Р Е
Ш Е Н
И Е №260022/27.8.2020г.
гр. Ямбол, 27.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осми
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. П., като разгледа
докладваното от съдия Панайотова АНД № 318
по описа на ЯРС за 2020г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на И.Г.М. ***, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против
НП № ***., издадено от Гл. инспектор на РД „АА“ – Б., с което на основание чл.93,
ал.2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл.66, т.3 вр. чл.61,
ал.2, изр.2, пр.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ (т.1 от НП), и на
основание чл.94, ал.2 от Закона за автомобилните преводи, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение по чл.62,
ал.1, изр.1 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ (т.2 от НП).
С
жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати съществени процесуални
нарушения. Наведени са оплаквания, че описанието на нарушенията в акта и в НП е
непълно и неясно, и не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, че е налице противоречие между фактическото и юридическото им
описание, както и че жалбоподателят не е субект на вмененото му нарушение по
чл.62, ал.1 от Наредба № 33.
В с.з.
жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП и за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище
по основателността на жалбата.
За да постанови решението, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На
07.02.2020 г. жалбоподателят управлявал автобус „***“ с рег. № ***, като
извършвал специализиран превоз на пътници (работници) по маршрут с. Г.н – гр. Я..
Около 14,20 часа при движението си по главен път *** – ***, на КПП – с. З.,
обл. Я., бил спрян за проверка от свидетелите Л. и С. - служители в РД „АА” –
гр. Б.. При проверката се установило, че пътниците в автобуса са без карти за
специализиран превоз, а жалбоподателят не можал да представи маршрутно
разписание за извършвания превоз, съгласувано
в регионалното звено на ИА „АА“. Поради това св. Л. му съставил АУАН серия ***, с номер на бланката ****.
за нарушения по чл.62,
ал.1 от Наредба № 33 на МТС и по чл.66, т.3 вр. чл.61, ал.2, изр.2 от Наредба №
33 на МТС. Жалбоподателят подписал акта,
като на мястото за възражения посочил, че има такива и ще ги представи
по-късно.
Впоследствие, на 19.02.2020г., въз
основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушенията
срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена от показанията на свидетелите Л. и С., както и от писмените
доказателства по делото, които са последователни, логични безпротиворечиви и се
кредитират изцяло от съда.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има
право да обжалва.
Разгледана по същество, жалбата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
В частта му
по т.1 НП е законосъобразно от процесуална страна. Издадено е от компетентен
орган, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от
закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на
нарушението.
По същество, относно нарушението по т.1
от НП доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.66, т.3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на РБ, издадена
от Министъра на транспорта, която
установява задължение за водача, освен документите по чл.100, ал.1, т.1-3 от ЗДвП,
при поискване от контролните органи да представи и редица други документи, сред
които и разписанието за специализиран превоз, съгласувано с началника на
съответното регионално звено на ИА „АА“. Съгласно чл.61, ал.2 от наредбата,
разписанието трябва да е по образец и да е съобразено с началото и края на
работното време на клиента. Доколкото от анализа на събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че като водач, извършващ
специализиран превоз на пътници, жалбоподателят не е представил на контролните
органи, в лицето на проверяващите свидетели Л. и С., изискуем от подзаконов нормативен акт по прилагането
на ЗАвтПр документ, а именно, съгласувано разписание за специализиран превоз,
се налага извод, че същият е извършил вмененото му нарушение и е осъществил
състава на чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози.
Действащата към момента на извършване на
деянието редакция на чл.93, ал.2 от ЗАвтПр, преди промяната й с ДВ
бр.60/2020г., предвижда за това нарушение административно наказание глоба от 500 лева, а действащата
към момента редакция на текста, след промяната с ДВ бр.60/2020г., в сила от
07.07.2020г., предвижда за същото нарушение по-малък размер на глобата от 100
лева. Т.е., доколкото последвалата законодателна промята се явява
по-благоприятен за нарушителя закон, по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, следва да
се приложи действащата към момента редакция на чл.93, ал.2 от Закона за
автомобилните превози, и респ. НП в частта му по т.1 следва да се измени, като се
намали размера на глобата от 500 на 100 лева.
НП в
частта му по т.2 следва да се отмени, тъй като жалбоподателят не е субект на
вмененото му нарушение по чл.62, ал.1 от Наредба №33/1999г. на МТ. Посочения за нарушен текст от наредбата гласи,
че при специализираните превози
всеки пътник трябва да има
карта, издадена от превозвача, по образец (приложение
10), удостоверяваща правото му да пътува. От съдържанието на
посочената норма е видно, че с нея не се вменява конкретно задължение за
водача, извършващ специализиран превоз на пътници, в каквото качество
жалбоподателят е санкциониран. Такова задължение не му се вменява и със
санкционната разпоредба на чл.94, ал.2 от ЗАвтПр, която предвижда наказание за
лицето, което допусне или разпореди извършването на превоза, при това без
документ за платена превозна цена. Поради това НП в тази му част се явява
издадено при неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени.
При този изход на делото, съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от
03.12.2019г.), искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на
360 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява
основателно и следва да се уважи. Съгласно горепосочената норма, в съдебните производства
по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Доколкото в чл.143,
ал.1 от АПК, и по арг. от ал.4 на текста, е предвидено, че когато съдът отмени
обжалвания акт и уважи оспорването, както е в случая, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на
органа, издал акта, направените от жалбоподателя разноски за възнаграждение за
един адвокат следва да се присъдят в тежест на въззиваемата страна.
Водим от изложеното, и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № НП № ***., издадено от Гл. инспектор на РД „АА“ –
Б., В ЧАСТТА МУ по т.1, с която на основание чл.93, ал.2 от Закона за
автомобилните превози, на И.Г.М. ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение
по чл.66, т.3 вр. чл.61, ал.2, изр.2, пр.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ,
като на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ГЛОБАТА от 500
(петстотин) на 100 (сто) лева.
ОТМЕНЯ
НП № ***., издадено от Гл. инспектор
на РД „АА“ – Б., В ЧАСТТА МУ по т.2, в която на основание чл.94, ал.2 от Закона
за автомобилните превози, на И.Г.М. ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение по чл.62, ал.1, изр.1 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ.
ОСЪЖДА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – С.ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя
И.Г.М., с посочени по-горе данни, сумата от 360 (триста и шейсет) лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: