№ 110
гр. Н., 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20213620100652 по описа за 2021 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от
ГПК искове.
Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, от които
първият е с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на
вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 58/21г. на НПРС срещу ответника Н. ХР. М. от
218,35 лв. главница – неплатени абонаментна такса, използвани далекосъобщителни услуги,
и за 41,80 лв. неплатени лизингови вноски.
Предявените искове са два установителни иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 218,35 лв. главница и иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 41,80 лв. за неплатени лизингови вноски.
Исковете са спрямо ответника Н. ХР. М., която е уведомена за издадената заповед за
изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи, че по силата на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** г. между ищеца и ответника, и допълнително споразумение от ***
г. е избран абонаментен план Тотал при месечна абонаментна такса от 31,99 лв. за срок от
24 месеца.
Ищецът сочи, че с ответника е сключен и договор за лизинг от *** г. на ответника са
предоставени мобилен телефонен апарат *** модел *** за период от 23 месеца, срещу
заплащане на месечна лизингова вноска от 2,09лв.
1
Ищецът сочи, че по договора за мобилни услуги ответницата е ползвала предоставените й
такива услуги, както и телефонният апарат закупен на лизинг, като за времето от 20.01.2019
г. до 19.04.2019 г. са издадени фактури, общо 3 бр., които не са платени.
Неплатените суми за предоставените мобилни услуги са в размер на 218,35 лв.
По договора за лизинг, ответницата не е изпълнила според ищеца задълженията си в размер
на 41,80 лв. за периода от м. 06.2019 г. до м.01.2021 г., общо за 19 бр.неплатени лизингови
вноски.
Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал предоставените му
мобилни услуги, но не е изпълнил своите парични задължения, към ищеца, съгласно
издадените фактури и договора за лизинг.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземанията
по заповедта за изпълнение за сумите от 218,35 лв. главница – неплатени абонаментна
такса, използвани далекосъобщителни услуги, и за 41,80 лв. неплатени лизингови вноски,
съществуват.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по
заповедното.
Ответникът не е изпратил писмен отговор по иска. Същия е запознат с неблагоприятните
последици от неподаването на писмен отговор.
С писмена молба по делото ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: ответникът не представил в срок писмен отговор, не се е
явил в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, както и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В конкретния случай на ответника са
били дадени указания, че при неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му
в съдебно заседание, както и при наличие на предпоставките на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК,
съдът може да постанови неприсъствено решение.
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г., по
което е издадена Заповед за изпълнение № *** г., с която длъжникът Н. ХР. М., е задължена
да заплати на „Теленор България” ЕАД, сумите от 218.35 лева - главница за неплатени
абонаментни такси по договор от 10.12.2018 г., със сключени към него Допълнително
2
споразумение от *** г. и договор за лизинг от *** г., за които са издадени фактури с № ***
г., № *** г., № *** г. за периода от 20.01.2019 г. до 19.04.2019 г. и 41.80 лева - главница, за
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от *** г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаването на заявлението - 14.12.2020 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски от 25 лева - държавна
такса и 180 лв. - адвокатско възнаграждение.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на
уведомление, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за установяване на
съществуването им.
Исковете по делото се доказват от ищеца с представените от него писмени доказателства –
договор за предоставяне на мобилни услуги от 10.12.2018 г. за предпочетен номер
********** и допълнително споразумение от *** г. е избран абонаментен план, при
месечна абонаментна такса от 31,99 лв. за срок от 24 месеца; договор за лизинг от *** г. на
ответника са предоставени мобилен телефонен апарат *** модел *** за период от 23 месеца,
срещу заплащане на месечна лизингова вноска от 2,09лв., както и приложени по делото
фактури с №№ *** г. на стойност 158,65лв.; *** г. на стойност 192,85лв.; *** г. на стойност
226,93лв., и № **********/20.06.2019 г. на стойност 516,66лв.
В първата посочена фактура са начислени суми за месечна абонаментна такса в размер на
31,57лв., както и суми за ползвани услуги в общ размер на 101,67лв. Отделно са начислени
суми за устройството на лизинг и месечната сума за него, като след приспадане на авансово
платените суми е посочено, че се дължи общо 158,65лв. Следващите две фактури са за
месечната абонаментна такса и остатък от дължими до момента и неплатени суми за
ползваните мобилни услуги.
Общия размер на неплатените месечни абонаментни такси и услуги е в размер на 218,35лв.,
както и неплатени лизингови вноски в общ размер на 41,80лв.
Съдът преценени съобразно разпоредбата на чл.239, ал.1 т.2 във вр. чл.12 от ГПК събраните
по делото доказателства и намери исковете за доказани от фактическа и правна страна,
поради което спрямо ответника следва да се признае, че вземането на ищеца по иска по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 218,35лв.,
главница – неплатени абонаментна такса, използвани далекосъобщителни услуги
съществува.
Доказан по основание и размер е и искът за установяване на съществуването на вземането
за неплатени лизингови вноски в общ размер на 41,80лв.
Съдът намира, че не се претендират суми, основани на неравноправни клаузи по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП.
3
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по заповедното
производство.
По исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75лв. за държавна
такса. Освен тях ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
180лв. Общо се претендират 255лв.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
Претенциите на ищеца за разноски са основателни и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от
ГПК следва да се уважат. По исковото производство следва да му се присъдят разноски в
размер на 255лв.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на
разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 25лв. за ДТ и 180лв.
възнаграждение за юрисконсулт. Общо разноски в размер на 205лв. Претенциите на ищеца
са основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от
ЗЗД, спрямо Н. ХР. М., с ЕГН **********, с наст. адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. ***, че
вземането на от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 218,35лв. (двеста и осемнадесет лева тридесет
и пет ст.), главница – неплатени абонаментна такса, използвани далекосъобщителни услуги,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № 1315/20г. на НПРС – 14.12.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД, спрямо Н. ХР. М., с ЕГН **********, с наст. адрес: гр. Н., обл. Ш., ул. ***, че
вземането на от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 41,80лв. (четиридесет и един лева и осемдесет
4
ст.), представляваща за неплатени лизингови вноски, за което е издадена Заповед за
изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № 1315/20г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Н. ХР. М., с ЕГН **********, с наст. адрес: гр.
Н., обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. направените по делото разноски в
размер на 255лв. (двеста петдесет и пет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС Н. ХР. М., с ЕГН **********, с наст. адрес: гр. Н., обл. Ш.,
ул. ***,, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 205 лв. (двеста и пет лева),
представляваща разноски, направени по заповедното производство по ч.гр.д. № 1315/20г на
НПРС.
Неприсъственото решение на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от постановяването на неприсъственото решение страната, срещу която
то е постановено може да поиска от Окръжен съд Ш. неговата отмяна, при наличието на
предпоставките по чл.140 от ГПК.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1315/20г. по
описа на НпРС.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5