РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. П., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20221230200247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН,във вр. с чл.75а,ал.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност и е образувано по жалба на Ч.Т.
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление – град П., ул."**"**,
представлявано от управителя Хайдар Чапкун, срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01-2200025/04.04.2022г . на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Б.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление,поради нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй
като не става ясно при какви обстоятелства е констатирано
нарушението,какви действия е извършило лицето, с оглед окачествяването на
извършеното от него като трудова дейност.Счита се освен това ,че е издадено
и в нарушение на материалния закон. Изразява се становище и за
приложението на чл.28 ЗАНН.
Иска се от съда за отмени обжалваното Наказателно постановление N 01-
2200025/04.04.2022г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
Б.Прави се алтернативно искане ако съдът не възприеме аргументите на
жалбоподателя,да измени наказателното постановление като намали
1
наложената имуществена санкция до минималния размер,предвиден от
законодателя.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.
Получено е становище от адв.М. П.-Б.,в качеството й на процесуален
представител на дружеството, с което се поддържат доводите изложени в
жалбата и се иска отмяна на обжалваното НП.
Административно-наказващият орган-Директора на Дирекция „ИТ”-Б. се
представлява от юрисконсулт Портокалска.Оспорва жалбата, сочи
доказателства. Иска НП да бъде потвърдено.
За ТО – П. при РП-Б., в качеството й на заинтересована страна, представител
не се явява.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил сигнал от ОД на МВР - К. с вх.№
21103965/14.12.2021г., на 13.01.2022г. и на 17.01.2022 г. представители на
Д“ИТ“ - Б. извършили проверка относно спазване разпоредбите на Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност на Ч.Т. ЕООД - гр.П.. За
извършване на проверката дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК
с Призовка от 17.12.2021г. и от 29.12.2021г. в Д“ИТ“ Б..
С Писмо с вх.№ 21103965/14.12.2021г. Областна дирекция на MBР К. е
уведомила Д"ИТ“-гр.Б., че лицето Р.Д., с ЛНЧ **********, гражданин на
трета държава - Р Северна Македония е със статут на продължително
пребиваващ чужденец в Р България,по силата на Разрешение за пребиваване
№ *********/ 04.02.2021г., издадено на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ,
валидно до 16.12.2021г.
Част от изисканата с призовките вътрешно-фирмена документация на
търговеца,свързана със създадената организация за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения е
представена в Д“ИТ“-Б. на 12.01.,както и на 17.01.2022г чрез куриер и на
електронния адрес на Дирекцията. Представени са личните трудови досиета
на работници и служители, които са в трудови правоотношения с търговеца,
от които е видно, че Р.Д. с ЛНЧ **********,гражданин на трета държава –
Северна Македония, е бил в трудови правоотношения с дружеството съгласно
2
трудов договор № 6/26.05.2021г.,назначен на длъжността „шофьор товарен
автомобил“. Съгласно дневник за трудовите договори на работещите при Ч.Т.
ЕООД гр.П.,Р.Д. е встъпил в длъжност на 27.05.2021 г.
При проверката по документи е представена и платежна ведомост на
търговеца за месеците май, юни и август 2021 г.,в които фигурира начислено
трудово възнаграждение на Р.Д.. Представени са и разходни касови ордери от
31.05.2021г., 30.06.2021г. и 31.08.2021г., в които работникът лично е
удостоверил с подписа си, че е получил дължимото и отработено трудово
възнаграждение за съответните периоди. За изпълнение на длъжността
„шофьор на товарен автомобил“ на Р.Д. е издаден Сертификат за водач на
моторно превозно средство № 2097, валиден от 01.07.2021г. до 16.12.2021г.
Съгласно справка за пътуване на лице - чужд гражданин за периода от
01.05.2021г. до 07.07.2022г.,за лицето Р.Д. са регистрирани 12 бр. влизания и
излизания през границата на страната като на 28.09.21 г. през ГКПП Гюешево
е преминал границата на Р България с ГКПП-Златарево в 01.50ч като водач на
товарен автомобил – „Рено“ рег. № ***,след което е преминал през ГКПП-
Дунав мост на същата дата в 15.18ч със същия товарен автомобил,но и с
ремарке за товарен автомобил „Шмитц“ рег.№ ***.
Предвид на извършената проверка от проверяващите е направен извода,че
„Ч.Т." ЕООД - гр.П., в качеството му на „местен работодател" по смисъла на §
1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, е извършил нарушение на разпоредбите на Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност като към 27.05.2021г. е осигурил
достъп до пазара на труда на Р.Д. с ЛНЧ **********, гражданин на трета
държава - Р Северна Македония,който е със статут на продължително
пребиваващ чужденец в Р България на осн. чл.24,ал.1,т.6 от ЗЧРБ по силата
на разрешение за пребиваване №***,валидно до 16.12.2021г и като такъв няма
достъп до пазара на труда в Р България,предоставяйки му работа,в
изпълнение на длъжността „шофьор,товарен автомобил/международни
превози/“ Посоченото е квалифицирано като нарушение на чл.8,ал.1, т.2
ЗТМТМ.
Ето защо, на 09.02.2022г. М. К. Ц., в присъствие на свидетеля А.Л. А.-Ч. и Б.
В. И., съставила АУАН № 01-2200025. Актът е съставен в присъствие на
упълномощен представител на дружеството,на който е връчен на същата дата.
3
Въз основа на така съставения АУАН, АНО е издал обжалваното НП № 01-
2200025/04.04.2021г., в което след като подробно е описал действията по
констатиране на нарушението и е квалифицирал извършеното като нарушение
на чл.8,ал.1,т.2 от ЗТМТМ,на основание чл.75а,ал.5 от ЗТМТМ е наложил на
Ч.Т. ЕООД, в качеството му на „местен работодател“ имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева. НП е получено на 11.04.2022г./съгласно
известие за доставяне на Български пощи,представено в оригинал/,а жалбата е
изпратена по пощата на 21.04.2022г.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление).Жалбата е подадена и в законоустановения
срок.Ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата.
Дружеството-жалбоподател е привлечено към административнонаказателната
отговорност, за това, че в качеството му на „местен работодател" по смисъла
на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, е извършил нарушение на чл.8,ал.1, т.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност като към 27.05.2021г. е
осигурил достъп до пазара на труда на Р.Д. с ЛНЧ **********, гражданин на
трета държава - Р Северна Македония,който е със статут на продължително
пребиваващ чужденец в Р България на осн. чл.24,ал.1,т.6 от ЗЧРБ по силата
на разрешение за пребиваване №*********/04.02.21г,валидно до 16.12.2021г
и като такъв няма достъп до пазара на труда в Р България,предоставяйки му
работа,в изпълнение на длъжността „шофьор,товарен автомобил“.
Материално-правната разпоредба забранява правото на достъп до пазара на
труда на работници–граждани на трети държави,които имат разрешение за
продължително пребиваване в Република България на основание
чл.24,ал.1,т.6 от Закона за чужденците в Р България.Лицето Р.Д. с ЛНЧ
********** е гражданин на трета държава - Р Северна Македония и същият е
със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р България на осн.
4
чл.24,ал.1,т.6 от ЗЧРБ по силата на разрешение за пребиваване №***,валидно
до 16.12.2021г.Ето защо,това лице няма право на достъп до пазара на труда.
Въпреки законовата забрана, Ч.Т.ЕООД-гр.П. е осигурило достъп до пазара
на труда на Р.Д.,сключвайки с последния безсрочен трудов договор №
6/26.05.2021г.,с който лицето е назначено на длъжността „шофьор, товарен
автомобил“ при пълно работно време и възнаграждение в размер на 650 лева.
Р.Д. е встъпил в длъжност на 27.05.2021 г., съгласно дневник за трудовите
договори на работещите при Ч.Т.ЕООД-гр.П..На това лице са изплащани и
трудови възнаграждения за месеците май, юни и август 2021г.,съгласно
приложената ведомост за работни заплати и разходни касови ордери от
31.05.2021г., 30.06.2021г. и 31.08.2021г., в които работникът лично е
удостоверил с подписа си, че е получил дължимото и отработено трудово
възнаграждение за съответните периоди. За изпълнение на длъжността
„шофьор на товарен автомобил“ на Р.Д. е издаден Сертификат за водач на
моторно превозно средство № 2097, валиден от 01.07.2021г. до 16.12.2021г.
Обстоятелството,че лицето е постъпило на работа към 27.05.2021г,а
сертификата за водач на моторно превозно средство е издаден на 01.07.2021г
не може да се противопостави на възникването на трудовото правоотношение
между дружеството-работодател и Р.Д.,тъй като последният е могъл да
осъществява трудовите си задължения и без посочения сертификат като в
този случай,ще извършва нарушение по друг нормативен акт.Съгласно
справка за пътуване на лице - чужд гражданин за периода от 01.05.2021г. до
07.07.2022г.,Р.Д. е влизал и излизал през границата на страната ни 12 пъти
като на 28.09.21 г. през ГКПП Гюешево е преминал границата на Р България в
01.50ч като водач на товарен автомобил – „Рено“ рег. № ***,след което е
преминал през ГКПП-Дунав мост на същата дата в 15.18ч със същия товарен
автомобил,но и с ремарке за товарен автомобил „Шмитц“ рег.№ ***.
Тъй като от всички събрани по делото доказателства се установи,че Р.Д. с
ЛНЧ ********** като гражданин на трета държава - Р Северна
Македония,който е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р
България на осн. чл.24,ал.1,т.6 от ЗЧРБ, по силата на разрешение за
пребиваване №***г,валидно до 16.12.2021г и като такъв няма достъп до
пазара на труда в Р България,предоставяйки му работа,в изпълнение на
длъжността „шофьор,товарен автомобил/международни превози/, Ч.Т.ЕООД-
гр.П. е извършило нарушение на чл.8,ал.1,т.2 ЗТМТМ.Същевременно,Р.Д. е
5
предоставял за дружеството-работодател работна сила,за което е получавал и
трудово възнаграждение,поради което работодателят следва да понесе
административно-наказателна отговорност по чл.75а,ал.5 от ЗТМТМ.
Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си,
съобразно приложимият санкционен състав –чл.75а,ал.5,във вр. с ал.2 от
ЗТМТМ, индивидуализирано в минималния размер от 2 000 лв. при диапазон
до 20 000лв.Същевременно обаче липсват данни относно извършени други
нарушения на ЗТМТМ от дружеството-жалбоподател.Ето защо определянето
на санкцията в минималния размер от 2000/две хиляди/лв. е справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение.
Що се отнася до преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, каквото
искане е направено от процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател както в жалбата,така и в приложеното становище по делото,
АНО е аргументирал подробно позицията си за липса на основания,които
съдът напълно споделя.Не може да бъде възприето становището,че след като
нарушението е извършено от санкционираното дружество за първи път следва
да бъде приложен чл.28 ЗАНН.Обществените отношения, регулирани с тази
норма са свързани с трудовата заетост на чужденците-граждани на трети
страни и изпълнения на задължения на работодателите в тази
насока.Конкретно извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от същия
вид,а разкрива обичайната степен на засягане на обществените
отношения.Ето защо,искането за приложеното на нормата на чл.28 ЗАНН е
несъстоятелно.
Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление,съдът не
констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и
издаване.
С оглед на очерталия се изход от делото и обстоятелството,че АНО е
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото
е депозирано искане за присъждане на възнаграждение,последното следва да
бъде уважено.Съгласно разпоредбата на чл.63д,ал.4 от ЗАНН,в полза на
6
учреждението или организацията,чийто орган е издал акта по чл.58д ЗАНН,се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща
към чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия/в две съдебни заседания/, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 100/сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.5,във вр. с ал.9 ЗАНН,във вр. с
чл.63д,ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 01-2200025/04.04.2022г. на
И.Д.Директор на Дирекция"ИТ" Б.с което на „Ч.-Т.“ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление – град П., ул."**"**, представлявано от
Х.Ч.,за нарушение на чл.8,ал.1,т.2 от ЗТМТМ,на осн. чл.75а,ал.5 от ЗТМТМ е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
2 000/ДВЕ хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „Ч.-Т.“ЕООД , ЕИК:***, със седалище и адрес на управление –
град П., ул."**"**, представлявано от Х.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на ИА“Главна
инспекция по труда“ сумата от 100/сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Б. ,в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7