Р Е Ш Е Н И Е
№262965/17.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети декември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар: Д. Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 2450 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на Л.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс-Е“, са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1
т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно уволнението му, извършено със
заповед № 205 от 16.12.2020 г. на председателя на Управителния съвет на
„Електроразпределение Север“ АД и за отмяна на посочената заповед, за
възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност при ответника –
„отговорник мрежови и измервателен район“ в отдел „Експлоатация мрежи и СТИ –
извънградски Север“ в РОЦ Варна, както и за заплащане на сумата от 4969,59 лева
- обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението, за периода от 16.12.2020 г. до 16.06.2021 г., на основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
До датата на прекратяване на трудовото правоотношение
със заповед № 205 от 16.12.2020 г. на председателя на Управителния съвет на
„Електроразпределение Север“ АД, ищецът заема при ответника длъжността
„отговорник мрежови и измервателен район“ в отдел „Експлоатация мрежи и СТИ –
извънградски Север“ в РОЦ Варна. Вписаното основание в уволнителната заповед е
чл.330 ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно уволнение, като същата е мотивирана с
извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 КТ. Ищецът намира,
че уволнението му е незаконно. Оспорва фактическите твърдения изложени в
исковата молба. Намира, че е налице противоречие между изложените в заповедта
фактически и правни основания за уволнението му. Оспорва да е извършил соченото
в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, като намира, че тежестта на
наложеното наказание не е съобразена със същото. Твърди, че е дал писмени
обяснения по проведената дисциплинарна процедура, като същевременно заявява, че
непоискването на писмени обяснения преди налагане на наказанието е
самостоятелно основание за обявяване уволнението за незаконно.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен
отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че
извършеното уволнение е законно, а издадената уволнителна заповед –
законосъобразна. Оспорва твърденията на ищеца изложени в исковата молба. Сочи,
че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган и същата отговаря на
изискванията на закона. При издаването не са допуснати нарушения на материалния
или процесуалния закон, поради което не са налице сочените от ищеца основания
за нейната отмяна. Наказанието е наложено в срока по чл.194 КТ, като заявява,
че е узнал за извършеното нарушение на 05.11.2020 г. Сочи, че действията на
ищеца, поради които му е наложено най-тежкото наказание представляват грубо и
виновно нарушение, несъвместимо с трудовите му задължения. Твърди, че
действията на ищеца са в разрез с Етичния кодекс, с който той бил длъжен да се
съобразява.
Излага следната фактическа обстановка: На 24.07.2020г.
бил получен сигнал от служител на дружеството за извършено нарушение
представляващо незаконно изградена мрежа ВМНН, захранваща единствено магазин
„ЦБА“ в гр. Д.ч., ул. „Б.“, № *. При извършена проверка, информацията от
сигнала се потвърдила като била установена изградена паралелна въздушна мрежа
ниско напрежение излизаща от Трафопост 11 на ул. „Л.“ *, до табло на ул. „Б.“,
№ *. В таблото имало поставени 2 (два) трифазни електромера с предпазители 3 х
125 които захранвали магазин „СБА“. По данни на служителя подал сигнала,
захранването е било разпределено от отговорника на 7-ми МИР да бъде изпълнено
по посочения начин. При извършена проверка на място служителят на отдел
„Вътрешен одит и сигурност“ проверил и в информационния масив на ответника, за
данни за извършеното присъединяване, като било установено, че захранването за
обекта било съществуващо - 16kW. През м.декември 2017 г. е било депозирано
искане за проучване на условията за присъединяване на обект - магазин на ул.
„Ботевска“ № 16 за предоставяне на мощност от 50 кВ, с оглед предстоящо
проектиране, изграждане и присъединяване на търговски обект - магазин. След
няколко дни е било отправено ново искане, с което вече не се поддържало
първоначално заявеното искане за 50 кВ, а такова за 28кВ. Обектът е бил
присъединен с предоставена мощност от 28кВ, като на тази мощност отговаряли и
следвало да бъдат монтирани предпазители съответно 3 х 50, като при проверката
на място били установени 3 х 125 автоматични предпазители. Според ответника,
използвайки въздушната линия ниско напрежение потребителят ползвал по-голяма
мощност от тази, за която е бил присъединен. На 14.08.2020 г. била извършена
повторна проверка на обекта, заедно с Директора на „РМС“ Р.Р., като е била
проведена и документална проверка за съответствие с извършеното на място присъединяване.
