РЕШЕНИЕ
№ 2679
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110127257 по описа за 2023 година
Ищецът ... е предявил срещу Д. Ц. Т. и М. Ц. Т. осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на по
696,32 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент № ...., с
абонатен номер ...., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда - 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; за
сумата от 153,72 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г.; за сумата в размер на 7,09 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
в съда - 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, както и за 1,83 лева,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г., дължими от всеки от ответниците.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са титуляри
на правото на собственост върху топлоснабден имот, който придобили по наследство от
собственика Ц. Д. Т.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на отвтениците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
1
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г., които са
приложими към спора, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ,
приложими към процесния период, изпада в забава след публикуван на сметките на
интернет страницата на продавача. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата
„дялово разпределение“ на основание чл. 63 от Наредбата № 2 от 28.05.2004 г., за стойността
на която е издавана фактура, поради което ответната страна е в забава. Прави искане
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответниците чрез адвокат М. в който оспорва предявените искове. Сочат, че нямат
качеството на потребител на ТЕ, тъй като нито те, нито техният наследодател са били
собственици на топлоснабдения имот. Твърдят, че доставката е непоискана по смисъла на
чл. 62 ЗЗП. Възразяват за изтекла погасителна давност. Правят искане претенцията да
бъде отхвърлена. Претендират разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца .... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Предявени за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че всеки ответник е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът
му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. При доказване на сочените предпоставки, в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили задължението си чрез плащане.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и
за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, стойността на
доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение, както и че
ответниците са приели наследството на техния баща.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и лихвите при
2
оспорено качество на потребител на топлинна енергия на ответниците.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
С оглед изложената правна рамка в конкретния случай не се установява по начин,
покриващ стандарта на чл. 154 от ГПК – без съмнение, че наследодателя на ответниците Ц.
Д. Т. е бил собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № ...., с абонатен
номер ...., както и не се установява някой от ответниците да е подал заявление-декларация за
откриване на партида за имота, с което да е сключил договор с доставчика на топлинна
енергия по реда на чл. 153 ЗЕ. Действително от представените и приети по делото писмени
доказателства – Протокол № 125 от 29.08.2022 г. на собствениците в сграда режим на ЕС се
установява, че в общото събрание на бл. 92, вх. Б, е участвало лице с име Ц. Г. , но за
апартамент № 49 с абонатен № 142500, което не доказва по никакъв начин обстоятелството,
че наследодателят на ответниците е имал качеството на потребител на топлинна енергия,
доставяна в описания имот.
С оглед изложеното, доколкото не се установи съществуване на облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г. с ответниците, предявените искове са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат
3
ответниците. Същите са сторили разноски за адвокат в размер на по 400 лева, платени в
брой съгласно Договори за правна защита и съдействие от 03.11.2023 г. (лист 60-61), които
служат за разписка, удостоверяваща получаване на уговорената сума в брой съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, и следва да им бъдат
присъдени.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ...,
срещу Д. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес в ...., искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
696,32 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент № ...., с
абонатен номер ...., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда - 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата;
сумата от 153,72 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г.; сумата в размер на 7,09 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
в съда - 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, както и 1,83 лева,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ...,
срещу М. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес в ...., искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
696,32 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент № ...., с
абонатен номер ...., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда - 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата;
сумата от 153,72 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г.; сумата в размер на 7,09 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
в съда - 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, както и 1,83 лева,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за
периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на Д. Ц.
Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400 лева - разноски в
производството.
4
ОСЪЖДА...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на М. Ц.
Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400 лева – разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК ...., като трето лице помагач на
страната на ..., ЕИК ....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5