Решение по дело №779/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 85
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20195510100779
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   ...... 

                                             гр.К., ………..2020 год.

 

                                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А 

 

               К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

 при секретаря..................Х. К...................................................................като разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №779 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: 

              Предявените искове са с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. §22 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД.

 Ищецът твърди, че ответникът е сключил на 15.04.2013г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №***, валидна от 15.04.2013г. до 14.04.2014г. за лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ с рег.№***. При ПТП на 15.03.2014 г. по път ПП-1-5, на км. 171+500 в прохода Ш., общ.К., обл.С., посока север-юг, А. В. Т., управлявайки лек автомобил „О.“, модел „А.“, рег.№***, с несъобразена скорост автомобила, загубила контрол над него, навлязла в срещуположната лента за движение и блъснала движещия се в обратна посока мотоциклет „Х.“, модел С. 600 , рег.№***, управляван от него, с което е нарушила правилата за движение по пътищата. При удара му били нанесени телесни увреждания. Вината на водача А. Т. била установена с влязла в сила Присъда №104/18.09.2014 г., постановена по НОХД №745/2014 г. по описа на Районен съд-К.. Вследствие на процесното ПТП получил: контузия на главата - сътресение, контузия и оток на мозъка; кръвонасядания на лицето; счупване на големия пищял на дясната подбедрица; охлузвания и кръвонасядания на крайниците. Непосредствено след произшествието, загубил съзнание. Спешна помощ му била оказана от ЦСМП гр.С.. Приет бил за оказване на медицИ.ка помощ в МБАЛ „П.. Д-р Ст. К." АД - гр.С., Отделение по неврохирургия, без спомен за случилото се, объркан, с оплаквания от главоболие и болки в контузионните места. След проведените изследвания и консултативни прегледи със специалиста,  му била поставена диагноза „contusion capitis et extremitaties. Соmmotion et contusion cerebri. Оеdema cerebri. Fractura cruris dextra". Било проведено медикаментозно лечение. Раната на долна устна била обработена и зашита и бил насочен към оперативно лечение на горния край на тибията на десен долен крайник. Лечението продължило в МБАЛ „Св.И. Р." ЕООД - гр.С., където било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-табия. Лечението му продължило в домашни условия при постелен режим. През първия месец след катастрофата бил изцяло на легло, изпитвал силна болка в крака и главата. През втория месец след катастрофата, постепенно започнал да се изправя с помощта на две патерици, а през третия месец започнал да ходи с бастун. Приемал обезболяващи медикамента и се налагало да му се поставят противосъсирващи инжекции. Възстановяването продължило чрез извършване на рехабилитационни процедури. Пояснява, че в периода от 15.03.2014 г. (датата на ПТП) до 24.03.2014 г. бил приет и лекуван в МБАЛ „Проф. д-р С." АД - С. и във връзка с болничния престой заплатил потребителска такса. В периода от 24.03.2014 г. до 30.03.2014 г. бил приет за оперативно лечение в МБАЛ „Св. И. Р.“ ЕООД - С., където на 25.03.2014 г. претърпял оперативна интервенция, състояща се в открито наместване на фрактурата на дясната тибия с вътрешна фиксация със заключваща „L“ плака и заключващи винтове. Във връзка с тази хирургична интервенция заплатил потребителска такса, „анестезионен комплект“, „консуматив "Ортосинтез-1“ представляващ вложените при операцията метална плака и винтове, такса избор на лекар, заплатил и препарата „зибор“- антикоагулант, спомагащ за предпазване на кръвта от съсирване в кръвоносните съдове.  В периода от 04.06.2014 г. до 11.06.2014 г. бил приет за лечение с рехабилитационни процедури в „Специализирани болници за рехабилитация – НК“ ЕАД, Филиал П., а в периода от 20.01.2015 г. до 23.01.2015 г. бил приет за оперативно лечение в МБАЛ „Т.“ ЕООД - С., където на 20.01.2015 г. претърпял оперативна интервенция, състояща се в екстракция (отстраняване) не металните плака и винтове в дясната тибия. Във връзка с описаната интервенция направил разходи за: потребителска такса, платена на МБАЛ „Т." ЕООД - С., избор на лекар, за препарати „риванол“, „фраксипарин“, „паратрамол“ (обезболяващо), както и медицИ.кия консуматив „стеримед“. Извън конкретно посочените по-горе болнични престои, се лекувал в домашни условия за целия период от 15.03.2014 г. (датата на ПТП) до 10.09.2014 г., когато бил в отпуск за временна нетрудоспособност и извънболнично лечение МЦ – П., където заплатил манипулациите. За обезщетяване на претърпените от него, неимуществени вреди от процесното ПТП, ответникът бил осъден с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№25/2015 г. по описа на СГС, потвърдено по в.гр.д.№905/2017 г. по описа на Апелативен съд-С.. Отделно болките и страданията, в резултат на причинените му травми от произшествието, претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медицИ.ки консумативи, извършени за периода от 21.03.2014 г. до 23.01.2015 г., разходи във връзка с лечението му, конкретизирани по пера: 1. Анестез.к-т 1 бр., фискален бон №0114752 от 21.03.2014г., МЦ Т. п. гр. С. - ***лв.; 2. Потребителска такса 9 бр., фактура №********** от 24.3.2014г. МБАЛ "П..Д-р Ст.К." – С. - ***лв.; 3. Консуматив "О.-1“ ЕООД 1 бр. фактура №********** от 28.3.2014г. МБАЛ "Св.И.Р." гр. С. - ***лв.; 4. Потребителска такса 1бр. фактура №********** от 30.3.2014г. МБАЛ "Св.И. Р." гр. С. - ***лв.; 5. Избор лекар 1 бр. фискален бон №0048426 от 30.3.2014 г. МБАЛ "Св.И.Р." гр. С. - ***лв.; 6. Зибор 3500 сол.инж. 4 бр. фискален бон №0144387 от 30.3.2014 г. Аптека гр. К. – ***лв.; 7. Манипулиции, фискален бон №0037092 от 08.04.2014г. МЦ П. - гр. П. – ***лв.; 8. Анестез.к-т 1 бр. фискален бон №0153891 от 09.01.2015г. МЦ Т. п. гр.С. – ***лв.; 9. Потребителска такса 3 бр. фактура №********** от 23.1.2015г., МБАЛ "Т." гр. С. – ***лв.; 10. Избор лекар 1 бр. фактура №********** от 23.1.2015г., МБАЛ "Т." гр. С. – ***лв.; 11.Риванол 0,1%- 1 оп., Стеримед-2 бр., Фраксипарин инж.- 5 бр. Паратрамол тб – 1 бл., фискален бон №0073861 от 23.1.2015г., Аптека гр. К. – ***лв. или обща стойност с ДДС – ***лв. Общият размер на заплатените от него разходи, във връзка с лечението му възлизали на сумата от ***лева. За тези имуществени вреди не бил обезщетен. Моли съда постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от на ***лева обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП на 15.03.2014 г., представляващи разходи за анестезионни комплекти, консуматив "Ортосинтез-1"ЕООД, потребителски такси, избор на лекари, „манипулации“, медикамента „зибор“ „риванол“ „фраксипарин“ „паратрамол“, медицИ.кия консуматив „стеримед“, във връзка с лечението, извършени в периода от 21.03.2014 г. до 23.01.2015 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира съдебни разноски.

  В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че във връзка с интервенцията в МБАЛ „Т.“ ЕООД на 20.01.2015г. за отстраняване на поставените метална плака и винтове в дясната тибия ищецът извършил разходи за анестезионен комплект, потребителска такса, избор на лекар и за закупуване на медицИ.ки консумативи и лекарствени средства, но от представения фискален бон №0153891 било видно, че датата на закупуването на анестезионния комплект е 09.01.2015год. С оглед на обстоятелството, че анестезионният комплект бил закупен значителен период преди датата на втората операция - 20.01.2015год., както и, че от представения касов бон не ставало видно от кого и във връзка с какво е закупен съответния комплект - оспорва обстоятелството, че този разход е направен от ищеца и във връзка с извършената му на 20.01.2015год. интервенция. Оспорва и обстоятелството, че ищецът е направил разходи и във връзка със закупуването на анестезионен комплект -*** лева - на 21.03.2014год.; за избор на лекар - *** лева - на 30.03.2014год.; за закупуване на медикамент „зибор" - *** лева - на 30.03.2014год.; за извършени манипулации - 6 лева - на 08.04.2014год.; за закупуването на анестезионен комплект -*** лева - на 09.01.2015год.; за закупуването на медикамента - стеримед, фраксипарин, паратрамол и риванол - ***лева - на 23.01.2015г. За установяване на разходите ищецът представил като писмени доказателства едИ.твено фискални бонове, от които не ставало видно от кого и във връзка с какво е направен съответния разход. Отделно от това оспорва и претендираните от ищеца разходи за избор на лекар - *** лева - на 30.03.2014год. и *** лева - на 23.01.2015год., тъй като изборът на екип при постъпване за лечение в болница бил доброволен акт и пациентът можел да получи медицинската услуга, предвидена в съответната клинична пътека, без да заплаща тази допълнителна такса. Твърди, че ищецът е могъл да получи медицинските услуги без заплащането на допълнителни такси за избор на лекар. Горепосочените разходи били извършени единствено по усмотрение на пострадалия, поради което, тези разходи следвало да останат за сметка на ищеца. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира съдебни разноски.

               От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: 

    От приложеното НДХД №745/2014 г. по описа на Районен съд –К. се установява, че с влязла в сила Присъда №104 от 18.09.2014 г. А. В. Т. от гр.Г.е призната за виновна по обвинението чл.343 ал.1 б.„б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, в това, че на 15.03.2014г. по ПП-I-5, км. 171+500- в прохода „Ш.”, общ.К., обл.С., посока север- юг, при управление на МПС- лек автомобил марка „О.” е нарушила правилата за движение по ЗДвП-, а именно- чл.21 ал.2 от ЗДвП- Когато стойностите на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак- В26- Забранено е движението със скорост по-висока от означената- в случая 30 км./ч., като водачът се движи със скорост 48-50км./ч., в резултат на което, по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Т.С.К. с ЕГН-**********, изразяваща се в контузия на главата- кръвонасядане на лицето, сътресение, контузия и оток на мозъка, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и счупване на големия пищял на дясната подбедрица, причинило трайно затруднение на движенията на долния десен крайник, но на основание чл.78а от НК я  освобождава от наказателна отговорност, като й налага административно наказание- глоба в размер на *** лв., а по обвинението да е нарушила чл.20 ал.1, чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 от З.вП я признава за невиновна.

Не се спори от страните, а и от представената справка от база данни на ГФ се установява, че за лек автомобил „О.” модел „А.“, рег.№*** е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №*** с ответното дружество З. „Б.и.“ АД ***, като договорът за застраховка е сключен на 15.04.2013 г. с крайна дата на покритието 14.04.2014 г.

От представените по делото 2 бр.заверени копия на Фиш за спешна медицинска помощ №00999916 и №0095988 и на медицинско направление изх.№***/15.03.2014 г. и искане за образно изследване №***/15.03.2014 г. на ФСМП-К. е видно, че на 15.03.2014 г. Т.С. е транспортиран след ПТП на прохода Ш. в ФСМП и в последствие ЦСМП-С.. От заверено копие на Епикриза от МБАЛ „Проф.д-р Ст.К.“ АД гр.С., Отделение по неврохирургия от която се установява, че Т.С.К. е бил на лечение в отделението от 15.03.2014 г. до 24.03.2014 г.  с диагноза „contusion capitis et extremitaties. Соmmotion et contusion cerebri. Оеdema cerebri. Fractura cruris dextra" и насочване на оперативно лечение в ТО. Приета като доказателство по делото е епикриза от МБАЛ „Св.И. Р.“ ЕООД гр.С. съгласно която от 24.03.2014 г. до 30.03.2014 г. Т.К. е бил на лечение в ортопедичното отделение с диагноза „счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито и придружаващи заболявания-вътречерепна травма без открита вътречерепна травна, с проведени процедури:открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-тибия, операция:ОРВФ, с препоръки: активна рехабилитация на колянната става без натоварване на крайника, да ходи с помощни средства 2 месеца, терапия със зибор и др. Видно от епикриза от „Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД, Ф. П. ищецът е бил на лечение от 04.06.2014 г. до 11.06.2014 г., включващо рехабилитационни процедури Z96.6 наличие на ортопедични импланти на стави / матална остеосинтеза на тибията/. Представени са и заверени копия от протокол-изследвания от 15.03.2014 г. и история на заболяване на МБАЛ „П..д-р Ст.К.“ АД гр.С., констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№11275/18.03.2014 г. и Протокол за оглед на местопроизшествие от 15.03.2014 г.

Съгласно заверени копия на 3 бр. болнични листа №5958214 , 882/30.06.2014 г.  и №5958408, 109/01.08.2014 г. и №0562091, 1277/27.08.2014 г. на ЛКК, МЦ-А. ЕООД, в периода от 29.06.2014 г. до 28.07.2014 г., от 29.07.2014 г. до 27.08.2014 г. и от 28.08.14 г. до 10.09.2014 г. Т.С.К. е ползвал отпуск за временна тнеработоспособност поради злополука-нетрудова с диагноза: счупване на тибията, многофрагм.фрактура на горен край на тибията в дясно-ст.пост. Приети като доказателство са и амбулаторен лист №000175/22.07.2014 г. и лична здравна книжка.

Представени са заверени копия на решение от 15.07.2016 г. по гр.д.№25/2015 г. по описа на СГС и решение №1129/17.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№905/2017 г. по описа на АС-София, от които е видно, че З. „Б.Инс“ АД е осъден да заплати на Т.С.К. на основание чл.226 от КЗ вр. с чл.45 и 86 от ЗЗД сумата от *** лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травми, причинени на 15.03.2014 г. при ПТП от виновно противоправно поведение на А. В. Т. като водач на л.а. „О. А.“ рег.№***, застрахован  пи ЗД „Б.Инс“ АД.

Представени са заверени копия на фискален бон от 21.03.2014 г. на МЦ „Т. п.“ гр.С. за платени*** лв. за анестез.к-т, фактура №00001614548/24.03.2014 г., издадена от МБАЛ "Д-р Ст.К." гр.С. с фискален бон за платена Т.С.К. сума от ***лв. потребителска такса, фискален бон от 30.03.2014 г. на МБАЛ „Св.И. Р.“ ЕООД С. за платени *** лв. за избор на лекар, фискален бон от 08.04.2014 г. на „М. ц. П.“ ЕООД за платени *** лв. за манипулации, фискален бон от 09.01.2015 г. за платени*** лв. анестезия к-т, фискален бон от 30.03.2014 г. за платени ***лв. за медикамент зибор 3500 сол.инж., фактура №17037/28.03.2014 г. от МБАЛ“ Св.И. Р.“ ЕООД гр.С., ведно с фискален бон за платени ***лв. за мед. консуматив.“Ортосинед-1“, фактура №17039/30.03.2014 г. от МБАЛ“ Св.И. Р.“ ЕООД гр.С., ведно с фискален бон за платени ***лв. потребителска такса, фактура №**********/23.01.2015 г. от МБАЛ “Т.“ ЕООД гр.С., ведно с фискален бон за платени ***лв. потребителска такса, фактура №**********/23.01.2015 г. от МБАЛ“Т.“ ЕООД гр.С., ведно с фискален бон за платени *** лв. избор на лекар и фискален от 23.01.205 г. ведно с рецепта за платени ***лв. за медикаменти и мед.препар., предписани на Т.С..

От показанията на св.С. К.К. се установява, че разходите за лечение- упойки, избор на екип, за смяна на имплант, болкоуспокояващи, консумативи, снимка на импланта, потребителски такси са заплащани от ищеца.

                 По делото е приета и изслушана съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема. Съгласно заключението при ПТП на 15.03.2014 г. ищецът Т.С.К. е получил контузия на главата с кръвонасядане на лицето, мозъчно сътресение, контузия и оток на мозъка, счупване на големия пищял на дясната подбедрица в горната част със засягане на колянната страва, които травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. В периода 15.03.2014 г.-24.03.2014 г. ищецът е бил на лечение в НХО на МБАЛ-С. и е осъществен разход от ***лв. От 24.03.2014 г. до 30.03.2014 г. той е лекуван в МБАЛ“Т.“, където под обща анестезия по остър и тъп начин е проникнато през меките тъкани, достигната е фрактурата на проксималната тибия-многофрагмертарна, вътреставна с лезия на медиален менискус и е извършена репозиция на фрагментит, използвана е костно заместваща субстнация и е фиксирана със заключваща L  плака, фиксирана със заключващи винтова. За лечението е направен разходите са за консултация в анестезиологичен кабинет, потребителска такса остиосинтезно средство  и избор на лекар. След изписването от МБАЛ“Т.“ е предписано продължаващо домашно лечение, за което са направени разходи за антикоагуланти и инжекции.На 04.06.2014 г. Т.К. е хоспитализиран в „СПР-Национален комплекс“ ЕАД, филиал П. за провеждане на рехабилитационни процедури, необходими за подпомагане на движенията, за редуциране на болковия синдром, за увеличаване на двигателния обем и тонизиране на мускулатурата на засегнатите стави. В началото на м.януари 2015 г. до 20.01.2015 г. ищецът е бил хоспитализиран в МБАЛ „Св.И. Р.“ за отстраняване на синтезните средства като по оперативен начин е отстранен фиксиционния имплант от подколенницата. През лечебния период трикратно са провеждани рехабилитационни процедури в специализираното заведение. За манипулации в МЦ-Павел баня и за анестизологична консултация са направени от ищеца разходи, а при повторно хоспитализиране разходите са за потребителска такса, избор на лекар и за медикаменти. Ищецът е имал доста тежка травма на мозъка със сътресения и контузия, което наложило първо превъзмогване на неврологичния проблем – отзвучаване на мозъчния проблем, след което е преминало лечението на подколенницата /подбедрицата/. Фрактурата на подбедрицата е лекувана оперативно. Това наложило извършването на разходите, които са във връзка с лечението. Имплантите не се поемат от здравната каса. Заплащането на потребителска такса на ден, остеосинтезните средства са за сметка на пациента и останалите разходи за сметка на пациента, и се дължат на вътрешните правила на съответната болница. Всички разходи са извършени във връзка с лечението и хоспитализацията в съответните болници и за необходимите медикаменти.

   От така установеното съдът прави следните правни изводи: 

               Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с § 22 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД който е процесуално допустим. Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г. /, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ, бр.102/29.12.2015 г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016 г. ще бъдат разрешавани по реда на част ІV от КЗ/отм./. Разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ признава в полза на пострадалото лице пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредите. Отговорността на застрахователя е пряко обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и за да бъде тя ангажирана е нужно към момента на настъпване на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за „Гражданска отговорност” между прекия причинител и застрахователя, както и кумулативното наличие на предпоставките на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В тежест на ищеца е установяването на правопораждащите отговорността на застрахователя факти, както следва: 1. предпоставките на чл.45, ал.1 от ЗЗД- виновно и противоправно поведение на водача на МПС, в причинна връзка от което са произлезли твърдяните вреди – телесни увреждания; 2. наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между този водач и ответника. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. 

              Влязлата в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно посочените в чл.*** от ГПК обстоятелства, поради което е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. В настоящия случай наличието на влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д.№745/2014 г. по описа на РС-К., вината на прекия причинител А. В. Т. и причинно-следствената връзка между противоправното й деяние, съставляващо престъпление, за което е осъдена, и вредата, изразяваща се настъпилите следствие процесното ПТП на 15.03.2014 г. травматични увреждания на Т.С.К., а именно: контузия на главата с кръвонасядане на лицето, мозъчно сътресение, контузия и оток на мозъка, счупване на големия пищял на дясната подбедрица в горната част със засягане на колянната страва, са установените обстоятелства, които не подлежат на пререшаване в настоящото производство.

           Отговорността на ответника е установена и с оглед наличието на валидно сключена между него и собственика на лекия автомобил „О.” модел „А.“, рег.№***, задължителна застраховка „Г. о.“ на автомобилистите с полица №***/15.04.2013 г./с крайна дата на покритието 14.04.2014 г./, което правоотношение е съществувало и към 15.03.2014 г.- датата на процесното ПТП.

           Активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение е с оглед качеството му на пострадало лице при  ПТП на 15.03.2014г. по път ПП-I-5, км. 171+500- в прохода „Ш.”, общ.К., обл.С., посока север- юг, при което А. В. Т., управлявайки с несъобразена скорост лек автомобил „О.“, модел „А.“, рег.№***, загубила контрол над него, навлязла в срещуположната лента за движение и блъснала движещия се в обратна посока мотоциклет „Х.“, модел С.600 , рег.№***, управляван от Т.С.К., с което е нарушила чл.21 ал.2 от З.вП. Претърпените от пострадалия ищец телесни увреждания са във причинна връзка с процесния деликт.  Делинквентът, а в хипотезата на чл.226 от КЗ /отм./ и застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, претърпени от увредения – арг. чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗ., в които несъмнено се включват разходите за лекарства, лечение и терапия на пострадалия.

           Представените по делото доказателства в т.ч.  и заключението на СМЕ безспорно установяват, че в периода 21.03.2014 г.- 23.01.2015 г., ищецът е направил множество разноски за лечение, рехабилитация и медикаменти. Неоснователно е възражението на ответника, че няма доказателства приложените от ищеца фискални бонове да са заплатени от него. Фискалните бонове имат характера на разписка. Съгласно чл.77, ал.1 от ЗЗ. при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, но пък и кредиторът не може да откаже изпълнението на парично задължение, макар и да е извършено от лице, различно от длъжника /арг. чл.73 от ЗЗ./  Това е така, защото паричните задължения изключват хипотеза, в която кредиторът да има интерес плащането да бъде извършено точно от длъжника. Житейски обосновимо е, че след като разписките /в случая фискалните бонове/ се намират в държане на ищеца, той е извършил и плащанията или средствата са били негови. В този смисъл са и необорените свидетелски показания, които установяват, че разходите са заплащани от ищеца. Освен това фактурите и фискалните бонове напълно отговарят по период и по естеството си на установените по делото телесни увреждания на ищеца и тяхното лечение от процесния деликт поради което съдът приема, че направените по тях разноски в общ размер ***лв. за лекарства, терапия, рехабилитация  и лечение са били необходими с оглед възстановяването му и са довели до разходи в патримонуима на ищеца и подлежат на репариране – арг. и от чл.223, ал.1 от КЗ /отм./. 

          Правната възможност на всеки пациент за избор на лекуващ лекар е уредена и гарантирана с разпоредбата на чл.28 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, съгласно която избор на лекар/екип се допуска за извършване на конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от пациента. Съгласно дадената в §1, т.12 от ДР на цитираната наредба дефиниция „избор на лекар/екип“ е изразяване на предпочитание от пациента конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. При всяко лечение между пациента и съответния лекуващ лекар или лекарски екип възниква отношение на доверие, тъй като пациентът поверява своето здраве и живот на друг човек, макар и професионалист в областта на медицината. Следователно, при извършването на медицински манипулации не само добросъвестната медицинска практика, но и законодателят е предвидил и гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере своя лекуващ лекар/екип, като осъществяването на този избор е във връзка  с предоставената и ползваната медицинска услуга, което заплащане е регламентирана във вътрешните правила на съответното болнично заведение /СМЕ/. Предвид това съдът счита, че направените от ищеца разходи за избор на лекар не представляват луксозни разноски, каквито биха били разноските извън оказваната медицинска помощ и то свързани с допълнително обслужване на пациента в лечебното заведение - като самостоятелна стая, меню за хранене по избор и др., а се явяват обоснован и разумен разход, свързан с преодоляване последиците от настъпилите травматични увреждания на ищеца вследствие на  процесното ПТП на 15.03.2014 г. Освен това ответникът не ангажира доказателства във връзка с указаната му доказателствена тежест, от които може да се направи обоснован извод, че ищецът е можел да получи медицинската услуга без да заплаща допълнителна такса за избор на лекар. С оглед гореизложеното предявеният иск се явява основателен, доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер.            

               Предвид изхода на спора на ищеца се дължат разноски, за което е представен списък по чл.80 от ГПК. Ответникът направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес от *** лв. до *** лв. е  *** лв. + 7 % за горницата над *** лв. Предявеният иск е с материален интерес -***лв., а заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е *** лв. с ДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. В настоящия случай освен договора за правна защита и съдействие /л.111/, ведно с пълномощно и фактура №7941/23.10.2019 г. е представено удостоверение за регистрация по ДДС. Следователно върху минимално дължимо според Наредба №1 възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС / в настоящия случай ***лв. + ***лв. ДДС/. Съдът намира възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за неоснователно, тъй като заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение е в предвидения в наредбата минимален размер. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на *** лв., от които: *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и *** лв. разноски за експертиза.

              На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. ***лв. държавна такса.

              Водим от гореизложеното съдът 

 

                                                               Р  Е Ш  И : 

 

             ОСЪЖДА ЗД „Б.ИНС” АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.С.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с §22 от КЗ, сумата от ***лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди- разходи за медикаменти, лечение и рехабилитация, направени в периода от 21.03.2014 г. до 23.01.2015 г., в резултат на ПТП на 15.03.2014 г. по път ПП-I-5, км. 171+500- в прохода „Ш.”, общ.К., обл.С., посока север- юг, виновно причинено от  водача на лек автомобил „О.” модел „А.“, рег.№*** със задължителна застраховка “Г. о.“ на автомобилистите полица №***/15.04.2013 г., ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. до окончателното й изплащане.

               ОСЪЖДА ЗД „Б.ИНС” АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.С.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.

                ОСЪЖДА ЗД „Б.ИНС” АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на ***лв.

     НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените с решението суми следва да бъдат заплатени от ЗД „Б.ИНС” АД, с ЕИК:***, по посочената в исковата молба банкова сметка ***: ***- в „Р. /Б./“ ЕАД.

 

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                  Районен съдия: