Мотиви
по Н.Ч.Д.№2134/2020г.
по описа на СГС, НО, 5-ти с-в
Производството е по
чл.457, ал.1 и сл. от НПК.
Постъпило е предложение на Гл.прокурор на
РБългария за произнасяне по реда на чл.457, ал.1 от НПК спрямо осъдения в Кралство Швеция български гражданин В.Д.З..
В предложението се посочва, че лицето е осъдено
въз основа на Присъда на Районен
съд Хелсингборд от 17.11.2017г.
по дело №Б
1929-17, частично изменена с присъда от 09.01.2018г. по дело №Б 3163-17 на
Апелативен съд за Сконе и Блекинге, влязла в сила на 14.02.2018г. на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца за „за особено тежък случай на трафик/контрабанда
на наркотици - престъпление по чл.3, ал.3, т.1 и т.2 и чл.6, ал.4 от Закона
относно наказание за контрабанда на Кралство Швеция. Отбелязва се, че същият
е преведен на територията на РБългария на осн. чл.455 от НПК и в съответствие с
изискванията на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена в Страсбург
през 1983г. Предвид горното, се моли за приспособяване на чуждия съдебен акт и
привеждане в изпълнение наложеното на осъдения З. наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца като се приспаднат съответните периоди на
изтърпяване на наказанието посредством предварително задържане и престой в затвор
чужбина и страната.
На осн. чл.453, ал.1 от НПК Главният прокурор на
Република България е приел за изпълнение присъдата, постановена от
чуждестранен съд.
В съдебно заседание, представителят на СГП
поддържа направеното искане от страна на Главния прокурор, като
моли в тази насока да бъде постановен съдебен акт, въз основа на който присъдата на Присъда на Районен съд
Хелсингборд от 17.11.2017г.
по дело №Б
1929-17, частично изменена с присъда от 09.01.2018г. по дело №Б 3163-17 на
Апелативен съд за Сконе и Блекинге, влязла в сила на 14.02.2018г., да бъде
приспособена към изискванията на българското законодателство. Намира извършеното
от З. престъпление да съответства на две такива по българския
НК, а именно по чл.242,
ал. 4, вр. ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, вр. ал.1, изр.1 от НК. Настоява за
всяко едно от двете престъпления да му бъде определеното наказание от по 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от
свобода“ като
на осн. чл.23 от НК се определи едно общо наказание в същия
размер, което да се изтърпи при първоначален „строг“режим. На осн. чл.457, ал.5 от НПК прокурорът
моли да се
приспадне предварителното задържане на З., считано от 01.04.2017г. до
14.02.2018г., както и времето, през което е търпял наказание „Лишаване от
свобода“ от
14.02.2018г. до влизане в сила на настоящото определение.
Надлежно упълномощеният в съдебното производство
защитник на осъдения -адв.Крумов а в пледоарията си по чл.291 от НПК, счита, че
предложението на Главния прокурор на РБ следва да бъде уважено. Навежда доводи
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален ,,общ“ режим, предвид данните за
доброто поведение на подзащитния му в шведския затвор и доколкото З. е изтърпял половината от размера на така
определеното му наказание. В заключение отчита необходимостта от приспадане на
времето, през което подзащитният му е бил предварително задържан или е
изтърпявал наказанието „Лишаване от свобода“ в чуждата държава.
В правото си на лична защита и
предоставена последна дума, осъденият З. моли за намаляване на наложеното наказание и определяне на по-лек режим на изтърпяване.
СЪДЪТ след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Българският
гражданин В.Д.З. е роден на
***г. в гр.Пазарджик, с пост. адрес: гр.Пловдив, ул.“********, с начално
образование, неженен, с ЕГН: **********.
С Присъда на Районен
съд Хелсингборд от 17.11.2017г.
по дело №Б
1929-17, частично изменена с присъда от 09.01.2018г. по дело №Б 3163-17 на
Апелативен съд за Сконе и Блекинге, влязла в сила на 14.02.2018г. на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца за „за особено тежък случай на трафик/контрабанда
на наркотици, квалифицирано като престъпление по чл.3, ал.3, т.1 и т.2 и чл.6, ал.4 от Закона
относно наказание за контрабанда на Кралство Швеция. Спрямо
същия е постановена екстрадиция извън границите на
кралството съгласно Гл.8а, чл.1 Закона за чужденците.
На 01.04.2017г.
З. бил задържан от шведските
власти във връзка с повдигнатото му обвинение.
За времето от 14.02.2018г. /датата на влизане в сила на съдебния акт/ до транфера
му в страната ни - българският гражданин В.З. търпял наказанието „Лишаване от свобода“ в шведски затвор.
На
база на постановена забрана за подсъдимия да пребивава на територията на
Кралство Швеция до 09.01.2033г., българският гражданин З. бил трансфериран за изтърпяване на наказание „Лишаване
от свобода“ в страната ни.
На
02.06.2020г. на осн. чл.455 от НПК и в съответствие с изискванията на
Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена в Страсбург през 1983г.
българският гражданин В.З. бил
преведен на територията на РБългария и настанен в Затвора-София като е преминал
и 14-дневния каратинен период.
По доказателствата:
Така изяснената фактическа обстановка, съдът
приема за несъмнено установена въз основа на надлежно преведените на български
език - Присъда на Районен
съд Хелсингборд, отделение 2 от 17.11.2017г.
по дело №Б
1929-1, присъда
от 09.01.2018г. по дело №Б 3163-17 на Апелативен съд за Сконе и Блекинге, копия от разпоредбите на чл.3,
ал.3, т.1 и т.2 и чл.6, ал.4 от Закона относно наказание за контрабанда на Кралство
Швеция, за които е осъден З., писмо от ведомство за корекционно-възпитателна работа с решение относно изтърпяното
наказание и срока на неговото приключване.
Констатация за необременото съдебно минало на
осъдения В.З. до датата на осъждането му в чуждата държава, съдът направи въз основа
на приложените и приети по делото като писмени доказателства справка за
съдимост.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предмет на трансфер по смисъла на Конвенцията за
трансфер на осъдени лица, ратифицирана от нашата страна и обнародвана в ДВ,
бр.№39/10.05.1994г., както и допълнителния протокол към нея, ратифициран със
закон, приет на 28.01.2004г., в сила за Република България от 01.07.2004г., е Присъда на Районен
съд Хелсингборд от 17.11.2017г.
по дело №Б
1929-17, частично изменена с присъда от 09.01.2018г. по дело №Б 3163-17 на
Апелативен съд за Сконе и Блекинге, влязла в сила на 14.02.2018г. на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца „за особено тежък случай на трафик/контрабанда
на наркотици, прието да е престъпление по чл.3, ал.3, т.1 и т.2 и чл.6, ал.4 от Закона
относно наказание за контрабанда на Кралство Швеция, която е предмет на
споразумение между съответни, посочени в Конвенцията и в чл.457 от НПК
длъжностни лица на страните.
Налице са предпоставките на уважаване
предложението на Главния прокурор на РБългария и за приемане на изпълнението на
присъдата на компетентния немски съд спрямо осъдения В.З. по чл.3 от Конвенцията за трансфер
на осъдени лица, приложим закон според чл.449 от НПК, тъй като е ратифицирана и
действа и за Република България и за Кралство Швеция. Постъпили са формално
изискуемите документи, и съгласно чл.9, т.1, б.“а“, вр. чл.10, т.1 от
Конвенцията (приложимо право според изричната декларация на Република България,
направена при ратифицирането на Конвенцията) българската държава е обвързана с
правния характер и срока на наказанието, определени от осъдилата държава.
Видно от материалите по делото, съдебният акт,
въз основа на който е осъден българският гражданин В.З. е влязъл в сила и е станал изпълняем на 14.02.2018г.
В производството по чл.457 от НПК и
съответстващите разпоредби на Конвенцията на трансфер на осъдени лица, приемащата
държава има компетентност единствено и само да приспособи дадените за
изпълнение присъди, а не да преценява въпроси по същество на тези присъди и
тяхното съотношение с действия или бездействия на лицето. Поради това крайният
акт на шведската държава е задължителен за българския съд като в извършеното от
осъдения З. там престъпление не подлежи на анализ. Още повече
настоящият съд има правомощия да редуцира размера на определеното наказание
„Лишаване от свобода“, ако не са налице условията на чл.457, ал.4 от НПК.
Преценявайки
фактите по извършеното от осъдения З. на територията на Кралство Швеция престъпление и приложените към
предложението на Гл.прокурор съответни текстове от закона
относно наказание за контрабанда на Кралство Швеция на изпращащата държава, съпоставени с приложения текст, мотиви и диспозитив
на съдебния акт, настоящият съдебен състав счете, че същите съответстват на
текста на едно престъпление по чл.242, ал.4, вр. ал.2 на РБългария,
а именно пренасяне през границата на страната на високорискови наркотични вещества.
Така според
съдържанието на шведския съдебен акт срещу З.,
последният на 31.03.2017г. като водач на камион с
ремарке бил
спрян от митнически инспектор за проверка
като в една вдлъбнатина/кухина в ремаркето, т.
нар. люлка, били
открити 84 пакета марихуана с
общото тегло 64 545,6 гр. и още 10
007,7 грама кокаин Пазарната
цена на кокаина може да бъде изчислена
на стойност някъде между 7 и 12,5 милиони шв. крони, а на канабиса може - между 4,5 и 12,9
милиони шв. крони. Според
съдебния акт от огромното количество кокаин и канабис смола, както и от високия процент/градус
на чистотата на кокаин, престъплението следва
да се квалифицира като особено тежка контрабанда на
наркотици.
При
тези факти, настоящият съдебен състав на СГС прие, че е налице извършено
престъпление по по-тежкия квалифициран състав на чл.242, ал.2 от НК – а именно предметът на контрабандата по предходните
алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Налице са и двете кумулативни предпоставки
от обективна страна за квалифициране на деянието като по-тежко наказуемо като
се вземат предвид количеството, стойността, двата вида наркотични вещества.
Изпълнена е хипотезата на т.8
на чл.93 от ДР на НК, тъй като описаното в чуждия акт престъпление разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдебният
състав не може да се съгласи с тулкуването на прокурора, че осъденият е
извършил две отделни престъпления – съответно по чл.242, ал. 4, вр. ал.2 от НК
и по чл.354а, ал.2, вр. ал.1, изр.1 от НК. Съобразно ТР № 1 от 21.01.2015г. по
тълк. д. № 1/2014г., ОСНК на ВКС, когато през границата на страната се пренасят
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни
случаи, и са осъществени елементите от състава на чл.242, ал.1 от НК не е
налице идеална съвкупност между престъпленията по чл.234 от НК по отношение на
изпълнителното деяние "държи" и по чл.242, ал.1 от НК. Деянието
следва да се квалифицира като престъпление по чл. 242, ал. 1 от НК. Доколкото
разпоредбата на ал.2, респ. ал.4 от чл.242 от НК са квалифицирани състави по
отношение вида пренасяна стока през границата на страната, тълкуването за
съотношението между чл. 242, ал. 2 от НК и чл.354а, ал.2 от НК е идентично.
В българския НК за визираното по-горе
престъпление се предвиждат съответно наказания ”Лишаване от свобода” за срок от
15 /петнадесет/ до 20 /двадесет/ години
и„Глоба“ 200 000 /двеста хиляди/ до 300 000лв. /три
хиляди лева/. Наложеното от чуждия съд наказание ”Лишаване от
свобода” за срок от 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца е в рамките, които са установени в българския НК и
по тази причина няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.457, ал.4 от НПК и за намаляване на наложеното наказание за това престъпление като дори в
страната ни, наказанието „Лишаване от свобода“ е с по-висок минимум. По делото
липсват данни на З. да е наложено и кумулативното наказание
„Глоба“ за вмененото му престъпление.
Съдът в този му състав на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.,,а“ от ЗИНЗС постанови наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/
години и 6 /шест/ месеца да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим на изтърпяване. Събразно
цитираната норма, съдът
определя първоначален
строг режим за
изтърпяване на наказанието на осъдените на „Лишаване от
свобода” за повече от 5 /пет/ години за умишлени престъпления, поради което и преценка за добро поведение
може да бъде основание за промяна на режима едва след започване изтърпяването
му в страната, т.е след приемане за изпълнение на присъдата, за която следва да
бъде определен първоначален режим на изтърпяване.
Съдът изпълни служебното си задължение и на осн.
чл.457, ал.5, пр.1 от НПК приспадна предварителното задържане на осъдения З. във Швеция, считано от считано
от 01.04.2017г. и времето, през което е търпял наказанието „Лишаване от
свобода“ на територията на чуждата държава, считано от 14.02.2018г. и времето,
през което е бил на територията на Затвора - София, считано от 02.06.2020г. до
влизане на определението в сила.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови определението си с изложеното в него съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................
ЧЛЕНОВЕ:1........................................
2.............................................