Р Е Ш Е Н И Е № 45
Гр. Разград, 29 май 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело №240 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156,
ал.1 и сл. от ДОПК
Образувано е по жалба на „Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград против
Ревизионен акт (РА) №Р-03001718008087-091-001/08.07.2019г., потвърден с Решение
№210/30.09.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП-София, с
който не е признато правото на данъчен кредит в размер на 92 660 лв.
Жалбоподателят счита, че тези актове се явяват незаконосъобразни и моли съда
да ги отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Развива доводи,
че са били налице всички предпоставки за ползване на данъчен кредит по
процесните фактури, тъй като в хода на производството са събрани достатъчно
гласни и писмени доказателства, които установяват реално извършена доставка
между страните по тях.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли, като претендира и заплащане на разноски по производството.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
І.
По допустимостта на жалбата.
РА е обжалван от „Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград по административен ред и
с Решение №210/30.09.2019г. на и.д. Директор на Дирекция "ОДОП" -Варна
при "ЦУ" на НАП е потвърден изцяло. Същото е връчено по електронен
път на жалбоподателя на 30.09.2019г., видно от приложеното удостоверение (л.9),
а жалбата е подадена по пощата на 11.10.2019г., видно от приложеното копие на
пощенския плик (л.8). При тези данни
съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по
чл.156, ал.1 ДОПК, от надлежна страна
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
ІІ. По валидността и
процесуалната законосъобразност на оспорения РА:
Със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001718008087-020-001 / 21.12.2018г.
(л.5 от пр.), издадена от Д. Б. К. -
Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна, е възложено на Г. В. К.
(ръководител на ревизията) и С. С. Б.– Главни инспектори по приходите, да
извършат ревизия на „Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград относно задълженията по
ЗДДС за периода от 01.09.2018г. до 30.11.2018г. в срок от два месеца, като с
последващи Заповеди за изменение на ЗВР №Р-03001718008087-020-002/ 01.03.2019г.
(л.8 от пр.); №Р-03001718008087-020-003 /02.04.2019г. (л.11 от пр.) и №Р-03001718008087-020-004/02.05.2019г.
(л.14 от пр.) този срок е удължен до 02.06.2019г. и разпоредено да се състави
ревизионен доклад (РД) не по-късно от 14 дни след това. Тези заповеди са
издадени от оправомощено лице по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от
приложената Заповед №Д-1465/31.08.2018г. на Директора на ТД на НАП (л.35 от делото)
и надлежно връчени по електронен път, видно от приложените уведомления (л.3,
л.6, л.9 и л.12 от пр.). В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК инспекторите са
изготвили РД № Р-03001718008087-092-001 / 17.06.2019 г.
(л.424-л.415 от пр.), връчен на дружеството 18.06.2019г., видно от приложената
разписка (л.414 от пр.). В срока по чл.117,
ал.5 от ДОПК ревизираното лице (РЛ) е
подало възражение с вх. № ВхК 5343/01.07.2019г. (л.425 от пр.). Същото е обсъдено
от ревизиращия орган и прието за неоснователно, поради което в срока по чл.119,
ал.2 от ДОПК е издаден процесният РА № Р-03001718008087-091-001/08.07.2019г.
(л.435-л.431 от пр.), подписан от ръководителя на ревизията и възложителя и
връчен на РЛ на 12.07.2019г. по електронен път (л.431 от пр.). С него е отказано
правото на данъчен кредит в размер на 92 660 лв. по пет фактури, издадени от
„Биотренд експорт“ ЕООД, касаещи доставка на „прясна гъба- черен трюфел“, на
основание чл.70, ал.5 във вр. с чл.68, ал.1, т.1 във вр. с чл.6 от ЗДДС. Всички посочени
по-горе документи съставляват електронни документи, подписани с валиден
електронен подпис от техните издатели, което се установи при приобщаването им в
проведеното съдебно заседание на 27.11.2019г. Издаденият РА е обжалван изцяло
пред Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при "ЦУ" на НАП
и потвърден с негово Решение №210/30.09.2019г.
При тези
данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на
регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на
изискванията на чл.120 от ДОПК. В хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и норми. Жалбоподателят е бил надлежно
уведомен за започналото производство, като му е предоставена възможност да участва
в производството и да ангажира доказателства във връзка със спорните
обстоятелства. Данъчните органи са положили необходимите усилия за да съберат необходимите
и относимите към спора доказателства и в тази връзка са изискали конкретни
писмени документи и обяснения, видно от приложените искания за представяне на
документи и писмени обяснения от
задълженото лице, за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, за извършване на
насрещни проверки и за извършване на действия от други контролни органи.
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.
При преценка
на приложените писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и
приетото заключение по назначената ССЕ се налагат следните фактически и правни
изводи:
В хода на
ревизията е установено, че през проверявания
период (01.09.2018г. до 30.11.2018г.) жалбоподателят е получател на стока
(прясна гъба-черен трюфел) според пет фактури, издадени от „Биотренд експорт“ ЕООД,
гр.Пазарджик, както следва: ф-ра №**********/
05.10.2018г. (л.129 от пр.) за 444, 00 кг. при данъчна основа 111 000,00
лв. (250 лв. за кг.) и ДДС в размер на 22 200, 00 лв. или общо за сумата от 133
200, 00 лв.; ф-ра №**********/10.10.2018г.
(л.113 от пр.) за 710,000 кг. при данъчна основа 133 550, 00 лв. (190 лв. за
кг.) и ДДС в размер на 26 710, 00 лв. или общо за 160 260, 00 лв.; ф-ра №**********/14.10.2018г. (л.94 от пр.) за 505,000 кг. при данъчна основа от 65 650,00
лв. (130 лв. за кг.) и ДДС от 13 130, 00 лв. или общо за 78 780, 00 лв.; ф-ра №**********/20.10.2018г. (л.83 от
пр.) за 595,00 кг. при данъчна основа 96 550,00 лв. (162, 27 лв. за кг.) и ДДС
от 19 310, 00 лв. или общо за 115 860,00 лв. и ф-ра №**********/29.10.2018г. (л.67 от пр.) за 435,000 кг. при данъчна основа от 56
550,00 лв. (130 лв. за кг.) и ДДС от 11
310,00 лв. или общо за 67 860, 00 лв. Според тези фактури „Биотренд експорт“
ЕООД, гр.Пазарджик е доставило на „Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград общо 2 689,
000 кг. трюфели за сумата от 555 960, 00 лв., от която 463 300, 00 лв. данъчна
основа и 92 660, 00 лв. ДДС. Тази сума е изплатена от жалбоподателя, видно от
приложените Извлечения от разплащателната сметка (л.56 гръб- л.55 гръб от пр.)
и Счетоводна справка за обороти по СС 503-1 за 2018г. (л.54 гръб- л.53 от пр.).
Съставени са Приемо-предавателни протоколи (л.128, л.112, л.93, л.82, л.66 от
пр.), с дата и количество, съответно на фактурите, които са подписани и
подпечатани от страните по тях. В счетоводството на жалбоподателя стоките по
процесните фактури са отчетени по дебита на сметка 303 1 „Стоки на склад“,
но само като обща стойност 463 300
лв., без посочване на вид (артикул), количество, качество, единична цена и пр., т.е. липсва аналитично счетоводно
отразяване. Наред с това както при него, така и при доставчика не са издадени
кантарни бележки, складови и/или стокови разписки. С оглед на това не може
достатъчно обективно и достоверно да се проследи стоковият поток.
Във връзка с
транспортирането на стоката доставчикът представил товарителници (л.129 гръб,
л.113 гръб, л.94 гръб, л.83 гръб, л.67 гръб от преписката), подписани за
изпращач от Т. Х. (управител на „Биотренд експорт“ ЕООД), за получател от Т. А. (управител на РЛ) и за превозвач от Г.
П. Според тях превозите са извършени с МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег. № **
**** **, собственост на превозвача ЕТ „Билко транс –В. П.“,
гр.Своге. За превоза е издадена фактура № 2691/13.11.2018г. (л.58 гръб) на стойност 3 000,00лв. и ДДС 600,00лв., в
която е посочено, че сумата е за извършени пет транспорта
с.Братаница-гр.Разград на 05.10.2018г.; 10.10.2018г., 14.10.2018г.,
20.10.2018г. и 29.10.2018г. всеки на стойност от 600 лв. Сумата по нея е
заплатена от „Биотренд Експорт“ ЕООД.
Също така
към всяка от процесните фактури доставчикът е представил пред приходните органи
комплект от товарителници, приемо – предавателни протоколи и фактури за
закупена от него стока от „Деза - Лукс“
ЕООД и „Родопи Фунги Комерс“ ЕООД. В тази връзка по реда и при условията на
чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на посочените дружества и са
изискани обяснения от техните законни представители с цел установяване на тяхната
кадрова и техническа обезпеченост и реалното извършване на фактурираните
доставки от тях на „Биотренд експорт“ ЕООД.
Според
дадените обяснения от управителя на „Деза-Лукс“ ЕООД (л.317 от пр.) дружеството
е извършвало бране на гъби с наети от него лица по трудов договор и през
спорния период е доставяло трюфели на „Биотренд експорт“ ЕООД след
предварителна договорка по телефона, като доставката е оформяна с
Приемо-предавателен протокол (ППП) и фактура, а превозът е извършван с наети
МПС и придружаван с товарителници и пътни листи. Представени са и писмени
документи в тази насока (л.316-л.283 от пр.).
Не са
представени обаче разплащателни ведомости, присъствени форми, които да
установяват кои работници кога и къде са участвали в брането, както и
доказателства, какво количество е добито от тях в рамките на съответния работен
ден, на кой пункт е предадено и т.н.. Липсват и първични документи, които да
дадат възможност да се установи и проследи стоковият поток. При тези данни е прието, че не са налице достатъчно доказателства, които да
установяват, че „Деза-Лукс“ ЕООД е придобило процесните количества трюфел,
които впоследствие е продало и фактурирало на „Биотренд Експорт“ ЕООД. Тези
констатации са отразени в съставения Протокол за извършена насрещна
проверка(л.385 –л.383 от пр.).
Аналогични
са установените факти и обстоятелства във връзка с извършената насрещна
проверка и на „Родопи Фунги Комерс“ ЕООД, които са отразени в съставения
протокол (л.280- л.278).
За да проверят
реалната доставка по процесните фактури приходните органи са изискали
информация от ГДБОП за движението на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рег. № **
**** **, с което се твърди, че е извършен превозът на
05.10.2018г., 10.10.2018г., 14.10.2018г., 20.10.2018г. и 29.10.2018г.. В
отговор на искането е получено Писмо изх.№126600-5484/05.04.2019г. от Директора
на ГДБОП (л.406 от пр.) и Справка за извършения анализ рег.№
1266-Р-7485/05.04.2019г. (л.405-л.403). Според нея след извършената справка в
АИС „Пътна карта“- МВР е установено, че проверяваното МПС е регистрирано от
различни контролни точки (СОП) в близост
до гр.София, гр.Перник, гр.Своге и т.н., но не и в района на гр.Разград.
В хода на
съдебното производство истинността на тази справка беше оспорена от процесуалния
представител на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК. Съдът намира, че тя
съставлява официален писмен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, като издадена от компетентно длъжностно лице, в
кръга на правомощията му, произтичащи от ПМС №89/ 16.04.2015 г. за създаване на
Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата и
контрол на движението на рискови стоки и товари, по установените форма и ред. С оглед на това тя съставлява доказателство за
удостоверените с нея действия и факти се ползва с формална доказателствена сила.
Същата не е оборена от оспорващия. При разпита си ангажираните от него
свидетели Г. П. (шофьор) и Т. Х. (управител на
доставчика „Биотренд Експорт“ ЕООД) сочат, че превозът е извършван в
нощните часове (от 24 до 04 часа) на посочените дати по маршрут с.Братаница-
обл.Пазарджик- магистрала Тракия- Петолъчката- гр.Търговище- гр.Разград, като
след разтоварване на превозваната стока МПС се връщало обратно и предавало на
друг водач на различни места, предварително уговорени със св. Г. П. С цел
проверка на твърдените от тях обстоятелства беше изискана повторна справка от ГДБОП.
В нея се сочи, че проверяваното МПС не е засечено от действащите контролни
точки по посочения маршрут, като при проверка относно техническото
функциониране на две от контролните точки е установено, че на една от
процесните дати (10.10.2018г.) през периода от 01.00 часа до 03, 15 часа има
регистрирани преминаващи МПС. В този смисъл е и постъпилата информация от АПИ,
видно от Писмо изх.№11-00-233/23.03.2020г. и приложената към него справка.
Според тях процесното МПС с рег. №СО 2241 АР не е засичано от камерите,
поставени по посочения маршрут за периода от 01.10.2018г. до 31.10.2018г.
Монтираните трафик-броячи разполагат с техническа възможност за разпознаване на
номерата на МПС и през тъмната част на денонощието, като същите са били изправни
и са функционирали.
При тези
данни съдът намира, че показанията на свидетелите не следва да се кредитират,
тъй като са изцяло в противоречие на посочените по-горе писмени доказателства. По
своя характер те съставляват официални свидетелстващи писмени документи по
смисъла на чл.179, а.1 от ГПК, като издадени от оправомощено длъжностно лице, в
кръга на неговата служба и по предвидения в закона ред и форма, поради което се
ползват с формална доказателствена сила. Представените в хода на съдебното
производство писмени доказателства, изходящи от ГДБОП и АПИ не бяха оспорени и
следва да се приемат за доказани отразени в тях факти и обстоятелства.
Общият
принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса изисква всяка
страна да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици. В случая в тежест на жалбоподателя беше да установи по пътя
на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за да му се признае
правото на приспадане на данъчен кредит за съответния данъчен период. В случая
той следваше да докаже по категоричен и безспорен начин, че доставката на
трюфели по спорните пет фактури е реално извършена на твърдените от него дати,
място и начин. Ангажираните от него доказателства не могат да обосноват по
несъмнен начин извод за наличието на действително получени стоки по процесните
доставки, което по смисъла на чл.68,
ал.1, т.1 от ЗДДС е основна предпоставка за упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция,
дадена в чл. 6 ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно
право върху стоката, респективно с извършването на услугите. В настоящия казус
се касае за родово определени вещи, като съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД,
собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на
страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото не са
представени първични документи, удостоверяващи постигнато съгласие между
страните за прехвърляне на собствеността, поради което приложение намира
втората хипотеза на цитираната норма, изискваща реално предаване на стоката. Жалбоподателят
счита същото за доказано от представените по делото фактури, товарителници,
приемо-предавателни протоколи, платежни нареждания и изслушаните свидетелски
показания. Посочените доказателства са частни писмени документи и не се ползват
с формална материална доказателствена сила. Само въз основа на тях не може да
се направи безспорен извод, че отразените количества трюфел са били реално доставени.
Още повече, че те са в противоречие с посочените по-горе официални писмени
документи, които установяват, че на процесните дати не е извършен превоз с
посоченото там МПС, по заявения в съдебно заседание маршрут до гр.Разград и
няма как реално стоката да е транспортирана и предадена, така както се твърди
от жалбоподателя.
Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били
налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорения РА.
Установените с него данъчни задължения и лихви са правилно и обосновано определени,
поради което подадена жалба на „Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора искането на ответника за
присъждане на деловодни разноски се явява основателно и доказано в размер от
3 509, 80 лв., от които заплатен депозит за вещо лице в размер на 200 лв.
и дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 309, 80 лв.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград против Ревизионен акт
№Р-03001718008087-091-001/08.07.2019г., потвърден с Решение №210/30.09.2019г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП-София, с който не е
признато правото на данъчен кредит в размер на 92 660 лв.
ОСЪЖДА Еуро & Конт“ ЕООД, гр.Разград да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 3 509, 80 лв. (три хиляди петстотин и девет лева и осемдесет
стотинки) - дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационноно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/