№ 13699
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110123566 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че В. Н. Г. дължи на „***“ ЕАД следните суми: сумата от 103.11 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2021г. топлинна
енергия в имот, представляващ гараж № 14, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. 82, вх.
А, сумата от 18.18 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 13.06.2022г., сумата от 25.09 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово
разпределение, както и сумата от 5.03 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 13.06.2022г., ведно
със законната лихва върху главните вземания, считано от 28.06.2022г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 34684/2022г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в
45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потрбена, като обезщетение
за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след
1
изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или
годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочения срокове на паричните му
задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания,
както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответницата оспорва да е в облигационни отношения с ищеца по повод на
процесния имот- гараж № 14, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. 82, вх. А, като твърди,
че е дарила същия на своята дъщеря, като въпреки че е запазила за себе си правото на
ползване върху гаража, това ограничено вещно право е погасено поради неупражняването
му в продължение на 5 години, поради което и титулярът на правото на собственост подал
заявление за откриване на партида за имота на негово име. С това и с откриването на
партидата на името на собственика Десислава Петрова между последната и ищеца
възникнало облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за процесния гараж
14. Поддържа, наред с това, че всички задължения за цената на топлинната енергия за имота
са заплатени от собственика му. Независимо от това и като самостоятелно основание за
недължимост на цената на услугата дялово разпределение се сочи недоказаността на
размера й. Оспорва се надлежното поставяне на ответницата в забава за заплащане на
процесните задължения. В условията на евентуалност е релевирано възражение за
погасяване на част от задълженията по давност. Претендират се разноски за заповедното и
исковото производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за
потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1
от ***е № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ***, ВКС, „правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (***) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената
2
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна
природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл.
153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто
е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г.
и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа- както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.
29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от *** публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г.,
визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот.“
Следователно, в случай че е проведено доказване на постигнато между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от легитимирания съобразно
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от *** публично
известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В случая от представения договор за доброволна делба от 1995г. се установява, че
ответницата В. Н. Г. е получила в изключителен дял процесния гараж № 14, находящ се в гр.
София, ж. к. „***“, бл. 82, вх. А, като идентичността между последния и имота- така, както е
3
описан в договора за доброволна делба, не е спорна между страните, а и се установява от
приобщеното като писмено доказателство удостоверение изх. № 68-00-805/22.05.2019г. по
описа на ГИС- София. Съгласно уговорките в разглеждания договор за доброволна делба в
полза на *** Д. ** е учредено вещно право на ползване върху гараж № 14, което по арг. от
нормата на чл. 59, ал. 1 ЗС е било погасено със смъртта й преди исковия период- на
13.12.2004г., съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №
001559/17.03.2010г. по описа на Столична община, район „***“. Съгласно представения от
ищеца Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 55, том LLXLII, дело №
27848/1997г., на 29.06.1997г. В. Н. Г. е дарила на дъщеря си Д*** правото на собственост
върху процесния гараж, като е запазила в правната си сфера пожизнено и безвъзмездно
вещното право на ползване върху обекта за след смъртта на *** Д. **, която към датата на
дарението е била титуляр на ограничено вещно право на ползване върху същия.
Ето защо, по правило и съобразно възпроизведените писмени доказателства след
смъртта на 13.12.2004г. на *** Д. ** титуляр на т. нар. „гола собственост“ върху имота е
била Д***, а вещен ползвател на същия- ответницата В. Н. Г..
Същевременно, в представената от ответницата с молбата й от 25.01.2024г. молба от
„***“ ЕАД до СГС търговецът е изложил твърдения, че на 27.02.2001г.- преди исковия
период, собственикът на имота Десислава Петрова е подал молба- декларация за откриване
на партида на негово име, както и че партидата е била променена на името на последната
през м. март 2001г., в какъвто смисъл е и констатацията на вещото лице в заключението на
съдебно- техническата експертиза, съгласно което титуляр на партидата за гараж № 14 е
Д***. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че заключението на съдебно-
техническата експертиза съдът намира за релевантно единствено в коментираната част,
доколкото в останалата част същото е изготвено за имот, различен от процесния, а именно за
гараж № 13 на същия административен адрес. Съдържащото се в коментираната молба
изходящо от ищеца признание на неизгоден за него факт с правно значение- че трето за
производството лице е изразило воля за откриване на партида за имота на негово име, както
и че дружеството се е съгласило конклудентно с това, откривайки партида за имота на името
на това лице, намира опора не само в цитираното заключение на СТЕ, но и в показанията на
свидетелката Десислава Петрова, които, преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира за
правдиви като житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и съответни на останалите
приобщени по делото доказателства. Така, свидетелката твърди, че след като придобила
правото на собственост върху процесния гараж № 14, подала заявление за откриване на
партида на нейно име, че получава фактури на свое име за гаража, като плаща редовно
задълженията по тях. Изяснява, че от момента на дарението в нейна полза до момента на
разпита й пред съда единствено тя ползвала обекта, само тя има ключ за и влиза в него, като
майка й не го е ползвала, не е искала ключ за имота.
Следователно, въз основа на подаденото преди исковия период от „голия собственик“
на имота заявление за откриване на партида за имота на негово име и манифестираното от
топлофикационното дружество съгласие с така изразената воля чрез уважаване на искането
в този смисъл между ищеца и трето за процеса лице е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия- арг. от цитираните по- горе
тълкувателни разяснения в т. 1 от ***е № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ***, ВКС.
Поради това и при липсата на други данни следва да се приеме, че макар формално в полза
на В. Н. Г. да е било учредено вещно право на ползване върху процесния гараж, през
исковия период същата не е била страна по облигационно отношение с топлопреносното
предприятеие по повод доставяна до този имот топлинна енергия.
Изводът в последния смисъл би могъл да бъде обоснован и въз основа на цитираните
вече свидетелски показания, от които се установява, че макар и да е била формален носител
на право на ползване върху имота, ответницата не е упражнявала същото- нито лично, нито
4
чрез другиго, доколкото в последния смисъл няма нито данни, нито твърдения по делото,
като това е било така от момента на отчуждаването на имота от правната й сфера чрез
процесния договор за дарение. Следователно, като не е упражнявала учреденото в нейна
полза право на ползване, породило правното си действие след смъртта на първоначалния
вещен ползвател *** **, в продължение на пет години, изтекли преди исковия период,
същото се е погасило съобразно нормата на чл. 59, ал. 3, предл. последно ЗС.
По изложените фактически и правни съображения, поради които съдът счете за
недоказана първата от изяснените материалноправни предпоставки за основателност на
предявените срещу ответницата искове, същите следва да бъдат отхвърлени в тяхната
цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответницата, поради което
и на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Р. *** Р.
и на адв. В. В. Т. следва да бъдат присъдени сумите съответно от 100.00 лева и 400.00 лева,
представляващи определени от съда адвокатски възнаграждения за осъществени от тях
безплатни адвокатска защита и съдействие на ответницата в заповедното и в исковото
производство, които съдът счита за справедливи и обосновани по смисъла на нормата на чл.
36, ал. 2 ЗА при съобразяване липсата на фактическа и/или правна сложност на
производствата, невисокия материален интерес по делото, естеството на осъществяваната в
хода на заповедното производство защита, свеждаща се до подаване на възражение по
утвърден образец без необходимост от обосноваване на същото, както и на разясненията,
съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024
г. по дело С-438/22.
Сторените от ищеца разноски за заповедното и настоящото производство следва да
останат за негова сметка- така, както са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Н.
Г., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми: сумата от 103.11 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2021г. топлинна
енергия в имот, представляващ гараж № 14, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. 82, вх.
А, сумата от 18.18 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 13.06.2022г., сумата от 25.09 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово
разпределение, както и сумата от 5.03 лева, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 13.06.2022г., ведно
със законната лихва върху главните вземания, считано от 28.06.2022г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 34684/2022г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „***“ ЕАД, ЕИК
***, да заплати на адв. Р. *** Р., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена от нея безплатна адвокатска защита и съдействие
5
на длъжника В. Н. Г., ЕГН **********, в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „***“ ЕАД, ЕИК
***, да заплати на адв. В. В. Т., с личен номер **********, сумата от 400.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена от него безплатна адвокатска
защита и съдействие на ответницата В. Н. Г., ЕГН **********, в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6