Било установено, че в дружеството не се намирали документи обосноваващи
изграждането на откритата на място въздушна линия ниско напрежение. Ответникът
сочи, че в изготвения доклад е било обектвирано становище, че се касаело за
незаконно изградена кабелна линия ниско напрежение захранваща магазин „ЦБА“ в
гр. Д.ч., ул. „Б.“ № *, без проектиране, инвестиции и изпълнение от
разпределителното предприятие, съответно без заплащане на променлива
компонента. Според ответника тези действия били извършени под непосредственото
ръководство на отговорника на 7-ми МИР Л.Л.Н., като същите представлявали грубо
и виновно нарушение, несъвместимо с изпълнението на трудовите му задължения.
Твърди се, че ищецът не е спазил правилника за
вътрешния трудов ред, работните инструкции и политики и други правила, както и
изискванията на документацията на интегрираната система за управление на
качеството, здравето и безопасността при работа. Не били спазени корпоративните
и етични правила обективирани в Етичен кодекс на групата от „Енерго Про Варна“,
приложим и задължителен за всички работници и служители от групата на „Енерго
Про Варна“. Дружествата от групата не толерирали проявления на корупция и
подкупи под каквато и да е форма, като всяка бизнес дейност следвало да се осъществява
в дух на честност и отговорност. Ответникът сочи, че е недопустимо служители и
работници да се възползват от служебното си положение с цел лично
облагодетелстване или друга користна цел. Заявява, че служителите му са
уведомени че нарушенията на правилата на Етичния кодекс могат да доведат до
дисциплинарни мерки или санкции в съответствие с трудовото право, включително
прекратяване на трудовото правоотношение. Действията на Л.Л.Н. бил в разрез с
правилата на етичния кодекс, с който ищецът като служител при ответното
дружество е бил длъжен да се съобразява.
Сочи, че от изготвения доклад при извършената проверка
се установява че на потребител с обект присъединен към електроразпределителната
мрежа с предоставена мощност от 28 кВ, с участието и под ръководството на Н.
(но без знанието на работодателя) е изградена паралелна въздушна кабелна линия
ниско напрежение, единствено за непосредствените нужди на потребителя, без
проектиране, строителни документи и заплащане от потребителя на съответните
такси (променлива компонента). Твърди се, че в доклада е отбелязана
възможността действията на ищеца да имат сериозни вредоносни последици -
опасност за живота и здравето на хората, както и опасност да бъде увредено
имущество. Отделно сочи, че поради извършеното от ищеца е препятствана
възможността за финансови постъпления към оператора. Заявява, че на ищеца са
били налагани наказания за други нарушения на трудовата дисциплина.
Варненският районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна, следното:
По делото не се спори, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че до прекратяването му с уволнителната
заповед на работодателя, между страните по делото съществува трудово
правоотношение, като ищецът заема при ответника длъжността „отговорник мрежови
и измервателен район“ в отдел „Експлоатация мрежи и СТИ – извънградски Север“ в
РОЦ Варна, със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна
характеристика, представляваща неразделна част от трудовия договор.
Видно от приложена по делото длъжностна
характеристика, връчена на ищеца, на дата 30.04.2015 г. /последна, съгласно
представеното от ответника трудово досие/, в тежест на служителя е възложено
изпълнението на множество функции и задължения, в т.ч.: да организира и
контролира извършването на инспекции и обслужване на електропроводни линии
СН/НН и трафопостове, съгласно нормативните документи; да съдейства при
пускането в експлоатация на нови съоръжения; да познава изцяло схемата на
ел.съоръженията на ниво СН/НН, териториалното им разположение и основните им
характеристики; да проверява количествата и видът на планирани/реално вложени
материали; да координира и организира пряко дейностите по текущата поддръжка и
обслужване на електромерното стопанство, прекъсването и възстановяването
електрозахранването при просрочени задължения, изпълнението на клиентски
заявления във връзка с електромерното стопанство и др.
Със заповед №205/16.12.2020 г. работодателят
„Електроразпределение Север“ АД налага на ищеца Л.Л.Н. дисциплинарно наказание
„уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 КТ –
злоупотреба с доверието и уронването на доброто име на предприятието, както и
за разпространяване на поверителни за него сведения, и Етичен кодекс, действащ
в дружеството. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ. Заповедта е връчена на служителя, на 17.12.2020 г., при
отказ – обстоятелство, което е удостоверено с подписите на двама свидетели.
Трудовата книжка е върната на ищеца, на дата 29.12.2020 г.
На 10.11.2020 г., на ищеца е връчена покана за писмено
обяснение по дисциплинарна процедура рег. №38#8/06.11.2020 г., на основание чл.193, ал.1 КТ, във връзка с
извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, подробно описано в същия
документ. Поканата е получена лично от ищеца.
Представен е ръкописен текст озаглавен „Писмени
обяснения по дисциплинарна процедура от Л.Л.Н.“, в които ищецът представя
своето становище относно соченото от ответника нарушение на трудовата
дисциплина. Авторството на този текст не е оспорено от ищеца.
По делото е представено уведомително писмо на Агенция
по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“, гр. Варна, рег.
№10-03-02-656-1/23.06.2021 г., от което се установява, че ищецът Л.Л.Н. е с
регистрация като безработно лице в ДБТ – Варна, за периода от 11.02.2021 г. до
29.03.2021г.
По искане на страните са събрани гласни доказателства
чрез разпит на водени от тях свидетели – за ищеца К. Г. А., Д.И.Д., а за ответника - Г.К. С. и И.М..
Показанията на св. Й.съдът преценява при спазване изискването на чл.172 ГПК,
предвид възможната му заинтересованост, доколкото същият е служител на
ответното дружество.
В показанията си свидетелят А.
заявява, че е бивш служител на ответното дружество, като е заемал длъжността
„ел.монтьор“. Трудовото му правоотношение с „Електроразпределение Север“ АД е
прекратено през м. февруари 2020 г. Седми район, за който е отговарял
свидетелят, обхващал територята от с. Приселци до гр. Бяла, като включвал и
община Долни чифлик. Св. А. пояснява, че захранването на магазин „ЦБА“ в гр.
Д.ч.се осъществявало индивудуално, с отделен кабел – усукан проводник, който
бил предназначен за обекта и свързвал таблото на магазина с трафопоста.
Обяснява, че това обстоятелство му било известно, тъй като често възниквали
аварии, като таблото на магазина горяло два пъти. Не му е известно кой и кога
бил положил този кабел.
По искане на ищеца
съдът е допуснал до разпит св. Д.И.Д., но с показанията на същия не се
установяват каквито и да е релевантни за спора факти.
В показанията си св. Г.К. С. сочи, че
от лятото на 2016 г. до 24.07.2020 г. работел в ответното дружество, като
ищецът бил негов отговорник, пряк ръководител в 7-ми МИР /мрежови
измервателен район/. На свидетеля е
известно, че магазин „ЦБА“ в гр. Д.ч.се захранвал с усукан кабел, който тръгвал
от трафопост
№ 11, минавал по улицата, „вървял“ успоредно със
старата мрежа и стигал до стълб пред магазин „ЦБА“, откъдето се прехвърлял на друг стълб пред магазина и влизал в обекта. Сочи, че захранването е седемдесет – осемдесет
киловата на фаза. Същият кабел се използвал само за захранване на търговския
обект, като други потребители не били снабдявани с ел. енергия чрез него.
Свидетелят заявява, че той и още двама служители са положили кабела, като
поставянето било възложено от ищеца Л.Н.. Сочи, че ищецът го е изпратил, заедно
с друг колега, да вземат кабела от частен дом, като на въпрос на свидетеля защо
кабелът се намирал в частен имот, Н. отговорил „много питаш“. Сочи, че ищецът
му предоставил от склада необходимата арматура, като не били съставени каквито
и да е документи за материалите, които вземали от склада. Не му е известно кога
са били монтирани електромерите. Заявява, че през периода 2016 – 2017 г.,
магазинът не е съществувал.
В показанията си св.
И.М. – Директор
„Вътрешен одит и сигурност“ при ответника, заявява, че сигналът за незаконно
изградената мрежа в гр. Д.ч.е бил подаден от Г.К. – бивш служител на ответника, който се пенсионирал. Свидетелят сочи, че незабавно след получаване на
сигнала, той и К. се отправили към гр. Долни чифлик, където му били показани изградената мрежа,
ел.таблото, което захранвало обекта от тази мрежа. Сочи,
че К. му обяснил, че били възниквали проблеми, като няколко пъти изгаряли
електромери. Впоследствие, той и Р.Р. –
директор в ответното дружество, отговарящ за инвестициите в компанията и
изграждането на мрежите, бил извършен
оглед на цялата мрежа, като констатирали, че същата била изградена паралелно по
стълбовете на мрежата на ответното дружество, като свързва трафопост 11 и стига
до ел. таблото, като обслужва само процесния магазин. Свидетелят заявява, че
при проверка в масивите на компанията за изграждане на мрежи, инвестиции и ремонтни
програми не открили никакви
доказателства, както и изобщо да има искане за направата
на реконструкция на мрежата. Проверка била извършена във всички масиви на „Електроразпределение Север“ АД, в т.ч. и в отдел Контрол и счетоводство, като не открили никаква информация за
тази мрежа, в т.ч. дали е била изграждана
по реда на ЗУТ, дали е била възлагана за
изпълнение към външен изпълнител, дали е била
изграждана от служители на ответника, по искане за
реконструкция от страна на служителите от ЕРП Север и одобрена за изпълнение. Заявява, че мрежата е била изградена незаконно, като
не били открити доказателства, които да опровергават този извод. Сочи, че по
време на извършване на проверката, ищецът заемал длъжността „отговорник МИР“ в
гр. Долни чифлик, като бил отговорно лице по инвестиции и ремонт. В това му
качество той имал правото да възложи изграждането на мрежа, за захранване на
един потребител. Обяснява, че за изграждането на мрежа по индивидуални проекти или по
инвестиции се прави инвестиционен проект, от външен изпълнител, който следва да
бъде одобрена от общината и от оператора. Едва след
одобрение, мрежата се изгражда от външен изпълнител или от служителите на
Енерго-Про, като се спазват всички изисквания по реда на ЗУТ. Задължително мрежата се нанася в масивите на ответното
дружество и отговаря на всички изисквания на държавните стандарти. За процесната мрежа не са установени каквито и да е
документи за изграждането и съществуването ѝ. Заявява, че е невъзможно
отговорникът на МИР да не е констатирал съществуването на мрежата, тъй като
обектът се намира на главна улица на гр. Долен чифлик, по която служителите на
ответника минават ежедневно. Свидетелят разяснява, че при изграждането на всяка
мрежа, а дори и за реконструкция на мрежа, ответникът е длъжен да спазва изискванията
на ЗУТ и да се изготви инвестиционен проект, въз основа, на който, след
одобрение на началник отдел, се прави поръчка за материали. Отрича процесната
мрежа да е била изградена преди много години, като разяснява, че същата
захранва само търговския обект и съществува паралелно на намиращата се на място
стара мрежа на ответното дружество. Сочи, че му е известно, че присъединяването
на търговския обект е извършено от служители на ответника, по нареждане на
прекия ръководител Л.Н..
По делото е допуснато провеждане на
съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение, на която се установява,
че брутното трудово възнаграждение на ищеца, за последния пълен отработен месец
/м.11.2020 г./ е в размер на 1631,73 лева. Изчислено въз основа на този размер,
към датата на изготвяне на заключението /15.04.2021/, дължимото обезщетение
възлиза на сумата от 6324,89 лева, а към датата на провеждане на съдебното
заседание /23.04.2021 г./, същото е в размер
на 6791,10 лева. Доколкото е констатирано, че ищецът се е намирал в
трудово правоотношение през част от периода, за който се претендира
обезщетение, съдът е допуснал провеждане на допълнителна експертиза, която да
посочи какъв е размерът на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение
при новия работодател, за процесния период. От заключението на допуснатата
допълнителна експертиза се установява, че при съобразяване полученото от ищеца
трудово възнаграждение при новия работодател, през периода от 17.12.2020 г. до
16.06.2021 г., размерът на дължимото от ответника обезщетение, изчислено въз
основа БТВ за м.11.2020 г. възлиза на сумата от 2888,67 лева, а в случай, че
това възнаграждение не бъде съобразено, обезщетението е в размер на 4969,59
лева.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357 КТ,
доколкото между страните е съществувало трудово правоотношение. Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Същите са допустими, предявени са в срока по
чл.358 ал.1 т.2 КТ, ищецът е активно легитимиран да ги предяви. Налице е и
пасивна легитимация на ответника като бивш работодател на ищеца, за който се твърди,
че е издал незаконосъобразна заповед за прекратяване трудовото правоотношение
на ищеца.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
Разпоредбата на чл.186 КТ определя виновното
неизпълнение на трудовите задължения, от страна на работника/служителя, като
нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно посочения законов текст,
нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. По
отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от
работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда императивни
изисквания по чл.193 - чл.195 КТ, спазването на които е условие за
законосъобразност на наложеното наказание. Така нормата на чл.193, ал.1 КТ
задължава работодателя да изслуша устните или да приеме писмените обяснения на
работника преди налагането на дисциплинарното наказание; да съобрази сроковете
установени с нормата на чл.194, ал.1 КТ и уволнителната заповед да съответства
на изискванията за форма и съдържание, установени с разпоредбата на чл.195,
ал.1 КТ. Последната изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана
писмена заповед в която, освен наказанието, следва да бъдат посочени
нарушителят, нарушението, кога е извършено същото, както и законовият текст,
въз основа на който наказанието се налага. Спазването на това изискване
обуславя възможността да бъде извършена преценка за наличие на предпоставките
мотивирали работодателя да наложи конкретното дисциплинарно наказание, в т.ч.
дали извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина, както и дали
наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение.
Изискването за съответствие на наказанието с тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника или
служителя, следва да бъде задължително съобразено от работодателя при
определяне на дисциплинарното наказание /така чл. 189, ал.1 КТ/. Евентуално
неспазването на горепосочените императивни норми би довело до отмяна на
постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без да е
необходимо съдът да проверява нейната материална законосъобразност.
Според утвърдената съдебна практика, при
дисциплинарните производства, предметът на съдебния контрол е ограничен от
основанията за незаконност на уволнението, които са посочени в исковата молба.
Правният спор се развива в рамките на релевираните от ищцовата страна доводи,
като съдът няма правомощията служебно да преценява законосъобразността на
уволнението според основания, които не са посочени в исковата молба. Нито с
последната, нито по реда на чл.143, ал.2 ГПК, ищецът е въвел твърдението, че
при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е нарушил разпоредбите
на чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 КТ. Съдът не може да основе решението си по иск
за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ на факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не
са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може
да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови
факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно
право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то
се основава /решение № 156 от 06.06.2012 г. на по гр. д. № 1845/2010 г., IV г.
ВКС/.
Възраженията на ищеца за неспазване на императивното
изискване по чл.193, ал.1 КТ за изслушване на работника или за приемане на
писмените му обяснения, както и за неспазване на сроковете по чл.194, ал.1 КТ,
са въведени едва с писмената защита, поради което, като несвоевременно заявени,
същите не следва да бъдат съобразявани от съда при извършване на преценка за
законосъобразност на уволнението. Следва да се посочи, че на с.2 от исковата
молба ищецът сам е заявил, че е представил писмени обяснения пред работодателя
във връзка започната дисциплинарна процедура във връзка с констатирането на
ВМНН с УИП, за която, при извършена проверка, е установено, че е изградена със
знанието и по нареждането на Л.Л.Н.. Обясненията на ищеца са били дадени именно
във връзка с вменено му дисциплинарно нарушение, като няма изискване поканата
за изслушване да бъде в определена форма или да бъде предшествана от формален
акт по откриване на дисциплинарно производство. След като от ищеца са били
поискани обяснения и такива са били предоставени, следва да се приеме, че
задължението на работодателя по чл. 193, ал.1 КТ е изпълнено.
Заповедта е мотивирана подробно, като са описани
обективните и субективните признаци на извършеното нарушение на трудовата
дисциплина, като въведеното от ищеца възражение за несъответствие между
фактическите и правните основания в заповедта, е неоснователно. В мотивната
част на оспорената заповед, работодателят ясно е посочил нарушението на
трудовата дисциплина, заради което, на ищеца е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание.
Неоснователно е възражението на ответника, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е налице несъответствие между
изложените в нея правни и фактически основания за налагане на дисциплинарното
наказание. Неправилната квалификация дадена в заповедта за уволнение не
обуславя неговата незаконност, тъй като от значение за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на
дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания,
изложени в заповедта /решение №318 от 21.06.2010 г. по гр.д. №120/2009 г. на
ВКС, 3 г.о./
С исковата молба ответникът въвежда възражение за
незаконосъобразност на уволнителната заповед поради несъответствие на
наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение на трудовата
дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя.
Възражението на ответника, че наложеното наказание е
несъответно на тежестта на извършените нарушения, е неоснователно, като съдът,
намира че при налагане на наказанието, работодателят е съобразил нормата на
чл.189, ал.1 КТ. По въпроса за приложението на посочената законова разпоредба е
налице формирана задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
според която преценката по чл.189, ал.1 КТ е задължителна за наказващия орган и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. От съществено значение за спора е да се установи дали ищецът е
извършил нарушение на трудовата дисциплина и дали това нарушение обосновава
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Преценката на
тежестта на допуснато нарушение следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. характер на
изпълняваната работа, възложени и изпълнявани трудови функции, значимост и
характер на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, настъпилите
или възможни неблагоприятни последици за работодателя, дали тези последици са
повлияли върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е извършено
нарушението, поведението и субективното отношение на служителя към
неизпълнението и др.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
едностранно от работодателя, на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ вр. чл.187, т.8 КТ. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, която осигурява на
ищеца възможност за защита – обстоятелство, което се установява и от
представените от същия писмени обяснения, изискани на основание чл.193, ал.1 КТ. За характера на злоупотребата с доверието на работодателя като тежко
нарушение на трудовата дисциплина е налице
формирана практика на ВКС, според която, за да се квалифицира дадено
поведение като злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо за
предприятието на последния да са настъпили имуществени вреди. Умишлените
действия с цел извличане на имотна облага съставляват злоупотреба с доверието
на работодателя, но нарушение ще е налице и когато не е извлечена имотна
облага, а с поведението си работникът не оправдава оказаното от работодателя
доверие. В случаите, когато се касае за ръководен персонал, от когото
работодателят очаква да контролира изпълнението на трудовите задължения на
подчинените си и да гарантира спазването на трудовата дисциплина, оказаното
доверие е по-високо, съответно по-тежко нарушение съставлява злоупотреба с това
доверие /решение № 379/11.10.2011 г. по гр.д. №100/2011 ВКС, 4 г.о./.
Ищецът заема длъжността „отговорник
мрежови и измервателен район“ при ответника, като гр. Д.ч.попада в МИР, за
който той отговаря. Възложените с длъжностната характеристика задължения, както
и изпълняваните от ищеца трудови функции, предполагат висока степен на
отговорност на служителя, респективно - високо доверие от страна на
работодателя. Възползвайки се от заеманата длъжност, ищецът е допуснал
нарушение на трудовата дисциплина, което категорично компрометира оказаното му
доверие, злепоставя интересите на работодателя и уронва доброто му име. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства бе установено, че към датата
на извършване на проверка на търговски обект – магазин „ЦБА“, находящ се в ***,
свързването на последния към електропреносната мрежа, за която ответното
дружество отговаря, е извършено незаконно, като е констатирано наличието на
изграден паралелен клон с нов кабел, захранващ само този обект. Не са
установени доказателства да е било отправено искане за изграждане на
индивидуална мрежа, което да е било процедирано по установения ред. Отделно, от
показанията на св. С., които съдът кредитира като достоверни, се установи, че
същият е участвал при извършване на действията по изграждане на тази мрежа, под
ръководството на ищеца, като използваните материали са били осигурявани от
склад на ответното дружество.
Разпоредбата на чл.126, т.9 КТ поставя в тежест на
работника или служителя, задължението, при изпълнение на работата, за която се
е уговорил, да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото
доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази
доброто име на предприятието. С неизпълнението на вменените му с длъжностната
характеристика задължения, както и при нарушаване на общата разпоредба за
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения по чл.8, ал. 1 КТ, ищецът
умишлено е злоупотребил с доверието на работодателя. Той е извършил и соченото от работодателя нарушение
– „уронване на доброто име на предприятието“. С действията си по неправомерно
присъединяване на обекта към електропреносната мрежа, ищецът е злепоставил пред
трети лица своя работодател, като стореното може да се отрази неблагоприятно на
авторитета на предприятието, като се съобрази, че извършването на това нарушение
е формално и не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Търговският
обект в гр. Д.ч.е бил присъединен към електропреносната мережа с индивидуална
мрежа, без изискуемото разрешение и одобрение, като е допуснато съществуването
на паралелен кабел, отделно от мрежата на ответното дружество. Допускането на
подобно незаконно присъединяване от страна на лице заемащо длъжността
„отговорник мрежови и измервателен район“ в „Електроразпределение Север“ АД
категорично представлява злоупотреба с доверието на работодателя и уронва
доброто име на предприятието, поради което е налице установеното от
работодателя основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. При
изграждане на индивидуалната мрежа умишлено са игнорирани създадените ред и правила
за присъединяване на обект към електропреносната мрежа, като демонстрираното
несъобразяване със същите се утежнява от обстоятелството, че нарушението се
извършва от лице заемащо длъжността „отговорник мрежови и измервателен район“.
Обстоятелството, че ищецът е допускал и други
нарушения на трудовата дисциплина, като към него са били отправяни покани по
чл.193, ал.1 КТ /от дати: 04.12.2017 г., 19.09.2018 г. и 14.11.2019 г./, както
и три пъти му е било обръщано особено внимание за неизпълнение на трудови задължения
/10.01.2018 г., 05.11.2018 г., 08.01.2020 г./, сочи, че нарушението на
трудовата дисциплина, за което му е наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание не е изолиран случай, а разкрива трайност, поради което същото следва
да се квалифицира като тежко. Съобразено с изискването на чл.189, ал.1 КТ, налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание е съразмерно на интензитета на извършеното
дисциплинарно нарушение. Ответникът не доказа ищецът да е разпространил
поверителни за работодателя сведения и да е нарушил Етичния кодекс, но това
обстоятелство не разколебава извода за тежестта на извършените нарушения.
При горните доводи, съдът намира, че с
оглед разпределената доказателствена тежест, работодателят установи, че е
упражнил законно правото си на уволнение, а ищецът е извършил соченото в
уволнителната заповед дисциплинарно нарушение, за което му е наложено
наказанието. Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли. С оглед отхвърляне на иска по чл.344, ал.1.,
т.1 КТ, на отхвърляне подлежат и обусловените от него искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Съгласно чл.359 КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, което
означава, че те са освободени от внасяне на такси за завеждане на дела и от
разноски за вещи лица по направените от тях доказателствени искания. Така,
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по предявените искове.
Независимо от горното, с оглед изхода от спора, на
ищеца следва да бъде възложена отговорността за разноските, направени от
насрещната страна за възнаграждение за адвокат. Според трайно установената
съдебна практика, с нормата на чл.359 КТ законодателят е освободил работниците
и служителите - ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на
дължимите към съда по силата на чл.75 и чл.76 ГПК държавни такси и разноски за
съдебното производство, независимо от изхода на делото. На основание чл.78,
ал.3 ГПК работниците и служителите - ищци по дела за трудови спорове, са длъжни
да заплатят направените от работодателя разноски, в случаите, когато
предявените от тях искове бъдат отхвърлени, както и когато са станали причина
да се направят разноски от насрещната страна.
При горните доводи, с оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ответника разноски в размер на 1080 лева – за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Л.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** Тауърс-Е“, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно
уволнението му, извършено със заповед № 205 от 16.12.2020 г. на председателя на
Управителния съвет на „Електроразпределение Север“ АД и за отмяна на посочената
заповед, за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност при
ответника – „отговорник мрежови и измервателен район“ в отдел „Експлоатация
мрежи и СТИ – извънградски Север“ в РОЦ Варна, както и за заплащане на сумата
от 4969,59 лева - обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението /разликата между изплащаното от ответника трудово
възнаграждение и това, което получава – за 4 ч. на МРЗ/, за периода от
16.12.2020 г. до 16.06.2021 г., на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ.
ОСЪЖДА Л.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс-Е“, сторените разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1080 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Варна, в двуседмичен срок, който тече от датата, на която съдът е посочил, че
ще го обяви – 17.12.2021 г., на основание чл.315, ал. 2 ГПК.
На страните да се връчи препис от решението, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: