№ 99
гр. Силистра, 08.08.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в закрито заседание на осми август две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмил Хърватев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Василева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д. № 214 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 538, ал. 2 от ГПК
Постъпила е жалба от К.Н.Л., в качеството му на настойник на поставения
под пълно запрещение И.Н.Л. срещу Решение № 2736 от 30.07.2019 г. по ч.гр.д. №
1081/2019 г. на РС Силистра. Оплакването на жалбоподателя е за
незаконосъобразност на решението в частта, с която искането му е оставено без
разглеждане, като моли въззивният съд да постанови решение, с което да я уважи.
Излага доводи в подкрепа на искането си.
За да се произнесе по делото, въззивният съд съобрази следното:
Силистренският районен съд е бил сезиран с молба от К.Л. в качеството на
настойник на брат му, с която желае да бъде разрешено издаването на дебитна
карта по банкова сметка, *** „Банка ДСК“ ЕАД на името на поднастойния. Излага
съображения, че това се налага за теглене на пенсията, която запретеният
получава по банков път, необходима за покриване на разходите по неговата
издръжка. Поискал е разрешението да се отнася и до подновяване на дебитната
карта, както и за теглене на суми от сметката на каса. Твърди, че брат му е
имал издадена карта, но валидността ѝ изтича, а „Банка ДСК“ – клон
Силистра е отказала да я поднови без разрешение на съда.
Районният съд е уважил молбата частично, като е дал разрешение за теглене
на пари от сметката и е оставил без разглеждане искането относно дебитната
карата. Мотивите за това са, че чл. 25, ал. 3 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г.
за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти (по-нататък само Наредба № 3)
гласи, че платежната карта се ползва само лично от оправомощения ползвател на
платежни услуги. Според първоинстанционния съд, текстът на тази разпоредба
обосновава извода, че недееспособните лица не могат да разполагат с дебитни
карти, тъй като не биха могли да извършват лично разпоредителни действия с
наличните средства по сметката, а такива не биха могли да предприемат от тяхно
име законните им представители, при положение че е недопустимо картата да се
предоставя за ползване от трето лице. Тази нормативна уредба сочи, че тегленето
на парични суми чрез ползване на дебитна карта се явява правно действие, което
не може да се извърши чрез представител, а единствено лично от оправомощеното
лице, поради което съдът не е овластен да даде разрешение в обратния смисъл,
дори да са налице предпоставките по чл. 130, ал. 3 във вр. чл. 165, ал. 4 от СК.
От друга страна, за да уважи молбата за теглене на пари от каса,
първоинстанционният съд се мотивира с необходимостта настойникът да разполага с
тази възможност, тъй като е негова грижата за задоволяване на текущите
потребности на запретеното лице.
По делото са приложени следните писмен доказателства, които въззивния съд
намира за относими: Решение № 11/11.04.2013 г. по гр.д. № 29/2013 г, на ОС
Силистра за поставяне под пълно запрещение на И.Н.Л. (л.5); Акт за учредяване
на настойнически съвет от 05.09.2013 г. (л.6); Удостоверение за назначен
настойник (л.7); Решение на ТЕЛК-Русе (л.8); Удостоверение за банкова сметка ***
И.Л. (л.9); Копие на дебитна карта на името на IVO LIPKOV, валидна до 07/19
(л.10); Удостоверение УП-8 за получени суми от пенсии и добавки (л.13);
Протокол от решение на настойническия съвет (л.15); Декларация по чл. 534 от ГПК (л.17).
Въззивният съд, като съобрази закона, направените искания и събраните
доказателства, намира жалбата за допустима и основателна.
