№ 802
гр. Пловдив, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501366 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от К. О. Б., ЕГН:
**********, от гр. Пловдив, ул. ***, чрез пълномощника му по делото адв.К.
К., против Решение №1127 от 12.03.2025г., постановено по гр.д. №
14945/2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, VIII гр. с. , с което е признато
за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сумата в размер на 400 лева – главница, дължима по
договор за кредит № **********/22.11.2021 г. , сключен от жалбоподателя с
„4 Финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕAД с Приложение № 1 от 02.11.2023 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2023 г.,
сумата от 380,65 лева –обезщетение за забава за периода 23.12.2021 г. до
03.06.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 04.06.2024 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
984/2024 г. по описа на ПРС.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като
се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени с присъждане на сторените по
делото разноски.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемото „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Н.П., в който взема становище за неоснователност на
въззивната жалба и с искане за потвърждаване на обжалваното решение с
присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове предявени по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК във вр .с чл.415,ал. 1 от ГПК с правно основание чл.240,
ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение
на ответника К. О. Б., ЕГН: **********, че дължи на ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, следните суми: 400 лева-
главница по договор за кредит № **********/22.11.2021 г. , сключен между К.
О. Б., ЕГН: ********** и „4 Финанс“ ЕООД, , вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД с Приложение № 1
от 02.11.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.11.2023 г., сумата от 380,65 лева –обезщетение за забава за
периода 23.12.2021 г. до 03.06.2024 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2024 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 984/2024 г. по описа на ПРС.
С обжалваното решение съдът е приел, че между ответника К. О. Б.,
ЕГН: ********** и „4 Финанс“ ЕООД е съществувало валидно договорно
правоотношение по сключен договор за кредит № **********/22.11.2021 г. ,
по силата на който търговското дружество е отпуснало заем на ответника в
размер от 400 лева, със срок за връщане - 22.12.2021 г., вземанията по който
договор са били прехвърлени на ищеца с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2023 г. и Приложение №
1/02.11.2023 г. към него.Тъй като договорът за кредит е действителен и не
противоречи на императивни законови разпоредби или на добрите
нрави,първоинстанционният съд е уважил така предявените искове в пълните
заявени с исковата молба размери.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по
2
съществуващия между страните правен спор.
Към исковата молба са приложени, възпроизведени на хартиен носител
преписи, заверени от ищеца на договор за кредит № **********/22.11.2021 г.,
общи условия на договора за кредит, сключен при условията на
ЗПФУР.Съгласно чл. 6 от същия закон, договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при което от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече.По см. на § 1 от ДР на ЗПФУР
финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване
с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното присъствие на доставчика и на
потребителя.Процесният договор за потребителски кредит е именно за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет
отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние. При договорите за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен на докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора /чл. 18, ал.1, т. 3 от ЗПФУР/, като за
доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към
Закона за електронния документ и електронния подпис. Съгласно чл. 184, ал. 1
от ГПК електронния документ може да бъде представен възпроизведен на
хартиен носител като препис, заверен от страната.При поискване страната е
длъжна да представи документа на електронен носител. В случая общите
условия и процесният договор за кредит, са представени в заверени от
страната преписи, възпроизведени на хартиен носител.Истинността на
документите не е оспорена от ответната страна, не е поискано представянето
им на електронен носител.Поради това преписът има значението на носител,
обективиращ частни, подписани от страната документи и е годно
доказателство за материализираните в тях изявления. Същевременно от
приетата в първоинстанционнотото производство без резерви от страните ССЕ
е установено , че предоставената от заемодателя по процесния договор сума в
размер от 400 лева е била усвоена от заемополучателя К. Б. на 22.11.2021г.
С оглед данните по делото въззивният съд приема за установено, че
ответникът е получил сумата от 400 лева по процесния договор за
потребителски кредит, с което е завършен фактическия състав на реалния
договор за заем,а възраженията за липсата на облигационна обвързаност
между страните по посочения договор за заем са неоснователни.
Преценявайки съдържанието на процесния договор обаче, въззивният
съд намира, че същият не отговаря на императивното изискване на чл. 11, ал.
3
1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е недействителен – арг. от чл. 22 от
ЗПК.Съгласно цитираната императивна разпоредба договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора.Процесният договор за кредит формално
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в същия е
посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя.Размерите на същите обаче, посочени в договора, не съответстват
на действителните такива съобразно поетите от потребителя
задължения.Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.В настоящия случай е
била предвидена такса за бързо разглеждане, която касае действия по
усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.Същата цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, без реално да е извършена конкретна услуга, като
тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит, която привидно
е уговорена като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се
цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и оскъпяване
на кредита, поради което е нищожна. Предвид гореизложеното по процесния
договор се дължи връщане само на главницата, представляваща чистата
стойност на кредита – арг. от 23 от ЗПК.Доколкото по делото не се твърди и не
се установява ответникът да е извършвал вноски за погасяване на поетите
задължения, искът за сумата от 400 лева се явява основателен.
Исковата претенция за обезщетение за забава в размер на 380,65 лева за
периода 23.12.2021 г. до 03.06.2024 г., следва да бъде отхвърлена, тъй като
съгласно чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за
потребителски кредит потребителят не дължи други суми, освен чистата
стойност на получения кредит.
По така изложените съображения в частта му, с която е била
уважена исковата претенцията на ищцовото дружество спрямо ответника за
сумата от 400 лв.- предоставена главница, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. В останалата му част, с която е била уважена
претенцията за обезщетение за забава, обжалваното решение следва да
бъде отменено, а исковата претенция-отхвърлена.
С оглед изхода на спора дължимите разноски следва да бъдат
преизчислени. С първоинстанционното решение в полза на търговското
4
дружество са присъдени разноски в размер от 350 лева- ДТ и ССЕ и 200 лева-
юрисконсултско възнаграждение, а с оглед уважената част от претенцията
му се следват разноски съответно в размер от 179,34 лева-за ДТ и ССЕ и
102,48 лева-юрисконсултско възнаграждение. Във въззивното производство
ищецът не направил разноски,като е бил защитаван от юрисконсулт, поради
което и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПП съдът определят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, от които по съразмерност ще му се
присъдят 76,86 лева.
Във въззивното производствоство ответникът-жалбоподател е направил
разноски за заплатена държавна такса в размер от 25 лева, като по
съразмерност му се следват 12,19 лева.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата търговското
дружество-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на адвокат К.
К. , оказала безплатна правна помощ на К. Б. пред въззивната инстанция
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и в същия размер за
първоинстанционното производство.Така определеният размер на
възнаграждението съдът съобрази със задължителното решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, според което съдът не е обвързан от
размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г.
и при определяне на отговорността за разноски следва да определи
възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на
делото. В конкретния случай материалният интерес по делото е в размер на
780,65 лева, делото не се отличава с особена правна и фактическа
сложност.Предвид горното съдът намира, че справедливият размер на
адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ответника-
жалбоподател възлиза в посочения размер на 300 лева за всяка инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1127 от 12.03.2025г., постановено по гр.д. №
14945/2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, VIII гр. с., в частта му, с
която е признато за установено в отношенията между страните, че К. О. Б.,
ЕГН: **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, сумата в размер от 380,65 лева –обезщетение за забава за периода
23.12.2021 г. до 03.06.2024 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 984/2024 г. по описа на ПРС, КАКТО
И В ЧАСТТА МУ, с която К. О. Б., ЕГН: ********** е осъден да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, разноски за ДТ и
ССЕ за размера над 179,34 лева до присъдените 350 лева и за
юрисконсултско възнаграждение за размера над 102,48 лева до присъдените
200 лева , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, за признаване за установено, че ответникът К. О. Б., ЕГН:
5
********** , му дължи сумата в размер от 380,65 лева –обезщетение за забава
за периода 23.12.2021 г. до 03.06.2024 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 984/2024 г. по описа на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1127 от 12.03.2025г., постановено по гр.д.
№ 14945/2024г., по описа на Районен съд- Пловдив, VIII гр. с., в частта му, с
която е признато за установено в отношенията между страните, че К. О. Б.,
ЕГН: **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, сумата в размер от 400 лева – главница, дължима по договор за
кредит № **********/22.11.2021 г. , сключен с „4 Финанс“ ЕООД, вземанията
по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД с
Приложение № 1 от 02.11.2023 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2023 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2024 г.
до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 984/2024 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
да заплати на К. О. Б., ЕГН: **********, сумата от 12,19 лева-разноски за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
да заплати на адвокат К. Й. К., вписана в АК- Пловдив, личен номер на
адвокат **********, сума в размер на 600 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на К. О. Б., ЕГН: **********, безплатно
представителство в производството пред първата и въззивната инстанция,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА К. О. Б., ЕГН: **********, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 76,86 лева - разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6