№ 1476
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110148295 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.6, т.9 и т.10 ЗУЕС.
Производство по делото е образувано по искова молба от [фирма],
представлявана от домоуправителя [фирма] против СВ. ИВ. К., с която е предявен иск
за установяване на вземане по издадена в полза на ищеца против ответника заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 26801/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че срещу настоящия ответник е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по което
по ч.гр.д.№ 26801/2021 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за горепосочените суми. Тъй като в срока по чл.414 ГПК е
постъпило възражение от длъжника /настоящ ответник/, ищцовата страна обосновава
правния си интерес от предявяване на установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение. Поддържа се, че ответникът е собственик на
недвижим имот – апартамент № 17, находящ се в процесната етажна собственост, но не
изпълнява влезли в сила решение на ОС на ЕС и не заплаща редовно дължимите такси
за управление и пддръжка на ЕС и за фонд „Ремонт“. С оглед предходното, на
проведеното на 09.07.2019 г. ОС на ЕС било взето решение на ответника да бъде
предоставена възможност да внесе в касата на ЕС дължимата сума от общо 1811,41
лева в 10-дневен срок от обявяване на протокола. На същото ОС било взето и решение
в случай, че сумата не бъде внесена, същата да бъде събрана по съдебен ред. Твърди
се, че горепосочения протокол бил оповестен чрез поставянето му на таблото за
1
информация във входа на етажната собственост на 15.07.2019 г., а сумата дължима от
ответника следвало да бъде внесена в срок да 26.07.2019 г. Тъй като това не било
сторено, ищецът обосновава правния си интерес от подаване на заявлението по чл.410
ГПК, а в последствие и на настоящия установителен иск. В исковата молба ищецът
сочи, че сумата от общо 1811,41 лева е формирана от дължими суми за поддръжка и
управление на ЕС и за извършени ремонти, както следва: 741,60 лева – дължими
месечни вноски за поддръжка и управление на ЕС, от които 123,60 лева за периода от
м.юли до м.декември 2016 г., 247,20 лева за периода от м.януари до м.декември 2017 г.,
247,20 лева за периода от м.януари до м.декември 2018 г. и 123,60 лева за периода от
м.януари до м.юни 2019 г., както и 1069,81 лева – дължими суми за извършени
ремонти, както следва: 92,06 лева за ВиК ремонти и услуги, 22,35 лева за ремонти по
асансьорната уредба, 92,68 лева за ремонт на общи части в ЕС, 716,00 лева за ремонт
на покрива, 35,00 лева за ремонт на входната врата и 111,72 лева за ремонт на входно
антре и козирка. Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и
направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът излага доводи за
недопустимост, а по същество за неоснователност на предявените искове. Изразява се
становище за нередовност на заявлението по чл.410 ГПК, за липса на процесуална
легитимация на ответника, както и за наличие на предпоставките на чл.126 ГПК.
Твърди се, че през процесния период, а и още от 2010 г., ответницата не обитава
процесния недвижим имот, а живее на друго място. Отделно от предходното се сочи,
че ищецът не представя доказателства за извършените ремонти, чиято стойност възлиза
на сумата от общо 1069,81 лева, нито се сочи период, през който се извършени същите.
Сочи се още, че дължимата месечна такса за ап.17 е в размер на 16,80 лева, а не както е
посочено в исковата молба – 20,60 лева. Прави се и възражение за давност с доводи, че
претендираните суми се погасяват с кратката 3-годишна давност предвидена в
разпоредбата на чл.111, б.“б“ ЗЗД. Навеждат се и доводи за незаконосъобразно
провеждане на ОС – не е спазен реда за свикване, кворум и провеждане, съответно не е
представено валидно решение, в което да е определен размера на паричните вноски за
разходите за управление и поддръжка на общите части, както и на тези за фонд
„Ремонт и обновяване“. По изложените в отговора доводи, се иска отхвърляне на
предявения иск и присъждане на направените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 26801/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] – управител на ЕС с адрес: [АДРЕС] е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
2
разпоредено длъжникът С.И. Кирев да заплати на заявителя сумата от 1811,41 лева,
представляваща главница за неплатени месечни вноски за поддръжка и управление на
етажната собственост и неплатени вноски за фонд „Ремонт“ през периода от 01.07.2016
т. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2021 г. до изплащане на
вземането, както и направените разноски.
Срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради което с
разпореждане от 03.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 26801/2021 г. по описа на СРС, съдът е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
159, том I, рег.№ 1090, дело № 137/2002 г. по описа на С.П., нотариус с район на
действие РС – София се установява, че ответникът придобил право на собственост
върху недвижим имот – апартамент № 17, изграден в груб строеж , находящ се в
новострояща се жилищна сграда в [АДРЕС], заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в което се строи
сградата.
Видно от приложеното по делото разрешение за ползване от 22.07.2003 г. е, че
ползването на процесната жилищна сграда е разрешено. Видно от приложеното по
делото писмо от СО, район К.С. е, че за административен адрес на новопостроената
жилищна сграда е определен [АДРЕС]
По делото е приложен протокол за проведено ОС на собствениците на
самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда, находящ се в [АДРЕС],
проведено на 18.12.2013 г., в т.2 от който е обективирано решение за определяне на
месечни такси за фонд управление и поддръжка и фонд ремонт.
По делото е приложен и протокол от проведено ОС на ЕС от 09.07.2019 г., в
който са обективирани решения във връзка с управлението на етажната собственост,
както и обсъждане и вземане на решение относно събиране на дължими суми от
собствениците в ЕС по съдебен ред. В т.3 от протокола е обективирано, че
собственикът на ап.17 – Г.И.П. дължи суми в размер на 1811,41 лева за месечни такси,
събирани по ЗУЕС и за ремонти, като е взето решение на посочените в протокола
собственици да бъде предоставена възможност да внесат дължимите суми в 10-дневен
срок от датата на ОС, а при неизпълнение - сумите да бъдат събрани по съдебен ред.
По делото е приложен констативен протокол, в който е отразено, че на
15.07.2019 г. протоколът от проведеното на 09.07.2019 г. ОС на ЕС е поставен на
таблото за информация във входа на ЕС.
По делото е приложена служебна бележка издадена от СО, район К.С., в която е
отразено, че [ФИРМА] е вписан като управител на процесната етажна собственост,
считано от 30.06.2020 г.
3
Съдът не обсъжда представените от ответника по делото 3 бр. договори за наем,
тъй като същите не са представени в цялост, а и са неотносими към процесния исков
период. Като неотносими към предмета на спора съдът намира и приложените от
ответника съдебни книжа по ч.гр.д.№ 57843/2020 г. по описа на СРС.
По делото са приложени извлечения от виртуалното информационно табло на
етажната собственост, където се намира и процесния недвижим имот, които нямат
достоверена дата и не могат да бъдат взети предвид при формиране на правните изводи
по същество на спора.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни
права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и
съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост
отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани
общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения
между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната
собственост, се отнасят до участието в разноските по поддържане, възстановяване и
подобрения на общите части и разноските по управлението и текущо използване на
общите части. От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно
определяне на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата и възлагането на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу
възнаграждение, както и определянето на конкретни правомощия на управителния
съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица – чл.
11, ал. 1, т. 5 и 11 и чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане
/консумативни разноски/ на общите части на сграда в режим на етажна собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – това са
разходите за консумативни материали, свързани с управлението, възнаграждения за
членовете на управителните и контролните органи и за касиера, за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата /§ 1, т. 11 от
ДР на ЗУЕС/.
Следва да се има предвид, че за разлика от нищожността на сделките, на която
може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със
срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
4
узнаването на решението – чл.40, ал.2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира
на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл.38 ЗУЕС, уредена е
специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за
уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на
срок за иска по чл.40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг
лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се
бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни
правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на
решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност
и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на
съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципът, че нищожност може да се установява без срок /в този смисъл е решение №
39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК/. С оглед предходното,
законосъобразността /нищожността/ на процесните решения на Общото събрание не
може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство, респ. не подлежат на
разглеждане възражения за нередовно свикване и провеждане на събранието, начина на
провеждането му, за наличието на кворум, за изискуемото мнозинство или реда за
приемане на решенията, за нарушение на нормите на ЗУЕС.
В разглеждания случай по делото е безспорно, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект – апартамент № 17, находящ се в процесната жилищна сграда с
адрес: [АДРЕС]. Това обстоятелство не се оспорва от страните, като ответникът
оспорва твърденията на ищеца, че претендираните в производството суми касаят
именно ап.17.
Действително, в приложения по делото протокол от проведено на 09.07.2019 г.
ОС на ЕС е налице несъответствие между номера на апартамента и неговия собственик
- посочено, че собственик на ап.17 е трето за делото лице - Г.И.П., като по отношение
на това лице е взето решение да бъдат предприети съдебни действия по липса на
доброволно заплащане на дължимите вноски към ЕС. При констатираното
противоречие и липса на каквото и да било уточнение от ищцовата страна, съдът не
може да приеме за безспорно установено по делото, че сумата от 1811,41 лева е
начислена и се дължи именно за апартамент № 17, а не за някой друг самостоятелен
обект в етажната собственост, чийто собственик е посоченото в протокола лице Г.И.П..
Отделно от предходното, в конкретния случай, не става ясно по какъв начин са
формирани претендираните в настоящото производство суми по отношение на
ответника за процесния самостоятелен обект. В тази насока по делото е представен
протокол за проведено ОС на ЕС на 18.12.2013 г., в т.2 от който е обективирано
5
решение за определяне на месечни такси за фонд управление и поддръжка и фонд
ремонт. От доказателствата по делото не се установява в коя от посочените в т.2, б.“б“
от решението категории попада апартамент № 17 – „малък апартамент“, „среден
апартамент“ или „голям апартамент“, нито „членовете на домакинството“ през
тригодишния исков период. Липсата на възможност да се определи и провери как е
формирана отговорността на ответника за посочените през процесните периоди суми,
обуславя невъзможност съдът да извърши преценка дали претендираните в настоящото
производство суми съответстват на дела на ответника в заплащане на таксите и
разноските.
Следва да се има предвид, че съдебното решение се постановява въз основа на
безспорно установени в хода на производството факти и обстоятелства и не може да
почива на предположения. С оглед предходното предявения иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответника. В приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК се претендират
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, а в хода на устните
състезания и направените пред въззивния съд разноски по повод обжалване на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в частта за
разноските. Съдът приема, че на репариране подлежат единствено направените в
настоящото производство разноски, като не е в компетентността на настоящия съд да
присъжда разноски, сторени пред друга съдебна инстанция. Видно от мотивите на т.12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК е, че ако
производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната
жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото
производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. С
оглед предходното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
исковото производство в размер на 400,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство няма
данни за направени от длъжника – настоящ ответник разноски, няма и искане за
присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], представлявана от [фирма] – управител
6
против СВ. ИВ. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.6,
т.9 и т.10 ЗУЕС – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1811,41 лева, представляваща главница за неплатени месечни вноски за поддръжка и
управление на етажната собственост и неплатени вноски за фонд „Ремонт“ през
периода от 01.07.2016 т. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
14.05.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 26801/2021 г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [фирма], представлявана от [фирма] –
управител да заплати на СВ. ИВ. К., ЕГН ********** сумата от 400,00 лева,
представляваща направени по производството разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7