Решение по дело №16246/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262299
Дата: 1 октомври 2021 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20205330116246
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №262299

гр. Пловдив, 01.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ гр. състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември 2021г., в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ  

 

При секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16246  по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Исково производство. Решение по спора.

       Делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд гр. София, учредено със закон юридическо лице, със седалище и управление на адрес ул. Граф Игнатиев № 2, депозирана против Н.М.Б., ЕГН **********,***

      Според изложеното, на ******** г. ответникът,  управлявайки лек автомобил „Мерцедес“ , модел „Ц180“  с държавен контролен номер *********, собственост на Б. Ф. ***, предизвиква пътнотранспортно произшествие. При движение с несъобразена скорост в завой той загубил  контрол върху управлявания от него автомобил  и се  ударил  в движещия   се в дясна пътна летна лек автомобил „Опел“,  модел „Вектра„   с държавен контролен номер *********, след което се отклонил вдясно и се блъснал в каменната стена на малка базилика.Към момента на произшествието , Б. е неправоспособен водач и управлява Мерцедес“ , модел „Ц180“  с държавен контролен номер ********* без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на водачите“. При удара, на л.а. „Опел“,  модел „Вектра„   с държавен контролен номер ******са причинени щети на стойност от 1398  лв.

  По молба на пострадалото лице  - собственик на лекия автомобил „Опел “ , модел „Вектра“  Гаранционен фонд образувал преписка по щета № *******/ 14.05.2016г., и изплатил на собственика 1398 лв., ликвидирайки щетата. С плащането фонда встъпил в правата на удовлетвореното трето лице и поканил на свой ред причинителя на вредата да му заплати регресно обезщетение в същия размер. Това не било направено. Затова се иска от съда да се постанови решение, с което да осъди Н.М.Б., ЕГН **********,***, да заплати на  Гаранционен фонд гр. София, учредено със закон юридическо лице, със седалище и управление на адрес ул. Граф Игнатиев № 2, сума от 1398 лева регресно обезщетение по щета  № *******/ 14.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 04.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се да се присъдят в полза на ищеца и сторените по делото разноски.

   Ответникът не е подал отговор на исковата молба , в първото открито съдебно заседание оспорва исковете като неоснователни – не бил получил поканата за плащане на сумите в полза на Гаранционния фонд. Оспорва исковете и по размер, с мотив, че описите на увредените части към щетата не били достоверни – имало добавени с различен почерк детайли.

   Според вещото лице по проведената автотехническа експертиза, сумата, необходима за пълното възстановяване на  автомобила,  е 3148.91 лева.

   Осъдителен иск – чл. 557 ал. 1 т. 2 буква „А“  от Кодекса за застраховането.Искът е допустим и основателен.  

   Предпоставките да се ангажира отговорността  на ответника по реда на тази разпоредба  са следните : Най – напред, необходимо е той да управлява МПС, и като водач, да е виновен за причиняването на пътнотранспортно произшествие. Необходимо е при това произшествие да са причинени вреди, и да липсва към момента на ПТП валидно сключена застраховка  „ ГО на водачите”. 

   Всички тези елементи на сложния фактически състав на чл. 557 ал. 1 т. 2 буква А  от Кодекса за застраховането са налице.

   Най – напред, представен е на л. 5 от делото в препис протокол за ПТП  под № ******, издадена от орган на МВР на дата 22.12.2015г.  От протокола  за ПТП личи настъпването на ПТП по описания в исковата молба начин и това, че лекия автомобил „Мерцедес “ с номер *********, управляван от ответника, не разполага със изискуемата застраховка „ГО“; този протокол съставлява официален свидетелстващ документ, издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му и при служебното им упражняване, записаните в него факти се ползват с официална доказателствена сила, тоест, те са задължителни и за настоящия състав. Затова съдът приема, че има на дата ******. причинено от ответника по негова вина произшествие с настъпили по лекия автомобил „Опел“ увреди . Що се касае до това, дали към датата на ПТП за лекия автомобил  „Мерцедес “ с номер ********* е имало застраховка „гражданска отговорност на водачите „ , то трябва да се каже, че ответника не твърди наличие на такава, а така или иначе, доказването на валидна застраховка към датата на ПТП е в тежест на Б. , доколкото липсата й съставлява за ищеца отрицателен факт. За управлението без застраховка, Б. е понесъл и аминистративно – наказателна отговорност ( справка на л. 7 от делото ).    

     Вида и размера на причинените на третото лице вреди се оспорват, но са  доказани от приложените описи, които съдът кредитира, тъй като кореспондират и с  протокола за ПТП като констатации, и помежду си – по отношение на обема на вредите. Сама по себе си, стойността на отстраняването на тези вреди не е спорна.   

    Представени са доказателства за извършено от ищеца плащане в полза на третото увредено лице , при което на основанието по чл. 557 ал. 1 т. 2 буква А  от Кодекса за застраховането, Гаранционния фонд се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и има право на иск срещу деликвента.

      Представена е ( л. 16 от делото )  и регресната покана до Б., изпратена за връчване на дата 14.09.2016г. Няма данни поканата да е полачена от адресата – ответник, но дори  да се приеме, че поканата е следвало да бъде връчена на ответника , за да започне да тече дадения му за плащане срок, тя е заместена от подадената с преписи за ответника искова молба.

     Искът се явява основателен в пълен размер.  

     Разноските по делото – в тежест на ответника предвид изхода на спора, като това очевидно са само разноските за заплатената по делото държавна такса  и хонорар на вещото лице и особения представител на ответника.  Разноски под формата на възнаграждение за процесуално представителство не се търсят от ищеца.

      Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

      Осъжда Н.М.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд гр. София , ул Граф Игнатиев № 2 ет. 4, представляван от изпълнителния директор . ., сумата от  1398 лева регресно обезщетение по щета  № *********/ 14.05.2016г., за вреди по л. а.  л.а. „Опел“,  „Вектра„   ******от причинено на дата ******. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 04.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по производството в размер от 205.92 лева.  

 

     Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