№ 62402
гр. София, 11.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20221110111302 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 ГПК
Подаденото по делото заявление вх.№41213/02.03.2022 г. от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Р.
Н. е уважено и е издадена заповед №7320/14.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
По делото в срока по чл.414а ГПК длъжникът е депозирал възражение вх.
№76420/15.04.2022 г. по чл.414а ГПК с приложени доказателства за плащане в полза на
заявителя на сумата 1 546,00 лв., извършено на 22.03.2022 г.-в хода на делото, като са
изложени и твърдения за договорено плащане на вноски, за което не са представени
доказателства.
Кредиторът чрез свой процесуален представител, с молба вх.№86582/29.04.2022 г. заявява,
че признава частичното плащане на 1 546,00 лв., но съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД то не е
достатъчно да покрие целия дълг, поради което погасяването е в реда: разноски, лихви,
главница. Иска се издаване на изпълнителен лист за непогасените суми.
Длъжникът не изразява становище по тези изявления и искания на кредитора.
След влизането в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр.86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) в
заповедното производство са регламентирани две отделни възражение: това по чл.414а ГПК-
основано на твърдения, че сумата е заплатена в хода на заповедното производство (или в
срока по чл.412, т.8 ГПК), и възражението по чл.414 ГПК-за всички останали хипотези на
оспорване на задължението, като само възражението по чл.414 ГПК може да не се
обосновава и да не съдържа мотиви защо длъжникът намира, че не дължи (съгласно
изричната норма на чл.414, ал.1, изр.ІІ ГПК-възражението по чл.414а ГПК винаги следва да
се основава на твърдението за плащане в хода на заповедното производство-чл.414а, ал.1,
изр.І ГПК, и да съдържа доказателства за тези твърдения- чл.414а, ал.1, изр.ІІ ГПК).
Съгласно чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК „Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася
1
по възражението и постъпилото становище“-следователно и при подадено възражение по
чл.414а ГПК (което винаги следва да се основава на твърдението за плащане в хода на
заповедното производство), а дължимостта на процесните вземания и разноските по делото
следва да се разреши от съда с разпореждането по чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК представлява покана до длъжника да изпълни
посоченото в нея задължение (чл.412, т.7 ГПК), а след влизането й в сила-и изпълнително
основание за принудителното изпълнение на това задължение.
Тъй като предмет на делото са исканията на кредитора в заявлението: да се издаде заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, то по реда на чл.414а, ал.4, изр.ІІ ГПК след издаване на
заповедта съдът може да се произнесе само по искането за издаване на изпълнителен лист,
направено в заявлението.
Изпълнителен лист въз основа на заповедта не е издаван по делото. За погасени вземания
изпълнителен лист не следва да се издава, а искането на заявителя следва да се уважи само
за непогасените суми по заповедта.
При съществуването на повече от едно парични задължения към получателя на плащането
платецът може да избере кое от тях погасява плащането, ако то е недостатъчно да погаси
всичките (чл.76, ал.1, изр.І ЗЗД).
Съгласно чл.76, ал.1 ЗЗД „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно“, а според чл.76, ал.2 ЗЗД „Когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се
най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.“
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение,
което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой
елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да
приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес
от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. Кредиторът
не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед
размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от
които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение,
включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай
кредиторът не може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване
изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е
направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от
задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76,
2
ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло
най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение
в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД. (ТР №3/2017 г. на ВКС-ОСГТК, т.1-
мотиви).
В приложение на посочените правила съдът в настоящия случай с оглед липсата на избор от
длъжника какво точно погасява, следва да приеме изявлението на кредитора относно реда на
погасяването: разноски и част от договорната лихва, като за тези суми искането за издаване
на изпълнителен лист се отхвърли, а се уважи за непогасения остатък от дълга.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД за
издаване на изпълнителен лист срещу длъжника В. Р. Н., направено със заявление вх.
№41213/02.03.2022 г. по ч.гр.д.№11302/2022 г. на СРС-161 с-в за следните суми:
1 118,90 лв.-платена част от договорна лихва за периода 20.07.2019 г.-23.08.2021 г.,
както и за разноските по делото: 377,10 лв.-държавна такса, и 50,00 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ при влизане в сила на настоящото разпореждане изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение за:
13 818,73 лв. със законна лихва за период от 02.03.2022 г. до изплащане на
вземането[1]главница по договор за потребителски паричен кредит №PLUS-***/16.01.2019
г. между ***, рег.№***, чрез ***, ЕИК ***, и длъжника, като вземането е прехвърлено на
заявителя по силата на приложение №1/07.12.2020 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. между заявителя и ***, рег.№***, чрез ***;
2 321,93 лв.-неплатена част от договорна лихва за периода 20.07.2019 г.-23.08.2021 г.;
1 595,27 лв.-мораторна лихва за периода 21.07.2019г.-12.03.2020г. и 15.07.2020г.-
02.03.2022г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3