№ 5205
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110167843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на К. М. А., ЕГН **********, срещу „...........“ АД, ЕИК
........, с която са предявени при условията на обективно, евентуално съединяване
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № ............ г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на сумата от 624,00 лева при
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 6 ЗПФУР, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца по първоначалния иск за заплащане на сумата
от 753,57 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ............ г.,
ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до плащането, на сумата от
105,56 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 08.02.2023 г.,
както и сумата от 42,81 лева – мораторна лихва за забава за периода 08.08.2022 г. –
20.04.2023 г. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 700,00 лева /съобразно допуснато
уточнение на НИМ в открито съдебно заседание на 27.09.2023 г./, с която ответницата по
насрещния иск се е обогатила неоснователно при начална липса на основание.
В първоначалната искова молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор
за потребителски кредит № ............ г., съгласно който ищцата е получила заемна сума в
размер на 800 лева със задължение да я върне на 10 месечни анюитетни вноски. Сочи се, че
в процесния договор кредиторът бил уговорил, че ищцата следва в срок от 3 дни да
предостави обезпечение, представляващо поръчителство на едно физическо лице, за което
били поставени множество условия, като при неизпълнение на това задължение се дължала
неустойка в размер на 624 лева. Счита се, че процесната неустоечна клауза е нищожна, като
протИ.речаща на добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото
възнаграждението е следвало да влезе в ГПР, като общ разход за потребителя. Навежда се,
че по същество се начислява печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което
неустойката е следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП, което влече недействителност на
целия договор. Моли се съда да прогласи нищожността на процесната договорна клауза.
Претендират се разноски
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
по първоначалните искове „...........“ АД. В отговора си ответното дружество прави изрично
признание на предявените срещу него искови претенции, с които се отправя искане за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка от процесния договор за потребителски
кредит. Счита, че дружеството не е дало повод за завеждане на исковете, поради което на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските във връзка със същия моли да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
В насрещната искова молба, обективирана в отговора по чл. 131 ГПК, ищецът по
насрещните осъдителни искове излага фактически твърдения, че действително между
„...........“ АД, в качеството на кредитор, и К. М. А., в качеството му на кредитополучател, е
бил сключен Договор за потребителски кредит ............ г., по силата на който в полза на К.
М. А. е бил предоставен паричен заем в размер на сумата от 800,00 лева със срок за
връщането й от 10 месеца. Твърди, че договорът е бил сключен по реда на ЗПФУР, чрез
официалната интернет страница на финансовата институция – www.kinti.bg, чрез средствата
за комуникация от разстояние. На кредитополучателя била предоставена преддоговорна
информация, под формата на стандартен европейски формуляр и Общи условия за
предоставяне на потребителски кредит на физически лица от „...........“ АД, а след одобряване
на искането за отпускане на кредита, и договор за потребителски кредит от 08.04.2022 г. с
всички приложения към него. Поддържа, че кредитополучателят е потвърдил, че се е
запознал със същите и е изразил съгласието си за сключване на договора. Договорът се
считал за сключен след получаване от кредитора на изявлението на кредитополучателя и
потвърждаването на този факт. Излага, че на датата на сключване на договора – 08.04.2022
г., „...........“ АД е предоставил заемната сума, която К. М. А. е получила на каса на „..............
АД. Посочва се, че по сключения между страните договор кредитополучателят е извършил
частично плащане в общ размер на сумата от 100,00 лева на 25.06.2022 г., след което е
преустановила плащанията. Крайният срок за връщане на дължимите суми настъпил на
08.02.2023 г. Посочва се, че останалите непогасени от ответника вземания са както следва:
сумата от 753,57 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ............
г., сумата от 105,56 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 08.07.2022 г. до
08.02.2023 г., както и сумата от 42,81 лева – мораторна лихва за забава за периода 08.08.2022
г. – 20.04.2023 г., чието заплащане дружеството претендира в настоящия процес. При тези
фактически твърдения ищецът по насрещните искове моли за уважаването им и за
присъждане на сумите на соченото договорно основание, а в случай, че съдът приеме за
недоказано последното – на извъндоговорно такова, под формата на неоснователно
обогатяване. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова
молба ответникът К. М. А. оспорва същата с довод, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. ал. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че
процесната неустойка води до скрито оскъпяване на кредита и по същността си
представлява възнаградителна лихва, поради което е следвало да бъде включена изначално
при формиране на ГПР по договора. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
насрещните искови претенции.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, а се установява от приетия като писмено доказателство
Договор за потребителски кредит № ............ г., че между „...........“ АД – като кредитор, и
К. М. А. – като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който
заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на
сумата 800,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на
10 броя месечни погасителни вноски, дължими на 8-мо число на месеца с размер и падеж,
посочени в погасителния план, представляващ приложение № 1 към договора – първата
платима на 08.05.2022 г., а последната – на 08.02.2023 г., заедно с възнаградителна лихва
при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00 % /чл. 7 от договора/ и годишен
процент на разходите от 49,65 % /чл. 9 от договора/, като общата сума, дължима за връщане
от заемателя възлиза на 957,89 лева.
Съгласно чл. 10 от договора страните се споразумяват, че кредитополучателят дължи
неустойка с обезщетителен характер в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и
2
условията, предвидени в чл. 20 от договора, като неустойката е в размер на 6,24 лева + 0,260
% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,260 % от усвоения размер на
кредита за всеки следващ ден, за който кредитът е останал необезпечен.
Съгласно клаузата на чл. 20 от договора вземането по него се обезпечава с
поръчителство от физическо лице, което да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение за пълния размер на кредита, като кредитополучателят се задължава в срок от 3
работни дни от сключване на договора да предостави обезпечението. Посочено е, че
физическото лице – поръчител следва да отговаря едновременно на следните условия: да
бъде дееспособно физическо лице; да има брутен осигурителен доход над 1 400 лева; да
работи по трудов договор с най-малко шест месеца трудов стаж при последния работодател;
да няма активни експозиции в Централния кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не
е страна по договор за кредит, сключен с „...........“ АД.
Съгласно чл. 11 от договора в случай, че кредитополучателят представи обезпечение
след срока, определен в чл. 20 от договора, същият ще дължи неустойка само за срока, за
който кредитът не е обезпечен.
Съгласно чл. 12 от договора начислената неустойка се изплащана на падежа на всяка
следваща вноска съобразно приложения погасителен план.
В чл. 13 от договора е предвидено, че при допусната от кредитополучателя забава за
погасяване в срок на някоя от месечните вноски, последният дължи освен договорна лихва и
неустойка за просрочие за времето на забавата, изчислена върху непогасената просрочена
част от главницата, включена във вноската и в съответствие с размера на законната лихва по
чл. 86 ЗЗД.
Според чл. 15 от договора сред основните задължения на кредитополучателя са да
погаси кредита при договорените условия и срок за това, а при допусната забава да заплати
неустойката по чл. 13 от договора. Като насрещна престация кредиторът поема задължение
да предостави разрешения кредит при уговорените условия и срок за това /чл. 17 от
договора/.
От приетия по делото погасителния план, представляващ Приложение № 1 към
договора за потребителски кредит, се установява, че в същия са посочени падежите на 10
месечни погасителни вноски, техният конкретен размер, при разграничение на случите, при
които кредитът е обезпечен или е без обезпечение, съответно с начислена неустойка, както и
какви конкретно по размер главница и договорна лихва включва всяка отделна вноска.
Отразено е, че общият размер на неустойката поради непредставяне на обезпечение възлиза
на сумата от 624,00 лева, заемната сума е 800,00 лева, а договорната лихва в размер от
157,89 лева или крайният размер на задължението възлиза на 1 581,89 лева.
Съгласно представените и приети по делото Общи условия за предоставяне на
потребителски кредити на физически лица от „...........“ АД, чиято приложимост към
процесния договор за кредит не е оспорена в настоящия процес, сключването на договора в
писмена форма се предхожда от кандидатстване за кредит от страна на кредитополучателя
по един от начините, описани в клаузите на раздел III ОУ, в т.ч. чрез средствата за
комуникация от разстояние. Изяснява се, че искането на кредитополучателя за предоставяне
на потребителски кредит следва да съдържа желания от него размер и срок за погасяването
му, информация относно възможността му да предостави обезпечение – арг. чл. 18 ОУ.
Съгласно клаузата на чл. 19 от Общите условия преди сключване на договора за кредит,
„...........“ АД извършва оценка на кредитоспособността на клиента, а при необходимост
извършва и допълнителни справки за това, като в разумен срок уведомява насрещната
страна за съгласието си за отпускане на кредита и неговия размер или за отказа за това. В
клаузата на чл. 22 от процесните ОУ е посочено, че преди сключване на договора
кредиторът предоставя на потребителя необходимата информация съгласно Стандартен
европейски формуляр за вземане на информирано решение от клиента. Съгласно чл. 28 от
ОУ при извършено от кредитополучателя кандидатстване за отпускане на кредит
посредством уебсайта на кредитора - www.kinti.bg, договорът за потребителски кредит се
сключва чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ
и се счита за сключен в момента, в който кредитополучателя натисне бутона „подпиши“. По
делото не се спори, че процесният договор е сключен именно по този ред.
По делото не се спори, че преди сключване на договора на кредитоискателя е бил
предоставен стандартен европейски формуляр, съдържащ информация за потребителските
кредити и конкретно: данни за кредитора, описание на основните характеристики на
кредита – вид (потребителски кредит за текущо потребление); общ размер на кредита –
3
800,00 лева; условия за усвояване; срок на договора – 10 месеца; размер, брой, падеж и
периодичност на вноските – в зависимост от това дали кредит е обезпечен; общата дължима
сума – 1 581,89 лева – при непредставяне обезпечение; вида на изискваното обезпечение и
срока за предоставянето му; разходите по кредита – лихвен процент от 41 %; ГПР – 49,65 %.
По делото не се спори, а се установява по несъмнен начин от представената в
оригинал от третото неучастващо в процеса лице „.............. АД разписка за извършено
плащане № .............. г., че ищцата по първоначалния иск е получила в брой сумата от 800,00
лева, наредена от „...........“ АД. Разписката носи саморъчно положен подпис за получателя К.
М. А., чиято автентичност не е оспорена в процеса.
Между страните не е спорно обстоятелството, потвърдено и от констатациите на
вещото лице по ССчЕ, че в изпълнение на сключения договор за потребителски кредит
............ г. кредитополучателят е извършил едно плащане на 25.06.2022 г. на сума в
размер на 100,00 лева.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 19910/05.06.2023 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 05.07.2023 г. открито съдебно заседание, Софийски районен
съд е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ............
г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на 800 лева със
срок на издължаване 10 месеца.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК СРС кредитира като обективно и
компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че отпуснатият
заем по договор за потребителски кредит № ............ г. е бил усвоен от кредитополучателя на
08.04.2022 г., като последният е извършил по договора само едно плащане – на 25.06.2022 г.
чрез системата на epay.bg на сума в размер на 100,00 лева. Така постъпилата сума със
счетоводна операция от 30.06.2022 г. кредиторът е отнесъл за погасяване, както следва:
98,75 лева – неустойка, и 1,25 лева – законна лихва. С последваща такава от 30.09.2023 г.
кредиторът е отписал част от главницата – 46,43 лева, и част от договорната лихва – 52,32
лева. След така извършеното погашения непогасени по договора са останали следните
задължения: 753,57 лева – непогасена главница, 105,56 лева – договорна лихва, 40,87 лева –
законна лихва за периода 08.08.2022 г. – 20.04.2023 г., а към датата на изготвяне на
експертизата – 87,22 лева – законна лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е първоначално сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД, и с насрещно предявени главни осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 211 ГПК е предявен и евентуален осъдителен иск, който съдебният
състав първоначално с доклада по делото е квалифицирал като иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, но доколкото с оглед практиката на ВКС ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД, като в чл. 23 ЗПК е предвидено задължение на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита и то на договорно основание, съдът намира, че погрешно е
посочил правната квалификация на евентуално предявения осъдителен иск като такава по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ГПК, вместо правилната по чл. 23 ЗПК. В конкретния случай погрешното
посочване на правната квалификация на този иск не нарушава правото на защита на
ответника по него, включително правото му на възражение и представяне на доказателства,
доколкото при дадената с настоящия краен съдебен акт правна квалификация не се променя
кръгът на фактите, подлежащи на доказване, съответно разпределената доказателствена
тежест.
По предявените първоначални установителни искове съдът намира следното:
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
неустоечната клауза на чл. 10 от договор за потребителски кредит № ............ г.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е
предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на
исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност,
съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при
4
един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при
условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по
гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че оспорената клауза за неустойка е неравноправна, протИ.речи на
императивна законова разпоредба, заобикаля закона или протИ.речи на добрите нрави, което
обуславя нищожността на клаузата.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва и изрично признава
основателността на исковата претенция за прогласяване нищожността на оспорената
договорна клауза на чл. 10, като поддържа предявените насрещни искови претенции,
основани на твърдения за възникнало между страните облигационно правоотношение по
силата на валиден договор за кредит.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че между „...........“
АД – като кредитор, и К. М. А. – като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № ............ г., по силата на който кредиторът е поел задължение да
предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на сумата 800,00 лева, срещу
насрещно задължение на кредитополучателя да я върне чрез заплащане на 10 броя месечни
погасителни вноски, дължими на 8-мо число на месеца с размер и падеж, посочени в
погасителния план, представляващ приложение № 1 към договора – първата платима на
08.05.2022 г., а последната – на 08.02.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 41,00 % /чл. 7 от договора/ и годишен процент на
разходите от 49,65 % /чл. 9 от договора/, като общата сума, дължима за връщане от
заемателя възлиза на 957,89 лева. Съгласно чл. 10 от договора страните се споразумяват, че
кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер в случай, че не представи
обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, като неустойката е
в размер на 6,24 лева + 0,260 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и
0,260 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът е останал
необезпечен. Съгласно чл. 20 от договора вземането по него се обезпечава с поръчителство
от физическо лице, което да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение за
пълния размер на кредита, като кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от
сключване на договора да предостави обезпечението. Посочено е, че физическото лице –
поръчител следва да отговаря едновременно на следните условия: да бъде дееспособно
физическо лице; да има брутен осигурителен доход над 1 400 лева; да работи по трудов
договор с най-малко шест месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни
експозиции в Централния кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по
договор за кредит, сключен с „...........“ АД. Следователно при извършване на съвкупен
анализ на клаузите на процесния договор за кредит се установява, че съгласно оспорената
клаузата на чл. 10 от него кредитополучателя дължи заплащане на неустойка при
неизпълнение на задължението си по чл. 20 от договора за предостави в полза на кредитора
в срок до 3 работни дни от сключване на договора, обезпечение чрез ФЛ – поръчител, което
да отговоря на изрично посочени условия. Неустоечното вземане се определя като % от
усвоената сума по кредита и е дължимо за всеки ден, през който кредитът е останал
необезпечен, включително и в случаите, при които обезпечение е предоставено, но не в
уговорения 3-дневен срок. Съгласно погасителния план към сключения между страните
договор, в случая на ищеца е начислена такава неустойка в общ размер 624,00 лева, чието
заплащане е разсрочено, чрез включването й в месечните погасителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди.
В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на
5
договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една двустранна
правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно
задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за
неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към
момента на сключване на договора и включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
акцесорно по характера си задължение – за предоставяне на обезпечение, а с това и
насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и
съобразявайки конкретния й размер, СРС намира, че процесната клауза от договора за заем
създава предпоставки за обогатяване на едната страна – кредитора, без правно основание,
доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното
задължение, излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа
за справедлИ.ст, поради което същата е нищожна като протИ.речаща на добрите нрави – арг.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143,
т. 5 ЗЗП. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК
в случаите на допусната забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, какъвто характер няма процесната
неустойка. Следователно в случая е налице нарушение и на императивната норма на чл. 33,
ал. 1 ЗПК.
Предвид всичко изложено, предявеният установителен иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит
№ ............ г. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявените насрещни главни осъдителни искове съдът намира следното:
Възникването в полза на ищеца по насрещните осъдителни искове на процесните
вземания за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните материални
предпоставки: наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответника
по договор за потребителски кредит от разстояние, както и, че заемодателят е получил
съгласието на заемателя за сключване на договора с обективирана именно от него воля за
предоставяне на заемната сума, по което същата е предадена на заемополучателя,
уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането и размера на обезщетението за
забава.
С доклада по делото, обективиран в Определение № 19910/05.06.2023 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 05.07.2023 г. открито съдебно заседание, са отделени като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е
бил сключен Договор за потребителски кредит № ............ г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата сумата в размер на 800 лева със срок на издължаване 10 месеца.
Предаването на заемната сума се установи по категоричен начин и от приетата по делото
като писмено доказателство разписка за извършено плащане № .............. г., саморъчно
подписана от ответницата по насрещните искове, чийто подпис не се оспорва в процеса. В
аналогичен смисъл са и констатациите на вещото лице И. Д. по приетата ССчЕ.
Както се посочи, по делото не се спори, а и се установи от приетата без възражения
ССчЕ, че общо заплатената от К. М. А. сума за погасяване на задълженията по договора
възлиза на 100,00 лева. Ответникът по насрещните искове не твърди и не представя
доказателства за заплащане на сума в по-висок размер, като неоспорва и въведените от
ответника твърдения в тази насока, поради което съдът приема, че именно това е платената
от него сума за погасяване на задълженията му по договора.
Основният спорен между страните въпрос касае наличието на основание за
възникване в полза на заемодателя по процесния договор на съдебно предявените вземания,
предвид наведените от заемателя доводи за недължимост поради недействителността на
клаузата от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, съответно поради
незаконосъобразно невключване в размера на ГПР по процесния договор на неустоечното
вземане.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
6
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл.
7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в договора е инкорпориран
погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй
като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за
всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението
на вноските е неприложимо.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението
на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 10 от процесния договор за паричен
заем.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 49,65 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 624,00 лева, която
се начислява автоматично от заемодателя.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално
7
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
По делото се установи, че задължението за заплащане на неустойка е предвидено при
самото сключване на договора, като предпоставката за възникването му е непредоставяне от
страна на кредитополучателя на обезпечение – поръчител физическо лице, което да
отговаря на кумулативно предвидените предпоставки в клаузата на чл. 20. При съобразяване
на тези изисквания, на срока, в който кредитополучателят следва да предостави това
обезпечение, както и посочването на конкретния размер на неустойката в погасителния план
към договора, съдът достига до извод, че в настоящата хипотеза последната има характера
на сигурен разход за потребителя и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР, което не е сторено от кредитора.
В тази връзка следва да се отбележи, че въведените изисквания откъм поръчителя и
определеният срок за осигуряване на обезпечението са от естество да създадат значителни
затруднения на длъжника при изпълнението на задължението, тъй като на практика същите
са неосъществими за него. Същевременно, предвид начина на уговаряне на заплащането на
неустойката в договора и в погасителния план към него – разсрочено, като част от месечната
погасителна вноска с определен размер, съдът намира, че се касае именно за форма на
допълнително възнаграждение за кредитора, извън възнаградителната лихва, подлежащо на
включване в посочения ГПР, което в случая не е сторено.
Ето защо, съдът достига до извода, че процесният договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. В този случай и на основание чл. 23, вр. чл.
22 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи. С оглед така приетото, то насрещните главни искове по чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
неоснователни, поради което настъпва процесуалната предпоставка по произнасянето по
евентуалния осъдителен иск по чл. 23 ЗПК.
При установеното по делото следва извод, че К. М. А., в качеството си на
кредитополучател, дължи на „...........“ АД, в качеството му на кредитор, връщане единствено
на фактически предоставената заемна сума в размер от 800,00 лева. От същата следва да
бъде приспадната общо заплатената от заемателя по договора сума в размер 100,00 лева,
поради което останалата неплатена и дължима главница възлиза на 700,00 лева. За тази сума
осъдителният иск по чл. 23 ЗПК следва да бъде уважен.
Относно разноските
По първоначалната искова молба, с оглед изхода от спора, право на разноски има
ищецът. Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева и претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. М. в размер на 480 лева с
вкл. ДДС. Искането за разноски на първоначалния ищец е доказано и следва да се уважи в
цялост, като съдът не намира за основателно възражението на ответната страна по чл. 78, ал.
2 ГПК, доколкото приема, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, вкл. по
съображенията на съединени дела C 224/19 и C 259/19.
По насрещната искова молба – с оглед неоснователността на главните насрещни
искове, съответно основателността на евентуалния иск по чл. 23 ЗПК, съдът приема, че в
полза на процесуалния представител на ответницата по насрещната искова молба следва да
се присъди сумата в размер на 100,00 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за
предоставена правна защита по насрещните искове /т. е. общо в полза на адвокат М. по
първоначалната искова молба и за предоставената адвокатска защита срещу насрещните
искове следва да се присъди сумата от 580 лева с вкл. ДДС/. В полза на ищеца по
насрещните искове следва да се присъди сумата в размер на 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 75,00 лева – платена държавна такса /с оглед неоснователността на
главните насрещни искове и основателността на евентуалния такъв/.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на К. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
8
............, срещу „...........“ АД, ЕИК ........, с адрес: гр. ....... че клаузата на чл. 10 от Договор за
потребителски кредит № ............ г. е нищожна, на основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...........“ АД, ЕИК ........, с адрес: гр. ....... срещу К. М. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ............, насрещни осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. М. А., ЕГН **********, да заплати на „...........“ АД, ЕИК ........,
сумата от 753,57 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ............
г., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до плащането, сумата от
105,56 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 08.02.2023 г.,
както и сумата от 42,81 лева – мораторна лихва за забава за периода 08.08.2022 г. –
20.04.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 23 ЗПК, К. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ............,
да заплати на „...........“ АД, ЕИК ........, с адрес: гр. ....... сумата от 700,00 лева – неизплатено
задължение за главница по Договор за потребителски кредит № ............ г.
ОСЪЖДА „...........“ АД, ЕИК ........, с адрес: гр. ....... да заплати на К. М. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. ............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50,00
лева – разноски за настоящото производство за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „...........“ АД, ЕИК ........, с адрес: гр. ....... да заплати в полза на адвокат
Д........... В. М., АК – Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 580,00 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на К. М. А., ЕГН **********, безплатна правна помощ в
производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА К. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ............, да заплати на „...........“ АД,
ЕИК ........, с адрес: гр. ....... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 125,00 лева -
разноски за настоящото производство за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9