РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1005
гр.Пловдив, 05 .
07 . 2021г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и първа година в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията ч.адм.д.№ 1455 / 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 147 ал.
3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Ж.В.Д.,*** с пълномощник адв.Г.К.
оспорва Решение № 37/28.05.2021г. на Директор Дирекция „Местни данъци и такси“
– Община Пловдив, с което е оставена без разглеждане, като просрочена жалба
вх.№ 21 СГ - 70/01.04.2021г., подадена от Ж.Д., против Акт за установяване на
задължение по декларация /АУЗД/ № 592-1/06.08.2020г., на основание чл.147 ал.1 ДОПК.
- Жалбоподателката оспорва редовност
на връчването на АУЗД № 592-1/06.08.2020г., на 13.11.2020г. по реда на чл.32 ДОПК, с твърдение, че жалбата против акта не е просрочена. Оспореното решение
се счита за незаконосъобразно поради неправилно прилагане извънредния способ за
връчване по реда на чл.32 ДОПК. Заявено е, че оспорващото лице обитава
апартамент № 3 в гр.Пловдив, ***, където получава кореспонденцията си и е
получавала писма и уведомления и от Дирекция МДТ при Община Пловдив. Поддържа
се, че при връчването по реда на чл.32 ДОПК не е спазен принципа на
добросъвестност и не са изпълнени в цялост императивно установените действия,
за да бъде приложена нормата на чл.32 ДОПК – връчване чрез прилагане към
досието. Поискана е отмяна на Решение № 37/28.05.2021г. с връщане преписката на
Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Пловдив за разглеждане по
основателност на жалбата от 01.04.2021г. против АУЗД № 592-1/06.08.2020г.
Претендирани са направените по делото разноски /10лв. държавна такса и 200 лв.
адвокатско възнаграждение, пълномощно с договор за правна защита – договорено и
отразено като изплатено, л.5/.
След запознаване с постъпилата на
25.06.2021г. административна преписка, на 30.06.2021г. адв.К. представи
становище – допълнение към жалбата. Посочено е, че приложените в преписката
протоколи №№ 1143/10.09.2020г. и 1604/27.10.2020г. удостоверяват две посещения
само в работни дни и в работно време, без да са правени опити за връчване в
неприсъствен ден /по арг. от чл.47 ал.1 ГПК/ или в неработно време. Изтъкнато
е, че за да се ползва протоколът с доказателствена сила по см. на чл.50 ал.1 ДОПК, следва да съдържа реквизитите от обхвата на чл.50 ал.2 ДОПК. В тази вр.
се твърди, че представените протоколи, съставени съгл. чл.32 ал.2 вр. с чл.32
ал.1 ДОПК, не съдържат реквизитите по чл.50 ал.2 т.6 и т.7 ДОПК – посочването
на конкретен час, а не диапазон от време, не е в изпълнение на изискванията на
чл.50 ал.2 т.6 ДОПК; не са описани конкретните извършени действия за намиране
на жалбоподателката за връчване на акта – чл.50 ал.2 т.7 ДОПК /достигнали ли са
до входната врата на апартамента, ползвали ли са звънец, почукали ли са на
вратата и никой ли не е отворил или е отворил някой – съгласил ли се е или не
да приеме книжата/. Отсъствието на описани действия за намиране на адресата на
АУЗД не позволява да се приеме за удостоверен установеният факт – неоткриване
на лицето. Допуснатите нарушения при връчване на АУЗД по реда на чл.32 ДОПК
водят до извод за подадена в срок жалба.
- Ответникът не е изразил становище с
изпращане на преписката.
Оспореното решение е съобщено с
известие за доставяне на адв. К. /пълномощник в административното производство
– пълномощно, приложено в преписката/, на 01.06.2021г. Административният акт
подлежи на обжалване пред АС – Пловдив в 7 дн. срок от получаване на съобщение
за издаването му, съгл. чл.147 ал.3 ДОПК. Жалбата е подадена на 03.06.2021г.,
поради което оспорването е допустимо – осъществено в срок от адресат на
неблагоприятен акт .
1. Решение № 37/28.05.2021г. е
мотивирано от фактическа страна с данните за връчване на АУЗД №
592-1/06.08.2020г., ведно с позоваване на чл.33 ДОПК вр. с чл.29 и чл.28 ДОПК.
Посочено е, че АУЗД е изпратен за връчване на Ж.Д. *** с писмо с известие за
доставяне чрез пощенски оператор – Български пощи ЕАД. Пратката, съдържаща АУЗД
№ 592-1/06.08.2020г. се е върнала в Дирекция МДТ при община Пловдив с отметка
„непотърсена“ на 31.08.2020г. Адресатът на АУЗД е търсен на постоянен адрес
/чл.93 ал.5 ЗГР/ вр. с чл.28 ал.1 т.1 ДОПК и е приложен редът по чл.32 ал.1 ДОПК – на 10.09.2020г. при посещение на адреса за кореспонденция - гр.Пловдив, ***,
за връчване на АУЗД, лицето не е намерено на посочения адрес, за което е
съставен Протокол № 1143/10.09.2020г. На 27.10.2020г. при посещение на същия
адрес за връчване на АУЗД, лицето също не е намерено на адреса, за което е
съставен Протокол № 1604/27.10.2020г. На 30.10.2020г. е поставено Съобщение по
чл.32 ДОПК с изх.номер от 27.10.2020г. на определеното за това място в Дирекция
МДТ. Съобщението е публикувано и в Интернет страницата на община Пловдив, за
периода от 30.10.2020г. до 13.11.2020г. Съобщението от 27.10.2020г. е изпратено
на Ж.Д. на постоянния й адрес ***, с известие за доставяне на Български пощи
ЕАД. Пратката, съдържаща Съобщение по чл.32 ДОПК изх.номер от 27.10.2020г., се
е върнала в Дирекция МДТ – Община Пловдив с отметка „Непотърсена“.
При тези данни е възприето, че на
основание чл.32 ал.6 ДОПК - АУЗД № № 592-1/06.08.2020г. е приложен към
преписката като редовно връчен на 13.11.2020г. В 14 –дн. срок за обжалване няма
подадена жалба против АУЗД, поради което същия е влязъл в сила. Събирането на
установените с АУЗД задължения е възложено на ЧСИ Кр.П., рег.№ 818 с Акт за
възлагане № 71/16.02.2021г. Към 16.02.2021г. в Дирекция МДТ-Община Пловдив няма
подадена жалба против АУЗД.
При редовно връчване на АУЗД на 13.11.2020г., срокът за обжалване е
изтекъл на 27.11.2020г. /петък – присъствен ден/. Жалбата против АУЗД № №
592-1/06.08.2020г. е подадена на 01.04.2021г. – след изтичане на
законоустановения 14 дн.срок за обжалване, предвиден в чл.107 ал.4 ДОПК и се
явява процесуално недопустима.
2. Към жалбата са приложени писмени
уведомления до Ж.Д. на адрес *** – от 2017г., 2013г., по отношение на които е
заявено, че при добросъвестно усилие от административния орган,
жалбоподателката е получавала писма и уведомления. Приложено е и заверено копие
от удостоверение за настоящ адрес ***. В жалбата не е заявено възражение за
постоянен адрес, посочен в оспореното решение, който в случая е и настоящ
според данните от приложеното удостоверение. Не е конкретизирано дали другия
адрес, съдържащ се в приложена кореспонденция, е бил постоянен адрес и до коя
дата, предвид специалната норма за адрес за кореспонденция – чл.28 ДОПК.
В протоколите за посещение на адрес
са отразени следните данни : - Протокол № 1143/10.09.2020г. : имена и длъжности
на подписалите протоколите служители; име и длъжност на присъстващо лице П.Д.Д.
– служител на Аврора – БГ ООД, гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 150, ет.2;
описание на извършените действия – посещение на адрес – гр.Пловдив, ***, ап.3
във вр. с връчване на АУЗД № 592-1/06.08.2020г.; описаните действия са
извършени „за времето от 10.09.2020г. до 10.09.2020г. в 10.00ч. на адрес
гр.Пловдив, ***; при извършените действия са отразени като констатирани
следните факти и обстоятелства – „При посещение на адреса за кореспонденция
лицето не беше открито. Не беше открито и упълномощено лице за приемане на
документи и книжа“.; - Протокол № 1604/27.10.2020г. : идентична информация с разлика
в дата и час – за времето от 27.10.2020г. до 27.10.2020г., в 10.20ч.
3. Редовното връчване на съобщенията
е в тежест на доказване за администрацията. Връчване на съобщение е от значение
за редовно обжалване на административен акт, като при нередовно връчване - срок
за изпълнение на задължение или за упражняване на права не тече.
Съобщенията са предмет на Глава Шеста
ДОПК – чл.28-33 и нормите следва да се прилагат по предписания ред. За да
породи валидно действие, съобщението трябва да бъде връчено по начин, изключващ
съмнение за спазени всички изисквания на Кодекса.
3.1. Административният орган правилно
се е позовал на разпоредбите за съобщаване, съдържащи се в специално приложимия
ДОПК – чл.28-33 и е описал всички извършени действия по съобщаване на АУЗД. Въз
основа на чл.93 ал.1 и ал.5 от Закона за гражданската регистрация с основание е
възприет постоянния адрес, който не е спорно обстоятелство и е адрес за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление. В тази вр. и съгл. чл. 28 ал.1 ДОПК : „Адресът за
кореспонденция е: 1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.) постоянният адрес - за
физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, за регистрираните в
регистър БУЛСТАТ лица - вписаният в регистъра адрес за кореспонденция, а за
едноличните търговци - адресът на управление;”. В случая адресът на връчване е
един и няма данни да е имало друг адрес по см. на чл.28 ал.1 ДОПК /посочен
писмено друг адрес/ или съществуващият да е променен, вкл. да е посочено лице
за контакт с приходната администрация. Според чл.28 ал.2 ДОПК, всяко лице има
право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на
съобщения – такъв няма данни да е посочен и не се поддържа от оспорващото лице.
Преписката съдържа всички документи, посочени в оспореното решение.
Съгласно чл.29 ДОПК – „Връчване на
съобщения” : ал.1 Връчването на съобщенията в административното производство се
извършва на адреса за кореспонденция на субекта.; ал.3 Съобщенията могат да се
връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски
оператор, в която се вписва извършеното действие.; ал.6 Съобщенията се връчват
на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или
на негов служител, определен да получава книжа или съобщения; ал.7 Освен на
лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец,
може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на
пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме
със задължението да го предаде.; ал.8 Съобщенията на физическите лица могат да
се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема
съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме със задължение да го
предаде.; ал.9 Съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се
получава лично от лицето или от негов представител.
Не се поддържа факт на упълномощено
лице за връчване на съобщения по см. на чл.29 ал.6 ДОПК. Отсъства информация за
връчване по месторабота - чл.29 ал.8 ДОПК.
3.2. За да се приеме, че процесуално
действие не е изпълнено от страната в срок, следва по безспорен начин да е
установено, че процедурата за връчване на съобщения и актове е изпълнена по
реда и начина, посочени в закона или кодекса, тоест – съобщение или акт
/включително съобщение за издаден административен акт/ да е достигнало до нея
по предвидения в ДОПК ред, при който случай само са налице законовите фикции. В
случая не са доказани предпоставките за прилагане на реда по чл.32 ДОПК, поради
което и последиците от законовата фикция.
Неоснователни са твърденията за
непълнота на реквизити в протоколите, документирали посещенията на адреса за
кореспонденция. Връчване чрез прилагане
към досието е извънреден способ, регламентиран с нормата на чл.32 ДОПК, като
съгл. чл.32 ал.1 ДОПК - Връчване чрез прилагане към досието се извършва в
случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган
на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.
Посочените обстоятелства са обхватът, който следва да бъде удостоверен с
протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция /чл.32 ал.2 ДОПК/. Информация
в установения обхват се съдържа в протоколите /описана по-горе/, поради което
следва, че удовлетворява в достатъчна степен изискването. При извършените
действия са отразени като констатирани следните факти и обстоятелства – „При
посещение на адреса за кореспонденция лицето не беше открито. Не беше открито и
упълномощено лице за приемане на документи и книжа“. Без да е необходимо да
бъдат преповтаряни изложените в решението факти относно документираните в
хронология действия на приходните орган, следва да бъде прието, че предписаните
действия за връчване по специалния ред са спазени, предвид съдържанието на
преписката /чл.32 ал.2 - Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол
за всяко посещение на адреса за кореспонденция; чл.32 ал.4 - Съобщението за
връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция.
Съобщението се публикува и в Интернет – л.56 и сл.; чл.32 ал.5 – Заедно с
поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна
разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен
адрес; чл.32 ал.7 - Датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват
от органа по приходите върху самото съобщение – л.38./. Възражението за необходимост
от опити за връчване в неприсъствен ден /по арг. от чл.47 ал.1 ГПК/ или в
неработно време не следва да бъде прието за основателно, поради наличие на
специален текст в ДОПК, изключващ прилагане на ГПК по препратка.
Хипотезата на чл.32 ал.6 ДОПК и
последиците от предвидената в закона фикция : „В случай че лицето не се яви до
изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният
документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.“ би
била налице в случая, при изпълнение предписанието на чл.29 ал.3 ДОПК.
Извънредният способ за връчване по реда на чл.32 ДОПК се прилага когато не е
възможно да бъде извършено връчване по някой от регламентираните редовни
способи за връчване, и в частност – реда на чл. 29 ал.3 ДОПК.
Според данните от преписката и
посочено в оспореното решение - АУЗД е изпратен за връчване на Ж.Д. *** с писмо
с известие за доставяне чрез пощенски оператор – Български пощи ЕАД. Пратката,
съдържаща АУЗД № 592-1/06.08.2020г. се е върнала в Дирекция МДТ при община
Пловдив с отметка „непотърсена“ на 31.08.2020г. Съобрази се, че съгл. чл. 21 ал. 1 ЗПУ -
пощенските оператори, при осъществяване на дейността, задължително прилагат
общи условия на договора с потребителите, в които с оглед на чл. 21 ал. 2 ЗПУ
са регламентирани срока и условията за доставяне на пощенските пратки. Според
Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и
пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД, достъпни на адрес:
https://www.bgpost.bg/bg/190 - т. 44, б. „а“, препоръчаните пощенски пратки,
каквато пратка е съдържащата АУЗД № 592-1/06.08.2020г. - се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис,
като за юридическите лица доставката е на посочения на пратката адрес в
деловодството или на упълномощен служител. Съгласно б. „б“, когато пратката не
може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя, в пощенската
кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската станция, като при неявяване в срок от десет
календарни дни се изпраща второ писмено служебно известие. Отбелязването в известието за доставяне /обратна разписка/, че
пощенската пратка не е потърсена, означава, че не е връчена. Връщането от
пощенския оператор на известието за доставяне с отбелязване, че съобщението не
е потърсено не значи, че лицето не е намерено на адреса. „… невръчване поради
непотърсено съобщение в срок значи единствено, че поради отсъствие на
получателя пратката не е могла да бъде доставена, т.е. причина за
неосъществяване на доставката е само моментната липса на получателя, която не
значи, че изобщо не може да бъде намерен на адреса“ - Определение № 7134/20г.,
ВАС, Седмо О. В случая не бяха представени доказателства за спазено изискването
за срок от 10 календарни дни, който е предвиден за времеви порядък между две
писмени служебни известия. Следователно, при нередовно връчване на АУЗД
№ 592-1/06.08.2020г. по реда на чл.29 ал.3 ДОПК, е осъществен особения ред по
реда на чл.32 ДОПК, без да е налице предпоставка за това. Освен посоченото,
отсъства информация за прилагане на чл.29 ал.8 ДОПК. Както бе посочено,
извънредният способ за връчване се прилага при изчерпани възможностите на чл. 29 ДОПК,
като правилата за връчване на съобщения и книжа чрез прилагане към досието
засягат в съществена степен правата и правно установените интереси на
конкретния данъчен субект. Те на практика позволяват административното
производство да се проведе без участието на правния субект – „Редът за връчване
на съобщения и книжа установен в чл. 32 от ДОПК е извънреден и се намира в пряко отклонение от възведеното в
ранг на основен принцип правило на чл. 6 ал. 2 ДОПК, според което, всички лица, които са заинтересовани от изхода
на производствата по този кодекс,
имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права
и законни интереси” - Определение № 328 от 18.02.2021г. на АдмС - Пазарджик по
адм. д. № 71/2021г.
Изложеното води до извод за
основателност на жалбата, макар по различни съображения с присъждане на
направените разноски в размер на общо 210лв. /съдебният акт е необжалваем -
Определения № 1072, № 2742, № 4203 от 2013г. на ВАС; Определение № 6901/2021г.
по дам.д.№ 4857/2021г., ВАС и др. - константна съдебна практика в тази насока
/, поради което на основание чл. 147 ал. 3 от ДОПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Отменя Решение № 37/28.05.2021г. на
Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Пловдив, с което е оставена
без разглеждане, като просрочена жалба вх.№ 21 СГ - 70/01.04.2021г., подадена
от Ж.Д., против Акт за установяване на задължение по декларация № 592-1/06.08.2020г.
Изпраща преписката на Директор
Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, за разглеждане по
основателност жалба на Ж.В.Д.,***, против Акт за установяване на задължение по
декларация № 592-1/06.08.2020г.
Осъжда Община Пловдив да заплати на Ж.В.Д.,
ЕГН **********,*** лв. съдебни разноски общо.
Определението не подлежи на
обжалване.
Административен
съдия :