Решение по дело №10724/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 58
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20211100510724
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510724 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20050333/23.02.2021г. по гр.д. № 60355/2019г. по описа на
Софийски районен съд 59 състав е признато за установено, че И. С. В., ЕГН
**********, дължи на „С.Б.С.“ АД, ЕИК *******/ със сегашно наименование
„М. П.К.“ ЕАД/ сумата от 20 лева, представляваща непогасена главница по
договор от 04.04.2016г. за продажба на изплащане на апарат “Lenovo A 1000
Black DS MAT 20 23см“ със сериен номер 867565020110908 сключен с
„Мобилтел“ ЕАД, което задължение е заплатено на 10.07.2018г. от ищеца
като поръчител на вземането по договор за поръчителство с мобилния
оператор от 07.11.2014г., ведно със законната лихва от 03.10.2018г. до
окончателното му плащане за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №64228/2018г. по описа на СРС. С решението ответникът е осъден
да заплати разноски в размер на 650 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1
от ГПК въззивна жалба от ответника И. С. В.. Жалбоподателят навежда
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Сочи че
съдът не се е произнесъл по направеното възражение за погасителна давност.
Изтъква, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по
нередовна искова молба, тъй като в обстоятелствената й част е посочено трето
за производството лице. Сочи че договорът за поръчителство бил сключен
2014г., а този между него и мобилния оператор от 2016г. поради което е
невъзможно да фигурира в договор, сключен между две непознати за него
лица. Сочи че не е уведомяван от ищеца. Ето защо моли за отмяна на
1
първоинстанционното решение и за постановяване на акт, с който исковете се
отхвърлят.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от„М. П.К.“ ЕАД с който се взема становище за нейната
неоснователност и се моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Неоснователни са аргументите за недопустимост на съдебното решение
поради следните обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.1, т.2 от ГПК името на ответника е
задължителен реквизит на исковата молба. Когато същото не е посочено
съдът дължи указания на страната за отстраняване на нередовностите.
Съгласно разпоредбата на чл. 129 от ГПК, когато исковата молба не
отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава
да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за
възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на
това.
В случая както в заглавната част на исковата молба, така и в петитума е
посочено името на ответника. Ответника по искова молба също така съвпада
и с длъжника по заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В случая обстоятелството, че в текста на исковата молба е посочено
погрешно името на друго лице не е основание за връщане на исковата молба
на основание чл. 129, ал.3 от ГПК. При това положение настоящият състав
намира че решението е допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Предявен е по реда и в срока на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно
основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 200, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Поръчителството по чл. 138 и сл. ЗЗД е форма на лично обезпечение, по
силата на което поръчителят приема да отговаря пред кредитора за
задълженията по договора солидарно с главния длъжник. На основание чл.
140 ЗЗД поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането. Солидарността между главния длъжник и поръчителя
означава, че кредиторът може да претендира изпълнение и да събере всички
2
вземания в пълния им размер от който и да е от тях. Поръчителството има
акцесорен характер, защото е обусловено от съществуването на главно
задължение.
С договора за поръчителство поръчителят обезпечава кредитора като
поема задължение да изпълни едно съществуващо, валидно задължение
вместо длъжника. Процесният договор за поръчителство е сключен в
надлежно писмена форма и по силата на същия ищецът се е задължил да
отговаря при същите условия като длъжника като е обезпечил изпълнението
на бъдещо задължение към кредитора /чл. 138, ал. 2 от ЗЗД/.
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД са предвидени регресни права на
поръчителя срещу длъжник, чието задължение поръчителят е изпълнил при
предвидени в закона предпоставки - поръчителят да е изпълнил едно
изискуемо задължение по договора за поръчителство, съгласно вътрешните
отношения между поръчителя и длъжника да има вземане от длъжника за
изпълненото негово задължение и поръчителят да е уведомил длъжника за
изпълнението.
Видно от доказателствата по делото на 04.04.2016г. ответникът И. С. В.
сключил с „Мобилтел“ ЕАД договор за продажба на изплащане по силата на
който прехвърлил правото на собственост върху мобилен телефон в полза на
В. като купувач, срещу цена в размер на 60,01 лв., платима, както следва:
първоначална вноска в размер на 2,50 лв., останалата част от 60,01 лв.,
дължима на 23 месечни вноски, съгласно погасителен план, представляващ
приложение №2 към договора.
