№ 5750
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110205250 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 575360-F578882 от 29.04.2021г. Началник
Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за
приходите (НАП) е наложил на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН
и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „***“ ЕООД
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от
ЗДДС.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „***“ ЕООД, по повод
на която е било образувано НАХД № 9761/2021г. по описа на СРС, НО, 97 състав, по което
дело е било постановено Решение № 4297 от 14.11.2022г.
С Решение № 2564/12.04.2023г. по адм. дело № 654/2023г. Административен съд –
София град (АССГ), XVI касационен състав e отменил Решение № 4297 от 14.11.2022г.,
постановено по НАХД № 9761/2021г. по описа на СРС, НО, 97 състав и e върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на СРС.
Въз основа на това Решение на АССГ е образувано настоящото НАХД № 5250/2023г.
по описа на СРС, НО, 10 състав.
В жалбата на „***“ ЕООД се твърди, че Наказателно постановление № 575360-
F578882 от 29.04.2021г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София в
1
Централно управление на НАП, е незаконосъобразно, неправилно и постановено при
съществени нарушения на процедурата по ЗАНН. Посочва се, че не е ясно въз основа на коя
санкционна разпоредба е определена на Дружеството имуществена санкция в размер на
3000 лева, тъй като имало препратка на чл.185, ал.2 от ЗДДС към чл.185, ал.1 от ЗДДС, но
санкцията била наложена в диапазона на чл.185, ал.2, предл.1 от ЗДДС. Освен това в НП
нямало твърдения, че е налице неотразяване на приходи. Поради това се прави извод, че е
налице несъответствие между описаната фактическа обстановка, посочената санкционна
правна норма и размера на наложеното наказание. Това ограничавало правото на защита на
нарушителя. Според жалбоподателя в конкретния случай е установена разлика, която е от
неустановена дейност. В Акта и в НП били посочени размерите на дневния отчет и на
касовата наличност, но липсвали доказателства, че разликата е формирана от приходи, които
не са резултат от извършени продажби, каквото било изискването на чл.33 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006г. на МФ. Прави се извод, че е налице несъответствие между фактическото
описание на нарушението и приложеният закон. Критикува се наказващият орган, че не е
направил преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че тази преценка е
задължителен елемент от съдържанието на Наказателното постановление и липсата й пряко
засягала правото на защита на жалбоподателя. Не били изследвани тежестта на нарушението
и подбудите за извършването му. Санкцията не била пропорционална. С тези аргументи се
иска от съда да отмени Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „***“ ЕООД се представлява от адв.
Кирилова, която в съдебно заседание на 13.09.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По
време на съдебните прения пред СРС на 13.09.2023г. тя моли съда да отмени обжалваното
Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – Началник Отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП се
представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Календжиева, която в съдебно заседание на
13.09.2023г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк.
Календжиева моли съда да потвърди Наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Твърди, че нарушението е безспорно установено, тъй като не била
отразена положителната разлика на фискалното устройство. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят „***” ЕООД стопанисвал търговски обект – сладкарница, находящ
се в гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ № 255. На 01.11.2020г. свидетелите А. Г. и Т.К.
посетили този търговски обект и извършили проверка в качеството им на служители на
НАП. Преди да се легитимират проверяващите направили „контролна покупка” на стойност
4.50 лева, за която не бил издаден фискален бон. След легитимация на проверяващите в
обекта и в хода на започналата проверка било установено, че дневният оборот от
монтираното и работещо в обекта фискално устройство е в размер на 72.80 лева. Била
проверена и фактическата наличност в касата на обекта, като на намерените парични
2
средства бил изготвен и опис. Служителите на НАП установили, че фактическата наличност
в касата на обекта била в размер на 128.47 лева. Било установено, че фискалното
устройство, с което работи проверяваният обект, притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Била констатирана разлика между наличните пари в
касата и това, което показва отчетът от фискалното устройство в размер на 55.67 лева.
Констатациите от проверката били вписани в Протокол за извършена проверка № 0454703
от 01.11.2020г. В Протокола за извършена проверка била отбелязана и т.нар. „контролна
покупка”, за която не бил издаден фискален бон. В хода на проверката било установено, че в
издадените на 01.11.2020г. документи от фискалното устройство в обекта като адрес на
сладкарницата бил посочен адрес „гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ № 225“, а не №
255, където реално се намирал обектът. Поради това на 09.11.2020г. управителят на „***”
ЕООД представил на проверяващите фискален бон от 08.11.2020г., за да докаже, че е
направена корекция в паметта на фискалното устройство относно адреса на търговския
обект и е посочен точният адрес - гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ № 255. В тази
връзка бил издаден Протокол за извършена проверка № 0454709 от 09.11.2020г.
На 09.11.2020г. свидетелката А. Г. (в присъствието на свидетеля Т.К.) съставила
срещу „***“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F578882 за това, че на 01.11.2020г. при извършена проверка в търговски обект по смисъла
на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – сладкарница, находящa се в гр. Нови Искър, ул. „Искърско
дефиле“ № 255, стопанисвана от „***“ ЕООД е установено, че касовата наличност от
монтирания в обекта фискален апарат DATECS DP-150 с индивидуален № DT 821354 и
номер на фискалната памет /ФП/ 02679429, регистриран с потвърждение в приходната
администрация с № 4317928/03.08.2019г. съгласно междинен отчет от ФП №
0006365/01.11.2020г. е в размер на 72.80 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е
128.47 лв. съгласно изготвен опис на паричните средства от управителя на Дружеството,
като установената положителна разлика в касовата наличност в размер на 55.67 лв. не бил
отразена във фискалното устройство /ФУ/ чрез функцията „служебно въведени“ суми.
Поради това е прието, че „***“ ЕООД не е изпълнило задължението си да отрази във ФУ
всяка промяна на касовата наличност чрез функцията „служебно въведени“/„служебно
изведени“ суми, с което е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите (на
кратко : Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ) във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Актът е
връчен срещу подпис на управителя на „***“ ЕООД на дата 09.11.2020г.
Въз основа на горецитирания АУАН Началник Отдел „Оперативни дейности“ –
София в Централно управление на НАП е издал Наказателно постановление №
575360-F578882 от 29.04.2021г., с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на „***“ ЕООД е наложено
3
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Наказателното постановление е получено от управителя на „***“ ЕООД срещу подпис на
13.06.2021г. и е обжалвано с жалба, подадена по пощата на 18.06.2021г. чрез Централно
управление на НАП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите А. Г. и Т.К. (дадени
при условията на устност и непосредственост пред СРС, НО, 10 състав); АУАН № F578882
от 09.11.2020г.; Протоколи за извършена проверка № 0454703 от 01.11.2020г. и № 0454709
от 09.11.2020г.; опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката – към Протокол за извършена проверка № 0454703 от 01.11.2020г.; фискален
бон-копие от 01.11.2020г.; отчет, дневен отчет и общ сторно оборот от 01.11.2020г.;
фискален бон от 01.11.2020г. и от 08.11.2020г.; Заповеди на Изпълнителния Директор на
НАП с № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г., с № 44 от 21.01.2019г. и с № 3766 от 25.09.2019г.;
длъжностна характеристика на А. Г.; служебна бележка с изх. № 1852-5#11 от 09.06.2023г.
от Началник Отдел „Управление на човешките ресурси“ при ТД на НАП – София и плик от
жалба.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства са достоверни,
обективно съществуващи и непротиворечиви. Поради това съдът ги кредитира напълно.
Съдът изцяло се доверява на АУАН № F578882 от 09.11.2020г., Протокол за
извършена проверка № 0454703 от 01.11.2020г., опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката – към Протокол за извършена проверка № 0454703 от
01.11.2020г., фискалните бонове от 01.11.2020г., отчета, дневния отчет и общ сторно оборот
от 01.11.2020г., тъй като тези писмени доказателства взаимно се подкрепят и същевременно
не са налице други доказателства, които да ги опровергават.
Обективни, еднопосочни и достоверни се явяват и приложените по делото Протокол
за извършена проверка № 0454709 от 09.11.2020г. и фискалните бонове от 01.11.2020г. и от
08.11.2020г. Поради това СРС кредитира и тях. Те нямат пряко отношение към предмета на
доказване по делото, но имат значение за установяване на факти, които според съда
отегчават отговорността на Дружеството – жалбоподател.
Приложените на лист 22-26, лист 33-37, лист 55-62, лист 73-74 и лист 79-84 от делото
пред СРС, НО, 10 състав Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП са официални
документи, които са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените
в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. Приложените на 71-72 и лист 75-78 от
делото пред СРС, НО, 10 състав писмени документи намират опора в цитираните по-горе
Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП и доколкото са непредубедени, обективни и
достоверни, съдът кредитира и тях. От съвкупната преценка на служебна бележка с изх. №
1852-5#11 от 09.06.2023г. от Началник Отдел „Управление на човешките ресурси“ при ТД
на НАП – София, длъжностна характеристика на А. Г. и Заповед № 44 от 21.01.2019г. на
Изпълнителния Директор на НАП се доказва, че А. Г. е заемала длъжността „инспектор по
приходите“ в ТД на НАП – София, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция
4
„Оперативни дейности”, Отдел „Оперативни дейности“ - София и на основание чл.193, ал.2
от ЗДДС, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и точка 2 от Заповед № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020г. на Изпълнителния Директор на НАП е имала правото да съставя АУАН. Въз
основа на точка 1.1, б. „г“ от Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния
Директор на НАП, Заповед № 3766 от 25.09.2019г. на Изпълнителния Директор на НАП,
служебна бележка с изх. № 1852-5#11 от 09.06.2023г. от Началник Отдел „Управление на
човешките ресурси“ при ТД на НАП – София и на основание чл.193, ал.2 от ЗДДС съдът
приема, че Любомир Христов в качеството си на Началник Отдел „Оперативни дейности” в
Централно управление на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция
„Оперативни дейности” е бил оправомощен от Изпълнителния Директор на НАП да издава
Наказателни постановления, вкл. и проценото НП от 29.04.2021г. Това означава, че АУАН и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени от компетентни лица.
Показанията на свидетелите А. Г. и Т.К. (дадени при условията на устност и
непосредственост пред СРС, НО, 10 състав) се характеризират като вътрешно логични,
последователни, еднопосочни, обосновани и достоверни. Те намират подкрепа и в
кредитираните по-горе писмени доказателства (най-вече Протокол за извършена проверка №
0454703 от 01.11.2020г., опис на паричните средства в касата, фискалните бонове от
01.11.2020г., отчета, дневния отчет и общ сторно оборот от 01.11.2020г., както и АУАН №
F578882 от 09.11.2020г.). Поради това съдът кредитират изцяло тези гласни доказателства.
Приложеният на лист 7 от НАХД № 9761/2021г. по описа на СРС, НО, 97 състав плик
има достоверна дата на пощенско клеймо. Поради това съдът кредитира и това
доказателство и съответно приема, че жалбата срещу процесното НП е била подадена по
пощата на 18.06.2021г.
Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, еднопосочни и
непротиворечиви помежду си, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по
аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения /към месец юни 2021г./ срок и е
насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което СРС, НО, 10
състав приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
В случая датата на установяване на нарушението и датата на неговото извършване
съвпадат и това е датата 01.11.2020г. Доколкото Актът е съставен на 09.11.2020г., този
съдебен състав счита, че в случая са спазени преклузивните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
От съставянето на Акта на 09.11.2020г. до издаване на обжалваното Наказателно
постановление на 29.04.2021г. са изминали по-малко от шест месеца, т.е. спазен е и срокът
по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Видно от мотивите, изложени по-горе, конкретните АУАН и Наказателно
5
постановление са издадени от компетентни лица – с оглед приложените по делото Заповеди
на Изпълнителния директор на НАП и нормата на чл.193, ал.2 от ЗДДС.
След служебна проверка съдът установи, че между Акта и Наказателното
постановление има съответствие при словесното и цифровото описание на нарушението.
Според настоящия съдебен състав административно – наказателното обвинение срещу „***”
ЕООД е ясно формулирано и не е допуснато ограничаване в правото на защита на
наказаното лице да разбере защо му се ангажира административната отговорност.
Доколкото в Акта и в НП е посочено, че в обекта има монтиран фискален апарат,
който е в достатъчна степен индивидуализиран и е записано, че има активни функции
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, като е отбелязано, че сумата от 72.80
лева е касова наличност, а сумата от 128.47 лева е фактическа наличност, а също и че така е
установена положителна разлика в касовата наличност в размер на 55.67 лева, съдът приема,
че в АУАН и НП са посочени всички съставомерни елементи по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен това в Акта и в Наказателното
постановление са отбелязани времето и мястото на проверката и на извършване на
нарушението. Индивидуализиран е и търговецът. Доколкото нарушението е свързано с
регистриране на всяка промяна на касовата наличност във фискалното устройство чрез
операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, правилно е прието, че
нарушител е търговецът, който извършва търговска дейност в проверявания обект, а не
продавачът или друго физическо лице, оправомощено да борави с касовия апарат. Изрично в
Акта и в НП е записано не само колко е установената касова и фактическа наличност, респ.
колко е констатираната разлика, но е отбелязано и това, че тази разлика в размер на 55.67
лева не е отразена във фискалното устройство като „служебно въведени” суми. Тези
обстоятелства са напълно достатъчни, за да очертаят рамките на конкретното обвинение и
да позволят на нарушителя да организира защитата си. Поради това съдът приема, че в хода
на административно – наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да съставляват предпоставка за отмяна на Наказателното
постановление на формално основание и спорът следва да се реши по същество.
Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение поради
несъответствие между описаната фактическа обстановка, посочената санкционна норма и
размера на наложеното наказание, тъй като чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН изисква в НП да е
посочен видът и размерът на наказанието, а не санкционната норма.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено,
както и законовите разпоредби, които са нарушени, са изисквания към Акта и НП (съгласно
чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН), но тези изисквания не са
самоцелни, а са определящи за рамките на административно – наказателното обвинение.
Описанието на нарушението в Акта и посочената в него правна квалификация очертават
кръга на доказателствено – релевантните факти (стр.67 и стр.69 от „Процесът по ЗАНН“ с
автори Л.П. и Р.И., София 2009г., Издателство „Сиела“). Тези теоретични положения,
отнесени към конкретните АУАН № F578882 от 09.11.2020г. и Наказателно постановление
6
№ 575360-F578882 от 29.04.2021г., показват, че предметът на доказване на конкретното
административно – наказателно обвинение е дали „***“ ЕООД на 01.11.2020г. в
стопанисвания обект - сладкарница в гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ № 255 е имал:
1) фактическата наличност в касата в размер на 128.47 лева; дневен оборот от монтираното
фискално устройство в размер на 72.80 лева; 2) неотразяване и нерегистриране във
фискалното устройство на установената положителна разлика от 55.67 лева чрез функцията
„служебно въведени“ суми – при посочена от административно – наказващия орган правна
квалификация на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. От
тук съответно следва изводът, че според АУАН и НП е без значение и не е предмет на
доказване дали въпросната разлика от 55.67 лева представлява укрити приходи и дали има
щета за фиска. Отделно от това - нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ не предвижда като резултат (елемент от фактическия състав на нарушението)
укриване на доходи чрез неотразяване на приходи. Поради това настоящият съдебен състав
счита, че при преценката по съществото на спора съдът следва да се води от онези факти и
обстоятелства, които рамкират административно – наказателното обвинение още с АУАН и
които покриват състава на вмененото нарушение.
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (в сила към 01.11.2020г.) извън случаите на продажби/сторно операции
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира, се
налага изводът, че по делото е безспорно доказано, че на 01.11.2020г. към момента на
проверката от служителите на НАП в проверявания обект е имало реално 128.47 лева в
касата (видно от описа на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката – към Протокол за извършена проверка № 0454703 от 01.11.2020г.) при
наличност във фискалното устройство според извадения дневен отчет - 72.80 лева. В този
смисъл са Протокола за извършена проверка № 0454703 от 01.11.2020г., АУАН № F578882
от 09.11.2020г., описа на паричните средства в касата към 01.11.2020г.; фискалните бонове
от 01.11.2020г., отчета, дневния отчет и общ сторно оборота от 01.11.2020г., както и
подкрепящите ги показания на свидетелите Г. и Колев. От съвкупната им преценка съдът
установява, че към момента на проверката на 01.11.2020г. в сладкарницата, стопанисвана на
„***“ ЕООД е констатирана разлика между фактическата наличност в касата и наличността
от фискалното устройство в обекта в размер на 55.67 лева, без тази разлика да е била
отразена и регистрирана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“
суми.
От гореизложеното следва, че от обективна страна доказано е реализиран съставът на
нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 на 13.12.2006г. на МФ. Всяка промяна на
7
касовата наличност следва да бъде отразена във фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, като причината, поради която това не
е сторено е ирелевантна за съставомерността на деянието и евентуално може да има
значение при индивидуализацията на административно-наказателната отговорност.
Процесното нарушение е формално. То е довършено с неотразяването и
нерегистрирането във фискалното устройство (в случая чрез операцията „служебно
въведени“ суми) на реално налични в касата пари. Причиняването на щета за фиска не е
елемент от фактическия състав на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
Задължено лице в случая е лицето, което осъществява търговска дейност в
проверявания обект. Събраните по делото доказателства (Протокол за извършена проверка,
АУАН, опис на парични средства, отчет, дневен отчет, общ сторно оборот и фискален бон
от 01.11.2020г., както и показанията на св. Г.) установяват, а и жалбоподателят не оспорва,
че към датата на нарушението задължено лице е „***“ ЕООД.
Административната отговорност на юридическото лице - „***“ ЕООД е обективна и
безвиновна. Поради това СРС, НО, 10 състав счита, че конкретно вмененото на Дружеството
- жалбоподател нарушение е реализирано и от субективна страна.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лева, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите
по чл.185, ал.1 от ЗДДС (за физическите лица, които не са търговци, „глоба” в размер от 100
до 500 лв.; за юридическите лица и едноличните търговци – „имуществена санкция” в
размер от 500 до 2000 лв.). С оглед данните по настоящото дело съдът приема, че доколкото
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е издадена от Министъра на финансите на основание
чл.118, ал.4 от ЗДДС и представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на чл.118
от ЗДДС, то на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС следва да се определи административното
наказание, което да се наложи на лицето, извършило в случая нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. От изложените по-горе мотиви става ясно, че това
лице е „***“ ЕООД, поради което и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на него следва да
бъде наложена „имуществена санкция“ в диапазона от 3000 до 10 000 лева или от 500 до
2000 лева – в зависимост от това дали нарушението води или не води до неотразяване на
приходи.
Анализът на чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че за да се
наложи на юридическо лице санкция в размерите по чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС следва
нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Този резултат следва да е въведен
като е елемент от фактическия състав на нарушението, да е посочен в АУАН и в
Наказателното постановление и да е очертан в кръга на доказателствено – релевантните
факти. В този смисъл са Решение № 4114 от 18.06.2018г. на АССГ – IX касационен състав;
8
Решение № 3956 от 13.06.2018г. на АССГ – XI касационен състав и други.
В конкретния случай в АУАН и в НП не е посочено дали процесните 55.67 лева
представляват неотразени приходи от продажба или от други действия. Доколкото
административно – наказващият орган не твърди въпросната разлика да представлява
реализирани, но неотразени продажби, нито въззиваемата страна е събрала доказателства за
това (доколкото в деня на проверката – видно от Протокол за извършена проверка №
0454703 от 01.11.2020г. – е била извършена контролна покупка на стойност 4.50 лева, за
която не е бил издаден фискален касов бон, но няма събрани доказателства за други
клиенти, на които в проверявания ден не е бил издаден фискален касов бон, а от една
контролна покупка на стойност от 4.50 лева не може да се презумира и по пътя на
житейската логика да се достигне до извода, че е имало и други покупки, от които да има
реално получен приход, който да не е бил отразен във фискалното устройство на обекта -
доколкото няма събрани такива доказателства), настоящият съдебен състав счита, че не
може (без надлежно повдигнато административно обвинение за неотразяване на приходи и
без събрани доказателства за това) да се приложи чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС. Поради това
СРС приема, че са налице основанията за налагане на имуществената санкция на „***“
ЕООД по чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, която от своя страна съответства на
вменената за нарушена правна норма на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, чийто фактически състав не включва реализиране и неотразяване на приходи.
В правомощията на съда по чл.63, ал.7, т.1 и т.4 от ЗАНН е да измени Наказателното
постановление като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствената част на административно-наказателното
обвинение и да намали размера на наложената имуществена санкция. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по т. д. № 1/2020г., ОСС, І и ІІ колегия.
Изхождайки от това принципно съображение настоящият съдебен състав счита, че няма
пречка с този съдебен акт да се приложи чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС – доколкото от
една страна конкретното нарушение представлява нарушение на Наредбата, издадена от
Министъра на финансите на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, а от друга страна няма
безспорни доказателства, нито словесни твърдения на административно – наказващия орган
в АУАН и НП нарушението да е свързано с неотразяване /скриване/ на приходи. Поради
това на „***“ ЕООД законосъобразно може да се наложи единствено предвидената в чл.185,
ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в диапазона от 500 лева до 2000 лева.
Отегчаващи отговорността обстоятелства в случая са констатираната неточност на адреса на
обекта във фискалното устройство и неиздаването на касов бон за т. нар. „контролна
покупка“ от 4.50 лева. Смекчаващи отговорността обстоятелства са изминалият период от
време от датата на деянието и това, че преди процесното деяние няма данни „***“ ЕООД да
е имало други извършени административни нарушения. С оглед съотношението на
смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства, както и предвид невисоката
степен на обществена опасност на конкретното деяние, настоящият съдебен състав счита, че
имуществената санкция на „***“ ЕООД следва да бъде отмерена в рамките около и малко
9
под средния размер, предвиден в чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, т.е. 1000 /хиляда/
лева. Доколкото с обжалваното Наказателно постановление на „***“ ЕООД е определена на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 3000 лева, а
настоящият съдебен състав счита, че на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС
имуществената санкция следва да бъде в размер на 1000 лева, то на основание чл.63, ал.7,
т.1 и т.4 от ЗАНН следва да се измени обжалваното Наказателно постановление в частта
относно правното основание и размера на наложеното административно наказание.
Конкретното нарушение е формално и представлява типична проявна форма на
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Установената разлика
между фактическата наличност и отчетената на фискалното устройство не е пренебрежимо
малка. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Има и отегчаващи отговорността обстоятелства. Дали фискът е ощетен или
не е без значение за фактическия състав на нарушението, тъй като то е формално и се счита
за довършено и без да са настъпили вреди. Поради това, макар изрично в Наказателното
постановление да не е обсъден въпросът за приложението на чл.28 от ЗАНН, СРС приема, че
в случая не е допуснато противоречие със закона (съгласно мотивите на Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС) и съответно не следва да се прилага чл.28 от
ЗАНН.
Твърдението на жалбоподателя, че преценката за приложимостта на чл.28 от ЗАНН
била „задължителен елемент“ от съдържанието на Наказателното постановление не намира
опора нито в съдържанието на нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, нито в цитираното по-горе
Тълкувателно решение.
С оглед на всичко изложено по-горе този съдебен състав счита, че следва да се
измени Наказателното постановление в частта относно правното основание за налагане на
административно наказание /от чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1
от ЗДДС/ и относно размера на наложената имуществена санкция като същата бъде
намалена от 3000 лева на 1000 лева. В останалата част (относно това, че „***“ ЕООД е
извършило нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ)
обжалваното Наказателно постановление следва да остане в сила.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и
съобразено с разпоредбите на чл.63д, ал.4 и ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, както и с
това, че юрисдикционният акт не е отменен. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на НАП следва да се присъди възнаграждение
съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ следва
да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според
Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, каквото е
10
настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало едно
открито съдебно заседание пред СРС, НО, 97 състав с участието на юрк. Митева на
26.09.2022г., едно открито съдебно заседание пред АССГ, XVI касационен състав с
участието на юрк. Календжиева на 17.03.2023г. и две открити съдебни заседания пред СРС,
НО, 10 състав с участието на юрк. Календжиева - на 14.06.2023г. и на 13.09.2023г. Поради
това и доколкото самият правен спор не се отличават с фактическа и/или правна сложност,
настоящият съдебен състав прие, че Дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер около средния, предвиден в
Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 120 (сто и двадесет) лева.
По делото са налице данни, че в производството пред СРС, НО, 97 състав – в съдебно
заседание на 26.09.2022г. са направени разноски от бюджета на съда за явяване на св. Г. в
размер на 44.89 лева. В случая направените разноски са от бюджета на съда, но СРС не е
страна по спора. Поради това и с оглед изхода на спора, доколкото жалбоподателят не е
успял да докаже, че обжалваното от него НП следва да бъде отменено, на основание чл.84 от
ЗАНН, вр. чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски за свидетел в размер на
44.89 лева следва да се поемат от нарушителя. Поради това „***“ ЕООД следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 44.89 лева за направени разноски за явяване
на свидетел пред СРС, НО, 97 състав на 26.09.2022г. Освен това - на основание чл.84 от
ЗАНН, вр. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК „***“ ЕООД следва да плати и 5.00 лева - държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на СРС – в случай, че сумата от 44.89 лева не бъде
доброволно платена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 575360-F578882 от 29.04.2021г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на
НАП, с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 (три
хиляди) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС, в частта относно правното основание за налагане на
административното наказание : от чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на чл.185, ал.2, изр.2,
вр. ал.1 от ЗДДС и в частта относно размера на имуществената санкция, като я
намалява от 3000 (три хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : ****, с
управител и едноличен собственик на капитала : К.В.Т., да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет лева) за направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
11
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : ****, с
управител и едноличен собственик на капитала : К.В.Т., да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 44.89 лв. (четиридесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки)
за направени по делото разноски за свидетел, както и 5.00 лв. (пет лева) - държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на СРС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12