О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……………………………….2020г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на деветнадесетит май 2020г., като
разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д.№ 970/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.95-97 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 24, чрез пълномощник – адв.С.Б.,
против Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо
законодателство № 30088326853/09.12.2019г. издадено от орган по приходите в ТД
на НАП-Варна, потвърдено с Решение № 368/23.12.2019г. на Директора на ТД на НАП
– Варна.
В изпълнение на
съдебно разпореждане, с молба с.д. 4925/18.05.2020г. жалбоподателя е отстранил
установените от съда нередовности на жалбата.
С оглед на горното съдът намира, че жалбата
е подадена от легитимирано лице, пред надлежния съд и в законоустановения срок,
като отговаря и на изискванията на чл.149 ал.1 и ал.2 от ДОПК. Доколкото същата
е редовна и допустима съдът намира, че следва да се произнесе по направеното в
същата искане за спиране на съдебното производство.
На съдът служебно е известно
обстоятелството, посочено и в жалбата, че с определение от 04.10.2019г. по адм. дело № 1868/2019г. по описа на Административен съд – Варна, ХХVІ състав, е
отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следното
съдържание: „Следва ли разпоредбата на чл. 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) №
987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за
установяване на процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за
координация на системите за социална сигурност да се тълкува в смисъл, че за да
се счита, че предприятие, осигуряващо временна работа, обичайно осъществява
дейността си в държавата, в която е установено, следва значителна част от
дейността по предоставяне на персонал да се извършва в полза на дружества -
ползватели, установени в същата държава?“. По преюдициалното
запитване е образувано дело С-784/2019 на СЕС.
Съдът намира, че отговорът на горния въпрос е от съществено значение за
правилното решаване и на повдигнатия по настоящото дело правен спор между
страните, които са идентични с тези по адм.дело № 1868/2019г., както при
идентична фактология са идентични и решаващите изводи на административния
орган, обусловили оспорените по двете дела решения за отказ за издаване на удостоверение
относно приложимо законодателство за посочените лица. По повдигнатите за
решаване правни спорове Адм.съд – Варна е последна съдебна инстанция. Отделно
от това, на основание чл.633 от ГПК решението на Съда на Европейския съюз е
задължително за всички съдилища.
Изложеното обуславя извод за наличието в случая на хипотезата на чл.229
ал.1 т.4 от ГПК, поради което производството по настоящото дело следва да се
спре до окончателното
произнасяне на СЕС.
С оглед
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по адм.дело № 970/2020г. по описа на
Административен съд гр.Варна ХVІІІ състав, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по С-784/2019, образувано по
отправеното преюдициално запитване от Административен съд - Варна, XXVI състав, с определение от 04.10.2019г. по адм. дело №
1868/2019г., на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: