Р
Е Ш Е Н И Е № 519
гр.Русе, 14.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в публично заседание на 29-ти март през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН П.
при секретаря Т.П. и в присъствието
на прокурора............като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 7341 по описа
на 2015г., за да
се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът
В.Й.К. твърди, че е съсобственик с неговия син на 1/2 ид.ч. от следния недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 63427.7.164.1.18 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед №
РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр.Русе, общ.Русе,
обл.Русе, кв. З., ул.П.№ .., блок № ., вх.. ет... апартамент .., самостоятелния обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.7.164,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 81.42
кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, килер, три антрета и
два балкона, прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 от 6.08 кв.м при граници:
изба № 6, терен на комплекса, изба № 8, коридор, както и 1.405% ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж- 63427.7.164.1.17, под обекта -
63427.7.164.1.15, над обекта -няма.
Твърди,
че е закупил посочения недвижим имот по време на бракът си с ответницата и че с
решение по гр.д.№3064/2014г. на РРС бракът им бил прекратен, като придобитите в
режим на СИО недвижими имоти останали в съсобственост между тях, при равни
права. През 2014 г. С.Д.К. дарила на синът им
нейната 1/2 ид.ч. от процесният имот с НА № 176, том IV, рег. № 8824,
дело № 676/2014г. на нотариус с район на действие РРС.
Счита,
че ответницата не е съсобственик на процесният имот и че К. владее имота без
правно основание, като му пречила да упражнява своите права на собственик. Моли
съда след като установи изложените обстоятелства да постанови решение, с което
да признае по отношение на ответницата, че е собственик на съответната ид.ч. от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 63427.7.164.1.18 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на
ИД на АГКК, адрес на имота: гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, кв. З., ул.П. № .., блок № .. вх.. ет.... апартамент ..", самостоятелния
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.7.164, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ
от 81.42 кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, килер, три
антрета и два балкона, прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 от 6.08 кв.м при
граници: изба № 6, терен на комплекса, изба № 8, коридор, както и 1.405% ид.ч.
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 63427.7.164.1.17, под
обекта - 63427.7.164.1.15, над обекта –няма, както и да я осъди да му предаде
владението на целия гореописан недвижим имот.
Ответницата
С.Д.К. оспорва изцяло иска. В отговора на ИМ сочи, че ползва имота на правно
основание-договор за заем за послужване от 01.10.2015г., сключен между нея и другия
съсобственик по отношение на неговата 1/2 ид.ч. Твърди и че с решение по
гр.д.№3064/2014г. на РРС е утвърдено споразумение между страните, по силата на
което процесния недвижим имот следва да се ползва съвместно от тях. Сочи и че с
решение по гр.д.№1625/2015г. на РРС, изменено с решение по в.гр.д.№477/2015г.
на РОС, ищецът е отстранен от жилището по реда на ЗЗДН за срок от 14 месеца.
Моли искът да се отхвърли, претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
По
делото не се спори, а и е видно от представените доказателства е че процесният
недвижим имот е придобит по време на брака на страните. С влязло в сила решение
№1470/16.10.2014г., бракът им е прекратен и е утвърдено споразумение по чл.51 СК, в което е посочено, че семейното жилище/процесния имот/ след развода ще се
ползва съвместно от С.К. и В.К.. С НА за дарение на недвижим имот № 176, том IV, рег. № 8824, дело № 676/2014г.
на нотариус с район на действие РРС, ответницата е дарила на Й. К./син на
страните/ собствената си 1/2 ид.ч. от спорния имот.
От
приложеното гр.д.№1625/2015г. на РРС се установява, че ищецът е отстранен от
процесното жилище, като му е забранено и да го приближава по реда на ЗЗДН за срок от 14 месеца, считано от постановяване
на първоинстанционното решение /27.04.2015г./. С решение по
гр.д.№477/2015г. на РОС посочените срокове на наложените мерки са намалени от
14 на 8 месеца, без да е изменяно решението на РРС за датата на влизанено в
сила на мерките за защита, т.е. срокът на същите е изтекъл на 27.12.2015г.
Ищецът
е оспорил по реда на чл.193 ГПК представеното писменно доказателство- договор
за заем за послужване от 01.10.2015г./л.39/, твърдейки, че този договор не е подписан от съсобственика Й. К.. Съдът счита
направеното оспорване за недоказано, т.к. видно от приетата графологическа
експертиза подписът за заемодател в този договор е положен/изпълнен/ от Й. В. К.. Предвид изложеното договор за заем за послужване от 01.10.2015г
се явява годно доказателствено средство.
С
този договор Й. В.
К./съсобственик/ е предоставил за безвъзмездно временно
ползване на К. 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, която пък се е задължила да
върне вещта при поискване.
По
делото е изслушан свидетелят на ищцовата страна И. М.. Същият установява, че на
08.12.2015г. К. е посетил процесния апартамент, в негово присътвие, но не е бил
допуснат в жилището от ответницата, която му заявила, че „ до 27.12.2015г. му е
срока за домашното насилие”. Свидетелят сочи, че на 28.12.2015 г. отишли заедно
с ищеца в апартамента, но никой не
отворил и когато К. се опитал да отключи, установил, че патрона е сменен и не можа да
влезе. На 29.12.2015 г., заедно с адв. Р. отишли във Второ РПУ и уведомили
дежурния, че В.К. трябвало да си влезе в жилището и там им казали да отиват, и ако
има проблеми да се обадят. Отново отишли, звъняли и никой не отворил. Ищецът се опитал да отключи, но не успял. Свидетелят
сочи, че се обадили на тел. 112 за съдействие и от полицията изпратили двама
полицаи. В присъствието на полицаи, ответницата отключила вратата на
апартамента и полицаите й казали, че К. трябвало да си влезе в жилището, но тя
заявила, че не могат да живеят заедно. К.
казала на бившия си съпруг да отиде до Чикаго да вземе ключа от сина им и
отново отказала да пусне ищеца в жилището. Установява, че полицаите
отказали да окажат
съдействие за влизане на К. в жилището, тъй като нямали такава заповед.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетеля, т.к. по никакъв начин не се опровергават от
представени от ответницата писмени или гласни доказателства.
С
оглед изложените фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
В чл.108 ЗС законодателят
е предвидил кумулативната наличност на три предпоставки за уважаване на
ревандикационен иск – ищецът да притежава право на собственост върху имота,
предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на ответника,
който да владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС, а
ответникът следва да доказва основание, на което владее или държи. Искът за
ревандикация по чл.108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението
върху имота на собственика му. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да
е носител на претендираното право, но ответникът не владее имота или го владее
на правно основание, противопоставимо на собственика искът следва да се уважи
само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на
владението/в т.см. т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК/.
По
делото безспорно бе установено, че ищецът и трето по делото лице/синът на
страните/ са съсобственици при равни права на процесния имот. Установено бе и
че срокът на наложените по реда на ЗЗДН мерки за защита срещу ищеца, а именно:
отстраняване от процесното жилище и забрана да го приближава е изтекъл на
27.12.2015г.
Фактът,
че К. не е допускан до собствения си имот се потвърждава изцяло и от
показанията на свидетеля М.., който лично е присъствал на срещи между страните на
28.12. и 29.12.2015г. и е станал свидетел на категоричния отказ на ответницата
да допусне ищеца в процесния имот.
По
делото категорично бе установено, /а и тези факти не се оспорват от
ответната страна/ наличието на право на собственост върху имота от страна на
ищеца и факта, че имота се намира във владение или държане на ответницата. Възражението
на ответната страна против иска е, че същата ползва имота на правно
основание-договор за заем за послужване от 01.10.2015г.
По
въпроса допустимо ли е предявяване или уважаване на иск по чл.108 ЗС за
ревандикиране на идеална част от съсобствен имот против друг съсобственик,
който владее целия имот е налице константна практика на ВКС, постановена по
чл.290 ГКП/напр. Решение № 146 от 26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 238/2009 г.,
II г. о., Решение № 822 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2010 г., I г. о.,
Решение № 351 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2010 г., I г. о. и др./ Съдът приема, че съсобственикът може да търси
защита чрез иска по чл.108 ЗС, както в случаите, когато върху имота се
упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по
отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй
като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното
право. При съсобствеността правото на собственост се съпритежава от отделните
съсобственици, като всеки един от тях има правото и да владее имота.
Безспорно
е по делото, че е налице сключен между ответницата и другия съсобственик договор
за заем за послужване от 01.10.2015г.,
по отношение на неговата 1/2 ид.ч. Този договор обаче не е правно
основание ответницата да владее целия имот и да не допуска ищеца до него.
Ответницата не е съсобственик, но нейните права произтичат от съсобственика и тя не може да има повече
права от него/ Определение № 280 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2010
г., I г. о./.
Ответницата
К. противопоставя като възражение и
твърди, че основанието за упражняването на фактическа власт върху целия
апартамент е брачното споразумение. Настоящият състав намира, че към момента
ответницата няма право да държи целия
имот. С брачното споразумение е договорено, че процесния имот ще се ползва
съвместно от страните, но по делото бе установено, че ищецът не е допускан в
този имот. Със самото предявяване на иска ищецът е изявил воля да му се върне
владението върху имота, и тъй като към настоящият момент жилището още не е
освободено, а се оспорва вещното право на ищеца следва да се счете, че той има
пълно право да получи владението на 1/2 ид. част от имота си и
ревандикационният иск следва да бъде уважен, но не както е предявен за
ревандикиране на целия имот, а само за притежаваната от ищеца 1/2 ид.ч. Както
бе посочено и по-горе, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответницата и
че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от
имота
И
двете страни по делото са претендирали разноски. Ищецът обаче е направил това искане едва
в представената по делото писмена защита. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени с т.11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция, предвид което искането за присъждане на разноски от
страна на ищеца
не следва да се разглежда. Съобразно уважената/отхвърлена част
от иска, ищецът дължи на ответницата сумата от 150.00лв.-деловодни разноски.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.К.,
ЕГН ********** ***, че В.Й.К., ЕГН ********** *** е собственик на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
63427.7.164.1.18 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен със
Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр.Русе,
общ.Русе, обл.Русе, кв. З., ул.П. № .., блок № .., вх... ет... апартамент .. самостоятелния обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.7.164,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 81.42
кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, килер, три антрета и
два балкона, прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 от 6.08 кв.м при граници:
изба № 6, терен на комплекса, изба № 8, коридор, както и 1.405% ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 63427.7.164.1.17, под обекта -
63427.7.164.1.15, над обекта –няма.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на В.Й.К., ЕГН **********
*** владението върху 1/2 ид.ч. от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 63427.7.164.1.18 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрен със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на
ИД на АГКК, адрес на имота: гр.Русе, общ.Русе, обл.Русе, кв. З., ул.П. № .., блок № .., вх.. ет..., апартамент ..", самостоятелния
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.7.164, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ
от 81.42 кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, килер, три
антрета и два балкона, прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 от 6.08 кв.м при
граници: изба № 6, терен на комплекса, изба № 8, коридор, както и 1.405% ид.ч.
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 63427.7.164.1.17, под
обекта - 63427.7.164.1.15, над обекта –няма.
ОТХВЪРЛЯ
иска на В.Й.К., ЕГН ********** срещу С.Д.К., ЕГН ********** за предаване на
владението върху останалата 1/2 ид.ч. от гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА В.Й.К., ЕГН ********** ***
да заплати на С.Д.К., ЕГН ********** *** сумата от 150.00лв.-разноски
по делото, съобразно уважената/отхвърлена част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: