Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 27.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието
на секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 581 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази:
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във вр. чл.225 от КТ; чл.224
от КТ и чл.128, т.2 от КТ .
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б.Н.М., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, чрез пълномощника си адв. С.С. от ЛАК, с адрес: ***, офис №207 против „СТАР ПОСТ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“№73, район „Лозенец“, представлявано от Д.Д.В..
Ищецът излага в ИМ, че по силата на трудов договор № 216/13.08.2018 г., сключен с ответното дружество, изпълнявал длъжността „шофьор – куриер” в офис гр.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№15, при месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв., определено с допълнително споразумение от 31.01.2020 г. Посочва, че със заповед № 223/31.03.2020 г. му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, като в мотивите на заповедта е посочено, че не се е явявал на работа в продължение на 12 последователни работни дни или за времето от 16.03.2020 г. до 31.03.2020 г. вкл., като за дните на отсъствието не е представил извинителна причина пред работодателя. Твърди, че е получил уволнителната заповед на 06.04.2020 г., за което представя служебен бон от „Български пощи”ЕАД.
Счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, необоснована, с неверни мотиви.
Според ищеца, невярно се твърди в заповедта, че не се е явявал на работа в продължение на 12 последователни работни дни в периода от 16.03.2020 г. до 31.03.2020 г. Изтъква, че този период обхваща част от времето на обявеното извънредно положение в страната и във връзка с пътуванията в изпълнение на трудовите му задължения лично работодателят му издал служебни бележки от 20.03.2020 г. и от 31.03.2020 г., които ползвал при изпълнение на трудовите си задължения. Твърди, че доказателство за полагания от него труд през процесния период е и графикът за пътуванията през м.март, който се изготвя от изпълняващия длъжността „офис – мениджър” за офиса в гр.Ловеч, както и разнесените в различни населени места пратки, което е отразено в представените към ИМ приемо-предавателни протоколи.
Наведени са твърдения, че в процесния период ищецът е извършвал и куриерски услуги на офисите на „Виваком” в Луковит, Червен бряг и Ловеч, за което представя 6 бр. обратни разписки.
Счита, че с описаните писмени доказателства по безспорен начин се установява, че не е отсъствал безпричинно от работа през посочения в заповедта за дисциплинарно уволнение период. Оспорва като невярно твърдението в заповедта за дисциплинарно уволнение, че не е изпратил писмени обяснения за отсъствието си.
Ищецът е заявил, че не желае да бъде възстановен на предишната си работа, поради което работодателят следва да му заплати и обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 32 дни в размер на 960 лв.
Твърди още, че ответникът му дължи и трудово възнаграждение в размер на 700.00 лв.за периода от 01.03.2020 г. до 06.04.2020 г., което до предявяване на иска не му е изплатено.
В петитумната част на исковата молба е отправено искане съдът да постанови решение, с което:
1. Да признае дисциплинарното уволнение на ищеца за незаконно и да го отмени ведно със Заповед № 223/31.03.2020 г. на управителя на „Стар пост”ООД, гр.София;
2. Да осъди ответника „Стар пост”ООД София, на основание чл.225, ал.1 от КТ, да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения по 610 лв. или 3660 лв. за оставането му без работа, считано от 06.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане;
3. Да осъди ответника „Стар пост”ООД – гр.София, на основание чл.224, ал.1 от КТ да заплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 960 лв. за периода от 13.08.2018 г. до 06.04.2020 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане;
4. Да осъди ответника „Стар пост” ООД – гр.София да заплати на ищеца дължащото се трудово възнаграждение за периода от 01.03.2020 г. до 06.04.2020 г. в размер на 700 лв. ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
Претендирани са и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, в която е оспорил предявените искове като неоснователни, необосновани и недоказани. Не оспорва, че ищецът е бивш служител на „Стар пост”ООД, като съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика е следвало всеки един работен ден да се явява в офиса на дружеството в гр.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№15, да приема от мениджъра на обекта събралите се за разнос пощенски пратки, да ги разнесе, а след като приключи с това да се върне обратно там и да направи отчет за свършеното през съответния работен ден. Твърди, че след 15.03.2020 г. ищецът без да е посочил основателна причина, спрял да посещава сутрин и вечер офиса на дружеството, за което били сигнализирани от мениджър на офиса Тинко Кунев. В тази връзка на 23.03.2020 г.е издадена Заповед № 212 от 23.03.2020 г. за откриване на дисциплинарно производство по повод получения сигнал, а именно неявяване на лицето на работа, с която на основание чл.193, ал.1 от КТ във вр. с чл.187, т.1, предл.3 от КТ, е изискано писмено обяснение на провинилия са служител, с уточнението това да стане в същия ден, в който заповедта е получена от служителя. Твърди се, че тази заповед е връчена на 26.03.2020 г, като до 31.03.2020 г. не били постъпили писмени обяснения. Ответникът излага, че при тази фактическа обстановки за работодателя не останала никаква друга възможност, освен да наложи на ищеца най-тежкото дисциплинарно наказания „дисциплинарно уволнение”. В тази връзка е била издадена процесната Заповед № 223/31.03.2020 г., която е връчена лично на ищеца на 06.04.2020 г.
Наведени са твърдения, че същият ден от страна на ищеца е подадено и получено заявление за напускане, с което последният е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност по взаимно съгласие, а ако това не бъде уважено да се счита за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора по чл.326 от КТ. Вземайки го предвид и по своя инициатива със Заповед № 229/06.04.2020 г., връчена на М. при отказ, работодателят е отменил процесната заповед за дисциплинарно уволнение. Твърди се, че същият ден, след като е била отменена Заповед № 223/31.03.2020 г. на ищеца е била връчена, отново при отказ, Заповед № 230/06.04.2020 г., с която на основание чл.325 от КТ трудовият договор е бил прекратен по взаимно съгласие. Твърди се още, че заповедта по чл.344, ал.2 от КТ за отмяна на процесната заповед е била доведена до знанието на ищеца, което е видно от написания собственоръчно върху самата заповед текст, че отказва да я подпише. Твърди се също, че на следващия ден /07.04.2020 г./ в офиса на дружеството пристигнали и писмените обяснения на ищеца по чл.193 от КТ, в които не били описани причините и обстоятелствата, поради които служителят не се е явявал сутрин и вечер в офиса в гр.Ловеч, където е трябвало за предаде приложените към обяснението протоколи и товарителници. Отбелязва, че на някои от протоколите липсва подпис на куриер, а на останалите не са убедени, че това е подписът на ищеца, поради което ги оспорват. Наред с това, отбелязва, че представените протоколи се отнасят за пратки, които са получили от МВР, но в по-голямата си част са пратки, на които получателите са с адрес на местоживеене *** и не се доставят от служителите в офис Ловеч. Твърди, че тези действия са довели до забавяне на връчването на множество от пратките до техните адресати.
Според ответника не отговаря на истината, че на служителя не е изплатено претендираното трудово възнаграждение за м.март и част от м.април, като в тази връзка представя платежни фишове.
Ищeцът Б.Н.М. взема лично участие в процеса, като се представлява и от договорно упълномощен процесуален представител- адв. Ст. С..***. Поддържа иска, като подробни фактически и правни доводи са изложени в хода на устните състезания.
Ответникът „СТАР ПОСТ“ООД –гр. София се представлява адв. Ст.Д.. Изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове и моли като такива да бъдат отхвърлени. Подробни съображения са развити в хода на делото по същество и доразвити в писмена защита.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
С отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за недопустимост на иска, като е изложил
твърдения, че на основание чл.344, ал.2 от КТ оспорената Заповед №
223/31.03.2020 г. е била отменена от работодателя, преди по отношение на нея да
е подадена искова молба и да е образувано дело. Поддържа, че заповедта за
отмяна на дисциплинарното уволнение е била доведена до знанието на ищеца, което
е видно от написания собственоръчно върху самата заповед текст, че отказва да я
подпише. Счита, че към момента на подаване на исковата молба процесната заповед
не съществува, което от своя страна означава, че липсва предмет на обжалването,
респ.правен интерес да се прави това. Определя действията на ищеца като
злоупотреба с право, тъй като въпреки че знае за отменената заповед и че е
удовлетворено подаденото от него заявление за напускане, обективирано в Заповед
№ 230/06.04.2020 г., последният е подал искова молба до съда, с която иска да
бъде отменена вече не съществуваща заповед за дисциплинарно уволнение.
Съдът не споделя наведените от ответника с отговора доводи за
недопустимост на настоящето производство. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2
от КТ работодателят може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до
предявяването на иск от работника или служителя пред съда. В конкретния случай
исковата молба е постъпила в съда на
21.05.2020 г. и съответно след тази дата, издаването на акт по чл.344, ал.2 от КТ няма правно действие. Във всички случаи обаче извършената отмяна на
уволнението по почин на работодателя поражда действие от момента, в който
едностранното волеизявлението на работодателя е
получено /узнато/ от неговия
адресат – съответния работник или служител. По искане на ищеца отменителната Заповед
№ 229/ 06.04.2020 г. е представена по делото в оригинал, като е видно, че върху
същата е налице саморъчно изписан текст „отказвам да подпиша”, но липсва
отбелязване на датата на която ищецът е отказал да получи акта. Самият ищец на
поставените по реда на чл.176 от ГПК въпроси от процесуалния представител на
ответника е потвърдил, че почеркът и положеният подпис са негови, но обяснява
отказа си с факта, че посочената в заповедта дата на издаването й е 06.04.2020
г., а документът му е представен за
връчване едва на 20.06.2020 г, когато е донесен от офис-мениджър гр. Габрово с
молба към ищеца да спре вече образуваното дело по оспорване законността на
дисциплинарното уволнение и да бъде
назначен отново на работа. Тези твърдения на ищеца напълно се подкрепят и от
показанията на св. Тинко Кунев / офис-мениджър в офис Ловеч/, който излага
следното: „ През м.Юни 2020 г. дойде от Габрово мениджъра на офиса да ни даде
заплатите, които ни дължаха за м.Март и м.Април 2020 г….Тогава ни казаха, че
можем да се върнем на работа, но ние отказвахме. Даваше на Б. някаква заповед
да подпише, но Б. му отказа, аз не съм я виждал каква е тази заповед. Чух само,
че Б. му отказа да подписва.“. Съдът кредитира с доверие показанията св.
Тинков, тъй като същите се отнасят до непосредствено възприети факти и
корелират на останалите доказателства по делото, вкл. и представения по делото РКО без номер с дата 08 юни. При тези данни съдът
приема за установено, че волята на работодателя да отмени издадената заповед за
дисциплинарно уволнение, обективирана в последваща Заповед №229/06.04.2020г. е
достигнала до ищеца след предявяването на настоящия иск, поради което тази
заповед не е произвела желания правен ефект. При това положение за ищеца е
налице правен интерес от воденето на иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ. В такава
насока е и практиката на ВКС -напр. определение № 149-2004-ІІІ ГО ВКС по ч.гр.д. № 30/2004 г., в което
е възприето становището, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са
допустими само, ако по-раншната отмяна на заповедта за уволнение от
работодателя не е достигнала до знанието на работника до подаване на исковата
молба в съда. Именно такава хипотеза е налице и в настоящия казус.
По същество:
По делото не е спорно, че за периода 13.08.2018 г. до 06.04.2020 г. между страните са съществували трудово-правни отношения, възникнали по силата на трудов договор № 216/13.08.2018 г. Ищецът е бил назначен на длъжността „Шофьор- Куриер“, шифър по НКПД 8322-2004 за пълно работно време – 8 часа, към офис Ловеч, ул.“Съйко Съев“№ 15 в съответствие с длъжностната характеристика представена от работодателя. Съгласно чл.3 при сключване на договора страните са уговорили основен размер на месечното трудово възнаграждение от 510.00 лв, към което се изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по НСОРЗ, в размер на 0,6% на година. По силата на чл.4 от трудовия договор, работодателят е задължен за изплаща месечното трудово възнаграждение на Служителя до 30-то число на следващия месец. В чл.6 от договора са разписани основните права и задължения на Служителя, като същият е поел задължение да изпълнява стриктно възложените му съгласно длъжностната характеристика функции и задачи, условията на договора, трудовото законодателство и нарежданията на Работодателя, както и утвърдените от работодателя вътрешни правилници, инструкции и други вътрешни документи; да спазва стриктно установеното работното време. Основните права на Служитела според чл.7 от договора са: да полага труд съгласно сключения трудов договор, да получава редовно трудовото си възнаграждение, да ползва за всяка календарна година редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни и да получава предвидените по Кодекса на труда обезщетения.
Ищецът е декларирал, че е получил копие от трудовия договор, както и че е запознат с условията на работа, Правилника за вътрешния ред, Вътрешните правила за работна заплата и е получил копие от длъжностната характеристика.
Съгласно описанието на длъжността, основните задължения на ищеца са свързани с пренасяне на пратки /писма, пакети и др./ и предаването им на получателите, като тези задължение са изброени в т.2 от длъжностната характеристика: приема пратките от мениджъра на съответния офис срещу подпис; пренася пратките от най-крапкия и безопасен маршрут; доставя пратката на получателя в указания от мениджъра срок и му я предава срещу подпис, удостоверяващ получаването й, като отбелязва датата и часа; отбелязва в документа важни обстоятелства, поради които не може да осъществи доставката; връща в офиса пратките, които не могат да бъдат доставени и и други задължения, описани подробно в длъжностната й характеристика./л.92/.
С атакуваната Заповед №223/ 31.03.2020 г. на ищеца Б.Н.М. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, на основание чл.188, т.3 КТ вр.с чл.190, ал.1, т.2 от КТ вр.чл.187, т.1, предл.3 от КТ, за нарушения, които се изразяват в: неявяване на лицето на работа в продължение на 12 /дванадесет/ последователни работни дни или за времето от 16.03.2020 г. до 31.03.2020 г./вкл./, като за дните на отсъствието си не е представило извинителни причини пред Работодателя. Посочено е, че поведението на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.1, предл.3-то от КТ /неявяване на работа/. В уволнителната заповед е отбелязано също, че със Заповед № 212/ 23.03.2020 г., на основание чл.193, ал.1 от КТ са изискани писмени обяснения от лицето, като посочената заповед е изпратена по пощата и се е върнала, защото лицето „отсъства“. Посочено е, че в указаните срокове лицето не е изпратило писмени обяснения за отсъствието.
Страните не спорят, че заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена чрез „Български пощи“ЕАД и е получена от ищеца на 06.04.2020 г., което е видно от приложеното към отговора известие за доставяне /л.102/ и представения от ищеца служебен бон. /л.20/.
Цитираната в процесната заповед за уволнение предходна Заповед №212 / 23.03.2020 г. е налична по делото в оригинал. Със същата във връзка с констатирани от Управителя на „Стар Пост“ООД нарушения, извършени от ищеца – неявяване на работа без извинителни причини в продължение на 6 последователни работни дни за времето от 16.03.2020 г. до 23.03.2020 г. вкл., на основание чл.193, ал.1 от КТ, във вр. с чл.187, предл.3-то от КТ е открита процедура за преценка на извършените дисциплинарни нарушения от Б.Н.М., на длъжност „Шофьор куриер“ и възможно евентуално налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 на лицето – дисциплинарно уволнение. В заповедта е определен срок – „в рамките на работния ден, в който ви е връчено настоящото уведомително писмо“ за образуваното дисциплинарно производство да депозира писмени обяснения за извършените нарушения. Указано е, че писмените обяснения следва да се адресират до г-жа Д.Д.В. - Управител и законен представител на „Стар пост“ООД, гр. София, бул. „Черни връх“73. На л.101 е приложено известие за доставяне, което удостоверява, че горната заповед е връчена лично на ищеца на 26.03.2020 г.
Установява се, че ищецът е дал писмени обяснения, които на следващия ден 27.03.2020 г. са изпратени с писмо с обратна разписка на указания адрес, като едновременно с това са изпратени и по вътрешната поща – „изпратил съм по вечерната поща и пиша за управителката, а Б. си го изпрати по пощата с обратна разписка. На мен тя не ми е връщала лично“./св.Кунев/.
Видно от поставената резолюция върху представените по делото обяснения в оригинал същите са достигнали до знанието на управителката Д.В. на 07.04.2020 г., когато е отбелязано, че са получени.
По делото е налично в оригинал Заявление от ищеца Б.Н.М., с което моли да бъде освободен от заеманата длъжност, без да е контретизирано считано от кога/не е посочена датата/. Ако заявлението му не бъде прието, е отправил молба същото да се счита за едномесечно предизвестие по чл.326 от КТ. Към заявлението е приложен пощенският плик, в който е изпратено, като съгласно пощенското клеймо, датата на изпращане на заявлението е 30.03.2020 г.
Със Заповед № 229 / 06.04.2020 г. работодателят „СтарПост“ООД е отменил уволнителната Заповед № 223 / 31.03.2020 г, на основание чл.344, ал.2 от КТ1 считано от 06.04.2020 г. и е разпоредил копие от заповедта да се връчи на лицето.
Следва издаването на Заповед № 230/ 06.04.2020 г., с която на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовият договор с ищеца е прекратен, считано от 06.04.2020 г. поради постъпила молба от служителя. Посочено е, че на лицето следва да се изплатят обезщетения по чл. 224 от КТ за 2020 г.в размер на 5 дни и за 2019 г. в размер на 20 дни.
По делото не са налице писмени данни относно датата на връчване на посочените две заповеди от 06.04.2020 г, като същите съдържат единствено саморъчно изписан текст от него „отказвам да подпиша заповедта“. От гласните доказателства обаче се установява, че тези заповеди са връчени на ищеца през м.юни от офис мениджъра в Габрово, като именно това е мотивирало същия да откаже да ги подпише. В тази насока са както дадените от ищеца обяснения, така и показанията на св.Кунев, коментирани в тази им част от настоящия състав при излагане на мотиви относно допустимостта на иска.
При така приетите за установено по делото факти, съдът намира, че в случая не е изпълнен фактическия състав по чл.325, ал.1, т.1 от КТ - за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Съгласно посочената разпоредба, страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7 – дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В конкретния случай само издаването на Заповед № 230/ 06.04.2020 г. от работодателя „Стар Пост“ в рамките на разписания в закона 7 –дневен срок не е достатъчно. Задължение на работодателя е било да уведоми ищеца за даденото съгласие в този срок, който по естеството си е преклузивен и е започнал да тече от получаване на заявлението. Действително няма законова пречка това уведомяване на страната да станеи с връчването на самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но в настоящия случай това е станало извън срока / през м.юни/, към който момент вече е съществувала необорима презумцияза отказ на предложението. Установява се, че ищецът е отказал да подпише заповедта, с което не е изявил съгласие по направеното ново предложение – този път от работодателя. Предвид изложеното по-горе съдът намира, че преди предявяване на настоящия иск трудовият договор между страните не е бил валидно прекратен на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ, с произтичащите от това последици,
С предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ ищецът Б.Н.М. е оспорил като незаконосъобразна Заповед № 223/31.03.2020 г. на управителя на „Стар Пост“ООД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.
