Р Е Ш Е Н И Е
№303/14.4.2021г.
гр.
Пазарджик, 14.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 1312 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК, във връзка с чл. 61, ал. 11, вр. ал. 5 от Закона за здравето и е
образувано по жалба на Б.К.В. *** против Предписание № 22-397156/577/04.11.2020
г. на Директора на РЗИ Пазарджик.
В
жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на предписанието,
издаването му при съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с
целта на закона. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя устно и в
писмена защита поддържа жалбата. Ангажира гласни и писмени доказателства. Представя
списък на разноските.
Ответникът
по жалбата – Директор на РЗИ Пазарджик в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата, включително и в писмено становище. Счита, че атакуваният
административен акт е правилен и законосъобразен.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
срещу оспореното предписание е подадена от активно легитимирана страна –
адресат на акта (макар и погрешно посочен като Б.К. В.., но ЕГН-то му съвпада, поради което няма
съмнение относно неговата личност), за който той поражда задължения, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване индивидуален
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
приложените материали се установи следната фактическа обстановка:
Въз основа на данните, съдържащи
се в Националната информационна система за борба с Covid-19 (въведена в
експлоатация със Заповед № РД-01-184/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването), Директорът на РЗИ – Пазарджик е издал Предписание за
изолация в домашни условия № 22-397156/577/04.11.2020 г. на жалбоподателя. Като правни основания за
издаване на акта са посочени чл. 61, ал. 5 (сега отменена) от Закона за
здравето (ЗЗ) и Заповед № РД-01-604/13.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването (отменена със Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването). От фактическа страна
предписанието е обосновано с това, че по отношение на „Б.К. В.“ е налице „положителен
резултат от лабораторно изследване“. Посочени са „име, длъжност, УИН на лекаря,
насочил лицето за хоспитализация“ – „д-р А.. Й.. В…“. Посочено е, че началната
дата, от която лицето се поставя под изолация е 02.11.2020 г., а самата изолация
следва да продължи до 15.11.2020 г. на адрес : гр. Пазарджик, ул. „Ц.. К..“ №
... С предписанието са указани изискванията/задълженията на изолираното лице,
както и че актът подлежи на предварително изпълнение. Предписанието е връчено на
адресата си срещу подпис на 05.11.2020 г.
В хода на делото от събраните
доказателства се установява, че на дата 01.11.2020 г. жалбоподателят е извършил
лабораторно изследване с PCR тест в СМДЛ „РАМУС“ ООД, гр. С…, ЖК „Дружба“,
отразено под ID № 2804712, резултатът от което е положителен за Covid-19. Първоначалният
тест е проведен във връзка с предстоящо участие на Националния отбор на
България по джудо в Република Хърватска, в гр. П.., където жалбоподателят Б.В. е
следвало да участва в Европейското първенство по джудо, провело се от
03.11.2020 г. до 10.11.2020 г. На 02.11.2020 г. в „ДКЦ 1-Пазарджик“ ЕООД В.
извършва нови две изследвания - кръвен тест и бърз PCR тест за наличие на
корона-вирус антиген заведено под лаб. № 187. Трето изследване е проведено в
„Уни Хоспитал“ гр. Панагюрище на дата 03.11.2020 г., вписано по ID-293214. Проведените
изследвания на 02-03.11.2020 г . са отрицателни.
При
така установеното се налагат следните правни изводи:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган - Директора на РЗИ Пазарджик.
Самото предписание е постановена в изискваната от закона форма
съобразно чл. 61, ал. 9 от ЗЗ в приложимата редакция, а именно по
образеца одобрен от Министъра на здравеопазването (Приложение № 2 към т. 4 от
цитираната по-горе негова Заповед № РД-01-604/13.10.2020 г.), но при издавеното
му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
На първо място самата Заповед № РД-01-604/13.10.2020
г. на Министъра на здравеопазването е отменена със Заповед
№ РД-01-610/22.10.2020 г.
на Министъра на здравеопазването, поради което и няма как на основание тази
отменена заповед да се издава предписание на 04.11.2020 г., т.е. след нейната
отмяна.
На следващо място според чл.
61, ал. 1 от ЗЗ, на задължителна изолация и/или болнично лечение подлежат лица,
болни от и заразоносители на холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни
хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс,
малария, тежък остър респираторен синдром, Covid-19 и туберкулоза с
бацилоотделяне. В ал. 5 на чл. 61 от ЗЗ (понастоящем отменена) е предвидено, че
задължителната изолация и/или лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се
извършва и в домашни условия с предписание на директора на съответната
регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар въз основа на
извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Съгласно чл. 61, ал. 7
от ЗЗ, Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен
здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация и
лечението по ал. 5 на лицата по ал. 1 и задължителната карантина по ал. 6 на
лицата по ал. 2 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на
заразната болест, като образецът на предписанията по ал. 4, 5 и 6 се
утвърждават от Министъра на здравеопазването (чл. 61, ал. 9 от ЗЗ в
приложимата редакция). Според т. 2, буква „б“ от издадената на
основание чл. 61, ал. 7, ал. 9 и ал. 12 от ЗЗ (в
приложимите редакции) Заповед № РД-01-604/13.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за
период от 14 дни, от датата на потвърдителното лабораторно изследване, подлежат
потвърдените случаи на Covid-19, а именно лица с леки клинични оплаквания -
телесна температура < 38 градуса по Целзий, кашлица, загуба на обонянието,
нарушение или загуба на вкус, неразположение, хрема, възпалено гърло,
стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане и/или диария, без промени в
психичния статус (т. е. объркване или летаргия) и без придружаващи хронични
заболявания и/или имунокомпрометиращи състояния. В т. 4 от цитираната заповед е
предвидено, че задължителната изолация и/или лечение в домашни условия на лице
по т. 2 се извършва с предписание по образец, съгласно Приложение № 2 на
директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на
лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен
риск.
Изложеното дотук сочи, че за да
бъде законосъобразно издаденото от Директора на РЗИ Пазарджик предписание за
задължителна изолация в домашни условия по чл. 61, ал. 5 от ЗЗ (сега
отм.), е необходимо първо, лицето адресат на тези предписания да е дало
положителен резултат при изследване за Covid-19, т.е. да е установено
несъмнено, че се касае за лице по чл. 61, ал. 1 от закона и второ, да е
направено предложение пред Директора на съответната РЗИ от лекуващия лекар въз
основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. В случая разглежданият
фактически състав не е осъществен. Действително следва да се констатира, че в
представеното извлечение от Националната информационна система за борба с Covid-19,
приложено по делото от ответника, в което В. е вписан с положителен резултат от
направеното му изследване за Covid-19 на 01.11.2020 г. Това само по себе си
обаче не е достатъчно да обоснове извод в желаната от администрацията насока.
За да бъде завършен фактическият състав следва да е налице предложение пред
Директора на съответната РЗИ от лекуващия лекар въз основа на извършена оценка
на съществуващия епидемичен риск. Такова по делото не се представи от страна на
административния орган. Въпреки изрично указаната по делото с определението за
насрочване доказателствена тежест, лежаща върху ответника за тези
обстоятелства, по делото не са ангажирани други писмени доказателства извън
извадката от Националната информационна система. Липсва представено дори самото
PCR изследване на жалбоподателя (за значението на тази липса съдът ще се спре
по-долу). Нещо повече – от разпита на ангажираната от страна на ответника свидетелката
И.В.-М. (служител в РЗИ Пазарджик) се
установи по безспорен начин, че единственото условие за поставянето под
карантина, съответно издаването на предписание за изолация спрямо лица от
страна на РЗИ Пазарджик, е вписването в Националната
информационна система за борба с Covid-19 за наличието на положителен тест.
При това положение не може да се
приеме, че в хода на развилото се административно производството, Директорът на
РЗИ Пазарджик е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни
фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно тези, които биха
могли да установят по категоричен начин, че жалбоподателят е бил болен от коронавирус
и заразоносител на Covid-19. Още повече и при наличието на три други теста в
следващите два дни, които са отрицателни.
Нещо повече (а това дори е
по-силно основание за отмяна на издаденото предписание от предходно посоченото,
пак поради съществено нарушаване на процесуалните правила) – в самото
предписание само се визира, че основание за издаването му е „положителен
резултат от лабораторно изследване“. Видно е, че в случая даже не е посочено,
че се касае за лабораторно изследване за наличие на Covid-19, поради което оставя
абсолютно неясно за какво изследване иде реч и във връзка с какво заболяване,
съответно да се установи дали това заболяване попада в изброените в чл.61, ал.1
от ЗЗ. Няма дори и някакво бегло насочване, което да даде възможност за
идентификация на самото изследване – например дата на провеждането му, място на
провеждането му, кой го е провел, видът му и т.н. Както се посочи по-горе, по
делото не бе представено и самото лабораторно изследване (евентуално PCR
изследване на жалбоподателя), за да се установи дали същото е например за
коронавирус. Волята на административния орган следва да бъде ясна, а не да се
извежда въз основа на предположения с оглед епидемиологичната обстановка в
страната, за да предполагаме, че адресатът на акта е бил болен от коронавирус. Никъде
в издаденото предписание не се сочи от какво боледува В., за да се извърши
проверка дали е законосъобразно поставен в изолация.
При това положение в случая не е посочено
в предписанието, съответно установено и доказано от какво точно заболяване е
бил болен, евентуално заразоносител
жалбоподателя, за да бъде поставян в изолация в домашни условия. На
следващо място липсва и предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена
оценка на съществуващия епидемичен риск, като задължителен елемент от
фактическия състав за поставянето в изолация. В конкретния случай липсва както
предложение на лекуващия лекар, така и извършена оценка на съществуващия
епидемичен риск. Дори и да се приеме, че лабораторният резултат при
изследването за Covid-19 на В. действително е положителен (ако приемем, че евентуално
се касае за това заболяване), самият резултат не представлява диагноза, а
следва да бъде тълкуван от лекуващия лекар, както изрично се посочва във всяко
едно изследване. Именно за това и в закона (чл. 61, ал. 5 от ЗЗ), и в т. 4 от цитираната
Заповед № РД-01-604/13.10.2020 г., се поставя като условие за изолация на
пациента предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на
съществуващия епидемичен риск. По делото не се твърди и не се установява такива
да са изготвяни от лекуващия лекар.
Гореизложените съображения
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорения административен
акт. Това има за последица неговата отмяна.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното своевременно искане от процесуалния представител на
жалбоподателя, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
сторените по делото разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева – държавна
такса и 500 лева – адвокатски хонорар, за които са представени и писмени доказателства
по делото – вносна бележка, договор за правна защита и съдействие и банково
нареждане. Останалите посочени в списъка разходи за куриерски услуги не следва
да се присъждат, тъй като не са в пряко следствие на виновно поведение от
страна на ответника във връзка с издаването на атакувания незаконосъобразен акт,
а са направени по избор от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
във връзка с начина, който е избрал да подаде възражението и жалбата.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Предписание № 22-397156/577/04.11.2020
г. на Директора на РЗИ Пазарджик.
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция - Пазарджик
да заплати на Б.К.В.
с ЕГН ********** ***
сторените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
РЕШЕНИЕ № 12591 ОТ 09.12.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ШЕСТО
ОТД. ПО АД № 7016/2021 Г. – ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 303 ОТ 14.04.2021 Г. ПО АД
№ 1312/2020 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК. ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПАЗАРДЖИК ДА ЗАПЛАТИ НА Б.. К.. В.. СУМАТА ОТ 600.00 /ШЕСТОТИВ/ ЛЕВА,
РАЗНОСКИ ЗА КАСАСИОННАТА ИНСТАНЦИЯ. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.