тези си действия съставили
протокол, подписан от свидетеля като ИТ специалист.
Назначена е и съдебносчетоводна експертиза, по която
вещото лице изчислява дали жалбоподателят достига облагаем оборот за
регистрация по ЗДДС, като бъдат разграничени транзакциите, които са извършени
от И.Н. като физическо лице, от ЕООД Градина БГ, както извършените от
пълномощник на И.Н.. Вещото лице Ц. посещава куриерската фирма, запознава се с
организацията на куриерските пратки и анализира данните представени от
данъчните служби, както и представената информация от куриера, която е
подредена с оглед целите на експертизата по хронология. При така съставените
описи, изработени по месеци на база датите на изплащане на сумите, вещото лице
установява разминавания с данните, които са извлечени от ревизиращия орган за
реализираните приходи по месеци. Представени са изготвените описи на хартиен
носител - т.5 – 8 от делото, видно от които вещото лице хронологично е извлякло
установените данни за товарителница, дата на подаване, офис и име на подател,
описание на пратка, до офис, име на получател, вид услуга, количество услуга,
цена, страна платец, време на изплащане и офис на изплащане. При изслушване в
с.з. вещо лице Ц. сочи, че съществува грешка в пресмятанията на данъчния орган
при намаляване стойността на ДДС и лихвите по ДДС поради отчитане на давността,
за което има изрично отбелязване в заключението – вместо 483 350,19 лева
сбор на задълженията е посочено 485 521,19 лева. Вещото лице потвърждава,
че в системата на Еконт няма информация относно получателя на парите, т.е. няма
изписано име. Съществува посочен офис на плащане, време на изплащане и
посочване на „получател – клиент“ с ЕГН или ЕИК. В графата клиент има посочено
името на И.Н., но и други различни имена, като вещото лице отбелязва, че
понякога клиентът е името на получателя, а не на подателя и така прави извод,
че това е в случаи, когато куриерът има договор не само с получателя, а и с
подателя. Така вещото лице се аргументира, че от таблиците не може да бъде
извадена ясна и точна информация за това кой точно е получил парите от наложения
платеж или от пощенската пратка. Изводите на вещото лице са и въз основа на
приложените по делото писма от Еконт до НАП, с които се разяснява представената
от тях информация – изх.№4927/19.04.2018г. – л.650, т.3, №12132/22.10.2019г. –
л.897, т.3. Допълнителната задача на вещото лице включва работа с представени
от Еконт първични документи на л.1031 – 1125, т.4, както и сравнение на
данните, който са посочени в РД за ЕООД Градина БГ и настоящите, касаещи
жалбоподателя като физическо лице. Вещото лице изследва документите, като от
тях не са изключени тези с посочени различни от имената на жалбоподателя имена,
като така е установено, че прагът от 50 000,00 лева е достигнат през
20013г., но при изключване на документите с различни имена, то няма достигнат праг
за регистрация по ДДС. При направената избирателно съпоставка на екселски
таблици от 2014г. – 2016г. за
куриерските пратки по товарителници и описание на пратката между приложените
данни в дисковете по делото експертизата не е установила повторение на
пратките, описани в РД на И.Н., с такива, които да са описани в данните при
ревизията на ЕООД Градина БГ.
Разпитаните по делото свидетели П.Х. и К.Д. са били
работници в ЕООД Градина БГ периода до 2017г., като така осъществявали с Еконт
взаимоотношенията – изпращане пратки и получаване на суми, които били отчитани
във фирмата. Свидетелят Х. сочи, че имал пълномощно, което представял, а св.Д.
не носел пълномощно, но знаел, че имал такова, което било представено в Еконт.
Представените налични първични документи на л.1031 –
1125, т.4, касаят период от 23.01.2012г. до 07.11.2013г., като от тях 29 не са
подписани от ревизираното лице, а от св.П.Х..
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи относно законосъобразността на оспорения акт следните правни изводи:
Между страните не се спори, че процесното ревизионно
производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане
с ДДС за периодите 28.06.2012г. – 31.12.2016г. и за задължения за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2012г. –
2016г. е определена при извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. За да се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, то
фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва
да са подкрепени от надлежни доказателства. Основанията за извършване на
ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122,
ал.1, т.1 – 7 от ДОПК. В настоящия случай, за да преминат към извършване на
ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизираният
период е налице неподадени декларации и данни за укрити приходи или доходи –
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК. Определянето на данъчната
основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно
установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122,
ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат
установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа.
В този смисъл основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно
установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването
на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни
факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.
В настоящия случай съдът счита, че
ангажираните доказателства не водят към извод за наличие на основанията по
чл.122, ал.1 от ДОПК. Ответната страна се позовава на представените на оптичен
носител в табличен вид данни. Последните сами по себе си не представляват
електронен документ и не установяват верността на отразената в тях информация,
независимо дали са подписани с електронен подпис. Такъв електронен документ не
са и направените снимки на товарителници и други, и такова качество не им се придава
и от обстоятелството, че файлът, на
който са съхранени, е подписан с електронен подпис. Наред с това следва да се
има предвид и че при изискването от куриера ЕООД Еконт Експрес в изпълнение на задължението
му по чл.192 ГПК задължение са представени документи само за период от
2012г.-2013г., а за останалите документи се сочи, че са унищожени и не са
открити. Различен извод не може да се направи на база информацията, представена
от ответната страна на електронен носител, нито от изготвеното заключение на
вещото лице, тъй като не се касае за електронен документ, а за писмени доказателства,
които съгласно нормата на чл.183 от ГПК следва да бъдат представени в оригинал
или в заверен от страната препис, в какъвто смисъл са и исканията на жалбоподателя.
