реш е н И Е
№ 756/7.10.2020г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито заседание
на единадесети
септември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 936, по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на Д.С.К.,***, чез адв. Л.К. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0340-000108/17.07.2020 г. на началник
РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Септември.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на Д.С.К. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“
– прекратяване на регистрацията на МПС с ДКН
РА 5540 КМ за срок от шест месеца.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е издаден в
противоречие с материалния закон и в несъотвествие с преследваната от закона
цел. В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата. Иска
се от съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът по оспорването – началник РУП към ОД на МВР
Пазарджик, РУ Септември, редовно призован, не се явява. В писмено становище взема становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното :
На 17.07.2020 г. около 20.53 ч. В.Й.Г.
управлявал в гр. Септември по ул. „*** в
посока Стадиона МПС- лек автомобил „*****“
с ДКН РА ****, собственост на
жалбоподателката. При извършена проверка било установено, че Г. не притежава
СУМПС, тъй като същото било откраднато и като такова било обявено за невалидно
от дата 27.08.2014 г.
Било преценено, че К. е нарушила
разпоредбата на чл. 102 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е допуснала управлението на МПС,
което не притежава съответното МПС, валидно за категорията, към която се отнася
МПС и била издадена процесната ЗПАМ.
С протокол за добоволно предаване /л.20
по делото/, К. предала регистрационните табели на автомобила на контролните
органи.
По преписката е представена деклаация
от Владимир Ганев от 04.08.14, в която декларирал, че към посочената дата е
загубил СУМПС. За това нарушение на чл. 7 ал.1 от ЗБЛД му бил съставен АУАН бл.
№ 213722, като СУМПС било обявено за невалидно, вино от приложената справка
БДС.
От представеното наказателно
постановление № 20-0340-000934 от 27.07.2020 г. се установява, че за нарушение
по чл. 150а ал.1 от ЗДВП на водача е наложено наказание на основание чл. 177
ал.1 т.2 от ЗДВП
Жалбоподателката е получил заповедта
на 01.08.2020 г. и е подала жалбата в РУ Септември на 12.08.2020 г.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от началник РУ към ОД на МВР Септември,
в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за
това със Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Пазарджик.
Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправни норми.
Съгласно чл. 171, т.2а буква
„а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, спрямо неправоспособен водач, водач, който не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или
по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс се прилага ПАМ „ прекратяване на регистрацията на МПС на собственик “. Същата ПАМ се прилага и спрямо собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. При тази законова регламентация
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС, без да
притежава валидно МПС за съответната категория и собственикът на МПС-то да е
допуснал управлението на МПС-то
Нарушението на водача е констатирано със съставен АУАН GA 250360/17.07.2020 г. от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С
оглед на това доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от описаната в акта, е на жалбоподателя.
Впрочем единственото нарушение досежно
фактическата обстановка е, че жалбоподателката не е предоставяла личния си
автомобил на водача, а е възможно неволно да е допуснала последния да има
достъп до МПС-то. Без всякакво практическо значение е обстоятелството, дали
автомобилът е бил физически предоставен във владение на водача, или последният
със съгласието на водача е осъществил достъп до него. Отговорността по чл. 102
от ЗДвП е обективна и единствената приложима хипотеза тя да отпадне за
собственика е водачът да е отнел МПС- то против съгласието му, в който слуай би
било осъществено престъпление против собствеността. Данни в тази насока липсват
и възражението се приема за неоснователно.
Ирелевантни за спора са доводите, че
водачът е бил правоспособен, тъй като ПАМ по чл. 171, т.2а буква
„а” от ЗДвП може да се
приложи и за правоспособни водачи, които не притежават СУМПС валидно за
категорията МПС, която управляват. Именно такъв е процесния случай- Г. е
правоспособен водач, но е изгубил СУМПС, обстоятелство, което изрично е
декларирал, респективно не е притежавал СУМПС към датата на ПАМ, а изгубеното
такова е било обявено за невалидно.
Не могат да бъдат споделени
съображенията, развити в жалбата, че ПАМ е издадена в нарушение на принципа за
съразмерност, визиран в чл. 6 ал.2 от АПК. Тези доводи биха могли да бъдат
успешно обсъждани, в случай, че ПАМ не беше издадена за минималния възможен
срок, предвиден в закона от шест месеца. Този срок е съобразен и със справката
за извършени нарушения по ЗДВП на К./л.22/, видно от която тя няма регистрирани
други такива.
При извършената проверка за законосъобразност на оспорената
заповед, на всички основания, посочени в чл. 146 АПК намира, че същата е
законосъобразна, като издадена от компетентен орган в предвидената от закона
форма, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и при
спазване на материланоправните разпоредби, при съобразяване с целта на закона-
да се осигури безопасността на движение по пътищата и да се попречи на
извършването на други нарушения от водача. Жалбата на Д.С.К. се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Разноски се претендират само от
жалбоподателката, но с оглед крайния изход на делото такива не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
отхвърля жалбата на Д.С.К.,***, чез адв. Л.К. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0340-000108/17.07.2020 г. на началник
РУП към ОД на МВР Пазарджик, РУ Септември.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/