По трудови спорове за уволнение доказателствената тежест лежи върху работодателя, който следва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. В тежест на работодателя е да докаже твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и адекватността на наложеното най-тежко наказание.
Законосъобразното налагане на наказанието уволнение предпоставя спазване на процедурата по чл.193 от КТ- преди налагане на дисциплинарното наказания работодателят е длъжен да изиска обяснения от работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, с оглед на тези обяснения да оцени всички релевантни доказателства и едва тогава да наложи дисциплинарното наказание. Обясненията на работника следва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, като законът не определя форма на поискването /устно, писмено/ на обясненията, поради което факта на поискването може да бъде установен както с писмени, така и с гласни доказателства. По делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства, съгласно които по повод вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина работодателят е издал Заповед № 212/23.03.2020 г., с която е открил процедура за преценка на извършените дисциплинарни нарушения и е изискал писмени обяснения, които да бъдат предоставени в рамките на работния ден и изпратени на управителя на посочения адрес в гр. София. По делото е установено, че Заповедта, с която от ищеца са изискани обяснения, е получена от него на 26.04.2020 г. и са изпратени чрез Български пощи на следващия ден. Същите са достигнали до управителя на 07.04.2020 г, което се установява от поставената върху обясненията резолюция „получено на 07.04.“.
Оспорената Заповед №223 за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 31.03.2020 г., т.е. преди да са получени депозираните от ищеца писмени обяснения. Видно от съдържанието на същата, работодателят е посочил, че със Заповед №212/ 23.03.2020 г., на основание чл.193, ал.1 от КТ е изискал писмени обяснения от лицето. Посочил е, че заповедта е изпратена по пощата и се е върнала, защото лицето „отсъства“. Направена е констатация, че в указаните срокове лицето не е изпратило писмени обяснения за отсъствието си. Съобразявайки доказателствения материал по делото, съдът намира, че обективираното в горния смисъл волеизявление на работодателя в уволнителната заповед се опровергава изцяло от приложените доказателства, като е в противоречие дори с твърденията на самия ответник, съдържащи се в отговора на ИМ, тъй като на л.2 , ред 15 от долу нагоре изрично е посочил, че заповед №212/23.03.2020 г. е връчена на 26.03.2020 г. и до деня на издаването на атакуваната заповед за уволнение не са постъпили изисканите писмени обяснения.
Съдът намира, че в случая не е налице
виновно поведение на работника, препятстващо събирането на обяснения от
него. Доколкото е определен срок в
рамките на работния ден и същевременно е указано писмените обяснения да се
изпратят на адреса на дружеството в гр. София, което предпоставя ползването на
пощенски или куриерски услуги, то определеният от работодателя срок не може да
се приеме за разумен. Чрез определянето му на практика ищецът е лишен от възможността
за ефективна подготовка и защита, тъй като предвид обстоятелствата на конкретния
случай не му е предоставена реална възможност да даде обяснения в рамките на определения срок. В
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 126
от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5917/2015 г., IV г. о., ГК, е прието, че
писмените граждански волеизявления, каквото е и писменото искане на
работодателя от работника или служителя на обяснения по чл. 193, ал.
1 КТ, пораждат действие с достигането им до адресата /по арг. на чл. 13, ал. 2
и чл. 14, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, а той не съдържа
правила за определяне времето на изпращането. Поради това и моментът на
изпращането на поканата с искане за обяснения по чл. 193 от КТ е
правноирелевантен. Прието е, че така, както изявлението на работодателя за
налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението
до адресата, а не по-рано, така и писменото искане на работодателя от работника
или служителя на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ има действие от
момента на достигането му до адресата. Следователно, дадените от ищеца писмени
обяснения са породили действие на
07.04.2020 г., т.е. след като вече е била издадена уволнителната заповед без
дадените обяснения да са били съобразени.
При това положение съдът приема, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ, което е довело до опорочаване на процедурата налагане на процесното дисциплинарното наказание „уволнение”. Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява незаконосъобразна. Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, да събере и оцени посочените доказателства. Законът въъздига в абсолютно отменително основание неприемането на дадените обяснения от нарушителя, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ, според която когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Следователно, посочените в уволнителната Заповед № 223/31.03.2020 г. нарушения на трудовата дисциплина не следва да се обсъждат по същество.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225,ал.1 от КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ кумулативно следва да са налице следните три предпоставки. На първо място, уволнението на работника или служителя трябва да бъде признато за незаконно. На второ място, трябва да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. На трето място, следва да съществува причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. При липсата на която и да е от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай,уволнението е признато за незаконно и като такова ще следва да бъде отменено.
Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е осъдителен, поради което съдът е указал на ищеца е да докаже претенцията си, като установи оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав, който е установен при служебно извършена справка на официалния сайт на НАП. Видно от справката, трудовият договор с ответника „Стар Пост“ООД е прекратен на 06.04.2020 г., като в рамките на 6-месечния срок след прекратяването му - т.е. до 06.10.2020 г. липсват данни ищецът да е бил зает по трудово правоотношение при друг работодател. Нов трудов договор от страна на ищеца е сключен на 16.10.2020 г. с работодател „Царяна – Лазаров и С-ие/СД – гр. Ловеч, като ищецът е назначен на длъжност „Портиер“ с код по ЕКАТТЕ 43852.
Съдът констатира, че към дататана съдебното заседание по същество / 26.10.2020 г./ 6 –месечният срок по чл.225, ал.1 от КТ е бил изтекъл.
Кодексът на труда определя дължимата сума за обезщетение като равна на размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за периода, през който същият е останал без работа поради незаконното уволнение /но не повече от 6 месеца/ , изчислено на база последното брутно трудово възнаграждение,получено за месеца, предхождащ месеца на уволнението.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че размерът на полученото от ищеца последно брутно трудово възнаграждение е 690.52 лв. и е за м. февруари 2020 г, в т.ч. основна заплата и продължителна работа – 80.52 лв. Съгласно заключението, размерът на претендираното обезщетение по чл.225 от КТ за 6 месеца следва да бъде 4 143.12 лв.
Съдът намира, че с оглед диспозитивното начало в процеса искът по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225,ал.1 от КТ, следва да бъде уважен до размера, в който е предявен, а именно за сумата от от 3660.00 лв., която сума ответникът бъде осъден да заплати като обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение, считано от 06.04.2020 г. до 06.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
По отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.03.2020 г. до 06.04.2020 г.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за периода от 01.03.2020 г. до 06.04.2020 г. в „Стар пост“ООД има 2 броя платежни фиша:
-за м.март – начислена заплата за 9 работни дни / от 01.03.2020 г. до 13.03.2020 г. вкл./ - брутна сума 295.94 лв. Останалите работни дни от месеца са оформени във ведомостта като неплатен отпуск – 12 работни дни. След направените удръжки за осигурителни задължения за сметка на лицето и данък върху дохода чистата сума да получаване е 217.10 лв., като ищецът се е подписал за получател. Съгласно заключението, ако биха били начислени като работни тези 12 дни, възнаграждението след направените удръжки би било 318.72 лв.;
- за м.април / до 06.04.2020 г. / - за 3 работни дни – в платежния фиш са оформени три дни като неплатен отпуск. Според експертизата, ако биха начислени като работни тези дни, възнаграждението след направените удръжки би било 80.37 лв.
С оглед изхода на спора и признаване на уволнението за незаконно ответникът следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение за целия месец март, т.е да доплати сумата от318.72 лв. за 12 работни дни, както и възнаграждение 3 работни дни за м.април – до 06.04.2020 г./когато договорът е прекратен/ в размер на 80.37 лв.или общо дължима сума в размер на 399.09лв. За разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 700.00 лв, предявеният иск подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.
По предявения иск с основание чл.224, ал.1 от КТ .
Тъй като ищецът не е заявил желание за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор куриер“, то при прекратяванена трудовото правоотношение същият има право да парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.
От приетото и неоспорено заключение на допуснатата експертиза се установява, че размерът на дължимото от работодателя обезщетение по чл.224 от КТ – за неползван платен годишен отпуск за периода от 13.08.2018 г. до 06.04.2020 г. следва да бъде:за 2018 г. – 8 работни дни, за 2019 г. – 20 работни дни и за 2020 г. – 5 работни дни или общо за 33 дни. Дадено е заклчение, че следващото се на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 1 139.16 лв. По делото е установено, че в платежен фиш с м.април 2020 г. на ищеца са начислени като обезщетения по чл.224 от КТ за посочените по-горе неползвани общо 33 дни отпуск суми в размер на 1 139.36 лв. След направените удръжки въърху начислената сума като обезщетение за неползван платен годишен отпуск, чистата сума е 1 022.13 лв., като лицето е положило подпис за получател.
При тази данни и с оглед
извършеното плащане исковата претенция
на ищеца Б.Н.М. за заплащане на сумата
от 960.00 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от
13.08.2018 г. до 06.04.2020 г. вкл., подлежи на отхвърляне, като погасена чрез
плащане
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, според който сторените по делото разноски са в размер на 400.00лв., представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 21.05.2020 г.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху всеки един от уважените обективно кумулативно съединени искове - по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ и чл.128, т.2 от КТ съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК-чл.1 и чл.3 от нея или сума в общ размер от 246,40 лв, както и 150.00лв.за преведения от бюджета на съда депозит за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Б.Н.М., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, извършено със Заповед № 223 / 31.03.2020 г. на Управителя на „СТАР ПОСТ“ ООД, гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“№73, район“Лозенец“ и ОТМЕНЯ посочената Заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение на ищеца.
ОСЪЖДА,на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225,ал.1 от КТ, „СТАР ПОСТ“ ООД, гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“№73, район“Лозенец“, представлявано отДесислава Д.В. ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.М., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 06.04.2020 г. до 06.10.2020 г. в размер на сумата от 3 360.00 лв./ три хиляди триста и шестдесет лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба / 21.05.2020 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.128, т.2 от КТ , „СТАР ПОСТ“ ООД, гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“№73, район“Лозенец“, представлявано отДесислава Д.В. ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.М., ЕГН **********, с пост.адрес: *** сума в общ размер от 399.09лв. /триста деветдесет идевет лева и 09ст/, представляваща сбор от неизплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд, както следва: сумата от 318.72 лв – за 12 работни дни м.март.2020 г. и сумата от 80.37 лв.- за 3 работни дни от м.април 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на ИМ – 21.05.2020 г. г.до окончателното й изплащане, като иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 700.00 лв, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Н.М., ЕГН **********, с пост.адрес: *** против „СТАР ПОСТ“ ООД, гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“№73, район“Лозенец“, представлявано отДесислава Д.В. иск с основание чл.224, ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 960.00 лв.за периода от 13.08.2018 г. до 06.04.2020 г, вкл. ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА,на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „СТАР ПОСТ“ ООД, гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“№73, район“Лозенец“, представлявано отДесислава Д.В. ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.М., ЕГН **********, с пост.адрес: *** сумата от 400.00лв/четиристотин лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „СТАР ПОСТ“ ООД, гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“№73, район“Лозенец“, представлявано отДесислава Д.В. ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Ловешки РС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 246,40 лв / двеста четиридесет и шест лева и 40ст/ и 150.00 /сто и петдесет/лв. за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от днес.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: