Р Е Ш Е Н И Е
№
211/4.10.2019 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, в
публично заседание на деветнадесети септември
2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ
СТОЯНОВА
при секретаря Стефка Панайотова и с
участието на прокурор Д. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Ваня
Стоянова адм. д. № 226 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно и е образувано по реда на чл. 185, ал. 2 от АПК, във връзка с
чл. 186, ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК, по протест на Р.Л.-* при Окръжна
прокуратура, гр. Ямбол, срещу разпоредбите на чл. 22, ал. 2, чл. 44 в частта
относно „..събиране, транспортиране…“ и чл. 46, ал. 6 в частта относно „…събиране,
транспортиране...“ от Наредба № 8 за управление на отпадъците на територията на
община Стралджа.
В протеста се сочи, че текстът на чл. 22, ал. 2 е съответствал на чл. 11, ал. 2 от ЗУО преди
законодателната промяна с ДВ бр. 105/2016 г., когато посочената разпоредба от
ЗУО е отменена и след отмяната материята се урежда с предписанията на чл. 15,
ал. 1, т. 1-12 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и влагане на
рециклирани строителни материали, приета на основание чл. 43, ал. 4 от ЗУО с
ПМС № 267/05.12.2017 г., ДВ, бр. 98/08.12.2017 г. Досежно оспорената разпоредба на чл. 44 от Наредбата в частта
относно „…събиране, транспортиране…“ се сочи, че същата е в противоречие с
изискванията на чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО, тъй като с нея за дейностите по
събиране и транспортиране е въведено изискване за наличие на разрешително (лиценз)/комплексно
разрешително, а законовата норма не предписва такъв, напротив - предвижда регистрационен режим за извършването
на тези дейности. По отношение на другата оспорена разпоредба - чл. 46, ал. 6
от местната наредба, се излага становище за нейната незаконосъобразност, което
се аргументира с това, че нормата
обвързва извършването на дейностите по събиране и транспортиране на ИУМПС
единствено от лица, притежаващи разрешително по чл. 35 от ЗУО, но след като
законодателят не изисква разрешителен, а регистрационен режим за тези дейности,
то въвеждане на подобно изискване е недопустимо. Иска се отмяна на текстовете
от Наредба № 8 в оспорените части поради противоречието им с норми от по-висок
ранг. Претендират се разноски.
В изпълнение разпоредбата на чл. 188 АПК
оспорването е съобщено чрез обявление в „Държавен вестник“, бр. 51 от 28.06.2019
г.
В съдебно заседание протестиращата страна – ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА-ЯМБОЛ, своевременно и редовно призована, не изпраща представител.
Ответната страна - ОБЩИНСКИ СЪВЕТ, ГР. СТРАЛДЖА
- своевременно и редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура-Ямбол
пледира за основателност на протеста и иска той да бъде уважен.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС в настоящия си
състав приема за установена следната
фактическа обстановка:
С докладна записка изх. № ТСУЕ-690 от 04.06.2014
г., кметът на община Стралджа е направил предложение до ОбС-Стралджа
за приемане на нова Наредба № 8 за управление на отпадъците на територията на
община Стралджа. Към докладната записка са представени проект на наредбата и
проект на решение. Във връзка с направеното от кмета на общината предложение е
проведено заседание на постоянните комисии по законност и обществен ред, по
устройство на територията и по бюджет и финанси при Общински съвет-Стралджа, на
което е взето решение проектът на наредба да бъде внесен за обсъждане в ОбС-Стралджа. На 12.06.2014 г. е проведено редовно
заседание на Общински съвет- Стралджа, на което са присъствали 15 от общо 17
общински съветника, като след проведени обсъждания, с решение по т. 2 от
дневния ред с 10 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“, на
основание чл. 21, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 22 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), е прието
решение № 420/12.06.2014 г., с т. 1 от което е отменена Наредба № 8 за
определяне на условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително
разделното, транспортирането, претоварването и обезвреждането на битови,
строителни и масово разпространени отпадъци на територията на община Стралджа,
а с т. 2 от решението е приета нова Наредба № 8 за управление на отпадъците на
територията на община Стралджа.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен
акт съобразно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 196 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим, като
подаден от прокурор при Окръжна прокуратура-Ямбол, осъществяващ правомощието си
по чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК и по чл. 186, ал. 2 от АПК. Същият е подаден
срещу разпоредби от подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1, вр. с чл. 76, ал. 3 от АПК, които подлежат на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 185, ал. 2
от АПК, като упражняването на това право не е обвързано с преклузивен
срок - чл. 187, ал. 1 от АПК.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Наредба № 8 за управление на отпадъците
на община Стралджа е действащ подзаконов нормативен акт
– тя е приета с Решение № 420 по т. 2 от дневния ред на проведено на 12.06.2014
г. заседание, (обективирано в Протокол № 33/12.06.2014 г.),
издадена е на основание чл. 22 от ЗУО и е публикувана на интернет-страницата на
общината. Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията
на община Стралджа решава самостоятелно въпросите от местно значение, които
законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, в
изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен
да издава административни актове, сред които и нормативни административни
актове под формата на наредби.
На
заседанието на Общински съвет-Стралджа на 12.06.2014 г. наредбата е приета при
спазване на изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в чл. 27, ал. 2 и
ал. 3 от ЗМСМА. С оглед на това съдът счита, че е налице валидно приет
подзаконов нормативен акт, от орган с предоставена обща компетентност по чл. 21,
ал. 2 от ЗМСМА и специална по чл. 22 от ЗУО.
При
проверката за съответствие на оспорените разпоредби с материалния закон съдът взе
предвид следното:
Съгласно
чл. 22, ал. 1 от Наредбата „възложителят на строителни и монтажни работи, с
изключение на текущи ремонти, и възложителят на премахване на строежи, изготвят
план за управление на строителни отпадъци в обхват и съдържание, определени в
Наредбата за управление на строителните отпадъци и за възлагане на рециклирани
строителни материали“. В атакуваната с протеста ал. 2 на чл. 22 от местната
наредба са въведени изключенията от посоченото правило, както следва:
изискването по ал. 1 не се прилага за разрушаване на сгради с РЗП под 100 кв. м;
за реконструкция, основен ремонт и/или промяна предназначението на строежи с
РЗП по-малка от 500 кв. м; за строеж на сгради с РЗП по-малка от 300 кв. м и за
разрушаване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи, когато
тяхното премахване е наредено по спешност от компетентен орган. Както се
отбеляза по-горе, текстът на оспорената норма е приет с Решение на ОбС-Сралджа на проведено на 12.06.2014 г. редовно
заседание, но вследствие на настъпила законодателна промяна (ДВ, бр. 105/2016 г.) чл. 11,
ал. 2 от ЗУО (разпоредбата, въз основа на която са разписани изключенията
по чл. 22, ал. 2 от Наредбата) е отменен
и материята вече се урежда с предписанията на чл. 15, ал. 1, т. 1-12 от
Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани
строителни материали, приета на основание чл. 43, ал. 4 от ЗУО с ПМС №
267/05.12.2017 г., ДВ, бр. 98/08.12.2017 г. От съпоставката между
регламентираното в местната наредба и Наредбата на МС е видно противоречието на
атакуваната от Наредба № 8 ал. 2 на чл. 22 с разписаното в чл. 15, ал. 1 от
Наредбата от 2017 г., а именно: първите три хипотези касаят обекти с различни
параметри (РЗП под 300 кв. м, под 700 кв. м и под 700 кв. м - съгласно
чл. 15, ал. 1 от Наредбата на МС, съответно РЗП под 100 кв. м, под 500 кв. м и
под 300 кв. м – съобразно разписаното в оспорената ал. 2 на чл. 22 от Наредба №
8); четвъртата хипотеза следва да се отнася не за всички
опасни строежи, както регламентира чл. 22, ал. 2 от Наредба № 8, а единствено
за тези с РЗП по-малка от 300 кв. м. При това положение, оспореният текст от
местната наредба е в пряко противоречие с нормативна регламентация от по-висок
ранг – обстоятелство, което обуславя неговата незаконосъобразност и налага
отмяната му.
С
разпоредбата на чл.
44 от Наредбата ОбС-Стралджа е регламентирал дейностите
по събиране, транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС и
по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци от МПС да се извършват само
от лица, притежаващи съответно разрешително по чл. 35 и чл. 67 от ЗУО или
комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел ІІ от ЗООС. Съобразно разписаното в чл. 35, ал. 1 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци,
включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета,
раздел I, или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от ЗООС, като според легалната дефиниция на понятието „третиране на отпадъците“ са дейностите
по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане (§ 1, т. 44 от ДР на ЗУО).
От своя страна чл. 35, ал. 2 от ЗУО в девет точки регламентира случаите, в които разрешение не
се изисква, като измежду посочените в текста са събирането и транспортирането
на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от ДР (т.
2) и дейностите по оползотворяване на излезли от
употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейностите по разглобяване на
употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на
части, детайли и вещества с последващото им
съхранение и/или продажба (т. 3). Съгласно разписаните в § 1, т. 41, т. 42 и 43 от ДР на ЗУО
легални дефиниции „събиране“ е натрупването на отпадъци, включително
предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел
транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци; „съхраняване“ е
дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното
третиране, за срок не по-дълъг от три години (при
последващо предаване за оползотворяване) и от една година (при последващо предаване за обезвреждане); „транспортиране“ е превозът на отпадъци, включително
съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се
извършва от оператора като самостоятелна дейност; „временно
съхраняване“ съобразно разписаното в
Приложение № 1 към § 1, т. 11 от ДР на ЗУО означава предварително съхраняване
по смисъла на § 1, т. 27 от
ДР, а именно - дейност
по съхраняване на отпадъци при мястото на образуване до събирането им в
съоръжения, където те се разтоварват, за да се подготвят за последващо
транспортиране до друг обект с цел оползотворяване или обезвреждане. Съгласно чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2–5 се изисква
регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, като
регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от
останалите разрешителни и регистрационни документи. От анализа на
цитираната нормативна уредба се налага извод, че в случая разрешителен режим се
изисква единствено за дейностите по чл.
35, ал. 1 от ЗУО, между които визираните в чл. 44 от Наредбата дейности не
попадат - несъмнено, съобразно законовата уредба, за тези дейности режимът е
регистрационен, (а не както е предвидено в оспорената
разпоредба – след издаване на разрешение),
като следва да се има предвид и допуснато с ал. 4 на чл. 35 от ЗУО изключение
от правилото, по силата на което в случаите, когато се извършват
едновременно дейности по ал. 1, т. 1 и по ал. 2, т. 3-5, лицата могат да
подадат заявление за издаване на разрешение по чл. 67, включващо всички дейности, което отменя
изискването за регистрация и издаване на регистрационен документ за включените
в разрешението дейности. Следователно, с чл. 44 в обжалваната му част, в противоречие със специалния ЗУО, Общински
съвет-Стралджа е въвел изискване за притежаване на разрешително за извършване
на дейностите
по събиране, транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС и
по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци от МПС, каквото законът по
принцип не предвижда (освен
в хипотезата на чл. 35, ал. 4 от ЗУО при наличието на съответните предпоставки). Допуснатото противоречие с нормативен акт от по-висока
степен обуславя незаконосъобразност, поради което разпоредбата в оспорената ѝ
част следва да се отмени.
Според
протестираната разпоредба на чл. 46, ал. 6 от
Наредбата „заповедта се изпълнява от лицата, с които общината има сключен
договор и притежаващи разрешително по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности
по събиране, транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС
за сметка на собственика“, т.е. текстът се отнася до изпълнението на заповедта
за принудително преместване на ИУМПС, която съгласно разписаното в предходните
алинеи на нормата се издава при неизпълнение от страна на собственика на излязлото
от употреба МПС на предписанието за преместването му. Както се посочи по-горе
обаче, специалният закон, (въз основа на
който е приета и самата Наредба), не поставя задължително
изискване за осъществяването на визираните в нормата дейности да е необходимо
наличието на разрешително. Напротив, ЗУО
изисква за тези дейности регистрационен режим (освен в хипотезата на чл. 35,
ал. 4 от ЗУО при наличието на съответните предпоставки). Следователно,
въведеното с атакувания текст ограничение е недопустимо - същото противоречи на
разписаното в нормативен акт от по-висока степен и това обстоятелство обуславя
незаконосъобразност, поради което разпоредбата в оспорената ѝ част следва
да се отмени.
С
оглед на всичко изложено, съдът намира, че протестът е основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид
изхода на спора и с оглед изричното искане от вносителя на протеста, ответникът
по оспорването следва да възстанови направените от Окръжна прокуратура – Ямбол разноски
в размер на 20 лева, представляващи заплатена такса за обнародване на
оспорването в „Държавен вестник“.
Водим
от горното, съдът, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ чл. 22, ал. 2 от Наредба № 8 за управление на отпадъците
на територията на община Стралджа;
чл. 44 от Наредба № 8 за управление на отпадъците на територията на община
Стралджа в частта относно „…събиране, транспортиране…“; чл. 46, ал. 6 от
Наредба № 8 за управление на отпадъците на територията на община Стралджа в
частта относно „…събиране, транспортиране…“
ОСЪЖДА Общински съвет-Стралджа да заплати в полза на Окръжна
прокуратура-Ямбол направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет)
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от съобщаването му по реда на чл. 138, от АПК.
Решението, съгласно чл. 194 АПК, да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете
2./п/не се чете