Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 12.04.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретар Снежана Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д.
№ 16194 по описа за 2017г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 01.09.2017г., гр.д.62449/16г.,
СРС, 40 с-в отхвърля предявения от С.Р.М. срещу П.на Р.Б.иск с правна
квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 25 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.211,
пр.1 вр. чл.210, ал.1, т.3 вр.
чл.209, ал.1 НК, по което е оправдана с влезли в сила присъди по нохд 12611/08г., СРС, 16 с-в, внохд
3214/12г., СГС, 15 с-в и внохд 1010/14г., СГС, IV с-в, ведно със законна лихва, считано от 17.11.2014г.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищцата С.Р.М.. Счита, че съразмерно оправдателната присъда за част от
повдигнатите обвинения в тежко престъпление, за което наказателното преследване
продължава 11 години, има право на обезщетение за претърпените притеснения и
здравословни проблеми, установени от свидетеля и медицинската документация. Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи иска.
Въззиваемият – ответникът по иска П.на Р.Б.оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно,
допустимо и отчасти правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1
т.3, пр.1 вр. чл.4 ЗОДОВ.
Предмет на
спора са претърпените от ищцата С.Р.М. неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.211, ал.1 НК за особено тежък
случай на измама, за измама спрямо лицата В.Д.А.и Т.А.Б., за нанесена щета от
109 313.15 лв. през период на престъплението 10.07.2002г. – 15.10.2004г., за
което се предвижда наказание 3 - 10 години лишаване от свобода. С постановление
от 12.06.2006г. на СРП са обединени в едно наказателно производство преписки,
образувани през периода 2004г. – 2006г. Наказателното преследване приключва с
влязла в сила на 17.11.2014г. частично оправдателна присъда по внохд 1010/14г., СГС, IV възз. с-в., т.е. продължава
максимум 10 години.
С останалата част на същата присъда,
настоящата ищца е призната за виновна за извършени на различни дати през
периода 13.08.2002г. – 04.03.2004г. измами по чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, за които се предвижда наказание 1 – 8
години ЛОС. Наложено е наказание 2г. ЛОС, с отложено изпълнение до 3г. на
основание чл.66, ал.1 НК.
Паралелно с
това наказателно производство, срещу ищцата са водени още 14, или общо
производствата са 15, видно от справка за съдимост от 05.12.2016г. на СРС за
приключени с влезли в сила присъди общо 3 производства, едното, от които е
обсъденото внохд 1010/14г.; отговор
рег. № И-51835/06.12.2016г. на НСС-ПРБ за неприключени общо 12 производства;
както и справка от интернет сайт на П.от 07.12.2016г. за част от неприключилите
производства и за постановени по някои от тях невлезли в сила присъди, както
следва:
С влязла в
сила на 15.01.2010г. присъда по нохд 759/09г., САС
ищцата е призната за виновна за извършвано през периода 11.03.2003г. –
10.07.2003г. продължавано престъпление за затаяване на истина в
справки-декларации по ЗДДС съгласно чл.255, ал.1, пр.3 вр.
чл.26 НК, за което се предвижда наказание 1 – 6 г. ЛОС и глоба до 2 000
лв. На основание чл.78а НК подсъдимата е освободена от наказателна отговорност
и е наложено административно наказание глоба от 1 000 лв.
С влязло в сила на 13.12.2011г. присъда по нохд 9727/07г., СРС, 1 с-в, ищцата е призната за виновна за
извършена на 23.03.2004г. измама по
чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК, за което се
предвижда наказание 1 – 8 години ЛОС. Наложено е наказание 2г. ЛОС, с отложено
изпълнение до 5г. на основание чл.66, ал.1 НК.
Неприключилите
производства касаят пр.пр.2098/2003г. за престъпление по чл.210 НК; пр.пр. вх. № 2619/2004г. за укриване на данъчни задължения в
особено големи размери и други по чл.257, ал.1 НК; пр.пр.
НСН 635/08г., обединена с пр.пр. вх. № 45608/2004г.
за измама от длъжностно лице по чл.210, ал.1 НК и измама в особено големи
размери по чл.211 НК; пр.пр. НСН 757/2008г.,
обединена с пр.пр. вх. № 44598/2006г. за измама с
въвеждане в заблуждение по чл.209, ал.1 НК; производство, образувано на
01.02.2007г. за измама в особено големи размери по чл.211 НК; пр.пр. НСН 184/2011г., обединена с пр.пр.
вх. № 59528/2006г. за обсебване по чл.206, ал.1, 218б НК; пр.пр. вх. № 23164/2005г. за измама с въвеждане в заблуждение
по чл.209, ал.1 НК; пр.пр. НСН 372/2009г., обединена
с пр.пр.23160/2005г. за измама в особено големи размери по чл.211 НК; пр.пр. вх. № 5080/2005г. за изнудване с цел имотна облага по
чл.214, ал.1 НК; пр.пр. вх. № 23170/2005г. за измама от
длъжностно лице по чл.210, ал.1 НК; пр.пр. вх. № 23168/2005г.
за изнудване с цел имотна облага по чл.214, ал.1 НК; както и пр.пр. вх. № 72842/2010г. за измама по чл.210, ал.1, т.5 НК.
По две от
неприключилите производства са постановени невлезли в сила оправдателни присъди
от 04.06.2012г., нохд 11962/11г., СРС за измама по
чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 НК и от
14.10.2011г., нохд 12802/09г., СРС за измама по
чл.210, ал.1 НК.
По други две неприключили производства са постановени невлезли в сила осъдителни
присъди от 18.10.2013г., нохд 1305/11г., СРС за
измама по чл.211, ал.1, предл.1 вр. чл.209, ал.1 НК,
с наложено наказание 3г. ЛОС и изпитателен срок 5г. и от 12.12.2012г., нохд 14519/09г., СРС за измама по чл.210, ал.1, т.3 вр. чл.209, ал.1 НК, с наложено наказание 2г. ЛОС и
изпитателен срок 4г.
Видно от справка рег. № 15961/07.12.2016г.
на ГД „ИН“ към МП, ищцата е задържана в арестите на 02 РПУ-СДВР през периодите 25.10.2006г.
- 27.10.2006г., 28.05.2007г. – 12.06.2007г. и 18.10.2008г. – 02.11.2008г., а в
ареста на СО-СГП през периода 20.11.2012г. - 21.11.2012г.
Според медицинската документация, ищцата
страда от заболяване на щитовидната жлеза, по повод на което претърпява
хирургична интервенция, провежда лечение и има призната временна
неработоспособност. В тази насока са ЕР № 4056/14.12.2007г. на V МБАЛ-София, ЕР на ТЕЛК № 0475/25.02.2008г., ЕР на II МБАЛ № 1258/18.07.2008г., протоколи от 19.05.2008г. и
09.06.2008г. на медицинска комисия „АСМП МЦ С.-***“ ООД, епикриза
от 06.12.2007г. на СХБАЛ „Св. Богородица“-София, епикриза от 29.01.2016г. на
„МБАЛ Пулс“ АД, медико-диагностични лабораторни данни за периода м.03.2008г. –
м.05.2008г. и ехографски данни от частен кабинет на д-р А.-М.Б..
Свидетелят Й.Й., с когото ищцата
живее на семейни начала от 2005г., въз основа на преките си и продължителни
впечатления установява, че истински кошмар и ужас представлява периодът на образуваните
и водени срещу нея съдебни производства по едни и същи случаи, едното, от които
трае продължително и ищцата многократно, през ден-два е викана във 2-ро РПУ. Ищцата
претърпява операция, поставят й пейсмейкър на сърцето, получава заболяване на щитовидната
жлеза, премахнат е единият й лоб. Според лекарите, трябва да има успокоение, за
да се пребори организмът със стреса. В семеен план има постоянно напрежение,
свързано с обвиненията, как и кога ще приключат дознанията и целият кошмар.
Това се отразява на свидетеля и на двете деца на ищцата. В професионален план, поради
посещенията на дознатели в офиса, където е работила
ищцата, се създава затруднение в работата, появилите се публикации в медиите
допълнително утежняват ситуацията и в крайна сметка, клиентите спират да
работят с ищцата и свидетеля.
При преценката по реда на 172 ГПК, въззивният съд кредитира
показанията относно претърпените отрицателни преживявания в личен, семеен и
професионален аспект, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетеля в
полза на ищцата, след като същите не са опровергани или разколебани с други
доказателствени средства. Отделно, свидетелските показания могат да се приемат
за достоверни в тази част, доколкото установяват типични и обичайни неимуществени
вреди, свързани с негативно психологическо състояние и поведение в сходни
ситуации, които до голяма степен се презумират.
Не следва да се ценят свидетелските показания единствено в
частта за причинната връзка между неоснователно воденото производство и влошеното
здравословно състояние на ищцата. В тази насока са необходими специални
медицински знания, с които свидетелят и съдът не разполагат. При липса на
съдебно медицинска експертиза, само въз основа на медицинската документация и
показанията на свидетеля, не се доказва наказателното преследване да
представлява единствено и сигурно условие, без което, при нормално стечение на
обстоятелствата не биха настъпили здравословните проблеми като превишаващи,
допълнителни, специфични и по-тежки неимуществени вреди.
След като през релевантния период 2004г. – 2014г. срещу ищцата
са водени почти едновременно общо 15 наказателни производства, характерът, обемът
и интензитът на доказаните негативни емоционални преживявания
по повод наказателна репресия, касаят всички производства. Негативното
психологическо състояние и поведение са в рамките на обичайното за подобни
хипотези. Няма данни за превишаващи и специфични преживявания. При определяне
на обезщетението съразмерно търпения емоционален дискомфорт само във връзка с обвинението, приключило с частично оправдателна присъда, съдът прави отграничение от страданията по повод другите производства,
две, от които приключват с изцяло осъдителни присъди и трето с частично
осъдителна присъда (т.11 от ТР № 3/22.04.2005г., ОСГК на ВКС). В тази
връзка се отчита значителният брой на отделните случаи, с оглед отразяването върху
психиката й на многократните разследвания, осъждания и задържанията през процесния
период. Съпоставят се налаганите почти еднакви по-леки мерки за неотклонение като
„подписка“ и „парична гаранция“ и по изключение „задържане под стража” в
рамките на няколко дни. Почти еднаква е високата тежест както на обвиненията,
така и на предвижданите съответни наказания. Повечето от обвиненията касаят квалифицирани
случаи за измама по чл.211, ал.1 НК (за която е и частично оправдателната присъда)
или по чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр.
чл.209, ал.1 НК с предвидени високи по тежест наказания, съответно до 10 и до 8
години ЛОС. За единственото обвинение само по общия състав на измама по чл.209,
ал.1 НК е предвидено сравнително тежко наказание до 6 години ЛОС. За
обвинението в обсебване по чл.206, ал.1 НК е предвидено също 6 години ЛОС. За
двете обвинения в изнудване с цел имотна облага по чл.214, ал.1 НК е предвидено
освен 6 години ЛОС, още глоба до 3 000 лв. и конфискация до 1/2 от
имуществото на дееца. За обвинението за затаяване на истина в
справки-декларации по ЗДДС по чл.255, ал.1, пр.3 вр.
чл.26 НК е предвидено наказание до 6 г. ЛОС и глоба до 2 000 лв. Всички наказателни
производства продължават през неразумно дълги срокове, считано от инициирането
им през периода 2004г. – 2006г., от които само три са приключени с присъди,
влезли в сила през 2010г., 2011г. и 2014г., а останалите са висящи. В този
смисъл, през исковия период, ищцата едновременно е разследвана
за многобройни тежки престъпления от общ характер. Затова и при съобразяване на обществено-икономическия критерий за
справедливост към момента на търпените обичайни душевни болки и страдания, по
реда на чл.52 ЗЗД, въззивният съд определя обезщетение от
общо 10 000 лв. през периода 2004г. – 2014г. От тях, 15 % се намират в
пряка причинно-следствена връзка с частично необосновано воденото наказателно
производство за измама, обезщетението, за което възлиза на 1 500 лв.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271,
ал.1, изр.1, пр.3 ГПК следва да се отмени в частта, с която се отхвърля искът
до размера от 1 500 лв. и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи
до този размер. Решението следва да се потвърди в останалата част.
Ищцата пред първа и въззивна инстанция
установява разноски за държавна такса съответно от 10 лв. и 5 лв., на които има
право изцяло съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.10, ал.3, изр.1, пр.2 ЗОДОВ. Пред първа инстанция
прави разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение от 2 000 лв., а
пред въззивна не установява, от които съразмерно уважената част от иска на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.10, ал.3, изр.2 ЗОДОВ има право на 1.20 лв., или общо има право на 16.20 лв. – разноски за
двете инстанции.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 01.09.2017г.,
гр.д.62449/16г., СРС, 40 с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от С.Р.М.
срещу П.на Р.Б.иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ до размера от 1
500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в
извършване на престъпление по чл.211, пр.1 вр.
чл.210, ал.1, т.3 вр. чл.209, ал.1 НК, по което е
оправдана с влезли в сила присъди по нохд 12611/08г.,
СРС, 16 с-в, внохд 3214/12г., СГС, 15 с-в и внохд 1010/14г., СГС, IV с-в, ведно със законна лихва, считано от 17.11.2014г.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
П.на Р.Б., с адрес: гр.София,
бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата да заплати на С.Р.М., ЕГН **********,***, чрез
адв. Зарина Дакова на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата 1 500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в
извършване на престъпление по чл.211, пр.1 вр.
чл.210, ал.1, т.3 вр. чл.209, ал.1 НК, по което е
оправдана с влезли в сила присъди по нохд 12611/08г.,
СРС, 16 с-в, внохд 3214/12г., СГС, 15 с-в и внохд 1010/14г., СГС, IV с-в, ведно със
законна лихва, считано от 17.11.2014г. и сумата 16.20 лв. – разноски за първа и
въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 01.09.2017г.,
гр.д.62449/16г., СРС, 40 с-в в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.