СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
25.03.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 28.02.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 5934/18г. и констатира следното:
Предявен
е иск от „Б.И.“ ЕООД протИ. „Т.– София“ ЕАД
с
правно основание чл. 59 от ЗЗД във връзка с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ за сумата общо
46 524 лева /обезщетение за периода 02.05.12г. – 02.05.17г./. Претендира
се и законната лихва върху посочената сума за периода – след завеждане на
делото.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
Ищецът
е изградил /в съответствие с всички технически изисквания – съгласно
констатацията на приетата по делото техническа експертиза/, съответно е
придобил собствеността /който факт не е спорен по делото/ върху: съоръжение,
предназначено да присъедини към топлопреносната мрежа
жилищна сграда, находяща се в град София, бул. *****. Обектът е бил снабден с
разрешение за ползване /въвеждане в експлоатация/ и е бил предаден /през 01г./
на ответника за ползване. Считано от посочената дата до днес /в това число и
през процесния период/ съоръжението е било ползвано от ответника /тези факти
също не са спорни между страните/.
Искът
е основателен:
Възражението
на ответника за давност е неоснователно – в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД
давностният срок е общият 5-годишен
такъв /по чл. 110 от ЗЗД/, а не краткият по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД /доколкото
предмет на такава претенция е едно – глобално заявено, а не периодично дължимо
обезщетение/.
Единствените
релевантни /и относими към конкретният правен спор/ факти в случая са –
изброените по-горе, а именно, че: ищецът е собственик на топлопреносно
съоръжение /изградено в съответствие с техническите изисквания и снабдено с
разрешение за ползване/, съответно – ответникът ползва /и е ползвал през
процесния период/ обекта. В такава хипотеза /съгласно изричното правило на чл.
137, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ/ ответникът дължи на собственика /ищеца/
обезщетение за ползването на инсталацията. Съгласно приетата по делото
техническо-оценителна експертиза процесното обезщетение /за исковия период/
възлиза на сумата общо 46 524 лева. С оглед това – искът следва да бъде
уважен до размера на посочената сума.
От
друга страна:
Представената
по делото нотариална покана /в която са описани като приложения и редица
писмени доказателства/, връчена надлежно на ответника на 13.01.14г. сочи, че –
ответникът изрично е бил поканен от ищеца да сключи договор по чл.137, ал. 3 от
ЗЕ /а именно – да изкупи собствеността, да придобие собствеността върху
съоръжението/. По делото липсват доказателства ответникът да е отговорил на
посочената покана /съответно – да е предявил изискване към ищеца за представяне
на допълнителни доказателства в подкрепа на искането за изкупуване на
инсталацията/. В такава хипотеза не може да се приеме, че възражението на
дружеството /единствено заявено по делото/ по чл. 95 от ЗЗД е основателно.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Т.– София“ ЕАД
да плати на „Б.Ив“ ЕООД сумата общо 46 524 лева
/обезщетение за периода 02.05.12г. – 02.05.17г./ – на основание чл. 59 от ЗЗД
във връзка с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ; законната лихва върху тази сума от 03.05.17г.
до цялостното й изплащане и 4 086 лева – съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: