№ 2571
гр. *, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110116440 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. И. Б., в
качеството на майка и законен представител на И. Е. Я., родена на
07.01.2017г. срещу Е. Я., с правно основание чл. 127а от СК и чл. 76, т.9 от
ЗБЛД, с която се иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува
заедно с майка си до държави-членки на ЕС и обратно до навършване на
пълнолетие на детето, считано от влизане в сила на решението по време на
извън регламентирания режим на лични отношения на бащата с детето .
В молбата се твърди, че с влязло в сила решение № 225/05.09.2019 г. по
гр.д. № 2137/2018 г. по описа на РС- * родителските права по отношение на
детето са предоставени на майката. Твърди се, че майката заедно със съпруга
й *в живеели в гр. *. Сочи се, че предвид връзка между бащата и детето се
провеждали срещи в ЦОП – *, като имало висящо дело за режима на лични
отношения между бащата и детето. Твърди се, че майката и нейния съпруг
имат възможност да посещават различни държави в ЕС във връзка с работата
си, като детето й е ученолюбиво и изучава езици, като се изразява желание да
пътува заедно с майка си и да разширява мирогледа си. Твърди се, че бащата
отказва да даде разрешение за пътуване на детето в чужбина и паспорт.
Обосновава твърдения за необходимостта на детето да пътува извън
пределите на страната. Настоява се, че майката няма намерение да се
установява трайно извън страната с детето, както и че да нарушава режима на
лични отношения с бащата. Моли се за разрешение в този смисъл.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание молбата се поддържа и се моли за
уважаването й. Настоява се, че бащата не дава съгласие за пътуване на детето
1
за срок до навършване на пълнолетие на детето, което създава неудобство за
майката и се възпрепятства детето да пътува. Сочи се, че разрешението
следва да е в период, когато бащата не упражнява режима на лични
отношения и че майката няма намерение да се установява трайно извън
територията на страната. Изразено е съгласие за срок на разрешението от 4
години, като се иска присъждане на разноски. Представя писмена защита, в
която се излага подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че
с исканото разрешение не се накърнява възможността бащата да се среща с
детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуален
представител настоява за отхвърляне на молбата за период до навършване на
осемнадесетгодишна възраст на детето. Сочи се, че бащата не е отказал да
предостави декларация и такава е предоставена на майката със срок до
30.06.2023 г., но последната е отказала да я получи. Изразява съгласие за
даване на разрешение за срок от четири години, но счита, че разноските
следва да остнат в тежест на страните така, както са ги направили.
Депозирана е писмена защита, с която се моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски. Настоява се, че е предоставена нова декларация на
майката за пътуване на детето в чужбина за срок от три години. С писмената
защита е представена декларацията.
Конституирана по реда на чл.15 ЗЗДт „Дирекция социално
подпомагане” – гр. * счита, че молбата следва да бъде уважена, доколкото
кореспондира на интересите на ненавършилото пълнолетие дете, като се
счита, че пътуването следва да бъде обвързано с конкретен срок, период и
конкретни държави.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
127а, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т.9 от ЗБЛД.
За основателността на така предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че с ответника са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно излизането извън граница на същото, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението, е в
интерес на детето.
Не е спорно между страните, че а и видно от приобщеното
удостоверение за раждане на детето И. Е. Я., родена на 07.01.2017г., негови
родители са Й. И. Б. и Е. Я..
Липсва спор, че с влязло в сила решение № 225/05.09.2019 г. по гр.д. №
2137/2018 г. по описа на РС- * родителските права по отношение на детето са
предоставени на майката, а на бащата е определен режим на личен контакт,
както и понастоящем бащата е предявил иск за изменение на режима на
2
лични отношения.
От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпита
на свидетеля *в, съпруг на ищцата, които съдът цени при условията на чл. 172
ГПК, но им дава вяра като достоверни и непротиворечиви, се установява, че
като служители на фирма няколко пъти в годината посещават изложения
извън страната в страни от ЕС за около два – три дни. Детето желаело да
присъства, но предвид липсата на разрешение това било невъзможно. Детето
обичало да пътува, говорело английски и искало да пътува заедно с тях.
Установили се трайно в гр. * и нямали намерение да живеят в чужбина.
Представена е нотариално заверена декларация – съгласие от бащата за
пътуване в чужбина /л.27 от делото/, която обаче е със срок до 30.06.2023 г.,
поради което доколкото изтича в хода на процеса и липсата на представена
такава за период след посочения в декларацията и предвид спора между
родителите, на основание чл. 235,ал. 3 ГПК, съдът е преценил, че следва да
зачете този факт, и е обявил делото за решаване по същество.
С писмената защита обаче от 28.06.2023 г. след даване на ход по
същество е представена нова нотариално заверена декларация – съгласие от
бащата за пътуване на детето в чужбина, която е със срок до 30.06.2026 г.
Този факт, макар и настъпил след съдебното дирене /даване ход по
същество на делото/, следва да се зачете от съда, доколкото касае
процесуалната допустимост на производството по делото в частта по
предявения иск с правно основание чл. 127а, ал. 1 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това/чл. 76 от Закона за българските лични документи/, се решават по общо
съгласие на родителите, като съгласно ал. 2 от същия законов текст, когато
родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Законът не дава възможност
родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права на
ненавършилото пълнолетие дете, да вземе самостоятелно решенията за
извършване на пътувания зад граница и за издаване на задграничен паспорт
на детето. Детето има право на свободно придвижване/в т.ч. да пътува в
чужбина/, но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това
право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. При нужда
на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това, съдът
може да разреши конкретни пътувания за определен период от време или до
определени държави или неограничен брой пътувания през определен период
от време, но също до определени държави.
Производството по чл. 127а, ал. 2 СК е специфично производство
по спорна съдебна администрация и ако между родителите не съществуват
разногласия относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, т.е. ако родителите са
постигнали общо съгласие по тези въпроси/ал. 1 на чл. 127а СК/, това
производство се явява процесуално недопустимо, поради липса на правен
3
интерес за ищеца /в този смисъл Определение №257/04.04.2014 г. по гр.д. №
1592 по описа за 2014 год. на ВКС и др./
В случая наличието на нарочна декларация от родителя, на когото не са
предоставени упражняването на родителските права * Я. за това детето да
пътува с другия родител, който упражнява родителските права в чужбина и
издаването на съответните документи за това, е относимо към допустимостта,
а не към основателността на искането по чл. 127а, ал. 2 СК, а изложените в
исковата молба твърдения и поддържани в съдебно заседание, че между
страните липсва съгласие и има спор по въпросите относно пътуване на
детето в чужбина, са без правно значение, доколкото в хода на
производството по делото са установени факти, които ги опровергават.
Съдът намира, че доколкото е налице валидна и действаща декларация
детето да пътува с майка си навсякъде в чужбина, не е налице интерес от
водене на иска по чл.127а от СК, чиято цел е постановяване на решение, което
да замести липсващото съгласие на ответника за пътуване на детето. Още
повече, че декларацията от 28.06.2023 г. позволява на детето да пътува
навсякъде в чужбина с майка си.
По тези съображения производството в тази част се преценява за
процесуално недопустимо и подлежи на прекратяване.
По искането за издаване на задграничен паспорт за пътуване на детето в
чужбина съдът намира производството за допустимо, поради което подлежи
на разглеждане.
По делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на
ответника, че е дал съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето,
нито е представен такъв. Последното се потвърждава и от изложените в
писмената защита на ищеца доводи за необходимост от такова съгласие и
липса на изразено от бащата за издаване на задграничен паспорт на детето.
Съдът като съобрази изложените от страните обстоятелства и наличието
на издадена декларация-съгласие за пътуване на детето в чужбина, както и
след анализа на ангажираните гласни и писмени доказателства, намира иска
за основателен в тази част, поради което следва да бъде уважен.
В интерес на детето е да бъде издаден паспорт, доколкото понастоящем
няма данни да притежава такъв, за да може да упражнява пълноценно правото
си да пътува извън пределите на страната.
Следва да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на бащата за
снабдяване на детето със задграничен паспорт.
По отношение искането за присъждане на разноски, съдът намира, че
същите следва да останат в тежест на страните така, както са ги направили.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, съобразно
която всяка страна следва да понесе разноските, както ги е направила в хода
на спорната съдебна администрация (така определение №385/25.08.2015 г. на
ВКС, определение от 13.09.2018 г. по ч.в.г.р.д. № 1951/2018 г. по описа на
ВОС и др.). За разлика от исковото производство, в производството по чл.
127а, ал. 2 от СК и чл. 76, т.9 ЗБЛД не се решава със сила на пресъдено нещо
4
спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие на страните за разрешаване на възникнал между
тях спор относно пътуването на общото им дете в чужбина, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора. От друга страна, съдът намира, че такива и не следва да бъдат
възлагани на ответника, доколкото е предоставил декларация за определен
срок и е изразил съгласие за даване на поисканото разрешение за пътуване в
чужбина.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ по искане на майката Й. И. Б., ЕГН **********,
заместващо съгласието на бащата Е. Я., ЕГН **********, да бъде издаден
задграничен паспорт на детето И. Е. Я., ЕГН **********, родена на
07.01.2017г., по реда на Закона за българските лични документи, на
основание чл. 76, т.9 от ЗБЛД.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА по искането с
правно основание чл.127а от СК на Й. И. Б., ЕГН **********, срещу Е. Я.,
ЕГН **********, за постановяване на решение за даване на разрешение
заместващо съгласие на бащата на детето И. Е. Я., ЕГН **********, родена на
07.01.2017г., детето да пътува заедно с майка си до държави-членки на ЕС и
обратно до навършване на пълнолетие на детето, считано от влизане в сила на
решението по време на извън регламентирания режим на лични отношения на
бащата с детето, на основание чл. 130 ГПК.
Решението в частта, в която е прекратено производството по делото,
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен
съд, а в останалата част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5