№ 99
гр. Дупница, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200245 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0332-000028 от 04.02.2025 г., издадено
от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ Рила, с което на Б. Г. Я., ЕГН ********** с
постоянен адрес: с. Р..........., обл. ББ...........,ул. И........... № ........ на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и
,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален
представител – адв. С. излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В
съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и
прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 27.11.2024 г. в 16:25 ч. в гр. Кочериново, кв. ,,Левски“ на Е-79, жалбоподателят
управлявал лек автомобил, марка и модел „...............“, с рег. № ..........., собственост на В. Н.
Н. от с. Р............ Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Р. и Й., полицейски
служители при РУ-Рила. След извършена от тях справка с РСОД и ОДЧ било установено, че
МПС е с прекратена регистрация, на 19.08.2024 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. За така
установеното нарушение свидетелят Р. съставил на нарушителя АУАН, подписан от него и
от свидетеля Й., като актът бил подписан от жалбоподателят, на който бил връчен и препис
срещу подпис. Прокурор при Районна прокуратура - гр. Кюстендил е постановил
постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка с вх. № 16/2025
г. по описа на РП – Кюстендил за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Също така
постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ на МВР гр. Рила
за налагане на административно наказание на Б. Г. Я. за извършено от него нарушение. След
връщане на материалите при АНО, същият въз основа на постановлението на РП-
Кюстендил за отказ да образува досъдебно производство с дата 21.01.2025 г., е издал
обжалваното наказателно постановление № 23-0332-000028 от 04.02.2025 г., издадено от
1
Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ Рила, с което на Б. Г. Я., на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв.
и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
От постъпилите по делото справки от АНО се установява, че на 19.08.20224 г.
регистрацията на лек автомобил „...............“, с рег. № ........... е служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – нерегистрирано МПС в срок от датата на придобиването
му. Собственик на процесния автомобил е била първоначално Веселина Христова Николова,
а след нея Мартин Б.ов Я., с дата на придобиване – 17.06.2024 г., видно от приложената по
делото справка за собственост на ППС.
Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и
писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.
283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството са разпитани длъжностните лица при
АНО – Д. Р. и Д. Й., които потвърждават в показанията си изцяло фактите описани в акта.
Същите заявяват, че водачът не е знаел, че служебно е прекратена регистрацията на
автомобила.
Съдът приема с доверие техните показания, тъй като същите са достатъчно
последователни, еднопосочни, като ясно и логично описват относимите към предмета на
делото обстоятелства и предприетите служебни действия спрямо жалбоподателя при
извършената проверка. Казаното от свидетелите се подкрепя изцяло и от наличните писмени
доказателства, които съдът приема с доверие.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като съдът притежава
териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи - АУАН е бил съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл.
189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен съгласно
същата заповед. Обжалваното НП е издадено по реда на чл. 36, ал.2 то ЗАНН, въз основа
цитираното прокурорско постановление, като НП е съставено в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1
и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по връчването му, като в
същото се съдържат изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити - дата и
място, лица, посочена е правната квалификация. Въпреки това е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила относно дължимото описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани
по ясен и конкретен начин. При описанието на нарушението дадено в АУАН и
възпроизведено идентично в текста на НП е посочено, че процесният автомобил, който е бил
с поставени регистрационни табели е бил със служебно прекратена регистрация, на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, на 19.08.2024 г., като според доказателствата това е
станало, защото автомобилът не е бил пререгистриран в срок след закупуването му от новия
собственик. При преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата предвижда
задължение за пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок. В същото
време според текста на чл. 143, ал.1 от ЗДвП - Пътно превозно средство се регистрира на
името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на
превозното средство. Моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3, както и
превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили,
къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни
колички, се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо
лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на
земеделските производители. Поради това в описанието на нарушението според АУАН и НП
липсва надлежно посочване, от кого /орган от системата на МВР или някакъв друг държавен
орган/ е била служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, които
обстоятелства не могат да се извеждат за пръв път едва от събраните по АНП и служебно от
2
съда в хода на въззивното производство писмени доказателства - справки. Всичко това
съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, който дори не е собственик, а
само водач на МПС, да оспори компетентността на този орган и въобще обстоятелствата,
при които е била прекратена регистрацията на автомобила управляван от него. Извън
гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление,
предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно незаконосъобразно, тъй като
е издадено на основание твърдения за извършено нарушение на неприложима според съда
материалноправна норма – чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно текста на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от
ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От друга страна в разпоредбата на чл. 145, ал.2
ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно
средство в срок до един месец от придобиването му да регистрира същото в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел
продажба. Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, цитиран в АУАН и НП: служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Аналогично е и съдържанието
на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно който по чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Налице е драстично разминаване в
описанието на хипотезите на двата вида нарушения, относно срока за пререгистрация на
процесното МПС – двумесечен според описанието дадено в АУАН и НП и едномесечен
според цитираната относима и приложима специална законова норма – чл. 145, ал. 2 ЗДвП.
Задължението, което се твърди, че не е изпълнил жалбоподателят е именно такова по чл.
145, ал. 2 от ЗДвП, което следва да се санкционира по реда на чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, а не с
неправилно приложената от АНО санкционна норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Специалната норма на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП дерогира приложението на общата такава,
каквато е чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С
оглед на това нарушението, както в случая е описано в НП, би било изцяло несъставомерно
от субективна страна, защото липсват по делото каквито и да било доказателства, че
жалбоподателят като водач е бил наясно с /съзнавал е/ извършената служебна дерегистрация
на управлявания от него на посочената дата чужд лек автомобил. Няма данни например да е
било предварително иззето или изобщо да не му е било предадено от собственика
свидетелството за регистрация на автомобила. Няма доказателства или дори твърдения и да
са били снети предварително поради служебната дерегистрация регистрационните табели на
процесния автомобил или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно
дерегистрацията до собственика на това МПС, а още по-малко до жалбоподателя като водач
на МПС. Подобни действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено биха
информирали жалбоподателя като водач, че управлява МПС, което не е надлежно
регистрирано по съответния законов ред. За да се ангажира административнонаказателната
му отговорност от субективна страна водачът следва ясно да съзнава, че управлява МПС,
чиято регистрация е вече обективно прекратена от компетентните контролни органи на
пътна полиция, т.е. трябва да е налице проявен пряк умисъл. В случая за него обективно е
налице изначална липса на знание за относимо фактическо обстоятелство и това не се дължи
на непредпазливост. В тази насока са и изводите подробно изложени в ТП № 2/05.04.2023 г.,
на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което разисква прекратяването на
регистрацията на МПС, по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, но незнанието на субекта и в
двата случая е абсолютно идентично и касае едно и също обективно фактическо
обстоятелство, а именно служебно прекратяване на регистрацията на управляваното МПС.
Няма как жалбоподателят да знае или сам да провери предварително, от коя точно дата
контролния орган сам служебно е отбелязал в своята автоматизирана информационна
система прекратяване на регистрацията на МПС, което е снабдено с всички документи и е с
поставени регистрационни табели. Санкционираното с обжалваното НП нарушение е
формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено при
форма на вината - умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на
3
нарушението, а именно - прекратяването на регистрацията по служебен път, обуславя извод
за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят като водач несобственик е действал
в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, която
винаги изключва наличието на умисъл.
Всичко изложено по-горе обосновава отмяна на обжалваното НП изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0332-000028 от 04.02.2025 г., издадено от
Началник група в ОДМВР - Кюстендил, РУ - Рила, с което на Б. Г. Я., с ЕГН ********** с
постоянен адрес: с. Р..........., обл. ББ...........,ул. И........... № ........ на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 (двеста) лв. и
,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4