Решение по дело №46183/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2988
Дата: 5 април 2022 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20211110146183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2988
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110146183 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от АНГ. Б. В. , ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС чрез адв. Р.Р. – САК, съдебен адрес за призоваване и съобщения: АДРЕС
офис на първи етаж (****) срещу „ФИРМА“ ЕООД , ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от Р И М Т и Т И В с която се иска:
- да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от
1250 лева, претенция, предявена като частичен иск от пълния размер от 24 702,17 лв.,
представляваща главница по договор за кредит от 18.01.2012, за което вземане е
издаден изпълнителен лист от 11.02.2013 г. по гр.д.№ 4859/2013 г. по описа на СРС, ГО,
57 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1316/2013г. по описа
на ЧСИ М П.
Твърди се, че с Изпълнителен лист от 11.02.2013 г., издаден по гр.д.№ 4859/2013г. по
описа на СРС, 57 състав, ищецът и трети за спора лица са осъдени да заплатят в условията
на солидарност на „БАНКА“ АД сумата от 24 702,77 лв., представляваща дължим остатък
по договор за кредит от 18.01.2012г., договорна лихва в размер на 1625,68 лв, наказателна
лихва в размер на 1257,56 лв., както и разноски в размер на 1422,75 лв.
Сочи се, че въз основа на горецитирания изпълнителен лист е образувано изп.д.№
1316/2013г. по описа на ЧСИ М П, рег. № ** на КЧСИ. В хода на изпълнителното
производство е извършена цесия, като ответното дружество е конституирано като взискател
и се легитимира като кредитор.
Твърди се, че изпълнителното дело е перемирало най-късно на 26.07.2015г., като
изпълнителни действия спрямо част от солидарните длъжници са били предприети на
30.10.2015 г., а молба с посочване на изпълнителни способи е подадена от взискателя едва
на 25.09.2017 г., т.е. 4 години след последното годно изпълнително действие.
Твърди се, че нова давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие като се прави позоваване на т.10 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
1
Прави се извод, че претенциите на взискателя по изпълнителен лист от 11.02.2013 г. са
се погасили по давност към датата на подаване на искова молба.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
иска като неоснователен. Твърди се, че в случая вземането е установено с влязъл в сила
съдебен акт, поради което според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. Сочи
се, че към момента на образуване на и.д. № 1316/2013 г. по описа на ЧСИ М П е било в сила
Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от
18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес, съответно давност е започнала да тече от датата на постановяване
на новото ТР- от 26.06.2015г. за напред.
Оспорва се, че извършените изпълнителни действия са негодни и се прави позоваване
на Решение № 37/24.02.2021 по дело №1747/2020, IV - то отд. на ГК на ВКС.
Сочи се, че от момента на образуване на изпълнителното дело са извършвани
периодично изпълнителни действия прекъсващи давността, от което следва, че исковата
претенция е неоснователна.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
Ищецът АНГ. Б. В. и „БАНКА“ АД са били страни по ч.гр.д. №4859/2013 г. на СРС, 55
състав. Същото производство е образувано по заявление на „БАНКА“ АД срещу АНГ. Б. В.,
С Д Я и Л А Н с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Такава е издадена на 11.02.2013 г. за сумата от 24702.77 лева- главница въз основа на
извлечение от счетоводните книги по Договор за кредит от 17.01.2012 г., ведно със законна
лихва за периода от 06.02.2013 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
16255.68 лева за периода от 15.04.2012 г. до 05.02.2013 г., наказателна лихва в размер на
1257.56 лева за периода от 15.04.2012 г. до 05.02.2013 г. и 1422.75 лева- разноски по делото.
За същите суми въз основа на допуснатото незабавно изпълнение на 11.02.2013 г. по
ч.гр.д. №4859/2013 г. на СРС е издаден изпълнителен лист.
По молба на взискателя „БАНКА“ АД от 29.04.2013 г. е образувано изп.дело
2013**0401316 по описа на ЧСИ М П. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да
извършва изпълнителни действия- налагане на запори и възбрани, извършването на описи и
оценки.
На 29.04.2013 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до
длъжника АНГ. Б. В., към която е приложена и заповедта по чл. 417 от ГПК като видно от
приложената обратна разписка, поканата е връчена на длъжника лично на 11.05.2013 г.
На същата дата са отправени запорни съобщения с изх. №70016 -70044/29.04.2013г. до
„БАНКА“ АД, „БАНКА“ АД, „БАНКА АД, „БАНКА“ ЕАД, „БАНКА“ АД, „БАНКА“,
„БАНКА“ АД, „БАНКА“ АД, „ БАНКА“ АД, „БАНКА“ АД, „БАНКА“ ЕАД, „БАНКА“ АД,
„БАНКА“ АД, „БАНКА“ АД, „БАНКА“ АД, „БАНКА ЕАД, „БАНКА, „БАНКА“ АД,
„БАНКА“ АД. „БАНКА, „БАНКА“ АД, „БАНКА АД, „БАНКА“ АД, БАНКА „БАНКА АД,
„БАНКА“, „БАНКА“ и „БАНКА“ АД, с които са наложени запори върху всички банкови
сметки на длъжника АНГ. Б. В. открити в съответната банка.
С молба от 25.09.2017 г. взискателят „БАНКА“ АД е поискал спрямо длъжниците да се
предприемат изпълнителни действия- насрочване на опис, налагане на запори.
На 24.10.2017 г. са отправени запорни съобщения с изх. №170272 и 170276 до
„БАНКА“ АД и „БАНКА“ АД, с които са наложени запори върху всички банкови сметки на
длъжника АНГ. Б. В. открити в съответната банка.
2
С доклада по настоящото дело е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
наличието на цесия относно процесното вземане по Изпълнителен лист от 11.02.2013 г.,
издаден по гр.д.№ 4859/2013г. по описа на СРС, 57 състав между „БАНКА“ АД и ответника
„ФИРМА“ ЕООД. По изпълнителното дело „ФИРМА“ ЕООД е конституиран като взискател
по изпълнителното дело и с молба от 04.02.2019 г. е поискал от съдебния изпълнител
предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника АНГ. Б. В. чрез налагане на
запори.
На 06.02.2019 г. са отправени запорни съобщения с изх. №7430, 7431 и 7432 до
„БАНКА“ АД, „БАНКА“ АД и „БАНКА АД, с които са наложени запори върху всички
банкови сметки на длъжника АНГ. Б. В. открити в съответната банка.
С молба от 18.03.2021 г. „ФИРМА“ ЕООД е поискало от съдебния изпълнител
предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника АНГ. Б. В. чрез налагане на
запори.
На 31.03.2021г. са отправени запорни съобщения с изх. №17276 и 17280 до „БАНКА“
АД, и „БАНКА“ АД, с които са наложени запори върху всички банкови сметки на длъжника
АНГ. Б. В. открити в съответната банка.
С молба от 02.09.2021 г. „ФИРМА“ ЕООД е поискало от съдебния изпълнител
предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника АНГ. Б. В. чрез налагане на
запори.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
3
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че
ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска
по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК
(отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна
давност.
Въпреки, че на ищеца е указно в тежест да установи началния момент на
погасителната давност, съответно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение,
такова доказване не е проведено и по делото липсва препис от заповедта с отбелязване на
датата на влизането й в сила. За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може
да се приеме, че заповедта е влязла в сила спрямо ищеца е 27.05.2013г.- след изтичане на
срока по тогавашната редакция на чл. 414, ал. 2 ГПК от връчването на покана за доброволно
изпълнение.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело
№2013**0401316 – 29.04.2013 г. и с оглед това, че то е образувано въз основа на
изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение, същата дата- 29.04.2013 г.,
давността не е изтекла.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г.
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
4
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
Образувано е тълкувателно дело №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „От кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Отговорът на
този въпрос е само теоретично релевантен за правния извод по спора, доколкото в
процесния случай и двете застъпени становища водят до един и същ резултат
Настоящият състав споделя следното разрешение: Спирането на давността по
изпълнителното дело е преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното неотносими се явяват извършените изпълнителни
действия до 26.06.2015 г., тъй като до този момент давност за вземането не е текла.
След като давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г., то същата
изтича на 26.06.2020 г.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В периода след 29.04.2013 г., не са извършвани изпълнителни действия спрямо
ищеца в продължение на 2 години, включени в конкретни изпълнителни способи и няма
данни по изпълнителното дело взискателят /първоначалният взискател или ответникът като
присъединен взискател/ да е поискал извършването на такива.
Следователно, изпълнително дело 2013**0401316 по описа на ЧСИ М П е прекратено
на 29.04.2015 г. по отношение на длъжника А.В. по силата на закона - на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която извършено последното
изпълнително действие - в този смисъл т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
Предприетите спрямо него след настъпилата перемпция изпълнителни действия/ на
25.09.2017 г., 24.10.2017 г., 04.02.2019 г., 06.02.2019 г., 18.03.2021 г., 31.03.2019 г.,
02.09.2021 г./, като такива по вече прекратено производство, не са били от естество да
поддържат неговата висящност, нито са от естеството да прекъснат давността, доколкото не
са валидно извършени, а такива по премирало изпълнително дело.
Настоящият съдебен състав не споделя възприето разрешение в Решение
№37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., с докладчик съдията Борислав
Белазелков в смисъл, че „след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може
да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ.“
Съдът счита, че изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността,
не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по изпълнително дело,
прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Аргумент в подкрепа на горното се
черпи от разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.10/, според които във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили
права /напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети
5
задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Освен от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така изразеното виждане се подкрепя и от решение № 42 от
26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 10/16.02.2016
г. по гр.д. № 3231/2014 г. на ВКС, III ГО; определение № 290 от 25.04.2018 г. по гр.д. №
3217/2017 г. на ВКС, III ГО/.
Възприетата от настоящия съдебен състав практика не води до смесване на
институтите на перемпцията и погасителната давност, а държи сметка за последиците на
перемпцията по отношение на изпълнителното дело и валидността на извършваните
изпълнителни действия. За пълнота следва да се посочи, че от страна на Председателя на
Висшия адвокатски съвет е отправено предложение изх. № 796/21.07.2021 г. да бъде
допълнен предметът на вече образуваното тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на
ВКС, а ако се приеме, че такова допълване не е допустимо, да се образува ново тълкувателно
дело, по което да се даде отговор на така поставения въпрос, с оглед констатирана
противоречива практика по него.
Образуването на изпълнителното дело е при действие на ППВС № 3/80 г. В този
случай последното изпълнително действие на 29.04.2013 г. няма да прекъсне давността до
датата на постановяване на ТР № 2/15 г. – 26.06.2015 г. След влизане в сила на
тълкувателното решение, съобразно даденото в т. 10 разрешение, погасителна давност
започва да тече от последното изпълнително действие. Но в случая давността по чл. 110 ЗЗД
започва да тече не от последното действие, извършено на 29.04.2013 г. а от 26.06.2015 г.
Същата е изтекла на 26.06.2020 г.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумата за 1250 лева, претенция,
предявена като частичен иск от пълния размер от 24 702,17 лв., представляваща главница по
договор за кредит от 18.01.2012, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 11.02.2013
г. по гр.д.№ 4859/2013 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 2013**0401316 по описа на ЧСИ М П.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от посоченото, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АНГ. Б. В. , ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по
отношение на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от Р И М Т и Т И В, НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумата от 1250 лева -претенция, предявена като
частичен иск от пълния размер от 24 702,17 лв., представляваща главница по договор
за кредит от 18.01.2012, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 11.02.2013 г. по
гр.д.№ 4859/2013 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 2013**0401316 по описа на ЧСИ М П.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ЕИК да заплати на АНГ. Б. В. , ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7