Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
при секретаря С.А.и с участието
на прокурор П.В.от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 317 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
(ЗОДОВ).
Съдебното производство е
образувано въз основа на искова молба №
РД-12-05-216/05.08.2020г. по описа на Общинска служба "Земеделие и
гори"(ОСЗГ), гр.Шумен, депозирана от З.С.З. ***, срещу Областна дирекция
„Земеделие“ - гр. Шумен, прецизирана в първото
заседание по делото и изменена досежно размера в проведеното на
27.01.2021г. в съответствие със заключението по съдебно-оценъчната експертиза,
съдържаща искане да бъде осъдена Областна дирекция „Земеделие“ гр. Шумен да му
заплати обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 7643,79 лв.,
претърпени в резултат на бездействие на длъжностни лица от ОСЗГ-гр.Шумен да
предприемат действия в изпълнение на Заповед № РД 09-543/11.07.2017 г. на Министъра
на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и Решение за определяне правото на
обезщетение № 10-О от 29.11.2017 г. по преписка вх. № 4065/14.01.1992 г. на
ОСЗГ-гр.Шумен, представляващи пазарен наем за недвижим имот, който е следвало
да получи на основание Решение за определяне правото на обезщетение № 10-О от
29.11.2017 г., дължим за периода от 19.12.2017г. до завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017г. до завеждане на
исковата молба и от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата. Претенцията е за имуществени вреди, претърпени в резултат на бездействие
от служители на ОСЗГ - гр. Шумен, изразяващи се в това, че не са предприети
действия за изпълнение на Заповед № РД 09-543/11.07.2017 г. на МЗХГ и Решение
за определяне правото на обезщетение № 10-О от 29.11.2017 г., в периода от
19.12.2017г. (датата, следваща деня, в който според ищеца е влязло в сила Решение за определяне правото на обезщетение №
10-О от 29.11.2017 г.), до датата на предявяване на исковата молба –
05.08.2020г.
В
исковата молба и в хода на съдебното производство ищецът сочи, че е наследник
на Й.Т.Г., бивш жител ***, починала на 12.12.1996г. С решение №
10А/03.11.1997г. на ПК-гр.Шумен било възстановено правото на собственост в
полза на наследниците на Й.Т.Г.в съществуващи стари реални граници на лозе от
1,960 дка в местността "Под манастира" в землището на гр.Шумен,
представляващо имот № 1797. С удостоверение № 94-3-6/06.02.2008г. ищецът бил
уведомен, че посоченият имот не може да бъде възстановен в стари реални граници,
защото е застроен с жилищен блок. На 07.12.2017г. З.З. получил писмо изх.№
349/29.11.2017г. от ОСЗГ-гр.Шумен, с което му било изпратено Решение № 10-О от
29.11.2017г. по преписка вх.№ 4065/14.01.1992г., в което било посочено, че след
влизане в сила на решението следва определяне на имот за обезщетение. С
Решението било определено право на наследниците на Й.Т.Г.на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както
следва: 1,960 дка, III категория, като са посочени два вида обезщетяване –
със земя или с компенсационни бонове, и двете на стойност 1695 лева. Посочено
било също, че обезщетяването ще се извърши въз основа на постъпили писмени
искания на собствениците, но и съгласно възможностите на държавния и общинския
поземлени фондове. Ищецът твърди, че в писмото с изх.№ 349/27.11.2017г. на ОСЗГ-гр.Шумен
изрично е посочено, че следва определяне на имот за обезщетяване, поради което той
останал с убеждението, че това е определено с оглед неговите искания, в които
на първо място винаги е стояло искането за обезщетяване с имот и възможностите
на органа и съответните поземлени фондове, поради което е приел, че не следва
да подава допълнителни молби. След като до лятото на 2020г. не получил никакво
обезщетение и/или съобщение, ищецът депозирал писмо с вх.№
РД-12-05-189/21.07.2020г. по описа на ОСЗГ-гр.Шумен, в което посочил, че все
още не е получил изпълнение и кани съответния орган да му заплати обезщетение в
размер на 12400 лева, представляващо равностойността на наема на дължимия имот,
считано от влизане в сила на решението. Макар че объркал правната природа на
Заповед № РД-09-43/11.07.2017г. (вътрешен акт на ОСЗГ-гр.Шумен) и Решение №
10-О от 29.11.2017г. на ОСЗГ-гр.Шумен, с което са определени правата му, това
не правело изявлението му неясно. Последвало писмо с изх.№
РД-12-05-189/27.09.2020г., в което Началникът на ОСЗГ-гр.Шумен посочил, че след
влизането в сила на Решение № 10-О от 29.11.2017г. не е постъпвало изрично
искане от ищеца за начина на обезщетяване, поради което органът приема за
такова искане изявлението в писмо вх.№ РД-12-05-189/21.07.2020г., като с
въпросното писмо се правел опит да се оправдае бездействието на ОЗСГ-гр.Шумен,
тъй като както към м.ноември 2017г., така и към м.юли 2020г. вариант за
обезщетяване с пари по реда на ЗСПЗЗ не бил предвиден, респективно единствената
възможност била обезщетяване със земя от ОПФ, ДПФ или ПКБ. С оглед на това е
заключено, че е налице бездействие на ответника да изпълни Решение № 10-О от
29.11.2017г. на ОСЗГ-гр.Шумен, продължило повече от година, а едва след
поканата от З.З. на 31.07.2020г. е последвало искане до Общински съвет
–гр.Шумен за обезщетяване с имот от ОПФ, като са посочени конкретни имоти,
представени като ниви от VI категория, което
искане е върнато с писмо изх.№ 24-00-907 от 05.08.2020г. на посочени в него
основания. Счита се, че по този начин не е налице изпълнение, а и опитът за
изпълнение е направен след поканата на ищеца. Относно размера на претенцията се
твърди, че обезщетението следва да се определи съгласно заключението по
приетата по делото експертиза по пазарния наем на имот в урбанизирана територия,
общата стойност на който е в размер на 22931,37 лева, от които ищецът, след
изменението на иска в проведеното на 27.01.2021г. съдебно заседание, претендира
дължимата по отношение на него част от 7643,79 лева, представляваща 1/3 от
стойността на дължимия наем. В тази връзка се сочи, че наследодателката на
ищеца е имала право да й бъде възстановено правото на собственост върху имот в
съществуващи(възстановими) стари реални граници, находящ се към 1997 година,
видно от Решение № 10А/03.11.1997 година на ПК- гр. Шумен, в терен по § 4 на
гр. Шумен, в местостта «Под манастира», с № 1797, при условията на чл. 28 от
ППЗСПЗЗ. Видно от Удостоверение № 94-3-87 от 17.10.2014 година на Община Шумен,
имотът попада в кв. 572 от действащия РП на гр. Шумен, одобрен със Заповед №
РД-25-199/1996 г., площта му е 2011 кв.м. и върху него е изграден жилищен блок
от пет секции и транспортно - комуникационни мрежа и съоръжения, и обекти на
техническата инфраструктура, а свободните площи не отговарят на изискванията за
образуване на УПИ, поради което имотът не може да бъде възстановен в стари
реални граници. Въз основа на това се прави извод, че Т.Г.е имала право да й
бъде възстановена земя/терен в стари реални граници в границите на застрояване
на гр. Шумен, в урбанизирана територия, като единствена пречка за това е
обстоятелството, че земята попада под реализирани строителни мероприятия, в
резултат на което наследниците й имат право да получат равностоен имот със
същия актуален статут, независимо от промененото предназначение на имота. Въз
основа на това е отправено искане да бъде осъдена Областна дирекция
"Земеделие", гр.Шумен да му заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 7643,79 лева, в резултат на бездействие на
длъжностни лица от ОЗСГ-гр.Шумен, изразяващо се в непредприемане на действия за
изпълнение на Решение за определяне правото на обезщетение № 10-О от
29.11.2017г., а именно за времето, през което е бил лишен от възможността да
ползва имот, който е следвало да получи на основание Решение № 10-О от
29.11.2017г. по преписка вх.№ 4065/14.01.1992г. на ОСЗГ-гр.Шумен, представляващи
пазарен наем за въпросния имот за периода, считано от 19.12.2017г. (датата на
влизане в сила на Решение за определяне правото на обезщетение № 10-О от
29.11.2017г.), до предявяване на исковата претенция.
В съдебно заседание
и в представени писмени бележки ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Е.Е.от
ВАК, поддържа исковата претенция, излагайки аргументи, че същата е доказана по
основание и размер. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответната страна –
Областна дирекция „Земеделие”, гр.Шумен, представлявана от юрисконсулт Т.Н., в първото
съдебно заседание оспорва исковата претенция. като неоснователна и недоказана.
В приложени писмени бележки сочи, че същата е допустима, но неоснователна, тъй
като процедурата по обезщетяване на ищеца с недвижим имот не е завършена. Моли
съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковата претенция изцяло.
Представителят на
Окръжна прокуратура-гр.Шумен застъпва становище, че исковата претенция е неоснователна,
доколкото в Решение №10-О/29.11.2017г.
за определяне правото на обезщетение изрично е отбелязано, че обезщетяването ще се извърши въз основа на постъпило писмено искане
от страна на собствениците, а такова искане от
страна на ищеца е било депозирано едва с негово писмо до ОСЗГ-гр.Шумен, заведено с № РД-1205-189/ 21.07.2020г., като същевременно
ОСЗГ-гр.Шумен е депозирала своевременно искане до Общински съвет – гр.Шумен за обезщетяване на ищеца. Поради това предлага същата да
бъде отхвърлена.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от
Удостоверение за наследници изх.№ 0222/04-06.2014г. по описа на Община
Аксаково, обл.Варна, Й.Т.Г.с ЕГН **********, бивш жител ***, е починала на
12.12.1996г., като същата е оставила следните наследници по закон – Т.С.З.с ЕГН
********** – син, С.С.З.с ЕГН ********** – дъщеря и З.С.З. с ЕГН ********** –
син.
С решение
№ 10А/03.11.1997г. на Поземлена комисия - гр.Шумен е възстановено правото на
собственост в полза на наследниците на Й.Т.Г.в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на недвижим имот - лозе от 1,960 дка, III категория, находящ се в терен по § 4 на град Шумен, в
местността "Под манастира", представляващо имот № 1797. В решението е
посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите,
разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28
от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила
план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.
С решение
№ 10А от 08.03.2017г. на ОСЗГ-гр.Шумен било признато правото на собственост на Й.Т.Г.в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на лозе от 1,960 дка, III категория, находящ се в терен по § 4 на град Шумен, в
местността "Под манастира", представляващо имот № 1797 от
кадастралния план, изработен през 1964г.(п.I); както и е отказано възстановяване правото на
собственост на Й.Т.Г.в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на лозе от 1,960 дка, III категория, находящ се в терен по § 4 на град Шумен, в
местността "Под манастира", представляващо имот № 1797, тъй като
съгласно удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ на Община Шумен с изх.№
94-3-87/17.10.2014г., имотът е зает от жилищно строителство,
транспортно-комуникационна схема и съоръжения на техническата инфраструктура, и
не може да бъде възстановен в старите реални граници.
Със
Заповед № РД-09-543/11.07.2017г. на Министъра на земеделието, храните и горите
било наредено на поименно изброени длъжностни лица от дирекция "Поземлени
отношения и комасация" и от областните дирекции "Земеделие" да
подписват решенията на общинските служби по земеделие във връзка с
възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
С Решение
№ 10-О от 29.11.2017г. по преписка вх.№ 4065/14.01.1992г. на ОСЗГ – гр.Шумен на
наследниците на Й.Т.Г.е определено право на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 1,960
дка, III категория с решение № 10А от 08.03.2017г. по чл.18ж,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, от които: за обезщетяване със земя и/или поименни
компенсационни бонове - 1,960 дка, III категория по
865 лева на декар, на обща стойност 1965 лева. В Решението е посочено, че
обезщетяването със земя и/или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз
основа на постъпилите писмени искания на собствениците, издадени във връзка с
уведомленията по чл.18д, ал.3 и чл.19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл.10б и
чл.10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове.
Цитираното
решение е изпратено на ищеца с писмо изх.№ 349/27.11.2017г., подписано ота
Началника на ОЗСГ-гр.Шумен, в което е посочено, че се изпраща Решение № 10-О от
29.11.2017г. по преписка вх.№ 4065/14.01.1992г.; както и, че след влизане в
сила на решението, следва определяне на имот за обезщетение. По данни на ищеца,
той е получил въпросното писмо, ведно с решението, на 04.12.2017г.
С писмо от
21.07.2020г., входирано в ОСЗГ-гр.Шумен с вх.№ РД-12-05-189/21.07.2020г., ищецът
уведомил Началника на ОСЗГ-гр.Шумен, че съгласно негово писмо изх.№ 349/27.11.2017г. и Заповед №
РД-09-543/11.07.2020г. е следвало да се пристъпи към обезщетяване, поради което
ОСЗГ-гр.Шумен му дължи наем за ползването на имота в размер на 12400 лева.
С писмо
изх.№ РД-12-05-189-1/29.07.2020г. Началникът на ОСЗГ-гр.Шумен уведомил З.З., че
Решение № 10-О от 29.11.2017г. по преписка вх.№ 4065/14.01.1992г. му е било
изпратено с писмо с обратна разписка (07.12.2017г.), като след връщането на
обратната разписка и влизане в сила на решението, до настоящия момент не е
постъпило искане от негова страна за начина на обезщетяване. Поради това
писмо вх.№ РД-12-05-189/21.07.2020г. по
описа на ОСЗГ-гр.Шумен е прието като заявено желание за обезщетение със земя,
тъй като обезщетяване с пари по ЗСПЗЗ не е предвидено (вариантите са земя от
ОПФ, ДПФ или ПКБ). ОСЗГ-гр.Шумен е подготвила и ще внесе искане до Общински
съвет-гр.Шумен за обезщетяване с общински поземлен фонд, за което ще бъде
уведомен. Цитираното писмо е изпратено с известие за доставяне с обратна
разписка и получено от З.З. на 30.07.2020г.
С Искане
изх.№ РД-12-04-5/31.07.2020г. на Началника на ОСЗГ-гр.Шумен, адресирано до
Общински съвет (ОбС) – гр.Шумен, последният бил сезиран чрез Кмета на община
Шумен с предложение на приеме решение, с което наследниците на Й.Т.Г.с
признато, но невъзстановено право на собственост с Решение № 10-О от
29.11.2017г. по преписка вх.№ 4065/14.01.1992г., върху 1,960 дка, III категория, находящ се в терен по § 4 на град Шумен, в
местността "Под манастира", представляващо имот № 1797, с определена
стойност на дължимото обезщетение 1695 лева, на основание чл.10б, ал.1 и ал.2,
т.1 от ЗСПЗЗ, чл.45, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, във вр.с § 27, ал.1, т.1 и т.3 от
ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, да бъдат обезщетени с имоти от Общинския поземлен фонд, изчерпателно
изброени в табличен вид, като всички посочени имоти са с местоположение в
землището на гр.Шумен, местност "Под манастира", с НТП "Друга
селскостопанска територия" и са от VI категория,
като общата им стойност е 1698 лева.
С писмо №
24-00-907/05.08.2020г. Заместник кметът на Община Шумен върнал Искане изх.№
РД-12-04-5/31.07.2020г. на Началника на ОСЗГ-гр.Шумен, с мотиви, че от
представените документи е видно, че има осъществено застрояване с обекти и
наследниците на Й.Т.Г.имат правно основание да искат обезщетение с равностойни
земи от държавния или общинския поземлен фонд, съгласно действащото
законодателство; част от посочените в искането имоти не са включени в Общински
поземлен фонд и към искането не са
приложени скици-проекти, изискуеми съгласно чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Междувременно
на 05.08.2020г. в Общинска служба "Земеделие и гори"-гр.Шумен била
депозирана исковата молба на З.С.З., въз основа на която е образувано
настоящото съдебно производство.
За доказване на
твърденията си ищецът ангажира писмени доказателства, които са приложени към
исковата молба. По делото е допусната и изслушана съдебно-оценъчна експертиза,
приета без оспорване от страните. Според същата, общата стойност на пазарния
наем за периода от 19.12.2017г. до 05.08.2020г. досежно имот с
характеристиките, отразени в Решение № 10А/08.03.2017г., е 661,12 без ДДС, ако
имотът представлява лозе, респективно 22931,27 лева без ДДС, ако имотът е в
урбанизирана територия, като вещото лице в табличен вид е посочило и размера на
дължимия наем по месеци.
Шуменският
административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на исковата претенция,
с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на
страните, приема следното:
По същество, с
предявената искова молба се претендират имуществени вреди, настъпили от бездействие
на длъжностни лица от Общинска служба "Земеделие и гори", гр.Шумен
при Областна дирекция»Земеделие», гр.Шумен, изразяващи се в непредприемане в периода
от 19.12.2017г. до
05.08.2020г. на действия за изпълнение на Заповед №
РД-09-543/11.07.2017г. на Министъра на земеделието, храните и горите и Решение
№ 10-О от 29.11.2017г. по преписка вх.№ 4065/14.01.1992г. по описа на
ОСЗГ-гр.Шумен, за
обезщетяване на наследниците на Й.Т.Г.с равностоен поземлен имот; отправя се и акцесорна
претенция за присъждане на лихви върху твърдените вреди. Съгласно чл.204, ал.4
от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Ищецът претендира
имуществени вреди - пазарен наем за
периода от 19.12.2017г. до 05.08.2020г., по същество представляващи пропуснати
ползи в резултат на бездействието на длъжностни лица от Общинска служба
"Земеделие и гори", гр.Шумен, с оглед на което следва да се приеме,
че е изпълнено условието на чл. 204, ал.4 от АПК. Предявената искова претенция
е допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация – лице, считащо,
че е засегнато от соченото от него бездействие. Същата отговаря на формалните
изисквания за редовност от външна страна и е насочена срещу ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК, доколкото цитираната разпоредба сочи като
надлежен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чиито
административен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а в случая
исковата претенция е насочена срещу Областна дирекция „Земеделие”, гр.Шумен,
юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на областните
дирекции „Земеделие”, в чиято структура е включена Общинска служба
"Земеделие и гори", гр.Шумен, чиито длъжностни лица са осъществили
соченото от ищеца незаконосъобразно бездействие. При това положение исковата молба се явява подадена от лице с правен интерес
и срещу пасивно легитимирания ответник, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Разгледана по
същество, исковата претенция се явява неоснователна,
по следните съображения:
Претенцията за обезщетение за вреди, произтичащи
от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от ОСЗГ-гр.Шумен при
ОД“Земеделие“, гр.Шумен е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, който въвежда
отговорност за държавата и общините, за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от актовете,
действията и бездействията на нейни органи и длъжностни лица, независимо от
това дали са причинени виновно. За да възникне право на обезщетение в настоящия
случай, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. Незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. Вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; 3. Причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие, и настъпилия вредоносен
резултат. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след
засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като
претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на наличното
имущество, а пропуснатите ползи - в неполучено, но сигурно увеличаване на
имуществото. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав,
не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване на тези три
предпоставки в тяхната логическа последователност носи ищеца, търсещ присъждане
на обезщетението, като съгласно чл.204, ал.4 от АПК,
незаконосъбразността на твърдените от него действия и бездействия, се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
С настоящата искова претенция ищецът
търси обезщетение за имуществени вреди, които се описват като резултат от
неправомерно бездействие на длъжностни лица от ОСЗГ-гр.Шумен, осъществено в
периода 19.12.2017г.-05.08.2020г., изразяващо се в непредприемане на действия
за изпълнение на Заповед №
РД-09-543/11.07.2017г. на Министъра на земеделието, храните и горите било и влязлото
в сила Решение № 10-О от 29.11.2017г. по
описа на ОСЗГ-гр.Шумен, с което на наследодателя му Й.Т.Г.е определено право на
обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделска земя с площ 1,960 дка, III категория, със земя и/или поименни компенсационни
бонове, на обща стойност 1965 лева.
От събраните по делото
доказателства не се установява спрямо ищеца в периода 19.12.2017г.-05.08.2020г.
да е осъществено соченото от него бездействие от длъжностни лица от
ОСЗГ-гр.Шумен при ОД“Земеделие“, гр.Шумен.
Решението е постановено на
основание чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, според който Общинската служба по земеделие
постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по
реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ,
в което се посочва стойността на обезщетението. В чл.19, ал.10 от ППЗСПЗЗ е
предвидено, че Общинската служба по земеделие съставя списък по землища за
наличната свободна държавна и общинска земя, а според чл.19, ал.11 от ППЗСПЗЗ,
общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение чрез кмета на
общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския
поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със
земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж.
Когато застрояването е с обекти, които не са общинска собственост, кметът на
общината връща предложението с мотивиран отказ в 14-дневен срок. Общинският
съвет разглежда предложението на първото си заседание след постъпването му и се
произнася с положително решение, когато проведените мероприятия представляват
обекти - общинска собственост, или в землището не са налице свободни земи от
държавния поземлен фонд независимо от характера и собствеността на проведените
мероприятия по чл. 10б, ал. 2, т. 1 или 2 ЗСПЗЗ.
В чл.18г, ал.4 от ППЗСПЗЗ е
посочено, че Общинската служба по земеделие определя срок за съвместно
уточняване със заявителите на границите на земеделските земи, разположени в
териториите по чл. 18г, ал. 1, като
обявлението за срока се обнародва в "Държавен вестник", поставя се на
видно място в кметството и се разгласява чрез средствата за масова информация.
А според чл.19б, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ, обезщетяването със земи от
общинския поземлен фонд и със земи от държавния поземлен фонд в случаите по чл.
10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2, т. 1 и
ал. 4 се извършва от общинската служба по земеделие по писмено
искане на собствениците, като земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване
на собствениците, включително и в случаите по чл. 10в, ал.
1, т. 2 и 3 и ал. 2 и 4 ЗСПЗЗ се определят по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Или, от цитираните разпоредби
става ясно, че за продължаване на процедурата по обезщетяване на правоимащите
лица не е достатъчно наличие на влязло в сила решение по чл.19, ал.8 от
ППЗСПЗЗ, а е нужно и последващо искане за обезщетяване чрез план за
обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж
от ППЗСПЗЗ. Това обстоятелство изрично е отразено и в самото решение, доколкото
в същото изрично е посочено, че "обезщетяването
със земя и/или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз основа на
постъпилите писмени искания на собствениците, издадени във връзка с
уведомленията по чл.18д, ал.3 и чл.19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл.10б и
чл.10в от ППЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлени
фондове". С оглед на това и доколкото по делото не се спори, а и се
установява от приложените доказателства, че в периода от постановяване на Решение
№ 10-О от 29.11.2017г. до 21.07.2020г.
ищецът не е предявявал искане за обезщетяване със земеделска земя чрез план за
обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, не е налице осъществено
бездействие от страна на длъжностни лица на ОСЗГ-гр.Шумен. Този извод не се
променя от факта, че в придружителното писмо, с което въпросното решение е
изпратено на ищеца, е посочено, че следва определяне на имот за обезщетение,
тъй като властническото волеизявление, подлежащо на изпълнение, се съдържа в
постановения от колективния орган индивидуален административен акт, а не в
придружителното писмо, с което същият е изпратен на ищеца, а и задължението на
последния да подаде съответно искане за обезщетяване е нормативно
регламентирано. Освен това, в придружителното писмо е посочено, че „следва
определяне на имот за обезщетение“, което по същество описва следващия етап в
административната процедура, без да изключва обоснованата в решението
необходимост от депозиране на изрично искане от правоимащото лице.
Що се отнася до Заповед № РД-09-543/11.07.2017г. на Министъра на
земеделието, храните и горите, със същата се определят конкретните длъжностни
лица, овластени да подписват решенията на общинските служби по земеделие във
връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по
реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, като тази заповед не регламентира никакви конкретни
задължения за длъжностни лица на ответника във връзка с възстановяване правото
на собственост на ищеца, респективно не може да се приеме, че е налице проявено
бездействие за изпълнение на същата, довело до причиняване на претендираните
имуществени вреди. Нещо повече, самият ответник след образуване на делото сочи,
че претендираните от него имуществени вреди произтичат от бездействието на
длъжностни лица на ответника за изпълнение на Решение № 10-О от 29.11.2017г., а позоваването на
ведомствения акт - Заповед № РД-09-543/11.07.2017г.
на Министъра на земеделието, храните и горите, се дължи на непознаване правната
природа на акта.
Предвид изложеното, съдът намира за недоказана
първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на
незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на служители
на ОД"Земеделие", гр.Шумен при упражняване на административна
дейност.
От представените доказателства не
се установява и наличието на останалите две предпоставки, а именно - ищецът да
е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, които да са
пряка и непосредствена последица от посоченото бездействие. В тази връзка ищецът
претендира да му бъде заплатен наем за имот с характеристиките на този,
собствеността върху който е призната, но невъзстановена, за периода от
19.12.2017г. до 05.08.2020г., като счита, че му се дължи 1/3 от наема, в
качеството му на един от тримата наследници на правоимащото лице Й.Т.Г.. Счита,
че по този начин е бил лишен от сигурно увеличаване на имуществото му с дохода,
който би получил от отдаването под наем на въпросния имот. Претендира наличието на причинна връзка между пропуснатите
ползи и незаконосъобразното бездействие.
Съдът намира, че събраните
по делото доказателства не обосновават категоричен извод, че претендираните от
ищеца пропуснати ползи се дължат пряко и непосредствено на твърдяното от него
бездействие. За да е налице пряка зависимост между претендираната вреда и
конкретното бездействие, следва с осъществяването на същото ищецът да е претърпял
вредата, за която твърди, че следва да бъде обезщетен. Това би се случило само
ако въпросното бездействие се явява единствената пречка лицето да не осъществи
намеренията си за отдаване под наем на имота и за реализиране на претендираните
доходи. В случая не може да се приеме, че нереализирането на тези доходи се
дължи пряко и единствено на незаконосъобразното бездействие, изразяващо се в
непредприемане на действия за обезщетяване съгласно Решение № 10-О от
29.11.2017г. За да се отдаде под наем определен имот е необходимо, но
недостатъчно условие, лицето да притежава годен за отдаване под наем имот. Това
може да стане едва след намиране на лице, желаещо да наеме съответния имот и
изразило готовност да заплати претендирания от ищеца наем, и след сключване на съответен
договор за наем. Т.е. обстоятелството, че едно лице е собственик на недвижим
имот, не означава, че при всички случаи същото ще сключи договор за наем по
отношение на същия, само в който случай ще получи сочения от него доход.
Възможността за отдаване под наем на недвижим имот е предпоставена от поредица
от фактически и правни действия, едва след чието кумулативно осъществяване
лицето придобива правото да реализира доходи от тях, като определянето на правото
на обезщетение на собствениците по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, чл.10в и
чл.25 от ЗСПЗЗ представлява само част от този фактически състав, без да го
осъществява изцяло.
На следващо място,
обстоятелството, че ищецът притежава конкретен имот само по себе си не доказва,
че той действително е имал обективна възможност и субективно намерение да
предприеме всички необходими действия за отдаването му под наем, респективно да
получи доходи в претендирания размер. Твърденията на ищеца в тази насока са
обосновани единствено с вероятната възможност той да изпълни намеренията си,
което не е достатъчно, за да се приеме наличие на причинна връзка между твърдяното
бездействие и претендираните от него имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи. Наличието на причинна връзка между
пропуснатите ползи, изразяващи се в сигурно увеличаване на имуществото му в
резултат на отдаването под наем на конкретен имот следва да е резултат не от
субективното очакване на ищеца, а пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразното бездействие, неопосредена от други актове и действия от
страна както на длъжностни лица на ответника, така и от страна на самия ищец. За
основателността на тази претенция следва да е налично бъдещо сигурно получаване
на имуществените облаги и не е достатъчно те да се предполагат. В конкретната
хипотеза претендираните вреди са условни и хипотетични, реализирането им зависи
от редица условия, чието настъпване е бъдещо несигурно събитие. Събраните по
делото доказателства не обосновават с категоричност настъпването на такива като
следствие от непредприемането на действия за обезщетяване на наследниците на Й.Г.,
в т.ч. и на ищеца с конкретен имот в изпълнение на Решение № 10-О/29.11.2017г.
Липсват основания да се приеме, че ако наследниците на Й.Г.бяха придобили конкретен
недвижим имот непосредствено след влизане в сила на Решение №
10-О/29.11.2017г., З.С.З., в качеството му на един от наследниците, е щял със
сигурност да го отдаде под наем при месечен наем в претендирания от него размер
и да получи очакваните от него приходи.
По изложените
съображения съдът намира предявената от З.С.З. искова претенция за претърпени в
резултат на незаконосъобразно бездействие вреди, представляващи пропуснати
ползи, за неоснователна, поради която причина не е необходимо обсъждане въпроса
досежно техния размер.
В обобщение на
изложеното съдът приема, че не са налице условията по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за
присъждане на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер
общо на 7643,79 лева, претърпени в резултат на бездействие от длъжностни
лица от ОСЗГ-гр.Шумен при ОД „Земеделие“ гр. Шумен, изразяващи се в
това, че не са предприети действия за изпълнение на Заповед № РД
09-543/11.07.2017 г. на МЗХГ и Решение за определяне правото на обезщетение №
10-О от 29.11.2017 г., в периода от 19.12.2017г. до 05.08.2020г., ведно със законната лихва в периода от
19.12.2017г. до завеждане на делото и ведно със законната лихва от завеждане на
делото до окончателното им изплащане, т.е., ведно със законната лихва от
19.12.2017г. до окончателното й изплащане, поради което исковата претенция се
явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от З.С.З. с ЕГН **********,***,
срещу Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Шумен, за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди в размер общо на 7643,79 лева, претърпени в резултат на бездействие от
длъжностни лица от Общинска служба по
земеделие и гори-гр. Шумен при Областна дирекция „Земеделие“, гр.Шумен,
изразяващо се в това, че не са предприети действия за изпълнение на Заповед №
РД 09-543/11.07.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите и Решение
за определяне правото на обезщетение № 10-О от 29.11.2017 г. по преписка
вх.№ 4065/14.01.1992г. по описа на ОСЗГ-гр.Шумен, в периода от 19.12.2017г., до 05.08.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 19.12.2017г. до окончателно изплащане на
претендираната главница.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: