МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 264 ОТ 07.11.2018г.ПО НОХД № 838 / 2018г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС.
Подсъдимия Х.А.К. ЕГН ********** е предаден на съд по реда на чл.247 ал.1 т. НПК
за това, че на 14.12.2017г. около 23.00 часа на главен път ІІ-99 на кръстовище
„Военноморска база Бургас“ - с. Атия общ. Созопол обл.Бургаска, дал подкуп - дар,
представляващ парична сума от 20 лева /банкнота с № ******/ на длъжностни лица,
полицейски органи – Д. В. Д. на длъжност „старши полицай“ и К. Х. Г. на
длъжност „командир на отделение“ и двамата в група „Охранителна полиция“ към
Районно управление Созопол при ОД на МВР - Бургас, като я пуснал в багажното
отделение на служебен патрулен автомобил марка “Опел“ модел “Астра“ с рег.№ А
78 42КК, за да не извършат действия по служба - да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение по чл.100 ал.1 т. 1 от Закона за
движение по пътищата - като водач на лек автомобил марка „БМВ“ с per. № СН3621А
и акт за установяване на административно нарушение по чл.6 от Закона за
българските лични документи - не е представил при поискване документ за
самоличност, което е престъпление по чл.
304а, вр. чл.304, ал.1 НК.
По искане на подсъдимия и защитата, процесът
протече по реда на гл.27 чл.371 т.2 НПК.
В съдебно заседание представителят на
държавното обвинение констатира, че описаната фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя напълно от
доказателствата по делото. Правната квалификация е законосъобразна и деянието
съставомерно. По повод на наказанието, което следва да се наложи, прокурорът предлага
на съда наказание в размер на 1 година лишаване от свобода / след редукция / , което да се отложи на
основание чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години , а глобата да бъде в
размер на 500 лева. Предмета на престъплението да бъде отнет в полза на
държавата.
Защитата намила, че деянието е извършено
поради лекомислие, предвид младата възраст на подсъдимия. Приема чистото
съдебно минало, липсата на съдимост и други укорими простъпки от страна на
подсъдимия, както и обстоятелството , че е студент, за многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и поради това моли съда да наложи наказания при условията
на чл.55 от НК , което да е пробация в минималните срокове предвидени от
закона. Факта, че подсъдимия учи , дава основание на защитата да настоява, да
не се налага кумулативното наказание глоба.
Подсъдимият признава вината си и твърди , че
е дал подкупа поради стрес и лекомислие. Моли съда да се съобрази с
предложението на защитата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Фактическата обстановка отразена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, е призната от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 НПК. Съдът констатира, че доказателствата по делото са събрани по
предвидения процесуален ред и подкрепят изцяло изложеното от прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На 14.12.2017г. подсъдимият К.
управлявал автомобил „БМВ“ ДК№ СН3621А
по главен път II-99
в *** - Черноморец – Созопол. Около 23
часа на същата дата бил спрян от полицейски наряд на кръстовището за с.Атия. В
наряд били свидетелите Д. Д. и К. Г. – съответно старши полицай и командир на
отделение от група „Охранителна полиция“ към РУ Созопол. В изпълнение на
правомощията си, свидетелите спрели управлявания от подсъдимия автомобил. В
колата , освен подсъдимия, се намирала и свидетелката К., пътуваща на предна
дясна седалка. Свидетелят Г. поискал за проверка личните документи на
пътуващите в автомобила , както и документите на водача и на самия автомобил.
На свидетеля били представени регистрационния талон на автомобила и личната
карта на пътничката. Подсъдимият казал, че не си носи документите за водач на
МПС. Свидетелят Г. поканил подсъдимия до служебния автомобил, където следвало
да продължат действия по установяване на самоличността му. Констатирано било,
че срещу подсъдимия има влезли в сила наказателни постановления по ЗДвП но с
неплатени санкции. Свидетелят Г. обяснил на подсъдимия, че ще му бъдат съставени
АУАН по чл.6 от ЗБЛД и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Този разговор се провел до
служебния автомобил „Опел“ с ДК№А7842КК, на който било отворено багажното
отделение. Като чул обяснението на свидетеля Г., подсъдимият извадил банкнота
от 20 лева, пуснал я в багажното отделение и се обърнал към полицейските
служители с думите „Ето ви да се почерпите и да тръгвам“. При това положение
свидетелите задържали подсъдимия, обадили се в дежурната частна РУ Созопол и
изчакали следствено оперативната група. Извършени били процесуално следствени
действия като била установена и иззета
банкнотата с номинал 20 лева и № ******* от 2007г. Следва да се отбележи, че
свидетелите – полицейски служители били с ясно сигнализиран служебен автомобил
и полицейски униформи, а подсъдимия бил спрян съобразно правилата. Свидетелите
Г. и Д. били на работа съобразно утвърден график от 20.00 часа на 14.12.2017г.
до 08.00 часа на следващия ден.
Фактическата обстановка се подкрепя от
гласните доказателства – показанията на свидетелите Д. , Г. и К.. Подсъдимият
отказал да дава обяснения на досъдебното производство. Протокола за оглед на
местопроизшествие фиксира факта на дадения от подсъдимия дар . За онагледяване
на следствените действия е изготвен фотоалбум. Банкнотата е годно платежно
средство, установено по експертен ред. Към делото е приложено копие от АУАН
359/14.12.2017г на името на подсъдимия.
Към делото са приложени документи удостоверяващи, че свидетелите Д. и Г. са
длъжностни лица, в посочената по горе категория. Приложен е график на
дежурствата от , който се установява , че двамата свидетели са били на смяна в
инкриминираната дата.
Описаната фактическа обстановка, установява
длъжностния характер на свидетелите Д. и Г. за инкриминирания период. Безспорно
те имат характер на полицейски органи, изпълняващи служебните си задължения.
Този факт е бил ясно възприет от подсъдимия, след като свидетелите му се
представили по предвидения ред. От друга страна, полицейският автомобил е бил
разпознаваем като служебен, предвид специфичната му маркировка. Свидетелят Г.
ясно е заявил, че подсъдимия е извършил нарушения по ЗДвП и Закона за
българските лични документи и ще бъдат съставени АУАН за тези нарушение.
Банкнотата от 20 лева е годно платежно средство и в този смисъл представлява
дар по чл.304 ал.1 НК , който подсъдимия е дал на полицейските органи, за да не
съставят АУАН. Посоченото по горе покрива обективните признаци на състава на
престъплението по чл.304“а“ НК. От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл от подсъдимия. Той е заявил категоричното си желание полицейските
органи да не извършат действия по служба – да не съставят актове за
административно нарушение. Подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на
стореното и е целял настъпването на обществено опасните последици. Без значение
в случая е какви са били подбудите на подсъдимия , за да не извършат действие
по служба полицейските органи. Деянието е съставомерно и наказанието следва да
бъде съобразено със спецификата на проведения процес. Като смекчаващи
вината обстоятелства, на първо място,
съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия. В продължение на
разсъжденията, с оглед личността на подсъдимия, съдът изтъква неговите добри
характеристични данни – липса на противообществени и други укорими прояви,
добросъвестно отношение към правилата на обществото – полагане на
общественополезен труд, обучение във ВУЗ. Размера на дадения дар е с ниска
стойност, като самото деяние има инцидентен характер.
Посочените по горе смекчаващи вината
обстоятелства съдът не приема като многобройни по смисъла на чл.55 НК.
Доколкото процеса протече по реда на чл.371 т.2 НК, наказанието следва да се
определи при условията на чл.58“а“ НК.
Съдът съобрази, че наказанието лишаване от свобода предвидено за престъпление
по чл.304“а“ е до 10 г. , без долна граница. По тези причини, съдът определи
наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца, като го редуцира с една
трета и осъди подсъдимия на шест месеца лишаване от свобода.
Като взе предвид имущественото състояние на
подсъдимия и обстоятелството, че се обучава във ВУЗ, съдът наложи наказание
глоба в размер на петстотин лева.
На основание чл.66 ал.1 НК съдът отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода от шест месеца за изпитателен
срок от три години, защото намира, че за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на наказанието.
На основание чл.307“а“ НК, съдът отне
предмета на престъплението – банкнота от 20 лева с № ******* от 2007г в полза
на държавата.
Предвид осъдителната присъда, съдът осъди
подсъдимия да заплати разноските по делото от 73,33 лева, по сметка на ОД МВР
Бургас.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: