Определение по дело №515/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 371
Дата: 15 септември 2023 г. (в сила от 21 септември 2023 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20232200200515
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 371
гр. С., 15.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно наказателно дело
№ 20232200200515 по описа за 2023 година


На основание чл. 65 ал. 4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. К. от АК – С., в
качеството на защитник на обвиняемия М. К. М., ЕГН: ********** за
изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
"ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обвиняемия М. К. М., ЕГН:
********** по досъдебно производство – сл. д. № 25/2023 г. по описа на
НСлС – София, вх. № 448/2023г., пор. № 36/2023 г. на ОП – С. мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
Определението може да бъде обжалвано и/или протестирано с частна
жалба или частен протест в 3-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр.
Б..
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА съдебно заседание пред
Апелативен съд - Б. на 21.09.2023 г. от 11:00 ч., за която дата и час се съобщи
на страните в съдебно заседание.
1
Препис от определението след влизането му в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на
Окръжна прокуратура – С. и на ГД „ИН” Арест при Затвора - С., за сведение и
изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Производството е с правно основание чл. 65, ал.1 от НПК.
Образувано е по молба на защитника на обв.М. К. М. за изменение на
мярката за отклонение на обвиняемия от „Задържане под стража” в по-лека
по досъдебно производство – сл.д. № 25/20 г. по описа на РУ на МВР - Н.З.,
вх.№ 1297/20 г., пор.№ 161/20 г. на Окръжна прокуратура – С..
В молбата се твърди, че с определение № 164/29.03.2023г. по ЧНД
№181/2023г. по описа на Окръжен съд С., потвърдено от Апелативен съд – Б.,
по отношение на обв. М. К. М. била взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража". При постановяването на решението за налагане на най-тежката
мярка до настоящият момент нямало събрани достатъчно категорични
доказателства, от които можело да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият извършил престъплението, за което бил обвинен. След като
бил задържан, не били събирани доказателства, допълнително
обосноваващи първоначалното подозрение за връзката на обв. М. по
инкриминираното обвинение. Първоначалното предположение за авторство
по чл.63, ал.1 от НПК не било надградено и не било подкрепено с други,
достатъчни по обем и съдържание обвинителни доказателства, обуславящи
той да търпи най-тежката мярка за неотклонение. Твърди, че целите на чл.57
от НПК , можело да бъдат ограничени и с по - лека мярка. Обвиняемият
нямал предхождащи осъждания или други висящи дела, а явяването му пред
разследващи или съд можело да бъде осигурено с налагане на следващата по-
лека мярка за неотклонение - Домашен арест на адрес гр.В., ул."Янко
Карагяуров" №21 с приложено електронно наблюдение по чл.263, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС. Също така не били представени заключенията по назначените
експертизи, а с оглед количеството на материалите иззети при обиска,
изготвянето на физико-химичната експертиза можело да отнеме повече и от
година. Твърди още, че към момента била отпаднала опасността обвиняемият
да се укрие или извърши друго престъпление, а и нямало категорични
доказателства за съпричастността му към деянието, за което бил обвинен. Той
имал постоянен адрес, на който живеел. С оглед на изложените доводи и
прекалено дългото събиране на доказателства повече от пет месеца, мярката
за неотклонение се явявала като ефективна присъда. Вече не били налице
основанията по чл.63, ал.1 и ал. 2 от НПК и нямало опасност обв. Маналов да
се укрие и извърши друго престъпление, а и друга мярка, като домашен арест
с оглед на технологиите с приложението на електронното наблюдение по
чл.263, ал.1, т.3 от ЗИНЗС щяла да изиграе своята функция по ограничаването
на обвиняемия. Искането е съдът да измени наложената мярка за
неотклонение Задържане под стража в по - лека такава, а именно Домашен
арест.
В съдебно заседание защитникът поддържа молбата. Твърди, че
обвиняемият бил с чисто съдебно минало, нямал други повдигнати обвинения
и нямало основания да се укрие или да извърши друго престъпление.
Повечето следствени действия по самото дело били извършени и промяна на
мярката за неотклонение нямало как да повлияе на разследването и
укриването му от правосъдие. Моли съда да измени мярката от Задържане
под стража в Домашен арест, още повече, че от шест обвиняеми вече двама
1
били на свобода – Димитър Д. и най-важният в самото дело - П.П.. Счита, че
след като основният заподозрян и организатор на групата бил на свобода, не
било справедливо да бъде задържан обв. М., който бил с чисто съдебно
минало и нямало доказателства да е участвал в другите престъпления в Ямбол
и С., за които била обвинена групата.
Прокурорът счита искането за изменение на взетата спрямо обв. М.
мярка за неотклонение Задържане под стража в по-лека за неоснователно и
моли съда да го остави без уважение, тъй като взетата спрямо него мярка за
неотклонение Задържане под стража била единствено правилната в
конкретния случай. Не се касаело за уличен дилър заловен с три пакетчета
марихуана на улицата, а ставало въпрос за мащабна организация, за изградено
не помещение за отглеждане на шест саксии коноп, а буквално за завод под
земята за отглеждане на марихуана. Касаело се за дело с изключителна
фактическа и правна сложност, по което от задържането на обвиняемия били
минали около 6 месеца и не можело да се твърди, че е налице прекомерно
задържане. По делото се работело много интензивно и предстояло
приключването му в съвсем кратки срокове. Действително към момента
обвинението спрямо М. било „работно“, но според установеното до момента,
официалното обвинение щяло да бъде за ново, по-тежко престъпление от
това, за което бил привлечен да отговаря към момента. Моли искането да
бъде оставено без уважение и да бъде потвърдена взетата спрямо обвиняемия
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Обв. М. моли да бъде освободен под „Домашен арест“ с гривна за
електронно наблюдение.
С.ският окръжен съд, след като изслуша исканията и доводите на
страните, запозна се с всички материали по настоящото наказателно дело и
обсъди доказателствата събрани в хода на разследването, направи следните
ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ:
С постановление от 14.03.2023г. е образувано досъдебно производство
№ 60/23 г. по описа на ОД на МВР - С., вх.№ 448/23г., пор.№ 36/23г. на
Окръжна прокуратура - С., за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 вр.чл.20 ал.2
от НК.
В хода на разследването, на 26.03.2023г., разследващият орган от ОД на
МВР - С. предявил обвинения на М. К. М., И.С.П., В.С.С., П.К.П., К.Д.Д. и
Д.Р.Д. за това, че:
- от неустановена дата и месец през 2022г. до 26.03.2023г. в недвижим
имот с идентификатор 02734.60.363, находящ се в землището на с.Б.,
общ.Н.З., в съучастие помежду си и с Я. Н. А. като съизвършители, засяли и
отглеждали растения от рода на конопа - около 2 500 броя растения канабис
(марихуана), в нарушение на установените правила в чл.27, ал.1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) -
престъпление по чл.354в, ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК;
- на 26.03.2023г. в горепосочения недвижим имот, находящ се в
землището на с.Б., общ.Н.З., в съучастие помежду си и с Я. Н. А. като
съизвършители, а обв.И.С.П., в условията на опасен рецидив, без надлежно
2
разрешително по ЗКНВП държали високорискови наркотични вещества в
особено големи размери - общо около 40 кг. канабис (марихуана), на стойност
240 000 лв. - престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, предл. предпоследно, във
вр. с ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК, а за обв.И.С.П. - престъпление по чл.354а,
ал.2, изр.2, предл. предпоследно и предл. последно т.4, във вр. с ал.1, във вр.
чл.20, ал.2 от НК.
С постановление от 27.03.2023г. на Главния прокурор на Република
България на основание чл.194 ал.2 от НПК, разследването по делото е
възложено на следовател при НСлС и досъдебното производство е сл.д. № 25
/ 2023г. по описа на НСлС – София, вх.№ 448/23г., пор.№ 36/23г. на Окръжна
прокуратура – С.. До посочената дата процесуално - следствените действия са
извършени от разследващ полицай от ОД на МВР - С..
С Определение № 132/29.03.2023г. по ЧНД № 181/2023г. по описа на
Окръжен съд С., потвърдено с Определение № 62/05.04.2023г. по ВЧНД №
66/2023г. по описа Апелативен съд Б., по отношение на обвиняемите И.С.П.,
К.Д.Д., М. К. М., В.С.С., П.К.П. и Д.Р.Д. са взети мерки за неотклонение
Задържане под стража.
С Определение № 216/09.06.2023г. по ЧНД № 307/2023г. по описа на
Окръжен съд С., потвърдено с Определение № 114/16.06.2023г. по ВЧНД №
116/2023г. по описа Апелативен съд Б., е потвърдена взетата мярка за
неотклонение Задържане под стража по отношение на обв. П.П..
С Определение № 241/29.06.2023г. по ЧНД № 349/2023г. по описа на
Окръжен съд С., потвърдено с Определение № 136/06.07.2023г. по ВЧНД №
137/2023г. по описа Апелативен съд Б. е взета мярка за неотклонение
Задържане под стража и по отношение на обв. Я. Н. А., след като е задържан
три месеца след обявяването му за общодържавно издирване.
С Определение № 343/17.07.2023г. по ЧНД № 390/2023г. по описа на
Окръжен съд С., е потвърдена взетата мярка за неотклонение задържане под
стража на обв. Д.Р.Д., но с Определение № 157/26.07.2023г. по ВЧНД №
154/2023г. по описа на Апелативен съд Б. мярката за неотклонение на обв. Д.
е изменена от Задържане под стража в Домашен арест.
С Определение № 344/28.08.2023г. по ЧНД № 476/2023г. по описа на
Окръжен съд С. е потвърдена взетата мярка за неотклонение задържане под
стража на обв. П.К.П.. Служебно известно на съда е, че се с Определение №
193/04.09.2023г. по ВЧНД № 189/2023г. по описа на Апелативен съд Б.
мярката за неотклонение на обв. Петков е изменена от Задържане под стража
в Домашен арест.
Обв. М. К. М. е на 36 години, българин, български гражданин, със
средно образование, не работи, не е женен, не е осъждан (реабилитиран). Има
регистрирани постоянен и настоящ адрес: гр. В. ул. „Янко Карагяуров“ № 21.
За първото престъпление, за което му е повдигнато обвинение - по
чл.354в, ал. 1 от НК в закона е предвидено наказание лишаване от свобода от
2 до 5 години и глоба от 5 000 до 10 000 лева, а за второто престъпление - по
чл.354а, ал.2 от НК наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години и
глоба от 20 000 до 100 000 лева, т.е. това престъпление е „тежко” по смисъла
3
на чл. 93, т. 7 от НК.
По досъдебното производство обв. М. е дал съвсем кратки обяснения, в
които твърди, че е бил на мястото, където бил задържан от четири дни за
извършването на ремонт на покрива на къщата в недвижимия имот, като в
бригадата за ремонт на покрива били и обвиняемите К. Д., В.С. и С.П..
Към настоящият момент са извършени множество процесуално-
следствени действия. По установения в НПК ред са извършени обиски на
обвиняемите, множество претърсвания и изземвания, огледи на
местопроизшествие, при които са иззети предмети, вещи, дактилоскопни
следи, имащи значение за разследването. Изготвени са веществени
доказателствени средства, а именно фотоснимки към съответните протоколи.
Взет е сравнителен материал от обвиняемите - ДНК и дактилоскопни следи.
Разпитани са свидетели, чиито показанията са относими към разследваните
престъпления. Приложени са много писмени доказателства от различни
институции и лица. Назначени са множество експертизи - технически, по
метода на ДНК профилиране, дактилоскопни, съдебно-биологични, физико-
химични и други, по повечето от които заключения вече са изготвени.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането за изменение на взетата по отношение на обв. М. мярка за
неотклонение от Задържане под стража в Домашен арест с приложено
електронно наблюдение по чл.263, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е неоснователно.
Обвиняемият разполага с процесуална възможност по всяко време на
досъдебното производство да иска изменение на взетата по отношение на
него мярка за неотклонение Задържане под стража (чл. 65, ал. 1 от НПК).
Съгласно чл. 65 ал. 4 от НПК в настоящото производство съдът следва да
прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането.
При първоначалното вземане на мярката за неотклонение окръжният
съд е обсъдил всички въпроси, свързани с определянето й. Аргументите на
съда при вземане на първоначалната мярка за неотклонение, касаещи
деянието, авторството, личността на обвиняемия и другите относими
обстоятелства, се споделят и понастоящем.
Едното от обвиненията срещу обв. М. (това по чл.354а, ал.2, изр.2,
предл. предпоследно, във вр. с ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК) е за тежко
престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 000 до 100
000 лева.
Събраните до момента по надлежния процесуален ред доказателства,
доказателствени средства и експертни заключения не оборват
първоначалното подозрение за съпричастност на обв. М. към деянията, за
които в конкретния случай му е повдигнато обвинение. (законът не изисква
категоричен извод в тази насока), както и наличната реална опасност от
укриване или извършване на престъпление. Разследването по делото след
първоначалното произнасяне на Окръжен съд С. и Апелативен съд Б. по
мерките за неотклонение на обвиняемите продължава активно, без забавяне,
4
съобразено с усложнената престъпна дейност. Органите на досъдебното
производство работят с нужната динамика и бързина. Продължава събирането
на доказателства, допълнително обосноваващи първоначалното подозрение за
съпричастността на обв. М. към процесните обвинения. Извършени са
множество процесуални-следствени действия. Приобщени са писмени
доказателства от различни институции и лица. Изготвени са заключенията на
част от назначените експертизи, а изготвянето на останалите продължава.
Предстои прецизиране на обвиненията по отношение на обвиняемите и
приключване на досъдебното производство.
Предпоставките за взетата най-тежка мярка за неотклонение
продължават да са налице, предвид тежестта на обвиненията, механизмът на
извършване на инкриминираните деяния, разкриващ висока степен на
организираност между съучастниците, предварителен сговор и
конспиративност, съгласуваност и системност на действията им при
осъществяване на инкриминираната престъпна дейност. Обвиненията са за
престъпления против общественото здраве и предвид процесните количества
наркотични вещества, деянията са с висока степен на обществена опасност, от
естество да застрашат здравето на множество хора. Поради това на този етап
общественият интерес надделява над личния такъв на обв. М.. Гласните,
писмените и веществени доказателства навеждат на обосновано подозрение
за държане на веществата с цел разпространение, както и сериозна опасност
от извършване на престъпление, ако обвиняемото лице не е задържано. Няма
обратен аргумент в изтъкнатите от защитата обстоятелства – напротив това,
че други двама обвиняеми (включително „основният заподозрян и
организатор на групата“) вече са с мерки за неотклонение Домашен арест
засилва опасността от извършване на престъпление предвид организираността
на съучастниците, установеният механизъм на инкриминираните деяния и
съвременното развитие на технологиите и комуникациите, които позволяват
координиране и осъществяване на този вид престъпна дейност от разстояние.
С оглед спецификата на разследваната престъпна дейност, мярка за
неотклонение „Домашен арест” или друга по – лека мярка за неотклонение не
би препятствала възможността обвиняемият да комуникира с други лица,
включително обвиняеми по същото досъдебно производство, които не са
задържани и не би обезпечила целта на мерките за неотклонение да му
попречи да извърши престъпление.
Освен това обв. М. е безработен и няма легален източник на доходи, а
процесния вид престъпна дейност по принцип осигурява финансови средства
на осъществяващите я лица. Обв. М. има постоянен адрес в гр. В., не е
осъждан (реабилитиран е по право), няма данни за образувани към настоящия
момент спрямо него други наказателни производства, но сами по себе си тези
обстоятелства не налагат извод за определяне на по-лека мярка за
неотклонение. Същите обстоятелства са били налични и преди извършване на
процесните престъпления и по никакъв начин не са попречили на обвиняемия
при осъществяването на престъпната му деятелност.
Не е налице и нарушение, съобразно практиката на Европейския съд по
правата на човека на чл. 5, т. 3 от ЕКПЧ. Задържането на обв. М. към
5
настоящия момент е продължило около пет месеца и половина и не се явява
прекомерно. Изтеклият до момента срок на задържане е в рамките на
предвидения в чл. 63, ал. 4 от НПК разумен срок, който предвид
наказуемостта на престъпленията, за които на обв. М. са повдигнати
обвинения не може да бъде по – дълъг от осем месеца.
Няма основания обусловени от здравословното състояние на обв. М.,
налагащи изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
от Задържане под стража в по-лека.
С оглед постигане на целите по чл.57 от НПК, единствено
законосъобразно решение към настоящия момент от развитието на процеса е
по отношение на този обвиняем да продължи да действа най-тежката мярка за
процесуална принуда, а именно Задържане под стража.
По изложените по - горе съображения съдът прецени доводите на
защитата на обв. М. К. М. за неоснователни.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.
Съдия при Окръжен съд – С.:
6