Р Е Ш Е Н И Е
№ 272
гр. Перник, 17.08.2018
год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмила
Пейчева
ЧЛЕНОВЕ:
Капка Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря Златка Стоянова, като разгледа
докладваното от Председателя въз. гр. дело № 59 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Булпойнт 2015“ ЕООД с
ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Струга“ № 31, представлявано от Г.О.Г., чрез адв. К.К. с адрес за
съобщения и кореспонденция: ***, срещу Решение № 1025 от 20.11.2017 год.,
постановено по гр. дело № 4580/2017 год. по описа на Пернишкия районен съд.
Със същото е признато за установено по иска, предявен от
“Булпойнт 2015” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Струга” № 31, представлявано от Г.О.Г., срещу С.И.Д., с ЕГН **********
и адрес ***, че ответника, дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 83,67
лева, по фактура № ***, представляваща стойността на лизингови вноски за таблет
модел Samsung
Galaxy Tab 2,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението - 25.05.2017 год., до окончателното изплащане.
Съдът
е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете за разликата до пълния
претендиран размер от 635,05 лева,
по месечни сметки № ***, № ***, № ***, № ***, както и сумата в размер 214,03
лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху всяка главница от посочените
фактури до 04.05.2017 год.
С
Решението съдът е осъдил С.И.Д. да заплати на “Булпойнт 2015”, гр.
Варна, представлявано от Г.О.Г., сумата от 100,13 лева, направени разноски в
исковото и в заповедното производство по ч.г.д № 002848/2017 год., на Пернишкия
районен съд, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.
Наред
с това “Булпойнт 2015” ЕООД, гр. Варна, представлявано от Г.О.Г.
е осъден да заплати на С.И.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 347,29
лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Жалбоподателят е изложил оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в отхвърлената част на исковете. Поради това
моли да се постанови решение по същество
на спора, с което да се уважат същите в пълен размер. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден отговор от
ответника С.И.Д., който чрез процесуалния си представител адв. Б.В., моли да
бъде потвърдено, като се присъдят разноски по делото във въззивното
производство.
Пернишкият окръжен съд, като преценява доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирана страна, която има правен интерес да обжалва, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
От фактическа страна се установява следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 410 ГПК за претендираните суми, за които е издадена
Заповед № 2298 от 26.05.2017 год. по ч.г.дело № 02848/2017 год. по описа на
Пернишкия районен съд. Срещу издадената заповед за изпълнение, в предвидения
двуседмичен срок, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, с което е
заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед. Следователно
искът е допустим, като целта на предявения установителен иск е влизане в сила
на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исковото
производство.
Производството пред Пернишки районен съд е образувано по
искова молба от
“Булпойнт 2015” ЕООД, гр. Варна срещу С.И.Д. ***, с който моли да се признае по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 635,05
лева, по месечни сметки № ***, № ***, № *** и № ***, както и сумата в размер
214,03 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху всяка главница от
горепосочените фактури до 04.05.2017 год., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението - 25.05.2017
год., до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на
направените по делото разноски.
В
срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва дължимостта
на сумите и възразява, че претендираните суми са начислени от ищеца за
непотребени далекосъобщителни услуги. Наред с това оспорва по съдържание всички
приложени към исковата молба доказателства, като възразява, че са частни
документи.
С обжалваното решение районният съд
е уважил частично исковите претенции.
Не
се спори по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните са сключени договори за далекосъобщителни услуги. Видно от
същите между БТК и С.И.Д. е сключен договор за електронни и съобщителни услуги
№ ***, с който се предоставя мобилен интернет. Договорът е сключен за срок от
24 месеца, като избрания абонаментен план е „Traffic Unlimited L”. С договора е предоставено устройство на
лизинг - Таблет модел Samsung Galaxy Tab 2, със сериен номер ***,
за който е съставен приемо - предавателен протокол № ***. Условията за
получаване на устройството на лизинг са
посочени в Приложение 1, както и в Общи договорни условия за лизинг на устройства,
представляващи неразделна част от договор № ***
На
28.03.2013 год. е сключено Допълнително споразумение към договор за електронни
и съобщителни услуги. Със същия абонатът е заявил смяна на абонаментен план на
ползвана мобилна услуга за номер ***. Старият мобилен план е „Yivacom Mega Call М”, а новият е „Vivacom Mega Call
L+”. Освен
това абонатът е заявил желание за продължаване на договора.
За
периода от 15.03.2014 год. до 14.04.2014 год. ответникът е ползвал мобилни
услуги към номер *** на стойност 71,24 лв., за която сума е издадена фактура № ***,
от която се претендира сумата от 70,43 лева. За периода от 15.04.2014 год. до
14.05.2014 год. ответникът е ползвал мобилни услуги към номер *** на стойност
72,60 лева, за която е издадена фактора № *** Съответно за периода от
15.05.2014 год. до 14.06.2014 год. за мобилни услуги към номер *** на стойност
72,01 лв., е издадена фактура № *** На 15.07.2014 год. е издадена фактура № ***
в която са отразени стойността на ползваните мобилни услуги за периода
15.06.2014 год. до 14.07.2014 год. на стойност 27,22 лв., стойността на станали
изискуеми лизингови вноски на стойност 83,67 лв., както и неустойка за услугата
"Vivacom
Mega Call L+” на
стойност 286,95 лева.
По
делото е установено, че на 29.05.2015 год. „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД е сключила договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп” ООД.
По силата на договора дружеството - цесионер е придобило вземанията по всички
горепосочени фактури. Не се спори също, че на 12.05.2016 год. „СГ Груп” ООД е
прехвърлило всички свои вземания, придобита по посочения договор на ищеца
„Булпойнт 2015” ЕООД.
В
мотивите на решението правилно районният съд е приел, че в доклада си в
съдебното заседание на 07.10.2017 год. е разпределил доказателствената тежест
между страните. Съдът е указал, че ищецът е длъжен да докаже наличие на
облигационно правоотношение между цедента и ответника, както и реално извършена
доставка на мобилни услуги за процесния период и за претендираната стойност.
Съгласно указанията ищецът е следвало да докаже, че като доставчик на мобилна
услуга е изправна страна по сключените договори.
По
делото е установено, че е налице облигационно правоотношение между страните,
което се установява и от показанията на разпитания свидетел К.Р.М.. Същият
установява, че е ходил три пъти с ответника до офис на БТК по повод издадените
фактури, тъй като ответника е счел, че сумите са нереално начислени и
многократно завишени, по повод на което е подал възражение.
Главният
спор в производството е изричното оспорване на претендираната от ищеца цена по
отношение на ответника, за която твърди, че е доставена съответната услуга. Правилно с оглед на това оспорване,
включително и на съдържанието на процесните фактури, районният съд е приел, че
ищецът не е изпълнил задължението си и не е доказал реално извършена доставка
на мобилни услуги за процесния период. В този смисъл съдът е посочил, че
единственото доказателство в подкрепа на твърдението за дължимост на
претендираните суми са процесните фактури, от които се установява, че същите са
начислени. В този връзка съдът обосновано е приел, че същите изхождат от ищеца
и представляват едностранно подписани писмени документи само от него, но не и
от ответника по делото.
Правилни
са изводите на съда относно доказателствената стойност на фактурите. Съгласно
константната съдебна практика фактурата е свидетелстващ документ, защото
удостоверява материализираното изявление в нея, но тя не е основание за плащане
на цената на една услуга. Цената се дължи не защото е издадена една фактура, а
защото е извършена доставка на стока или е извършена услуга. Поради това
оспорените документи не установяват съществуването на твърдяното задължение и
неговия размер. При изрично оспорване на съществуването на задължението, ищецът
е този, който следва чрез пълно и главно доказване да установи наличието на
това задължение, начина на формиране на размера му, както и неговото съдържание
/от какви компоненти се състои/. Последното не би могло да се установи
единствено и само от оспорените фактури и приложенията към тях, поради което и
предвид липсата на други доказателства, твърдението за съществуване на
процесните задължения и в посочения им размер, се явява недоказано. Независимо
от това ищецът не е поискал събиране на доказателства въпреки извършения доклад
по делото.
Наред
с това настоящият състав споделя изводите на районния съд, че фактурата е
частен свидетелстващ документ, съставен от ищцовото дружество и отразяващ
изгодни за същото обстоятелства. Съгласно съдебна практика частният документ се
ползва единствено с формална доказателствена сила, която се отнася единствено
относно факта на писменото изявление и неговото авторство /чл.180 ГПК/. Същият
не притежава материална доказателствена сила, т.е не обхваща други данни,
включително и тези, за които документът свидетелства. В случая става дума за
частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само
когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, какъвто не е
настоящия случай.
В
тази връзка правилно районният е посочил, че доказателствената сила на
фактурата не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ и тя следва
да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед редовността на
счетоводството, както и на всички други обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК.
В случая не са събрани доказателства за редовността на счетоводството на
ищцовото дружество, а това е факт, който не се предполага, а подлежи на
доказване от позоваващия се на вписванията в счетоводството. От друга страна
няма и други обстоятелства по смисъла на чл.182 ГПК, доказани по делото, които
да обосноват кредитирането на представените фактури и да се приемат твърденията
на ищеца, обективирани във фактурите, че са релевантни и относими спрямо
задължението на ответника.
Предвид
изложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен по отношение на
претендираната стойност на ползваните мобилни услуги, тъй като липсват
доказателства, че същите реално са доставени. По делото не е доказано по
надлежен ред, че доставчика на мобилна услуга е изправна страна по договора и е
изпълнил задълженията си за такава
доставка.
Като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви върху
тези искове.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на страните за прекомерност на изплатените
адвокатските възнаграждения, тъй като предвид обективно съединените искове
същите са под минималния размер.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Поради
изхода на делото не се дължат разноски на ответника, тъй като не са представени
доказателства такива да са направени пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1025 от 20.11.2017 год., постановено по гр. дело № 04580/2017
год. по описа на Пернишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.