№ 1726
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510137 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „К.“ ЕООД срещу решение от 24.03.2022 г.
по гр.д. №23854/2021 г. на Софийския районен съд, 25 състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД установителен иск за
сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение над 3 часа за полет
№BGH5545 на 11.07.2019 г., определен за достигане на крайната дестинация в 17:50 ч. и
пристигнал в 01:56 ч. на 12.07.2019 г., по направление Бургас-Глазгоу, с пътник И.К., с
паспорт №****, дължимо съгласно чл.7 пар.1 б. „б“ регламент /ЕО/ №261/2004 г. на
Европейския парламент и на съвета на Европа от 11.02.2004 г., което вземане е прехвърлено
в полза на заявителя с договор за цесия от 13.10.2020 г., ведно със законната лихва от
25.11.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №58592/2020 г. по описа на СРС, 25 състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че по делото не е
спорно закъснението на процесния полет. Поддържа, че отговорността за изплащане на
процесното обезщетение е изцяло и единствено за въздушния превозвач. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че поради липсата на бордна карта не е
налице явяване на пътника за регистрация на гише, както и че не е доказано валидно
съобщаване на процесния договор за цесия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да уважи предявения установителен иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Б.Б.Е.“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран от „К.“ ЕООД с искова молба, с която срещу
„Б.Б.Е.“ ООД е предявен установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК
вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.7 пар.1 б. „б“ Регламент /ЕО/ 261/2004 за сумата от 400,00 евро,
представляваща обезщетение за закъснял с повече от три часа полет на12.07.2019 г. с
направление Бургас - Глазгоу, прехвърлено с договор за цесия от 13.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане.
Ответникът „Б.Б.Е.“ ООД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск,
като твърди, че мултимодалните пътувания не се обхващат от Регламент /ЕО/ 261/2004.
От събраните по делото доказателства /потвърждение за резервация и ел. билет/,
както и от направеното в отговора по чл.131 ГПК признание от ответника, се установява, че
И.К. и ответното дружество са били обвързани от договор за въздушен превоз за полет
№ВН5545 от летище Бургас до летище Глазгоу, като разстоянието между двете летища е над
1500 км. Полетът е определен за изпълнение по разписание на 11.07.2019 г., с час на
излитане 16:20 ч. и пристигане на 11.07.2019 г., в 18:20 ч. Не е спорно и че И.К. е изправна
страна по договора, както и че полетът е пристигнал със закъснение повече от три часа – на
12.07.2019 г., в 01:56 ч., видно и от представеното по делото справка, издадена от Летище
Глазгоу.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл.1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл.5 –
чл.8 Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен
полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на ЕС,
какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че ответното дружество се явява
„опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл.2 б. „б“
Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет,
съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо
договор с този пътник.
По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/
№261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и
С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване /чл.633 ГПК/, че чл.5, 6 и 7 Регламента
трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че
същите имат правата по чл.7 Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя
краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на
пристигане по разписание/.
Списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за къде
пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на всяко въздухоплавателното
средство, изпълняващо международни полети /чл.29 б. „f“ Конвенцията за международно
2
гражданско въздухоплаване, както и чл.30 ал.1 т.8 ЗГВ/. По делото липсват твърдения, че не
е бил съставен списък на пътниците в самолета, с който е бил осъществен процесния полет.
При това положение и след като въздушният превозвач е качил на борда на самолета си
пътници с потвърдена резервация за процесния полет и ги е превозил до крайния пункт на
пристигане, какъвто е и настоящия случай, то тези пътници, вкл. и И.К., са се съобразили с
изискването да се представят на гишето за регистрация преди този полет.
Следователно и след като е достигнал крайния пункт на пристигане със закъснение от
три или повече часа, И.К. има право на обезщетение за това закъснение по силата на
Регламент №261/2004, без да трябва за тази цел да представя бордната си карта или други
документи, удостоверяващи нейното представяне в определения срок на гишето за
регистрация на закъснелия полет. Ответникът нито е твърдял, нито е установил, че пътник с
посочените имена не е бил превозван чрез процесния полет, а доказателствената тежест в
тази насока е била негова – в този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-
756/18.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл.99 и сл. ЗЗД.
Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане – цедент, го прехвърля не трето лице
– цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника. Предмет на
същата несъмнено могат да бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен
характер /каквито са и процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В
закона липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора.
Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни
права /освен ако е уговорено противното/. Обстоятелството, че цесията засяга интересите
както на страните по договора, така и на трето лице – длъжника, налага извършването на
допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията, съгласно чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД.
Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на
неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие
трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ – чл.99 ал.3 ЗЗД. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД, като по силата на
принципа на свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията – това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД.
Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото
производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК / в
този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.
№12/2009 г., ІІ ТО, решение №137 от 02.06.2015 г. по гр.д. №5759/2014 г., ІІІ ГО, решение
№156 от 30.11.2015 г. по т.д. №2639/2014 г., ІІ ТО, решение №78 от 09.07.2014 г. по т.д.
№2352/2013 г., ІІ ТО и др./.
От представения по делото договор за прехвърляне на вземане от 13.10.2020 г. се
установява, че И.К. е прехвърлил на ответното дружество процесното вземане /за
обезщетение за закъснял полет №ВН5545 Бургас-Глазгоу/.
Видно от представеното по делото пълномощно, цедентът И.К. е упълномощил
ответника да уведоми длъжника „Б.Б.Е.“ ООД за извършената цесия. Уведомлението за
прехвърляне на процесното вземане на цедента е приложено към исковата молба, преписи от
които са били надлежно връчени на „Б.Б.Е.“ ООД на 02.06.2021 г. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че цесията има действие за ответника.
Неоснователно е възражението на дружеството-ответник, че извършената от него
3
услуга по въздушен превоз е част от пакет услуги, предоставени от туристическа агенция,
поради което е налице мултимодално пътуване, в който случай не следва да се прилага
Регламент /ЕО/ №261/2004. Според т.2.2.5 и раздел 6 от Тълкувателните насоки за Регламент
/ЕО/ №261/2004, мултимодалните пътувания, включващи използване на няколко вида
транспорт по време на придвижването по маршрута до крайната дестинация, не са
обхванати от регламента. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал
никакви доказателства за установяване, че процесният полет е част от мултимодално
пътуване, а чартърният му характер, сам по себе си, не обуславя различен извод. Ищецът
няма задължение да доказва наличието на договор с туристическа агенция и неговото
съдържание. Отделно от това следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване
във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от
26.03.2020 г. по дело С-215/18, с което е дал задължително тълкуване, че Регламентът трябва
да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да
предяви иск за обезщетение на основание чл.6 и чл.7 от този регламент срещу опериращия
въздушен превозвач, дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен
договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на
Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13.06.1990 г. относно пакетните туристически
пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, следва да се приеме,
че ищецът се легитимира като кредитор на претендираното вземане по чл.7 пар.1 б. „б“
Регламента в размер на сумата от 400,00 евро, което води до извод за основателност на
предявения иск, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и
вместо него вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу
ответника иск бъде уважен.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1
ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство, както следва: в
заповедното производство – в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна
такса, и сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и в исковото
производство - в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, сумата от
350,00 лв., представляваща депозити за вещо лице, и сумата от 360,00 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, и във въззивното производство в размер на
сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 360,00 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №20024424/24.03.2022 г., постановено по гр.д.
№23854/2021 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че
„Б.Б.Е.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, дължи на
„К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание
чл.99 ЗЗД вр. чл.7 пар.1 б. „б“ Регламент /ЕО/ 261/2004 сумата от 400,00 евро,
представляваща обезщетение за закъснял с повече от три часа полет на 12.07.2019 г. с
направление Бургас - Глазгоу, прехвърлена с договор за договор за цесия от 13.10.2020 г.,
ведно със законната лихва от 25.11.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №58592/2020 г. по описа на СРС, 25
състав.
4
ОСЪЖДА „Б.Б.Е.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 325,00 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, сумата от 735,00 лв., представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, и сумата от 385,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5