На основание т. 12.3. от договора, при неплащане в срок на най-малко
две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми,
дължими до края на договора, стават изискуеми, а договорът се счита
прекратен. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на
задълженията по договора за продажба на изплащане, от което следва извод,
че в полза на продавача е възникнало правото да прекрати договора и да
получи пълния размер на дължимата по договора продажна цена. Видно от
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, подписано от
представител на ищеца в качеството на пълномощник на „Мобилтел“ ЕАД,
продавачът е упражнил правото си по т. 12.3. от договора за продажба на
изплащане, като е прекратил облигационната връзка между страните и е
поканил ответника да заплати всички задължения по договора за продажба на
изплащане, които са станали предсрочно изискуеми.
Уведомлението е било връчено на ответника с отговора на исковата
молба.
Съгласно анекс от 08.10.2015 г. към договор от 07.11.2014 г.,
„Мобилтел“ ЕАД е упълномощило ищеца да изпраща от негово име писмени
уведомления на абонатите, с които да ги информира относно прекратяване на
сключените с тях договори за продажба на изплащане и настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията им по тези договори.
Ето защо, СРС счита, че по делото е доказано, че вземането на
„Мобилтел“ ЕАД по договора за продажба на изплащане, сключен с
ответника, е изискуемо в пълен размер, за което ответникът е надлежно
3
уведомен от пълномощник на продавача с надлежна представителна власт.
Възражението на ответника, че посоченият договор за поръчителство не
е действал при сключване на процесния договор за продажба на изплащане от
04.04.2016г., е неоснователно.
На първо място следва да се държи сметка, че съгласно разпоредбата на
чл. 138, ал.2 от ЗЗД поръчителството може да се поеме и за бъдещо, и за
условно задължение.
В тази връзка няма законова пречка договора за поръчителство да бъде
сключен преди главния договор, задълението по което се явява бъдещо.
Видно от представения по делото анекс към договор от 07.11.2014 г,
договорът за поръчителство е продължен и към датата на сключването на
главния договор е бил действащ.
От представеното платежно нареждане от 10.07.2018 г. и справка по т.
2.2.3. от договора за поръчителство се установява, че в изпълнение на
договора за поръчителство ищецът е заплатил в полза на „Мобилтел“ ЕАД
задължението на ответника в размер на 20 лв., произтичащо от договора за
продажба на изплащане, сключен между него и ответника.
На основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските,
които е направил. Ето защо, съдът счита, че ответникът дължи в полза на
ищеца платената от ищеца сума в размер на 20 лв. в полза на кредитора на
ответника - „Мобилтел“ ЕАД, в изпълнение на договора за поръчителство.
СРС намира иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД
за основателен за пълния предявен размер.
Неоснователно е и възражението, че длъжникът не е уведомен от
поръчителя.
Обстоятелството, че поръчителят не е уведомил длъжника за
извършеното от него изпълнение, не е определящо за реализиране на
встъпване в правата му. То има значение само дотолкова доколкото дава
възможност на длъжника да му противопостави възраженията, които има
срещу кредитора. В този смисъл са решение № 114 от 21.03.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1143/2010 г., IV г. о., ГК и решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. д. №
452/2011 г. на ВКС - IV г. о., с които се приема, че ако изплатеното
задължение е съществувало, поръчителят получава регрес срещу длъжника за
всичко, което е платил, съответно при неуведомяване длъжникът запазва
единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той може да
противопостави на платилия поръчител, т. е. длъжникът не получава никакви
права срещу поръчителя поради неуведомяването му.
Предвид основателността на иска следва да бъде разгледано
направеното възражение за погасителна давност.
Настоящият състав приема, че давността за вземането е петгодишна,
тъй като същото не представлява периодично плащане. Понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
4
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
На следващо място следва да се държи сметка главният договор е
договор за продажба, обстоятелството че задължението на продавача е
уговорено като плащането на цената разсрочено не го превръща в такъв за
периодични плащания /виж и разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК/.
При това положение давността за вземането не е изтекла
По горните съображения, настоящият състав намира че жалбата е
неоснователна, първоинстанционното решение е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
Предвид оставяне на въззивната жалба изцяло без уважение
въззивникът няма право на разноски.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационо
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20050333/23.02.2021г. по гр.д. №
60355/2019г. по описа на Софийски районен съд 59 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5