№ 41170
гр. София, 19.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110136151 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена на 23.06.2021 г. от ПЛ.
К. Д. срещу Г. Б. Ш., с която се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата 250 лева –
незаплатена наемна цена за месец май 2021 г. по договор за наем на магазин с адрес: гр. СВ
Ц С, сумата 95,23 лева – незаплатена стойност на ползвана електроенергия и вода за
месеците април и май 2021 г., сумата 200 лева – обезщетение за причинени вреди на наетата
вещ по време на ползването и сумата 1500 лева – обезщетение за пропуснати ползи периода
от 01.06.2021 г. до 30.11.2021 г. поради невъзможност да се ползва помещението.
При проверка на редовността на исковата молба по реда на 129, ал. 1 от ГПК съдът
констатира следното:
Намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи е частично
недопустим за периода от датата на завеждане на делото – 23.06.2021 г до 30.11.2021 г.,
доколкото се претендира обезщетение въз основа на бъдещи, ненастъпили обстоятелства.
Към датата на предявяване на исковата молба – /23.06.2021 г./ са настъпили фактите, които
ищецът твърди да формират основанието за предявяване на иска за обезщетение за периода
от 01.06.2021 г. до 23.06.2021 г., а именно изтеклият период от време, в който ищецът
твърди, че не е могла да ползва имота и е пропуснала ползата от отдаването му под наем.
Съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК изключение за предявяване на бъдещи вземания е налице
единствено за повтарящи се задължения, каквото претендираното обезщетение не е. В
случай че невъзможността да се ползва имота и след датата на предявяване на исковата
молба продължи е основание за предявяване на нов иск. В случая не би могло да се
приложи и разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като същата касае новонастъпилите
факти, които са от значение за спорното право, но такова каквото е индивидуализирано в
основанието и петитума на предявения иск. Това не може да бъдат факти, които са
основание на нов иск - Решение № 526 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 681/2010 г., IV г.
о., ГК. Следователно за да е допустим искът за обезщетение, ищецът следва да твърди
1
настъпването на фактите, включени в основанието на претенцията му – да твърди, че
фактическият състав на вземането му е завършен към датата на предявяване на исковата
молба. В случая това е налице само за периода от 01.06.2021 г. до 23.06.2021 г. За остатъка
от периода от 26.04.2021 г. до 30.11.2021 г. претенцията е недопустима, тъй като се
претендира обезщетение въз основа на ненастъпило основание – неизтекъл период на
неоснователно препятстване ползването на вещта. По тези съображения, исковете в тази
част следва да бъдат оставени без разглеждане на основание чл.130 ГПК.
Доколкото ищцата претендира месечно обезщетение в размер на 250 лева, то съобразно броя
дни в месец юни 2021 г. съдът приема, че претенцията в периода от 01.06.2021 г. до
23.06.2021 г. е в размер на 191,67 лева /23*(250/30)/, до който размер и за който период е
допустима, а за остатъка от периода и за разликата до пълния размер -1500 лева
недопустима.
Предвид на изложеното съдът на основание чл. 130 ГПК:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА като недопустима искова молба подадена от ПЛ. К. Д. срещу Г. Б. Ш., в частта с
която се претендира обезщетение за пропуснати ползи за периода от 24.06.2021 г. до
30.11.2021 г. и за разликата над 191,67 лева до пълния размер - 1500 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред СГС, в едноседмичен
срок от връчване на препис.
След влизане в сила делото да се докладва за продължаване на процесуалните действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2