№ 75999
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20251110109467 по описа за 2025 година
намери следното:
Образувано е по заявление на А. Г. Т., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, срещу Н. Д. Т., за сума в размер на 9900 лева - дадена сума по договор за заем от
23.09.2022 г. и сумата 2847,21 лева за периода от 05.11.2022 г. до 22.01.2025 г. Поддържа, че
основава претенцията си на запис на заповед.
Съдът като съобрази депозираното заявление, изложените в него твърдения и
приложените доказателства, намира следното:
За да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 417 ГПК е необходимо вземането на кредитора да произтича от документ, посочен в
чл.417 от ГПК, който документ съгласно разпоредбата на чл. 418, ал.2 от ГПК трябва да е
редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя
срещу длъжника.
В случая заявителят претендира в негова полза да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК – запис на
заповед, издаден от длъжника в негова полза.
Съдът намира, че представения в оригинал към заявлението документ не е редовен от
външна страна. За да съставлява менителничен ефект и да е редовен от външна страна
документът следва да съдържа задължителните съгласно разпоредбата на чл.535 ТЗ
реквизити.
Видно от представения документ в текста на същия не се съдържа наименованието
"запис на заповед" съгласно изискването на чл. 535, т 1 ТЗ.
В случая не може да се приеме, че е спазено изискването на чл. 535, ал. 1, т. 6 ТЗ да е
посочена дата на издаване, тъй като в документа на две места - в началото и в края са
написани дати, които обаче са с видими поправки, без данни за лицето внесло ги в
документа, които създават неяснота относно конкретната дата на издаване.
Съгласно чл. 535, т. 2 ГПК в записа следва да се съдържа безусловно обещание да се
1
плати определена сума пари. Такова нарочно обещание именно за плащане на конкретна по
размер сума в представения документ не е формулирано, а е посочено „трябва да върна на
05.11.2022 г.“, без да е посочено както лицето, на което издателя се задължава безусловно да
плати, така и конкретна сума.
Съгласно чл. 536, ал. 1 документът, който не съдържа някой от посочените в чл. 535
реквизити не е запис на заповед. Поради това и предвид изложеното представеният
документ не съставлява годно основание по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение.
На самостоятелно основание претенцията за обезщетение за забава следва да бъде
отхвърлена. В производството по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417, т.10 ГПК /запис на заповед/, не е допустимо да се издава заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и за произтичащото от чл.86, ал.1 ЗЗД акцесорно вземане на кредитора за
обезщетение /лихви/ за забава върху сумата по записа на заповед за времето от падежа на
записа на заповед до подаване на заявлението. Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД произтича от
факта на забавата в изпълнението на менителничното задължение, който е последващ
спрямо издаването на записа на заповед, и тъй като не е обективирано в съдържанието на
записа на заповед, не може да бъде присъдено със заповедта за изпълнение. В
производството по чл. 417 съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане срещу
лицето, против което се иска издаването на заповедта и изпълнителния лист. При тази
проверка съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представения документ по чл. 417
ГПК и не може да се основава на данни, които стоят извън него. В този - т.4.а от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., във
връзка с т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. По тези
съображения и на самостоятелно основание заявлението е неоснователно относно искането
за лихва за забава за период в рамките на интервала от датата на падежа на вземането до
датата на искова молба.
По изложените мотиви представения документ не съставлява редовен от външна
страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя,
съгласно изискването на чл.418, ал.2 от ГПК, което налага отхвърляне в цялост на искането
за издаване на заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от А. Г. Т. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
срещу Н. Д. Т., за сума в размер на 9900 лева - дадена сума по договор за заем от 23.09.2022
г. и сумата 2847,21 лева за периода от 05.11.2022 г. до 22.01.2025 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за продължаване на
процесуалните действия за останалата част от заявлението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3