№ 26
гр. **, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104771 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба от С. Р. С. от гр.**
против „4***. Ищецът твърди, че на 17.12.2017г. сключил договор за заем с
ответника за сумата от 300 лева, като следвало да върне сумата в размер на
386,99 лева за срок от 30 дни след сключване на договора. Твърди, че
уговорения лихвен процент бил в размер на 40,96 %, а ГПР в размер на 49,6
%. Твърди, че при сключване на договора страните уговорили, че ищецът
дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 76,89 лева. Ищецът
твърди, че погасил изцяло сумата от 386,99 лева. Твърди, че договорът е
нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26 ЗЗД тъй като противоречи на
императивни правила. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.10
ал.1 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма. С
договора са предоставени финансови услуги от разстояние. За
действителността на договора следва да са спази процедурата уредена в
ЗЕДЕУУ. Доставчикът не е изпълнил задължението си да предостави на
ищеца преддоговорна информация и не е получил валидно съгласие на
потребителя за сключване и изпълнение на договора и условия при които
1
ищецът може да се откаже от него. Твърди, че разменените между доставчика
и потребителя на електронни съобщения не отговарят на императивните
изисквания на закона. Твърди, че не са подписани, тъй като нямат положен
електронен подпис, поради което нямат формална доказателствена сила. В
тази връзка твърденията на ищеца са, че ответното дружество е приела за
сключен договор с ищеца в нарушение на предвидените императивни
правила, без ищецът да е изразил валидно своето съгласие. Нарушено е и
изискването договора да е написан по ясени разбираем начин, като всички
елементи да са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в
два екземпляра. Договорът е нищожен и тъй като не е посочен общия размер
на кредита. За да е действителен следва в общия размер на кредита да е
посочена сумата, която е получена, как и кога следва да бъде изплатена. В
случая твърди, че е налице формално посочване размера на отпуснатия заем в
размер на 300 лева.
Твърди, че договорът е нищожен и защото не е посочен ГПР както се
изисква по закон, а само процента. Липсва ясно разписана методика за
формиране на ГПР, кои компонентни са включени и как се формира ГПР.
Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР а именно кои
компонентни точно са включени в него и как се формира посочения ГПР е в
пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал.2 и
ал.4 ЗПК.
Твърди, че е посочен ГЛП от 40,96 %, без да е изяснено как тази
стойност се отнася към ГПР. В договора освен възнаградителната лихва не
били посочени всички останали такси и разходи, индивидуаризирани по вид и
размер, водещи до различен размер на ГПР.
В договора погрешно бил посочен ГПР, който в действителност е в
размер на 347,96 % . Неправомерно била платена и такса за експресно
разглеждане на кредита, тъй като такава не се дължи. Твърди, че тази такса
била платена при липса на основание и представлява заплащане на
възнаграждение за услуга, която реално не е предоставена на ищеца.
Неправомерно тази такса за експресно разглеждане в размер на 76,89 лева
представлява печалба на кредитора и трябва да е част от ГПР и ГЛП. Ако е
включена в тях, то ГПР е щял да бъде 347,96 %.
Ищецът твърди, че клаузите уреждащи заплащането на цена за
2
допълнителни услуги са изцяло неравноправни и нищожни. Те са във вреда
на потребителя, не отговарят не изискванията за добросъвестност и водят до
неравновесие в правата на страните. С тези действия ответникът е
заобиколил закона и неправилното изчисляване е самостоятелно основание за
недействителност на договора. Ищецът твърди, че грешното посочване на
ГПР се приравнява на непосочен ГПР, респективно целият договор следва да
бъде обявен за недействителен на основание чл.22 ЗПК. Твъди, че договорът е
нищожен и поради противоречие с добрите нрави. Възнаградителната лихва,
която следва да включи и таксата за експресно разглеждане на молбата за
кредит надвишава трикратния размер на законната лихва. Ищецът навежда
доводи, че договорът е нищожен и тъй като няма условията за издължаване на
кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността, датите на плащане на погасителните вноски. Сочи, че е
нищожен и поради обстоятелството, че в същия не е посочено правото на
отказ на потребителя от договора и срока на отказ, в който може да го
упражни. Твърди, че договорът е унищожаем и поради обстоятелството, че е
сключен при крайна нужда. Бил принуден, тъй като нямал пари да плати
консумативни разходи на семейството си и това е формирало вътрешната му
воля да го сключи. Твърди, че договорът е сключен при явно неизгодни за
ищеца условия с оглед драстично несъответствие и несъразмерност на
насрещните престации. Твърди, че договорът е нищожен поради нарушаване
на добрите нрави, респективно на основание чл.146 ЗЗП поради
неравноправност на отделни клаузи. Поради това счита, че следва да върне
само сумата от 300 лева, а останалата сума от 86,99 лева е платена недължима
сума. Моли съда да осъди ответника да му, заплати сумата от 86,99 лева,
недължимо платена, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва предявения иск.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
Правното основание на претенцията е чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Претендира се връщане на суми, дадени при начална липса на основание, а
именно на основание нищожен договор. Не е спорно по делото, че на
17.12.2017г. бил сключен договор за потребителски кредит № **********
3
между „*** като заемодател и С.С. като заемател. Видно е, че съгласно
договора на ищеца е бил предоставен заем от 300 лв., който е следвало да се
върне в срок от 30 дни. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на
договора и е в размер на 40,96 %. Видно е, че общият размер на всички
плащания е бил 386,99 лв., която сума е сборът от общия размер на заемната
сума и начислената договорна лихва по кредита при ГЛП 40,96%. В договора
е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49,6 %.
Страните са договорили такса експресно разглеждане на кредита, която
е незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно
разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит и която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
отпускане на кредит. Съдът приема, че тази клауза е нищожна.
Систематичното тълкуване на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК разкрива целта на
законодателя да разграничи таксите, дължими за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани за
действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и
забранява вторите. Експресното разглеждане на документи не е действие
по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването
му. Тази такса не спада и към допълнителните услуги, които нямат пряко
отношение към съществените престации, които при договора за кредит са : 1.
предоставяне на парична сума (от банката) и 2.връщане на същата, заедно с
уговорената възнаградителна лихва на определения падеж (от
кредитополучателя). Допълнителните услуги са : такива по издаването на
различни удостоверения от банката, включително заверени копия от
договора/погасителен план, известяване със СМС или по телефон за получено
плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези действия са
свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на страните,
нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което е
обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са
предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните
административни разходи по отпускането или управлението на един
кредит. Експресното разглеждане на документите на потребителя няма
пряко отношение към съществените престации при договора за кредит и от
тази гледна точка може да бъде определено като допълнителна услуга.
По изложените съображения, съдът приема, че таксата за експресно
4
разглеждане на кредита попада в обхвата на чл.10 ал.2 ЗПК, съгласно която
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което се явява
нищожна.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата не включва чл.10 ал.2
ЗПК, поради което съдът приема, че не води до недействителност на
договора, при което заемателят да дължи връщане само на главница.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е дължал връщане на
главница и възнаградителна лихва, но не и такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит.
Що се отнася до възражението, че по договора липсва погасителен план
(т.5 от исковата молба), съдът счита, че е неоснователно. В договора е
отразено, че срокът му е един месец, посочена е дата на отпускане на кредита
и дата на връщане, което е на една вноска.
По отношение на възражението, че договора не регламентира право на
отказ на кредитополучателя от договора (т.6 от исковата молба), съдът
констатира, че в приложения по делото договор е отразено, че съгласно т.5.1
(лист 9 от делото) Кредитополучателят има право да се откаже от договора за
кредит без нужда да обосновава отказа си, в 14 дневен срок от сключването
му, който отказ се подава писмено чрез известие за отказ до кредитодателя. С
регламентиране на това право, кредитодателят е изпълнил задължанието си
по чл.11 ал.1 т.20 ЗПК.
Ищецът твърди, че договорът не е подписан. Договорът е сключен от
разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква полагане на подпис на страните
по договора.
Договорът и приложенията към него са написани на ясен и четим
шрифт, посочен е размера на главницата, размер на възнаградителната лихва.
Посочен е размера на ГЛП и ГПР, които са в рамките на закона. Размерът на
шрифта отговаря на изискванията на закона.
По възражението на ищеца, че договорът е сключен при крайна нужда,
съдът приема, че тези твърдения не са доказани. Ищецът не е представил
5
доказателства в тази насока е не е въвел фактически обстоятелства, на които
се основават.
Възражението, че договорът е сключен при явно неизгодни условия,
съдът не споделя. Както ГПР, така и ГЛП са в рамките на допустимия от
закона размер. Нищожна се явява единствено клаузата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, поради което съдът приема,
че такава не се дължи.
При тези изводи, съдът приема, че процесният договор за заем е
действителен и не намира приложение разпоредбата на чл.22 ЗПК. Вещото
лице е установило, че кредитът е усвоен, което не се оспорва от страните.
Установено е, че ищецът е върнал сума в общ размер на 386,99 лева, която
включва 300 лева главница, 10,10 лева лихва и 76,89 лева такса за експресно
разглеждане на искането за кредит.
По договора ищецът дължи връщане на главница в размер на 300 лева и
договорна лихва в размер на 10,10 лева, общо 310,10 лева. Платил е
недължима сума в размер на 76,89 лева, което прави претенцията основателна
до този размер, а за разликата до 86,99 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Разноските на ищеца са в размер на 50 лева за държавна такса и 200
лева за назначена експертиза. Съобразно изхода на делото, на ищеца се
дължат разноски в размер на 220,97 лева. Също съобразно изхода на делото,
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено и
заплатено възнаграждение в размер на 265,16 лева.
Разноските на ответника са в размер на 100 лева юрк.възнаграждение
С оглед изхода на делото ищецът дължи на ответника разноски в размер на
11,64 лева.
По така изложените съображения **ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление:
гр.С***, представлявано от ***, да заплати на С. Р. С., ЕГН: **********,
живущ в гр.**, ***, сумата в размер на 76,89 лева, представляваща
6
недължимо платени суми по потребителски кредит №
**********/17.12.2017г, ведно със законната лихва върху нея, считано от
21.07.2021г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 86,99 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „***, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление:
гр.С***, представлявано от ***, да заплати на С. Р. С., ЕГН: **********,
живущ в гр.**, ***, сумата от 220,97 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „***, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление:
гр.С***, представлявано от *** да заплати на адв. **** от Соф*** адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на сумата от 265,16 лв.
ОСЪЖДА да заплати на С. Р. С., ЕГН: **********, живущ в гр.**, ***
да заплати на „***, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.С***,
представлявано от *** разноски в размер на сумата от 11,64 лева.
Решението подлежи на обжалване пред **ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
7