Производството за даване на разрешение по чл. 165, ал. 4 от СК е
охранително. Охранителните производства са безспорни. Те са израз на вмененото
с чл.2 от ГПК задължение за съда да разгледа всяка подадена до него молба за
съдействие при упражняването на лични и имуществени права. Законодателят е
преценил, че за осъществяване на определени лични и имуществени права е
необходимо съдействието на съда като орган, който със своята висока
компетентност по въпросите на правото би съобразил всички интереси, в това
число на молителя и на обществото, и би се произнесъл по отправената молба,
намирайки разумния баланс между тях. Баланс, който понякога е завоалиран зад
императивите на множеството правни норми, недопускащи на пръв поглед да се
удовлетвори молбата за съдействие. Именно затова, в тези особени случаи,
изрично предвидени в закона, на съда е отредено да даде съдействие, защото се
предполага, че авторитетно ще разкрие истинския смисъл на относимите
норми.
Действително чл. 25, ал. 3 от Наредба № 3 гласи, че платежната карта се
използва само лично от оправомощения ползвател на платежни услуги, и на пръв
поглед създава впечатление, че това е императивна норма, указваща на задължение
за лично ползване, и забрана за предоставянето ѝ на трето лице от страна
на титуляря. Всъщност, този текст въвежда необорима презумпция, необходима за
функционирането на платежната система чрез платежни карти. Тя е зле формулирана
текстово, тъй като презумпционната
предпоставка и презумираният факт не личат ясно, както се очаква при
използването на тази законова техника. Нейният смисъл е: предполага се, че
лицето, което използва платежната карта, е оправомощеният ѝ ползвател. Тя
е аналогична на презумпцията в чл. 4, изр. 2 от Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги, която гласи, че титуляр на електронното
изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.
Необоримостта се състои в невъзможност да се оспори авторството и титулярството,
когато подписаният документ е създаден от лице, на което е предоставен достъп
до начина за идентифициране. Разликата в двата случая е, че по ЗЕДЕУУ
законодателят е съобразил житейски случващото се, че лице, различно от
титуляря, може да е получило достъп до начина на идентифициране; а по Наредба №
3 не го е сторил изрично в нормативния акт. Като даже, съгласно чл. 30,
търговец, при който се намира терминалното устройство ПОС, чрез което се
извършва плащането, може да откаже използването на платежна карта при несъответствие
на подписа върху платежната карта с подписа върху документа за операцията или
документа за самоличност, както и при отказ от страна на държателя да представи
документ, потвърждаващ неговата самоличност, или когато търговецът установи, че
неоправомощено лице използва платежната карта. В тези случаи търговецът може да
задържи платежната карта от името на издателя – ал. 2, но самата разпоредбата
не задължава за това.
Тази житейска реалност: ползване на банковата карта от лице, което не е
неин титуляр, е намерила място в чл. 249, ал. 1 от Наказателния кодекс,
криминализиращ ползването на платежен инструмент без съгласието на титуляря.
Ако чл. 25, ал. 3 от Наредба № 3 въвеждаше забрана, тя следваше да е скрепена с
някаква санкция. Санкцията в Наказателния кодекс е само ако дебитната карта се
ползва без съгласието на титуляря. От аргумент за противното, щом има съгласие,
санкция няма. Предвиденото в чл. 30 от Наредба №3 право на търговеца да откаже
използването на картата и да я задържи (ако пожелае), има превантивен характер
по отношение извършването на престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК, а не
санкционен за лицето, което се опитва да използва картата. Молителят се домогва
да се добере до това съгласие, което няма как да бъде дадено от пълно
запретения. Вместо него, съгласието се търси от съда, под формата на разрешение
по чл. 165, ал. 4 във вр. чл. 130, ал. 3 от СК.
Общото между двата закона, които се опитват да нагодят вековните традиции
и юридически конструкции в използването на хартиени пари и документи, към
работата с „електронни“ такива, е, че прехвърлят отговорността и негативите от
нехайството при боравене с техническите средства за идентификация към титуляря,
комуто са предоставени. Но, дебело трябва да се подчертае – те не отричат
житейски случващото: че ежедневно хиляди хора в страната теглят пари и
разплащат на ПОС терминал с чужди платежни карти, в полза на титулярите им; и
че в бизнес кореспонденцията най-често електронният подпис се ползва от
служителя на титуляря, включително и за нареждане на суми чрез т.нар.
„електронно банкиране“. Няма законов текст, който изрично да допуска
представителството в този случай, но има такъв, говорещ за „предоставен достъп
до начина за идентифициране“ на титуляря на електронния подпис; и друг –
санкциониращ ползването на дебитна карата без съгласието на титуляря, както бе
посочено по-горе.
Случващото се в живота понякога е по-силно от неадекватните за съвремието
правни положения, с които на недееспособните, на практика, е отречена
възможността да се ползват от редица достижения на техниката. На основание чл.
533 от ГПК въззивният съд по своя инициатива събра следното доказателство от
интернет сайта на „Банка ДСК“ ЕАД: Общи
условия по договор за издаване и обслужване на дебитни карти на „Банка ДСК“ ЕАД
(л.12-13 от в.д.). След запознаване с чл. 12 от Общите условия, въззивният
съд не намира никаква правна логика банката да предоставя на лица от 7 до 14
годишна възраст продукта ДСК СТАРТ (дебитна карта), която се издава на името на
малолетното лице по сметка в лева, открита със съгласието и на името на законния
представител (родител или настойник), а да отказва на запретения И.Л.
издаването на дебитна карта. С тези общи условия съвсем съзнателно се
предоставя на недееспособно лице да борави с дебитна карта, като това става със
задължаване на чужда сметка. Тоест, банката приема от недееспособно лице
нареждане, за задължаване на чужда сметка. В случая с молителя би следвало на
още по-голямо основание да не се отказва издаването на дебитна карта, тъй като
сметката е на негово име (л.9 от п.д.). Излиза, че малолетните се третират
по-благоприятно от лишените от дееспособност пълнолетни, въпреки че режимът за
извършване на правни действия вместо тях и от тяхно име е еднакъв – чл. 5, ал.
3, пр.1 от ЗЛС. Това е флагрантен пример за дискриминационно отношение, което
никой съд не следва да търпи, в това число и Силистренският окръжен съд.
Съгласно специалното законодателство, приложимо по казуса – Закона за платежните услуги и платежните
системи, в Глава шеста, Раздел IV „Достъп до платежни сметки“, чл. 117, ал. 1
гласи, че „Потребителите,…,не могат да са обект на дискриминация от страна на
банките въз основа на…, нито на друго основание съгласно чл. 21 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, когато тези потребители…се опитват да
получат достъп до платежна сметка на територията на Република България.“
Съгласно чл. 118, ал. 1, т. 4, б. „б“ от същия закон, чрез платежната сметка се
предоставят услуги по платежни операции, извършвани чрез платежна карта,
включително плащания чрез интернет. Ал. 2 на чл. 117 от Закона забранява условията,
приложими във връзка с откриването и воденето на платежна сметка за основни
операции по смисъла на чл. 118, да са дискриминационни. Налице е дискриминация
по чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, основана на
признака увреждане.
Законовото изискване в чл. 130, ал. 3 от СК да се иска разрешение от
районния съд за разпореждане с влогове на деца и лица под настойничество е
архаично и несъобразено със съвременната действителност. Това изискване се
съдържа още в отменения чл. 89 от ЗЛС. По онова време може и да е имало разумен
аргумент да се въведе такова ограничение, тъй като влоговете са имали предимно
спестовен характер и са кумулирали значителни средства, с които се е целяло да
се обезпечи бъдещето на детето/недееспособния. В днешно време сметките, по
които се превеждат пенсиите, са разплащателни. Те нямат спестовен характер.
Това, че банките поставят и спрямо тях изискването за разрешение от районния
съд е пропуск на законодателя да уреди по-гъвкаво случаите като настоящия, в
който е очевидно, че пенсията от 150,70 лв и добавката за чужда помощ от 94,19
лв на месец нямат спестовен потенциал. Разумно би било изискването за теглене
на суми от спестовни влогове да остане, а да се разреши на настойника достъп до
разплащателната сметка, по която се превежда пенсията на поднастойния. До
момента, в който законодателят прозре тази необходимост, няма пречка
разрешението за теглене на суми от посочената в молбата сметка да бъде с
постоянен характер.
Молителят е посочил в искането си конкретна банкова сметка, *** И.Л. се
превежда по нея. Не е представено доказателство в тази насока, но съдът счита,
че декларацията по чл. 534 от ГПК е достатъчна гаранция за достоверност на
твърдения факт. Освен това, той кореспондира с представеното копие на
невалидната дебитна карта, чийто титуляр е И.Л., в подкрепа на твърдението, че
необходимостта от разрешение е именно с оглед издаването на нова дебитна карта.
Следва да се съобрази също, че липсват данни по делото издаването на
предходната дебитна карта да е довело до накърняване интереси на запретения по
някакъв начин.
Твърдението за отказ на Банка ДСК да издаде такава без съответния акт на
съда се доказва също с декларацията. Този отказ, на практика, легитимира
правния интерес на молителя да иска от съда издаването на охранителния акт.
Видно от удостоверението УП-8 (л.13 от п.д.) на И.Л. се изплащат по
244,89 лева месечно. Тази сума е толкова малка, че не би могла да провокира
каквито и да е съмнения относно целите, за които ще се използва от настойника,
за да се обсъжда въпросът ще противоречи ли разрешението на интересите на
запретения – чл. 130, ал. 3 от СК. Още повече че дейността на настойника е
почетна – чл. 164, ал. 1 от СК, а съгласно чл. 165, ал. 1 от СК той управлява
имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в
негов интерес. Законът задължава, но и предполага, че съгласявайки се да бъде
настойник, той ще е добросъвестен. От значение е също, че решението да се
поиска издаване на дебитна карта не е само негово, а на настойническия съвет –
видно от приложения протокол (л.15 от п.д.).
И не на последно място трябва да се разсъждава за ефекта на даденото
разрешение от първоинстанционния съд и отказаното. След като на настойника е
разрешено да тегли суми от банковата сметка на поставения под пълно запрещение,
отказът да се разреши издаването на дебитна карта е лишен от правна и житейска
логика. Както бе изложено по-горе, това не противоречи на закона, защото рискът
е за титуляря на сметката и дебитната карта. И понеже той е недееспособен, в
крайна сметка ще се понесе от настойника му – в случая този, по чиято
инициатива се иска разрешението.
Въззивният съд намира, че са налице основания да уважи жалбата, като за
целта следва да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е
произнесен отказ по сезиращата молба, и сам даде исканото разрешение. Касае се
именно за отказ по чл. 538, ал. 1 от ГПК на районния съд да уважи искането на
молителя, а не за оставянето му без разглеждане, както е посочено в диспозитива
на решението. Това е така, защото първоинстанционният съд е разгледал по
същество молбата. Намерил е, че са налице предпоставките за уважаване на част
от нея. В същото време неправилно е преценил, че е налице пречка по чл. 25, ал.
3 от Наредба № 3 да я уважи в останалата част. Без значение е какво гласи
диспозитива, важно е съдържанието му, с което не е откликнато на молбата по чл.
531, ал. 1 от ГПК, като са изложени съображения по съществото на искането.
Водим от гореизложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2736 от 30.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1081 на РС Силистра В
ЧАСТТА, с която на К.Н.Л., действащ в качеството на настойник на поставения под
пълно запрещение И.Н.Л., е отказано да се разреши издаването на дебитна карата
на името на И.Л., по сметка с IBAN ***, като отказът се съдържа в диспозитива
„ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ“, и вместо това постановява:
РАЗРЕШАВА на И.Н.Л., действащ чрез настойник, да бъде издадена дебитна
банкова карта, включително подновявана за целия период на съществуване на
банковата сметка, по банкова сметка с IBAN *** „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр И. Н.Л., която да бъде получена заедно с ПИН
кода от настойника, който да подписва, подава и получава всички необходими
документи във връзка с това и да тегли парични средства от получените като
пенсия и добавки към нея суми по банковата сметка чрез дебитната карта; като
ПОТВЪРЖДАВА решене № 2736 от 30.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1081 на РС
Силистра в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.