Р
Е Ш Е Н И Е
10.01.2022 год.
Номер 260001 Година 2022 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 15 (петнадесети) октомври Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АН дело номер 4
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН,
образувано въз основа на жалба от А.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес *** срещу
Наказателно постановление №19-0323-001001/03.12.2019 г., издадено от Началника
на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон. Отрича се извършване на нарушението.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен
защитник. Поддържат жалбата, като твърдят, че липсва субективния елемент на
деянието. Сочат гласни доказателства в подкрепа на тезата си. Молят НП да бъде
отменено изцяло, като неправилно, незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по
жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се
установи, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал моторното
превозно средство товарен автомобил ИФА с номер на рама 377105 с поставени
регистрационни табели Н7240АМ. Спорни са обстоятелствата дали е осъществен
съставът на вмененото нарушение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност,
установи от фактическа страна следното:
На 18.11.2019 г. св.Н. Л. К. поставил на товарния автомобил, който ползвал „ИФА“
с номер на рама 377105 регистрационни табели с рег.№Н7240АМ, които са били
издадени за друго моторно превозно средство товарен автомобил „ИФА В 50 Л“ с
номер на рама *****, за което е и осъден с влязло в сила определение за
одобряване на споразумение по НОХД№337/2019 г. на ВПРС. На същият ден св.К.
предоставил т.а.“ ИФА“ с номер на рама **** с поставени регистрационни табели с
рег.№***** на жалбоподателя да го управлява във връзка с изпълнение на работа,
заедно с К.. За автомобилът К. предоставил на жалбоподателя документите на
автомобила, включително и полица за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за товарен автомобил с рег.№***** от ЗК“Левинс“. Жалбоподателят
управлявал товарния автомобил в гр.Смядово. Около 15.00 часа на 18.11.2019 г. в
гр.***** на ул.“******“ в близост до ЖП прелез М. –, жалбоподателя бил спрян за
проверка като водач на товарния автомобил от Ж.Ж. и Т.И.-***, на инкриминираната
дата които изпълнявали служебните си задължения. При проверката установили, освен
че А.Х. управлява МПС за което не притежава съответната категория СУМПС, че МПС
е с поставени табели за друго такова, но и че за същото няма сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което управлявал и било
негова собственост. След установяване на нарушението по чл.683, ал.3 от КЗ, св.Ж.
съставил АУАН № Д 473695/18.11.2019г. Въз основа на акта е издадено и
обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ и на основание същата разпоредба е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното:
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Спазени са изискванията
на чл.40, ал.2 и ал.4 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението. Обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния срок от съставяне на акта. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗА, установяването на нарушенията,
издаването на наказателните постановления и обжалването им става по реда на
ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за
производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК
нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен
начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не
се считат за установени до доказване на противното". Т. е. акта за
установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила.
Това означава, че административно наказващият орган, следва в административно
наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона
доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като
нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако административно наказващият
орган не докаже твърдяните от него факти по безспорен начин, то Наказателното
постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено.
Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да бъдат
спазени и съответните процесуални правила за това. Същественото в
административно наказателното производство е да се установи: има ли
административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като
нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по
непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи).
Доколкото управляването и от несобственик на МПС, за което липсва действащ
договор за задължителна отговорност, е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред, с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН може да се приеме, че
жалбоподателят от обективна страна е извършил административно нарушение, за
което е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление.
В настоящият случай не може да се приеме, че нарушението е извършено
виновно. В решението по КАНД № 300/2014 г. по описа на ШАС се приема изрично,
че в качеството си на правоспособен водач на МПС нарушителят е бил длъжен и е
могъл да разбере, че досежно въпросното МПС не е налице действаща застраховка
"Гражданска отговорност", предвид безусловното му задължение му да
разполага с нея при извършване на превоза. След като жалбоподателят се е
съгласил да управлява определен автомобил, като е разполагал с документ,
удостоверяващ наличието на валидна и действаща застраховка "Гражданска
отговорност" за МПС с поставени на него регистрационни табели, като
същевременно не е знаел, че св.К., който му е предоставил автомобила за
управление е поставил табели за друг автомобил, както и че застраховката е за другия
автомобил, несъмнено не е извършил виновно процесното нарушение.
Поради което
съдът намира, че нарушението не е осъществено от субективна страна и НП следва
да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че е налице маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Това се обосновава от наличието на извинителни причини, които да обусловят по-малката
тежест на нарушението. Жалбоподателят
се уговорил с К. да му помогне да превозят земеделска реколта с предоставен от
свидетеля товарен автомобил, ведно с всички необходими за това документи на
автомобила, включително и договор за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
жалбоподателя за присъждани на разноски за адвокатско възнаграждение, счита на
осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че жалбоподателя има право
на разноски и предвид представянето на документ, доказващ размер на направените
такива, а именно за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лв., искането следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление
№19-0323-001001/03.12.2019 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав
при ОД на МВР-Шумен, с което на А.Х.Х.
с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховането и на основание същата разпоредба е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400.00 лв., като неправилно.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес *** направените
в настоящото производство разноски за авдокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв./триста лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: