РЕШЕНИЕ
№ 1365
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330116680 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от
КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Ищцата З.Д Д. от *** ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
й заплати сумата 1 353, 10 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без
работа през периода 12.04.2021 г. – 29.05.2021 г. поради незаконно уволнение, както и
сумата 154, 64 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2021 г. – 4 дни, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата
молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът “Менпауър България” ООД – гр. София оспорва обективно съединените искове
като недопустими, неоснователни и недоказани, и моли съдът да прекрати производството
по делото, а ако приеме исковете за допустими – да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и от
заключението от 14.03.2022 г. на в. л. по ССЕ Б.В., се установява, че действително ищцата е
работила по трудово правоотношение при ответника като „***“ при условията на чл.68,
ал.1, т.2 и чл.70 от КТ – до завършване на определена работа, а именно – р. о., о. и е. н. п. п.
– м. а., от 24.09.2020 г. до 12.04.2021 г., считано от която дата трудовото й правоотношение е
било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ – със завършване на определената
1
работа, със Заповед № ***/*** г. на ответното дружество, връчена на ищцата на 22.04.2021
г. – като с тази Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ – за четири дни неползван платен годишен отпуск чл.155 от КТ за 2021 г.
От страна на ищцата не са ангажирани каквито и доказателства, от които да се установява,
че посочената Заповед е била отменена от самия работодател или, че е бил предявен от нея
иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му като такава и този иск е бил
уважен с влязло в сила съдебно решение, нито – дори да се приеме, че уволнението й е било
отменено, че е останала без работа поради уволнението през периода 12.04.2021 г. –
29.05.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан.
Както вече бе посочено, със Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата, е било разпоредено да й се заплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – за четири
дни неползван платен годишен отпуск чл.155 от КТ за 2021 г.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото
заключение на ССЕ, полагащото се на ищцата обезщетение за четири дни неползван платен
годишен отпуск за 2021 г. в размер на 140, 59 лева й е било изплатено по банков път на
10.05.2021 г., заедно с полагащото й се трудово възнаграждение за месец април 2021 г.
При така установената фактическа обстановка, доколкото ответникът е заплатил на ищцата
полагащото й се обезщетение за неползван платен годишен отпуск (при това повече от пет
месеца преди подаването на исковата молба), съдът намира, че искът с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ също се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за
производството по делото в размер общо на 624 лева – платени а. в. с ДДС и депозит за
ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Д.Д., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, а. Е.К.,
против “Менпауър България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Никола Мирчев“ № 33, офис № 3, представлявано от У. А. Х., със съдебен
адрес: ***, А. д. „С.“, а. Г.Я., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата 1 353, 10 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без
работа през периода 12.04.2021 г. – 29.05.2021 г. поради незаконно уволнение, както и
сумата 154, 64 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2021 г. – 4 дни, заедно със законната лихва върху двете главници, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
2
ОСЪЖДА З.Д.Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Менпауър
България” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител
и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 624
лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
3