Р Е Ш Е Н И Е
№ 735
гр. Русе, 07.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3286 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу Д.Г.Д., в която се твърди, че на
21.02.2017г. между страните е сключен договор за потребителски кредит при
следните параметри: сума на кредита 3000лв., срок за погасяване на задължението
24 месеца; размер на погасителната вноската 185,46лв.; падеж на вноската –
двадесет и шести ден от месеца; годишен процент на разходите – 49,89%; годишен
лихвен процент – 41,17% и общо задължение по кредита в размер на 4451,04лв. По избран
и закупен пакет от допълнителни услуги, ответникът дължал на ищеца и
възнаграждение в размер на 3000,00лв., платимо на месечни вноски по 125,00лв.
Така общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлизало на
7451,04лв. От своя страна длъжникът поел задължение да върне получените в заем суми
и дължимите допълнителни плащания в срок от 24 месеца с месечни погасителни вноски
в размер на 310,46лв.
Предвид факта, че
длъжникът не изпълнявал поетите с договора
задължения, не направил нито една
погасителна вноска, след изпадането му в забава, на 30.05.2017г. договорът бил
прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит” и обявена неговата предсрочна изискуемост. За
събиране на дължимите по договора суми ищцовото дружество депозирало
заявление, по което било образувано
ч.гр.д. №****/2017г. на Районен съд -
Русе и издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 7451,04лв.
представляваща неизплатено задължение по договора за потребителски кредит. С
оглед обстоятелството, че длъжникът не бил намерен, за да му бъде връчена
издадената заповед за изпълнение и дадените от съда указания за предявяване на
иск, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за
установено задължението на ответника към ищцовото дружество в размер на
7451,04лв., за което е издадена заповед
за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК,
изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявения иск. Оспорва изложените от
ищеца твърдения относно реалното предаване на договорената сума на ответника,
изпадането му забава и обявяването на предсрочната изискуемост на задължението.
Излагат се подробни аргументи, че в процесния договор са налице неравноправни
клаузи – тази с която е уговорен твърде висок размер на договорната лихва, в
противоречие с добрите нрави и тази относно дължимостта на възнаграждение за
„пакет от допълнителни услуги“, с която се заобикаляло изискването на чл.10а,
ал.4 ЗПК и се стигало до допълнително начисляване на договорна лихва
заобикаляйки императивната норма на чл.19, ал.4 от същия закон. Твърди се, че
Общите условия към договора не са индивидуално уговорени между страните и потребителят не е имал
възможност да влияе върху тях при сключването на договора. С оглед това се иска
да бъде постановено решение, с което да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност да се прогласи нищожността
на клаузите по договора за заплащане на възнаградителна лихва, както на
клаузата за дължимост на сумата за предоставен пакет от допълнителни услуги и
се уважи иска само за дължима главница(сумата предоставена в заем).
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2017г.
между ищцовото дружество в качеството на кредитор и ответника в качеството на длъжник
е сключен договор за потребителски кредит, при следните параметри: сума на
кредита 3000лв., срок за погасяване на задължението 24 месеца; размер на
погасителната вноската 185,46лв.; падеж на вноската – двадесет и шести ден от
месеца; годишен процент на разходите – 49,89%; годишен лихвен процент – 41,17%
и общо задължение по кредита в размер на 4451,04лв. На същата дата страните са
подписали и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, за
които ответникът се е задължил да заплати на ищцовото дружество възнаграждение
в размер на 3000,00лв., платими също на месечни вноски в размер на 125,00лв. всяка.
Така общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлизало на
7451,04лв., които следвало да се погасят на с 24 месечни вноски в размер по 310,46лв.
Според изготвената
по делото икономическа експертиза, предоставената в заем сума е усвоена на
21.02.2017г. чрез транзакция от сметката на ищцовото дружество в сметка на
ответника в „Банка ДСК“. Вещото лице е посочило, че кредитополучателят не е
извършил плащания по договора, задължението по който възлизало на 3000лв.
главница, 1451,04лв. договорна лихва, 18,49лв. законна лихва за просрочие за
периода от 27.03.2017г. до 30.05.2017г. и 3000лв. възнаграждение по пакет от
допълнителни услуги.
По депозирано от
ищеца заявление на 18.09.2017г. е образувано ч.гр.д. №****/2017г. по описа на
Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника за сумите 7451,04лв. главница по договор за потребителски кредит от
21.02.2017г. ведно със законната лихва върху нея считано от 18.09.2017г. до
окончателното й изплащане, 18.49лв. лихва за забава за периода 27.03.2017г. до
30.05.2017г. и 249,39лв. разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника в
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което на заявителя са дадени указания
от заповедния съд да предяви иск за установяване дължимостта на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
В депозираното заявление
по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС – Русе,
ищецът като заявител е посочил, че сумата от 7451,04лв. е дължима главница по Договора за потребителски
кредит от 21.02.2017г. Когато претенцията е основана на вземане от договор за потребителски
кредит (паричен заем), под дължима главница се разбира неизплатената част от
отпуснатата в заем сума, тази която реално е получил заемополучателя. Поради
това съдът е приел в заповедното производство, че претендираното вземане е в
достатъчна степен индивидуализирано и е издал заповед за изпълнение за тази
сума, също с посочения от кредитора характер на главница.
В настоящото исково
производство, с исковата молба за образуването му е уточнено , че сумата от
7451,04лв. е вземане по договор за потребителски кредит, като в същата се
включва главница в размер на 3000лв. (предоставената на ответника сума),
1451,04лв. договорна лихва за периода на договора (24 месеца) до 26.02.2019г.
(последната погасителна вноска според представения погасителен план) и сумата
от 3000лв., представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги (по естеството си такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита). За сумата от 18.49лв. по издадената заповед за
изпълнение изрично е посочено, че не се претендира. Същият характер и размер на
вземанията е установен и от вещото лице по делото.
Тези уточнения
дават основание да се приеме, че съвпадение в индивидуализацията на вземането
на ищеца в настоящото и заповедното производство има само по отношение на
сумата от 3000лв. претендирана като главница, а в останалата част за дължими
суми като договорна лихва и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги такова съвпадение не е налице и предявеният установителен иск за тях се
явява недопустим (такива вземания не са предмет на заповедното производство) и
исковото производство в тази част следва да бъде прекратено, а издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата над 3000лв. до 7451,04лв. по
отношение на ответника следва да бъде обезсилена. За тази разлика ищецът не е
предявил надлежно осъдителен иск, по който съдът да дължи произнасяне в
настоящото производство.
По отношение на
претендираната главница: видно от заключението на вещото лице и представеното
писмено доказателство за извършена транзакция (стр.25 от делото) на
21.02.2017г., на ответника е реално предоставена отпуснатата в заем сума от
3000лв. Няма доказателства той да е извършил плащания по договора, с оглед на
което и предвид това, че срокът на договора понастоящем е изтекъл (последната
погасителна вноска е с падеж 26.02.2019г.), в тази част исковата претенция
следва да бъде уважена. Върху тази сума обаче дължимата законна лихва следва да
е от изтичането срока на договора, когато цялото вземане е станало изискуемо, а
не от датата на която е депозирано заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като както в
настоящото, така и в заповедното производство не са представени доказателства
удостоверяващи настъпването на предсрочната изискуемост на вземането на
кредитора. Не е доказано твърдението, че ищецът е упражнил правото си да обяви
предсрочната изискуемост на вземането си и това негово волеизявление да е
съобщено на ответника като кредитополучател. Също така в настоящото исково
производство такова уведомление не е направено изрично и то не е връчвано на
особения представител на ответника за да се обсъжда дали е налице настъпила
предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор и от кой момент. Поради
това и на основание чл. 235, ал.3 ГПК съдът взема предвид настъпилите в хода на
процеса факти, а именно изтичането срока на договора.
Предвид частичното
прекратяване на производството, настоящият съдебен състав не намира за
необходимо да обсъжда направените от процесуалния представител на ответника
възражения относно неравноправния характер на клаузи от процесния договор (за
които съдът следи и служебно), доколкото те са неотносими към предмета на
производството, който съдът разрешава по същество.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски за
настоящото и за заповедното производство съобразно уважената част от исковата
претенция. За заповедното производство дължимите разноски са в размер на
100,16лв., За исковото производство от общо претендираните 969лв. (149лв.
държавна такса, 300лв. юрисконсултско възнаграждение, 400лв. възнаграждение за
особен представител и 120лв. за вещо лице), следва да се присъдят 390,15лв.
С протоколно
определение от 11.02.2019г., съдът е задължил ищецът да заплати допълнително
възнаграждение за особения представител на ответника в размер на 150лв. Доказателство
за внасяне на тази сума ищецът не е представил до приключване на
производството. При материален интерес на делото в размер на 7451,04лв.,
минималното възнаграждение за особен представител на ответника изчислено при
съобразяване на правилата на чл. 47, ал.6 ГПК и чл. 7, ал.2 т.3 Наредба
№1/2004г. на ВАС е в размер на 476,27лв., а съдът е определи първоначално
400лв., които са внесени и изплатени на особения представител. Съобразявайки
предмета на производството, проведените три открити съдебни заседания, на всяко
от които се е явявал особения представител, то определеното възнаграждение в
общ размер на 550лв. (с малко надвишаващо минимално допустимото по закон) не се
явява прекомерно. Поради това и на основание чл. 77 ГПК, ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на особения представител на ответника адв. С.С.
*** сумата от 150лв., за която е останало задължено.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявения от „Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Радина Иванова против Д.Г.Д. ЕГН********** ***
установителен иск за дължимостта на сумата над 3000лв. до пълния предявен размер от 7451,04лв., за която е издадена Заповед №****/19.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС - Русе, като недопустим.
ОБЕЗСИЛВА Заповед №****/19.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС - Русе в частта за сумата
над 3000лв.
до пълния уважен размер от 7451,04лв.,
претендирана като главница по договор за потребителски кредит от 21.02.2017г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.Д. ЕГН********** *** дължи
на „Профи Кредит България” ЕООД
с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Радина Иванова
сумата 3000лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №**** от 21.02.2017г,
ведно със законната лихва върху нея
считано от 26.02.2019г. до
окончателното й изплащане, за която сума
е издадена Заповед №****/19.09.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2017г. по описа
на РС – Русе.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. ЕГН**********
*** да
заплати на „Профи Кредит България”
ЕООД с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Радина Иванова
сумата 390,15лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 100,16лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС –
Русе.
ОСЪЖДА Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Радина Иванова
да заплати на адвокат С.С. *** сумата от 150лв., представляваща
допълнително определено възнаграждение за особен представител на ответника по
делото.
Определението
(съдържащо се в диспозитива на съдебното решение), с което се прекратява
производството по два от обективно съединените искове и се обезсилва частично
издадената заповед за изпълнение подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: