РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Монтана , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Т. Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение от 19.01.2021 г. ,постановено по гр. дело № 1770 по описа за 2019г.
Районен съд- Лом е отхвърлил изцяло предявения иск от Б.П. П.Ф. „ СА против С.Т.
иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 552,30лв /шестнадесет хиляди петстотин
петдесет и два лева и тридесет стотинки/- главница, възнаградителна лихва в размер на 6 067,22лв
/шест хиляди и шестдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ за периода от 05.01.2018г. до
05.12.2023г., мораторна лихва в размер на 1 583,37лв /хиляда петстотин осемдесет и три лева и
тридесет и седем стотинки/ за периода 05.02.2018г. до 14.01.2019г., ведно с лихва върху
главницата, считано от 31.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както
и направените по делото разноски , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 172 по описа за 2019 г. на ЛРС
Така постановеното решение е обжалвано от Б. П.П.Ф.„ СА с оплакване за
незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа,че първоинстанционният съд е
постановил атакуваното решение в противоречие със събраните по делото доказателства,
като е приел напълно погрешно,че в случая процесния договор е недействителен .Твърди
също така,че дори и при липсата на обявена предсрочна изискуемост съдът е следвало да
уважи исковата претенция да размера на падежираните вноски по договора . Предвид
гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови
ново, с което да уважи предявения иск.
Въззиваемата страна С.Т. чрез назначения особен представител е депозирала
1
писмен отговор,в който в твърди,че жалбата е неоснователна . Поддържа,че в случая е
налице недействителност на договора,поради което и законосъобразно РС е отхвърлил
предявения иск.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че
исковата претенция е неоснователна на две основания,а именно не е обявена по надлежен
начин предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит, освен това са
налице клаузи, които са недействителни ,поради което и договорът не е в състояние да
породи правни последици.
Настоящата инстанция не споделя тези правни изводи на съда по следните
съображения :
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че между страните е сключен
Договор за потребителски паричен кредит *-*от 05.01.2018г. ,като ищцовото дружество
предоставило на ответника сумата от 20 000 лв. срещу задължението му за погасяването му
в срок от 96 месечни погасителни вноски всяка в размер на 314.16 лв. Годишния лихвен
процент на разходите е в размер на 11.78%, а лихвения процент – 10.89%, като общата
стойност на плащанията е в размер на 30 159,36 лв.
Не се спори също така, че ответникът е заплатил по договора сумата 7 539,84 лв.,след
което е преустановил плащанията .
Безспорно е установено също така,че предсрочната изискуемост не е обявена по
надлежния ред,но от този факт не следва извода,че исковата претенция е изцяло
неоснователна.
Съдебната практика е категорична,че дори когато в производството не бъде доказана
изискуемостта на претендираното вземане ,то не може изцяло да се отрече съществуването на
същото и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение / както е в
процесния случай/ .В ТР № 8 от 2.04.2019 г. по т.дело № 8/2017 г. ,в т.1 е посочено изрично
,че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Ето защо съдът е
следвало да отчете кои вноски по договора са падежирали към момента на постановяване на
съдебното решение и съответно да признае вземането към ответника в тази
част.Съобразявайки материалите по делото,в т.ч. и извършената СИЕ и представените от
ищеца счетоводни документи , е видно,че към настоящата дата са падежирали общо 67
вноски / 21 048,72лв./ ,от която главница в размер на 12 051,58 лв. и лихва в размер на
9027,14 лв. Безспорно е установено,че ответникът е заплатил сумата 7 539,84 лв./от която
главница 3 447,70 лв. и 4092,14 лв.възнаградителна лихва/ . Ето защо същият дължи на
ищеца главница в размер на 8603,88 лв. и възнаградителна лихва в размер на 4935 лв. ,до
който размер е основателен и предявения иск с правно основание чл.422 ГПК. Последният
дължи и законна лихва за забавено плащане върху всяка дължима вноска до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно 30.01.2019 г. в размер на 266,
2
51лв.
Както бе изложено по-горе, първоинстанционният съд е приел,че договорът е
недействителен поради нарушение на разпоредбите на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК/ липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита -кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР ,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит/,поради което и
на основание чл.22 ЗПК кредитното отношение е недействително.
Този извод е изцяло незаконосъобразен.
На първо място, дори и да е налице такава недействителност на договора за
кредит,разпоредбата на чл.23 задължава потребителя да върне чистата стойност на кредита,
без лихви и разноски.А след като това е така,липсва законово основание исковата претенция
да бъде отхвърлена изцяло.
На второ място, настоящата инстанция не намира,че в случая при сключване на
договора за кредит е допуснато нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Изискване за посочване в
договора на всички разходи, които се включват в ГПР, като условие за неговата
действителност, ЗПК не поставя. Достатъчно е, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК цифрово
посочването на ГПР, като вида на разходите, от които се формира ,са посочени в чл. 19, ал. 1
ЗПК.
Предвид гореизложените съображения съдът намира ,че искът с правно основание е
частично основателен,поради което и по отношение на ответника следва да се признае за
установено съществуването на вземане на ищеца за сумите : главница в размер на 8603,88
лв. и възнаградителна лихва в размер на 4935 лв. Ответникът дължи и обезщетение за
забава съобразно всяка просрочена вноска/до 30.01.2019 г./ в размер на 266,51 лв. С оглед
така приетото атакуваното решение се явава частично неправилно и следва да бъде
отменено в посочените части.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
последния разноски съобразно уважената част на исковата претенция , а именно 2053лв.
разноски по водене на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решението на Районен съд-Лом от 19.01.2021 г. ,постановено по гр.
дело № 1770 в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения иск от Б.П.П.Ф. „ СА
против С.Т. иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата над размера както
следва : главница в размер на 8603,88 лв. ,възнаградителна лихва в размер на 4935 лв. и
266,51 лв. законна лихва за забава до 31.01.2019 г.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Т. , ЕГН **********
съществуването на вземания в полза на Б.П.П.Ф. „ СА ,ЕИК *както следва : 8603,88 лв.
,представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит *-*от 05.01.2018г. ,
3
4935 лв.,представляваща възнаградителна лихва по кредита , лихва за забавено плащане до
30.01.2019 г. в размер на 266,51лв.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
31.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА С. Т. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.П.Ф. „ СА ,ЕИК *
сумата 2053лв. разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4