Представени само като снимка, находящите се на диск РКО и парични преводи, не
установяват съществените елементи на твърдените доставки, като предмет,
стойност и условия и само въз основа на тях не може да се приеме, че се касае
за плащания по направени доставки, което да формира извод за характера на
осъществяваната дейност и за облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС.
В настоящия случай липсват безспорни документи, отразяващи получаване на стока,
на база на които да се извърши съответната съпоставка и преценка. Не на
последно място трябва да бъде отбелязано и от констативната част на РД не е
ясно как ревизиращият екип е определил размера на сумите, реализирани от
ревизираното лице от продажба на стоки чрез куриер. Действително са посочени
сборни суми за съответен месечен период, но е следвало и да бъде изготвена и
представена в табличен вид подробна информация, изразяваща всяка една
установена продажба на стоки чрез куриер - с дата и стойност, отразени в
издадените през съответния период от куриера разписки за прием и паричен превод
и съставени РКО за изплатени суми, получени от ревизираното лице. Целта на
особения начин на определяне на данъчната основа за облагане при заместване на
изискуемите се по материалния закон данни – декларация, отчет и други, е да се
получи макар и косвена представа за дейността на задълженото лице. В случая
обаче данъчните органи са представили извадка, като изрично посочват, че това е
„изглед от няколко произволни реда“ от различни части на таблицата, представена
от Еконт Експрес, а също и че от приложените сканирани копия на РКО е видно, че
„в повечето случаи“ И.Н. е получил наложения платеж, като има „получени суми
епизодично и от лицата П.И.Х., Н.Н. и други лица.“ Освен това следва да се има
предвид и че при така направените констатации неясно остава как ревизиращите са
приели посочените общи приходи като реализирани именно от физическото лице Н.,
доколкото св.Х. сочи, че е получавал наложен платеж за дружество,
представлявано от Н.. Както съгласно
разясненията на куриера - изх.№4927/19.04.2018г. – л.650, т.3, №12132/22.10.2019г. – л.897, т.3, така и съгласно установеното от вещото лице,
изложено при изслушването му, от данните
при куриерската фирма няма възможност за търсене по ЕГН, а само по телефон и
имена, като е възможно да има съвпадение с други лице със същите имена, както и
да има други лица, които ползват същия телефонен номер. В този смисъл следва да
се приеме, че не е налице годен и относим доказателствен материал, който да
отразява твърденията на данъчните органи, още повече и че тези твърдения не са
конкретизирани и точно заявени още в РД. Не са доказани конкретните облагаеми
доставки в процесния случай, а от значение за установяването на получаваните
приходи и извършването на облагаеми сделки са именно документите, изходящи от
доставчика и получателя на стоката, а това не е представената таблица от
куриера, макар и приложена като технически носител с електронен подпис. При
така събраните доказателства съдът намира, че не е доказано, че лицето е
извършвало дейност редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, а също и
че тази дейност не е дейност, осъществявано от представлявано от него
дружество. Не е безспорен изводът, че са налични укрити приходи и извършени
сделки по смисъла на ЗДДС. Нито от анализа на представените документи в
оригинал, нито от таблиците, които нямат характер на счетоводни документи, а са
обобщена информация, може да бъде направен извод за фактическото осъществяване
на сделки, а от там и до правните изводи относно наличие на данъчни задължения.
Необосновано е и въз основа на изводите на вещото лице да се приеме реализирани
от проверявания приходи от продажби, тъй като изводите от вещото лице отново се
градят от получените данни от третото лице – куриер. Представените в оригинал
разходни касови ордери са само от 2012г.-2013г., и въз основа само на тези,
които са подписани от И.Н., не може да се направи извод за всички суми, предмет
на ревизионния акт. С наличните по делото доказателства не се потвърдиха изводите
на органите по приходите за извършени и неотчетени от жалбоподателя продажби на
стоки по интернет, съответно реализирани доходи, поради което съдът приема, че не
са налице основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК и не следва да се прилага разпоредбата
на чл.124, ал.2 от ДОПК
относно истинност на фактическите констатации в ревизионния акт. В този смисъл
при ревизията неправилно са определени задълженията по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за
всички посочени в ревизионния акт данъчни периоди, както и за лихви за
просрочия, поради което ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
С оглед крайния извод за основателност
на жалбата, то ответната страна дължи на жалбоподателя направените по делото
разноски – общо 10 440,00 лева, включващи адв.възнаграждение 8000,00 лева,
10,00 лева д.т. за образуване на делото, възнаграждение за съдебносчетоводна и
съдебнотехническа експертиза – съответно 2130,00 лева и 300,00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002618000984-091-001
от 03.10.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение №706/12.12.2018г. на Директор
на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП да заплати на И.Н.Н., ЕГН **********,*** направените по делото разноски
- общо 10 440,00 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
Съдия: