Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 24.02.2021г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №784/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която се излагат твърдения, че между страните е
сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка *, изменен с Анекс от *, по силата на който ищецът предоставил на
ответника правото да ползва кредитен лимит до 3000 лв., а последният поел задължение да върне ползваните средства по
картата заедно с начислените лихви и такси. Навеждат се твърдения, че
ищецът е изпълнил задължението си по договора като от 20.01.2013г. ответникът е
просрочил плащането на дължимите месечни вноски, в резултат на което на
11.11.2019г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Изтъква се, че от
неизпълнението за ищеца е възникнало право да претендира от ответника да му
заплати сумите от 3000 лв. - главница, 6271,93 лв. - договорна лихва за периода
от 19.02.2013г. до 10.11.2019г., 1996,01 лв. - наказателна лихва за периода от
06.02.2013г. до 10.11.2019г., 6,65 лв. - лихва за забава за периода от
11.11.2019г. до 18.11.2019г., 39 лв. - годишна такса за поддръжка за 2014г. и
19,20 лв. - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2019г. до окончателното
изплащане на задълженията. Твърди се, че за
вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№3490/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за
главница, лихви, такси и разноски по договора са дължими, поради което отправя
искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №1483 от 22.11.2019г. по частно гражданско дело №3490/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд, както и за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът,
в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявените
искове. Признава сключването на процесния договор като изтъква, че не е получил
препис от приложимите към него Общи условия и Тарифа за такси. Навежда доводи,
че договорът е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от Закона за потребителския кредит, като алтернативно прави възражение за
погасяване по давност на претендираните вземания. С оглед гореизложеното,
отправя искане за постановяване на решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *между страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка *, съгласно който ищецът предоставил на ответника за
срок до 13.01.2013г. правото чрез издадена от него кредитна карта да ползва
кредитен лимит /овърдрафт/ до 2000 лв., който да се използва за
извършване на безналични плащания на стоки и услуги или за теглене на пари в
брой от офиси на банката или от банкомати. Ответникът се задължил да погасява усвоената част от кредития
лимит, заедно с начислените
такси, лихви, комисионни и разноски свързани с обслужването на кредитната карта,
подробно описани в месечни извлечения изпращани му по електронен път. На
титуляра на картата е предоставена възможност за всички операции до размера на
кредитния лимит през един отчетен период да ползва гратисен период до 45 дни за
погасяване на дебитното салдо като при неизпълнение в срок следвало да заплаща
на ищеца годишна лихва в размер на базовия лихвен процент от 7,73 %, увеличен с
надбавка, съгласно Тарифата за таксите и комисионните на банката /10,91 % за плащания чрез ПОС в търговски обекти и 12,71 % при теглене в
брой и други операции/, като лихвата се начислява върху непогасените суми по
всяка отделна трансакция за периода от датата на регистриране на операцията в
картовата система на банката до датата на погасяването. Ответникът поел
задължение да заплаща наказателна лихва съгласно
Тарифата за таксите и комисионните на банката за
дните на просрочие при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен
период на минималната погасителна вноска /за плащания чрез ПОС в търговски
обекти - 18,64 % + 1/12 част от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт,
а при теглене в брой и други операции – 20,44 % + 1/12 част от наказателната
надбавка за неразрешен овърдрафт/ или при надвишаване на разрешения кредитен
лимит /14,64 % + наказателна надбавка от 10,00 % пункта/. Страните постигнали
съгласие срокът за ползване на кредитния лимит да се подновява автоматично за
нов едногодишен период при условие, че никоя от тях не уведоми другата за
прекратяване на договора при условията по т. 19.1.2 от Общите условия, а в т. 13 от същите била предвидена възможност за банката при
неплащане на което и да е задължение в срок по-дълъг от 5 работни дни след
настъпване на изискуемостта му и след писмено уведомяване на ответника да обяви
овърдрафта за предсрочно изискуем. Годишният
процент на разходите към момента на сключване на договора е определен на 12,35
%, при допускане, че овърдрафтът е усвоен изцяло чрез терминално устройство ПОС
за първоначалния му срок и при включена такса за поддържане на кредитната
карта. Съгласно Тарифата за
таксите и комисионните на банката ответникът следвало да
заплаща годишна такса за поддържане на картата в размер на 39 лв. При сключване
на договора последният декларирал, че е запознат с Общите условия и с Тарифата за таксите и комисионните на банката. С Анекс към договора от * кредитният лимит по картата е увеличен
на 3000 лв. На 18.09.2019г. ищецът връчил по реда на чл. 47 от ГПК чрез
частен съдебен изпълнител покана на посочения в договора адрес на ответника във
връзка с доброволно изпълнение на просрочените от него задължения от 8132,97
лв. като го уведомил, че при неизпълнение в 5-дневен срок кредитът ще се счита
за предсрочно изискуем. За връчване на поканата ищецът извършил разноски от
19,20 лв. След изтичане на срока ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответника относно вземанията си за главница, лихви, такси и
разноски по процесния договор в общ размер на 11332,79 лв., във връзка с което
е образувано частно гражданско дело №3490/2019г., по описа на Великотърновския
районен съд. Съдът уважил
искането на заявителя като на 22.11.2019г. издал заповед за изпълнение, спрямо
която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. От заключението на допуснатата
по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по кредитната карта
ищецът е отпуснал на ответника кредитен лимит от 3000 лв., който е ползван за
периода от 19.01.2011г. до 23.01.2013г. Кредитният лимит след 23.01.2013г.
трайно е превишен като последното погасяване на задължения е от 08.01.2015г. След
приспадане на извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията
му по кредитната карта /главница, лихви и такси/, към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по частно гражданско дело
№3490/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, е установено че са
останали непогасени суми от 3000 лв. за главница, 5905,64 лв. за договорна
лихва за периода от 20.03.2013г. до 11.11.2019г., 2360,75 лв. за наказателна
лихва за периода от 07.03.2013г. до 20.12.2016г., 39 лв. за неплатена годишна
такса за поддържане за 2014г. и 6,65 лв. за лихва за забава за периода от
11.11.2019г. до 18.11.2019г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно е установено съществуването на заемно правоотношение от
13.01.2011г., изменено с анекса от *, по силата на което ищецът
е предоставил на ответника финансиране чрез кредитен
лимит по кредитна карта, който реално е използван от последния за периода от 19.01.2011г. до 23.01.2013г. Сделката е действителна тъй като отговаря на императивните
изисквания изикванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ като за ищеца
не е възникнало задължение да предостави на ответника без поискване от негова
страна преписи от Общите условия и от Тарифата за таксите и комисионните, с
които последният е бил запознат при сключването й. Годишният процент на
разходите правилно е изчислен съгласно изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 9 от ЗПК с оглед предвидените допускания в т. 11 от договора. При това положение за кредитополучателя е възникнало задължението да върне
предоставеното му финансиране заедно с начислените
лихви и такси съгласно Общите условия и Тарифата за таксите
и комисионните по договора. По
делото липсват доказателства за пълно и точно изпълнение на задължението на
ответника, като поради настъпили обстоятелства по т. 13.1.1 от
Общите условия банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е
уведомила длъжника. Това е довело до възникване на правото на кредитора,
съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да претендира от
ответника заплащането на сумите от 3000 лв. за главница, 5905,64
лв. за договорна лихва за периода от 19.02.2013г. до
10.11.2019г., 1996,01 лв. за наказателна лихва за периода от 06.02.2013г. до
10.11.2019г., 6,65 лв. за лихва за забава за периода от 11.11.2019г. до
18.11.2019г., 39 лв. за годишна такса за поддръжка за 2014г. и 19,20 лв. за разноски
за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
Възражението на ответника за
погасяване по давност на претенцията
за главница е неоснователно. Сключеният между страните
договор по своята правна същност представлява договор за револвиращ кредит, тъй
като страните са се съгласили кредитополучателят да разполага с определена сума
/кредитен лимит/, която може да ползва многократно и неограничено във времето в
рамките на целия срок на договора, в пълен размер или частично. За разлика от
стандартния договор за потребителски кредит, при който е определен падежът за
плащане на определените по размер вноски, на които е разсрочено плащането на
части на еднократно отпуснатата в заем сума, при револвиращия кредит такава
възможност липсва тъй като сумата в рамките на кредитния лимит се ползва
многократно и връщането й е обусловено по размер от волята на държателя на
картата и ползваните от него средства в рамките на лимита. При
това положение падежът за връщане на цялата усвоена главница по този вид
кредити настъпва с изтичане срока на договора или при предсрочното му
прекратяване. Срокът по чл. 110 от ЗЗД в разглеждания случай е започнал да тече
от деня, в който вземането е станало предсрочно изискуемо – 24.09.2019г.
Изискуемостта е настъпила след изпълнение на изискванията на т. 18 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС с поканата до ответника, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на
18.09.2019г. и изтичане на определения от банката 5 - дневен срок срок за
доброволно изпълнение, и е прекъснат на 18.11.2019г. с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК. Следва да бъде посочено,
че до настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита, договорът се е подновявал автоматично и никоя от
страните не е предприела действия за едностранното му прекратяване съгласно т.
19.2 от Общите условия.
Съдът намира, че възражението на ответника за погасяване по давност на
претенциите за договорна и наказателна лихва, и за такси е частично
основателно. При ползването на овърдрафт, кредитополучателят има възможност във
всеки един момент да тегли суми в брой или да нарежда
плащания до определен лимит като възникналите задължения се погасяват с всяко постъпване на средства по сметката, а дължимата лихва се начислява
само върху ползваната част от кредитния лимит и за дните, през които е
ползвана. Това означава, че в разглеждания
случай договорната лихва има характер на периодично плащане с начален момент на
изискуемостта, считано от датата на начисляването като дължима при съобразяване
със съответните условия на договора, включително и по отношение на процента, в
който е определена. Това се отнася и за наказателната лихва и за таксата за
поддържане на картата, които също представляват периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в” от ЗЗД с оглед разясненията дадени с Тълкувателно решение №3
от 18.05.2012г. по тълкувателно дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС. От
гореизложеното се достига до извода, че вземанията от 39
лв. за годишна такса за поддържане на кредитната карта за 2014г. и за договорна и наказателна лихва, които са начислени три години преди предявяването на иска по смисъла на чл. 422, ал. 1 от ГПК са погасени по
давност /вземането за договорна лихва в размер на 3951,38 лв. за периода от 19.02.2013г.
до 17.11.2016г., и за вземането за наказателна лихва в
размер на 1818,81 лв. за периода от 06.02.2013г. до 17.11.2016г./, като в тази част искът по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Поради
липсата на данни за начина, по който банката е изчислила размера от 2320,55 лв.
на натрупаната след 17.11.2016г. договорна лихва, на основание чл. 162 от ГПК
същият следва да бъде определен от съда. Следва да бъде посочено, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 24.09.2019г., а не на посочената в
исковата молба дата – 11.11.2019г., като от този момент ответникът е изпаднал в
забава за изпълнение на главното задължение, а за ищеца е отпаднала
възможността да начислява договорна и наказателна лихва с оглед възникнало
правото да начислява обезщетение за забава. Поради тази причина размерът на дължимата
договорна лихва следва да се изчисли за периода от 18.11.2016г. до 23.09.2019г.,
като спрямо главницата от 3000 лв. се начисли базовият
лихвен процент от 7,73 %, увеличен с надбавка, съгласно Тарифата за таксите и
комисионните на банката от 10,91 % за
плащания чрез ПОС в търговски обекти, предвид липсата на информация по делото за
теглене в брой и други операции, а оттам и за прилагане на надбавка от 12,71 %.
След извършени изчисления за горепосочения период от 1040 дни при годишен
лихвен процент от 18,64 % се получава сумата от 1593,33 лв. за договорна лихва,
която е дължима от ответника, поради което претенцията на ищеца в тази част следва
да бъде уважена и отхвърлена за разликата до 2320,55 лв. за периода от 18.11.2016г.
до 10.11.2019г. Вземането за наказателна лихва след 17.11.2016г. е начислено от
ищеца до 20.12.2016г. и е в размер на 177,20 лв. То е дължимо от ответника, поради което претенцията в тази част също
следва да бъде уважена за периода от 18.11.2016г. до 23.09.2019г. Вземанията от 6,65 лв. за лихва за
забава за периода от 11.11.2019г. до 18.11.2019г. и от 19,20 лв. за разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост също са
дължими, поради което претенцията на ищеца и в тази част, за която е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №1483 от 22.11.2019г. по частно
гражданско дело №3490/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, също се
явява основателна и следва да бъде уважена.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и за
възнаграждение на вещо лице от 441.19 лв. както и разноските за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение от 118,04 лв., направени в производството по издаване на заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №3490/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 498,79 лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на Ц.И.К. с ЕГН: **********
***, че дължи на *, *, сумите от 3000 лв.
/три хиляди лева/ - главница, 1593,33 лв. /хиляда петстотин деветдесет и три лева
и тридесет и три стотинки/ -
договорна лихва за периода от 18.11.2016г. до 23.09.2019г.,
177,20 лв. /сто седемдесет и седем
лева и двадесет стотинки/ - наказателна лихва за периода от 18.11.2016г. до 23.09.2019г., 6,65
лв. /шест лева и шестдесет и пет стотинки/ - обезщетение
за забава за периода от 11.11.2019г. до 18.11.2019г., 19,20 лв. /деветнадесет
лева и двадесет стотинки/ - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, представляващи задължения по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка *, изменен с Анекс от *, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2019г. до окончателното
изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №1483 от 22.11.2019г. по частно гражданско дело №3490/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователни поради погасяване по давност предявените от *, *, срещу Ц.И.К. с ЕГН: ********** ***, искове по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, в частта относно установяване съществуването на
вземанията от 3951,38 лв. за договорна лихва за периода от 19.02.2013г.
до 17.11.2016г., от 1818,81 лв. за наказателна
лихва за периода от 06.02.2013г. до 17.11.2016г. и от 39 лв. за годишна такса за поддържане на карта за
2014г., представляващи задължения по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка *, изменен с Анекс от *, за които
е издадена заповед за изпълнение №1483 от
22.11.2019г. по частно гражданско дело №3490/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователен предявения от *, *, срещу Ц.И.К. с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, относно установяване
съществуването на вземането за договорна
лихва в частта за разликата от 1593,33
лв. до 2320,55 лв. за периода от 18.11.2016г. до 10.11.2019г., представляващо
задължение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка *, изменен с Анекс от *, за които
е издадена заповед за изпълнение №1483 от
22.11.2019г. по частно гражданско дело №3490/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда
Ц.И.К. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *, сумата от 441,19 лв. /четиристотин четиридесет
и един лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски както и сумата от 118,04 лв. /сто
и осемнадесет лева и четири стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №3490/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда
*, *, да заплати на Ц.И.К. с ЕГН: ********** ***, сумата от 498,79 лв. /четиристотин
деветдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №3490/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: