Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 962
22.11.2018г. гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 905 по описа
на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с
чл.172, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Г.Д.М. ***
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0271-000236 от 31.07.2018г. на ВПД Началник
РУ Харманли към ОДМВР Хасково.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна
и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалните и процесуалните
правни норми. Сочи липсата на фактически и прани основания за издаване на
оспорения акт. Твърди се, че описаната в заповедта фактическа обстановка не
отговаря на действителността. Излагат се аргументи за липса на индивидуализация
на наложената административна мярка, предвид липсата на точно определен срок за
който същата се налага.
Ответникът, ВПД Началник РУ Харманли към
ОДМВР Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно
нарушение бл.№ Д576371/30.07.2018г. е констатирано че на 30. 07. 2018г. около
22.35 часа жалбоподателя Г.Д.М., управлява лек автомобил БМВ с рег.номер *********в
гр. Х. по бул. „Б.“, като при извършена проверка отказва да му бъде извършена проверка
за наркотични вещества и техните аналози с техническо средство.
След извършена справка, ВПД Началник РУ
Харманли при ОД МВР Хасково, е издал оспорената Заповед №18-0271-000236 /
31.07.2018г., за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № *********, до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
При
така установените факти, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО обосновава следните правни
изводи:
Оспорената заповед е връчена на 18.09.2018г.,
като жалбата е депозирана директно пред Административен съд Хасково на
27.09.2018г., предвид което се явява подадена в срок, срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, за която е
налице и интерес от обжалването. Ето защо жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният индивидуален административен акт е
издаден от компетентен орган – ВПД Началника РУ Харманли – ОД- МВР Хасково, на
който са делегирани правомощия за това – видно от приложената по делото Заповед
№ УРИ 272з-355/16.02.2017г. (стр. 11) на директора на ОД МВР Хасково.
Заповедта е издадена в предвидената от закона
форма, съгласно чл.
59 АПК, като съдържа необходимите посочени в разпоредбата съществени
реквизити и същата е мотивирана, съобразно изискванията на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП /ДВ бр. 77/17г./, която норма е
посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, временно се отнема свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца.
При тази законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката, е установено по надлежен
ред управление на МПС и отказ на водача да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества и техни аналози с техническо средство.
В конкретния случай на жалбоподателя е бил съставения
АУАН, поради отказ да бъде проверен с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, след като е бил спрян за проверка в качеството му на водач
на МПС. Нарушителят е подписал акта без никакви възражения относно извършеното
административно нарушение.
На основание чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С определение от 17.10.2018г.
съда е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал на
жалбоподателя, че следва да установи изложените в жалбата факти и обстоятелства.
Независимо от последното от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
доказателства за оборване на описаните в акта факти и обстоятелства, предвид
което настоящият състав намира, че не е оборена материалната доказателствена
сила на приложения към преписката АУАН.
При тези данни, съдът счита, че са налице
материалноправните предпоставки визирани в нормата на чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, следователно не е допуснато нарушение
на материалния закон при постановяване на заповедта. Целта на приложената
принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не
съставлява административно наказание, по аргумент от чл. 13
от ЗАНН.
Принудителната административна мярка е
наложена под прекратително условие – "до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца", съгласно
действащата към момента на постановяване на акта нормативна уредба.
По изложените съображения съдът намира
оспорването за неоснователно и като такова следва да го отхвърли.
Индивидуалният административен акт, като законосъобразен, следва да бъде
оставен в сила.
Така мотивиран, Административен съд Хасково:
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.Д.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0271-000236 от 31.07.2018г. на ВПД Началник Харманли към ОДМВР Хасково
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок
от съобщението.
СЪДИЯ: